Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 240 от ГПК. С решение № 231 от 10.04.2012г. по гр. д. № 198/2012 г. по описа на ГОРС е осъден „ГО Г.” О.-гр.Г.О. да заплати на „О. П.-Г. О.” Е.-Г.О. сумата 5904 лв., представляваща неиздължение за наем с ДДС по договор за наем от 19.01.2004г. и анекси към него и договор за наем от 01.02.2007г. и анекси към него, както и издадени фактури, подробно описани в решението, за периода м.януари 2011г.-м.декември 2011г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2012г.; сумата 1760,10 лв., представляваща неиздължение с ДДС за заплащане на консумираната ел.енергия по договор за наем от 19.01.2004г. и анекси към него и договор за наем от 01.02.2007г. и анекси към него, както и издадени фактури, подробно описани в решението, за периода м.януари 2011г.-м.декември 2011г. вкл. ведно със законната лихва, считано от 02.02.2012г ; сумата 79,33 лв., представляваща неиздължение с ДДС за заплащане на консумираната вода по договор за наем от 19.01.2004г. и анекси към него и договор за наем от 01.02.2007г. и анекси към него, както и издадени фактури, подробно описани в решението, за периода м.януари 2011г.-м.декември 2011г. вкл. ведно със законната лихва, считано от 02.02.2012г; сумата 7,80 лв., представляваща разходи за издаване на месечни фактури по договор за наем от 19.01.2004г. и анекси към него и договор за наем от 01.02.2007г. и анекси към него, както и издадени фактури, подробно описани в решението, за периода м.януари 2011г.-м.декември 2011г. вкл. ведно със законната лихва, считано от 02.02.2012г; и сумата 744 лв. , представляваща дължима неустойка съгласно чл.3.5 от договор за наем от 19.01.2004г.; сумата 486 лв., представляваща дължима неустойка съгласно чл.3.5 от договор за наем от 01.02.2007г.; сумата 969,25 лв. разноски по делото. Недоволен от постановеното по реда на чл. 239, ал. 1 ГПК неприсъствено решение е ответникът по делото „ГО Г.” О.-гр.Г.О., който го обжалва чрез пълномощника си адв.Р.И. в предвидения в чл. 240, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата /наименована частна жалба и имаща характер на молба за отмяна на неприсъствено решение/ се развиват подробни съображения в подкрепа на твърдението за неправилност на атакуваното от него решение. Твърди, че същото е неправилно и моли да бъде отменено, тъй като той като ответник е бил лишен от възможността да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба, както и призовките от съдебното заседание. Претендира разноски. Ответникът по жалба „О. П.-Г. О.” Е.-Г.-О. заема становище, че частната жалба е недопустима, тъй като е предвидена като средство за обжалване на определенията, а не на решенията, както и поради това, че е подадена след изтичане на преклузивните срокове. Счита, че жалбата е и неоснователна, тъй като призовките и съобщенията са надлежно връчени. Моли алтернативно да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Молбата на „ГО Г.” О.-Г.О., макар и наименована „частна жалба” по съществото си представлява молба по чл.240 ал.1 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение. Същата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок. Съобщението до тази страна за постановеното решение е нередовно връчено, като констатацията на ГОРС от 24.04.2012г. за редовното връчване е неправилна. Видно от приложената молба по делото от 30.05.2012г. от управителя на ответното дружество, същият е узнал за постановеното решение едва на тази дата, поради което от нея следва да се счита, че е започнал да тече едномесечният срок по чл.240 ал.1 от ГПК. Молбата е подадена в срока, тъй като е депозирана на 01.06.2012г. Разгледана по същество, молбата е основателна. Производството по гр. д. № 198/2012г. по описа на ГОРС е образувано по подадена от „О. П.-Г. О.” Е.-гр.Г.О. искова молба срещу „ГО Г.” О.-Г.О.. Към молбата е приложено у-ние за актуално състояние на ответното дружество от 13.01.2012г., от което е видно, че седалището и адресът на управление е гр.Г.О., ул.”Г.И.” № ... С разпореждане на ГОРС от 03.02.2012г. е разпоредено препис от исковата молба и от приложените към нея доказателства да се връчат на ответника по делото. Съобщението, с което същите са изпратени на адрес в гр. Г.О., ул.”Г.И.” № .., се е върнало невръчено с отбелязване, че „фирмата е напуснала посочения адрес, офисът е преместен в гр.Л.”, което е удостоверено от длъжностното лице по връчване на призовките. С разпореждане от 08.05.2012г. съдът е разпоредил книжата да бъдат връчени по реда на чл. 50, ал. 4, във връзка с чл. 47 ГПК. На 10.02.2012г. е залепено уведомление на посочения по-горе адрес, че книжата се намират в канцеларията на Районен съд-Г.О. и страната следва да се яви в двуседмичен срок, за да ги получи. Върху уведомлението е налице резолюция на съда, която обаче е нечетлива. С определение на ГОРС от 27.03.2012г. е внесъл делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.04.2012г., като е приел, че след изпълнение на процедурата по чл.50 ал.4 вр.чл.47 ал.1 от ГПК ответникът не е подал отговор в законоустановения срок. До ответника е изпратена призовка за насроченото съдебно заседание, обаче, след като същата се е върнала невръчена с удостоверяване, че на посочения адрес не може да бъде намерен управител, представител или служител, който да приеме призовката и фирмата е прекратила дейността, съдът е разпоредил призовката да се счита връчена на основание чл. 50 ГПК, без конкретизиране на основание коя от посочените в чл.50 хипотези. В проведеното на 09.04.2012г. съдебно заседание, след даване ход на делото и приемане като доказателства по него на представените с исковата молба и в съдебното заседание писмени такива, процесуалният представител на ищеца е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение по делото. Съдът е приел, че са налице условията на чл.239 ал.1 от ГПК, поради което е счел делото за изяснено и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение. На 10.04.2012г. на основание чл. 239 ГПК съдът е постановил атакуваното неприсъствено решение по делото. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, поради което то влиза в сила веднага след обявяването му. Пътят за защита срещу него е различен от общия ред и е уреден в разпоредбата на чл. 240 ГПК. Страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможността да участва в делото поради изброените в чл. 240, ал. 1 ГПК причини. Именно поради това в настоящото производство въззивