Р Е
Ш Е Н
И Е №70
гр.Пазарджик 16.11.2009год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание..на шести октомври...през две хиляди и девета
година …в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
При
секретаря…Г.М.…………….………и в присъствието на
прокурора........като……………………………..разгледа…………...докладваното от..................съдията………т.д.№118…..по……описа
за 2008г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.235
от ГПК /отм./.
Предявени са субективно съединени
искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и при условието на обективно съединяване
с искове по чл.86 от ЗЗД.
Ищците Р.С.В. - лично и като едноличен
собственик и управител на търговското
дружество “В. *** твърдят в исковата молба против ЕТ “НАГЕ КОМЕРС – Петър
Томов” гр. Пазарджик, представлявано от П. Г. Т., че са солидарни кредитора на ответника – лично и
в качеството му на едноличен търговец – общо за сумата от 247 657 лв., от
която сума П. Т. е получил лично сумата от 51 448, 55 лв., а като ЕТ – 196 208,75
лв. Сумата от 196 208,75
лв. била преведена на ответника ЕТ “НАГЕ КОМЕРС – Петър Томов” гр.
Пазарджик за пълно и окончателно погасяване на задълженията му – лично и като
ЕТ, към ОББ АД гр. София - по силата на договор за кредит №НСТ-3411-0003-0-**********
от 09.01.2006г., сключен между ищците и трети лица – от една страна и от друга
- “ ХипоКредит” АД гр. София. Твърди се, че тази сума ответникът е получил без
правно основание, поради което неоснователно
се е обогатил за сметка на
обедняването на ищците. Молят съда
да постанови решение, с което да осъди
ответника да им заплати исковата сума , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и сторените
съдебно- деловодни разноски.
Ответникът ЕТ “НАГЕ КОМЕРС – Петър Томов” гр. Пазарджик, представлявано от П. Г. Т., чрез процесуалния си представител, оспорва исковете. Позовава се на недопустимост на същите, основавайки се на наличието на предпоставките на чл.224 от ГПК. Претендира сторените по делото разноски.
Като се запозна с представените по делото доказателства и становищата на страните съдът намери за установено следното :
Неоснователен
е доводът на ответника досежно допустимостта на исковете, основаващ се на
предпоставките на чл.224 ал.1 от ГПК /отм./ и на твърдението, че спорът между
страните е разрешен с влязло в сила решение на 07.07.2008г. по т.д. №38/2006г.
по описа на ПзОС /препис от което е приложен по делото/. Производството по
горепосоченото т.д. е образувано по искова молба, предявена от ищците в
настоящето производство против П. Г. Т.– в качеството му на физическо лице за сумата от 51 448, 55
лв. Независимо че обстоятелствата, на които се основава искът по т.д.
№38/2006г., са идентични с обстоятелствата, от които ищците черпят права в
настоящето производство, като е налице и идентичност на правопораждащия факт
/договор за кредит №НСТ-3411-0003-0-********** от 09.01.2006г., сключен между
ищците и трети лица – от една страна и от друга - “ ХипоКредит” АД гр. София/, липсва
тъждественост по отношение на пасивната легитимация по двата спора. Липсва
тъждественост и по отношение на предмета на двата спора, като заявената
претенция за сумата от 51 448,
55 лв. по т.д. №38/2006г. по описа на ПзОС не представлява заявяване само на
част от спорното право по отношение на настоящия иск, а е заявена на
самостоятелно основание. Съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 от ГПК /отм./
решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото
основание, а в случая е налице различие между страните по двата иска по
отношение на пасивната легитимация, както и различие на искането и основанието.
Ищците
черпят правата си от института на неоснователното обогатяване, като се позовават
на този – по чл.55 ал.1 от ЗЗД /без да са формулирани ясни и конкретни
обстоятелства на коя от трите хипотези на този правен институт се основава
претенцията/. Независимо от липсата на ясна логическа връзка между изложените в
исковата молба факти и липсата на уточнение кои от тези факти обуславят
основателността на иска и кои са доказателствени твърдения, от обстоятелствената
част на исковата молба явства твърдение за неоснователно разместване на
блага. Претендираното от ищците нарушено материално право почива на твърденията
за обедняване и обогатяване между тях и ответника. Или независимо че в исковата
молба като правно основание е посочено чл.55 от ЗЗД, от която правна
квалификация съдът не е обвързан и трябва сам да определи, претенцията на ищците е за връщане на получено без основание,
при което липсва възможност за осъществяване на исковата претенция на друго
правно основание /тъй като не е налице нито една от хипотезите по чл.55 ал.1 от ЗЗД/ и намира правната си квалификация в разпоредбата на чл.59 от ЗЗД.
По силата на цитирания в исковата молба договор №НСТ-3411-0003-0-********** от
09.01.2006г., сключен между следните страни – кредитор - търговското дружество
“ХипоКредит” АД гр. София и
кредитополучатели (длъжници) Р.С.В., търговското дружество “В. ***, С. С.
В. от гр. Пазарджик и търговското дружество “Станислава Вълкова” ЕООД гр.
Пазарджик, кредиторът се е съгласил да
отпусне на кредитополучателите
кредит в размер на 360 000 евро, при условие, че кредитополучателите изпълняват всички изисквания и условия по
договора, които изисквания и условия са визирани в т. 2.3, а именно: предоставеният
кредит следва да се използва по следното предназначение( целеви кредит) :
-56 200 евро
за пълно и окончателно погасяване на задълженията на Р.С.В. към “Булбанк” АД по договор за банков кредит;
-46 200 евро
за пълно и окончателно погасяване на задълженията на “В. и син “
ЕООД към “Булбанк” АД по договор за кредитна линия (банков револвиращ кредит);
-127 014 евро за пълно и окончателно погасяване на
задълженията на П. Г. Т. и на ЕТ
“ Наге –Комерс- Петър Томов “ към “ОББ” АД по 5 броя договори за банков кредит , които подробно са описани в
договора;
-99 586 евро за делови нужди на
кредитополучателите;
-31 000
евро за заплащане на първоначалната
премия по договора.
По
своята правни природа договорът от 09.01.2005г. не представлява “договор за
банков кредит” по смисъла на чл. 430 - 432 от ТЗ, макар че съдържа всички
елементи на този вид договор, тъй като
заемодателят няма статута на банка, по смисъла на ЗБ. Затова и същият е
наименован “Договор за
финансова услуга” (предоставяне на обезпечено парично финансиране – кредит) и
притежава правната характеристика на договор за заем по смисъла на чл. 240 ал.
І и ал. ІІ от ЗЗД.
В т.
4.3.”в” от договора страните са уговорили, че средствата , които следва да се предоставят на третото ползващо се лице по договора – П. Г.
Т. - лично и в качеството му на ЕТ “Наге – Комерс – Петър Томов” ще бъдат
преведени от заемодателя “ХипоКредит” АД
на третото лице по неговите банкови сметки, които са открити в ОББ, след
представяне на удовлетворяващи заемодателя писмени доказателства за пълно и
окончателно погасяване на задълженията на “В. и син” ЕООД по договор за кредитна линия (банков
револвиращ кредит) от 18. 11.2004г.
Като доказателство по делото е представен нот.
акт № 2 т. І-ви рег. № 174 от 11. 01.
2006г., по силата на който кредитополучателите Р.С.В. *** , търговското
дружество “В. ***, С.Ст.В. търговското дружество “Станислава Вълкова” ЕООД гр.
Пазарджик, както и третите задължени лица П. Г. ***, в качеството му на
собственик на ЕТ “Наге – Комерс – Петър
Томов” и Г. К. Т.са обезпечили вземането на кредитора “ХипоКредит” АД гр. София, чрез учредяване на договорна ипотека. Предмет на
договора за ипотека са недвижими имоти на страните, които подробно
са описани в договора .
Представени
са преписи от два броя платежни нареждания от 18.01.2006г., от
съдържанието на които се установява, че на посочената дата и в изпълнение на т. 2.3. от договора, кредиторът “ХипоКредит”
АД гр. София е наредил на обслужващата го банка ТБ “Алианц България” АД гр.
София да преведе по сметката на ЕТ “Наге- Комерс - Петър Томов
“ в ТБ “ОББ” АД клон Пазарджик сумата от
196 208, 75 лв. и по сметката на П. Г. Т. в същата банка ,
сумата от 51 448, 55 лв.
Съгласно заключението от допуснатата по делото
съдебноикономическата експертиза след
получаване на преведените суми, с платежни нареждания от 18.01.2006г. и от 19.01.2006г.,
ЕТ “Наге Комерс- Петър Томов” и П. Г. Т. погасяват напълно задълженията, които имат към ТБ ОББ АД
клон гр. Пазарджик по 5 броя договори за банкови кредити, които са
описани в т. 2. 3. на договора за
кредит от 09.01.2006г. Погасените задължения на П. Г. Т. като физическо лице и
като ЕТ са били обезпечени с договорни ипотеки и след погасяване на
задълженията, същите са били заличени със съгласието на кредитора ТБ ОББ АД,
клон Пазарджик – 4 броя съгласия за заличаване ипотеките, вписани в тежест на
ЕТ “Наге-Комерс – Петър Томов и 1 брой съгласие за заличаване ипотеката,
вписана в тежест на физическото лице П. Т..
Хипотезата на чл.59 от ЗЗД визира случаи на
увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице,
при което неоснователно обогатилият се за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, а ако има
разлика между тези две стойности, се дължи връщане на по-малката от тях. Следователно
първият и основен елемент от сложния
фактически състав на неоснователното обогатяване е получаване без основание от
едно лице - ответника, което води едновременно до обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника, като обедняването и обогатяването трябва да са взаимно
обусловени, съответно да е налице причинна връзка между обедняването и
обогатяването. Изложените данни от фактическа страна сочат на съществуването
между ищците и ответника и трето лице отношения /кредитор/, произтичащи от обща
воля за усвояване на финансова услуга /кредит/, включително и за начина на
усвояване на този кредит, а именно – част от кредита да бъде усвоен от ищците и
от трети задължени лица, а друга част – от ответника ЕТ “Наге – Комерс – Петър
Томов” /в размер на 196 208, 75 лв. и от П. Т. – като физическо
лице. В конкретния случай получаването от страна на ответника на процесната
сума от 196 208,75лв. не е вследствие неоснователно получаване /без правно
основание/ а е вследствие договорно основание – съвпадение на насрещните
волеизявления на страните и третото лице - “ХипоКредит” АД гр. София за
отпускане на финансови средства и за начина на усвояването им, което
представлява основанието за тяхното получаване. Респективно не е налице
обедняване в патримониума на ищците, взаимно обусловено с обогатяване на
ответника. Изложените данни и съображения обосновават липсата на основния
елемент от фактическия състав на чл.59 ал.1 от ЗЗД - “получаване без
основание”, съответно взаимна обусловеност на “обедняване” и “обогатяване” у
двете страни, както и причинна връзка.
При настоящето разглеждане на делото, в подкрепа на твърдението си за липсата на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване, ответникът се позовава и на наличието на търговска сделка – търговска продажба, оформена с фактура 27444/20.01.2006г. с издател ответника – ЕТ “Наге – Комерс – Петър Томов” и получател – втория ищец – “В. *** и с предмет – движими вещи, изброени в 15 пункта. Истинносттта на така представеното писмено доказателство е оспорена от ищцовата страна, поради което и на основание чл.154 ал.2 от ГПК /отм./ е открито производство по проверка истинността – верността на същото. Във връзка с направеното оспорване е допусната съдебноикономическа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, изготвено след извършена проверка по счетоводството на ищеца – юридическо лице и ответника, процесната фактура на стойност 196 208,75лв. не е осчетоводена в счетоводството на ищеца “В. ***, не е включена в дневниците за продажба и движимите вещи, описани в нея, не са заприходени. По счетоводните регистри на ответника ЕТ “Наге – Комерс” – Петър Томов” са взети необходимите счетоводни операции. Фактурата е включена в дневника за продажби за м. януари 2006г. и съответно в Справка – декларация за данъка върху добавената стойност за м. януари 2008г. Движимите вещи, предмет на процесната фактура са били осчетоводени като дълготрайни материални активи при ответника към 31.12.2005г. и са включени в амортизационния план. През м. януари 2006г. за извършени съответните счетоводни операции за отписването на активите в резултат на продажба.
Оспореното писмено доказателство представлява
частен документ по смисъла на 144 от ГПК /отм./, носещ подписа на страната –
втория ищец, която го оспорва. При разпределяне на доказателствената тежест
съгласно разпоредбата на чл.154 ал.3 пр. последно от ГПК /отм./, тежестта за
доказване неистинността на документа носи страната, която го оспорва - ищецът.
Предвид гореизложените съображения и съобразявайки заключенията от
съдебноикономическата експертиза, доказателствената
сила на оспореното писмено доказателство не е оборена и същото удостоверява
наличието на търговска сделка – продажба между страните, независимо че тази
сделка не е осчетоводена в счетоводството на ищеца – юридическо лице, при което
би следвало да намери приложение разпоредбата на чл.55 ал.2 от ТЗ.
Дори и при положение обаче,
че сделката, материализирана в оспорената фактура, не е основание за получаване
на сумата от 196 208,75лв., усвоена от ответника при условията и по
реда, регламентирани с договор №НСТ-3411-0003-0-********** от
09.01.2006г., сключен между кредитор - търговското дружество “ХипоКредит” АД
гр. София и
кредитополучатели Р.С.В., търговското дружество “В. ***, С. Ст.В. от гр. Пазарджик и търговското дружество
“Станислава Вълкова” ЕООД гр. Пазарджик, то приоритетно по по-горе изложените
съображения не е осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване, тъй като
ищците не са обедняли с исковата сума.
Действително, сумата от 196 208,75лв.
не е постъпила в патримониума на кредитополучателите и те не
са имали възможност да разполагат с
тази сума, тъй като тя е преведена по сметката на ответника, но на правно –
договорно основание, което не води до обедняване в патримониума на ищците по
смисъла на чл.59 от ЗЗД, тъй като още при сключване на договора /по силата на
постигнатите договорености в чл. 2.3/ те
са знаели с каква част от кредита ще могат да разполагат, както и че част от кредита ще послужи за погасяване на
задълженията на ответника, с което обстоятелство кредитополучателите са се съгласили, подписвайки
договора. Имуществената облага не е получена от ответника
без правно основание. Основанието за получаване на сумата е клаузата на чл. 2. 3. 1. б. “в” от договора за кредит от
09. 01. 2006г., в която кредитополучателите
са поели задължението, част от кредитната сума да послужи за погасяване на задълженията на
ответника. Налице е валидно възникнал юридически факт /договора за банкови кредит от 09. 01. 2006г./, който е послужил, като
правно основание за получаване на
исковата сума от ответника. Като последица от изложеното липсва и причинна
връзка между обедняването и обогатяването /дори да се приеме, че съществува обедняване/.
Изложеното мотивира неоснователността на предявените искове и същите следва
да бъдат отхвърлени.
Като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и акцесорните искове за присъждане на законната лихва.
При този изход на делото и на основание чл.64 ал.2 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника направените разноски по делото в размер на 14 540 лв.
Водим от изложеното Пазарджишкият
окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.С.В. ***, с ЕГН **********, лично
и като едноличен собственик и управител на търговското дружество “В. и син” ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. “Йордан Ненов” №8, против ЕТ
“НАГЕ – КОМЕРС – ПЕТЪР ТОМОВ”, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. “Генерал Шовальов” №17, представлявано от П. Г. Т. с ЕГН **********, субективно
съединени искове по чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата 196 208,75лв., ведно със законната лихва
- като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р.С.В. ***, с ЕГН **********, лично и като едноличен собственик и управител на търговското дружество “В. и син” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. “Йордан Ненов” №8, да заплатят на ЕТ “НАГЕ – КОМЕРС – ПЕТЪР ТОМОВ”, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. “Генерал Шовальов” №17, представлявано от П. Г. Т. с ЕГН **********, направените разноски по делото в размер на 14 540 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския Апелативен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: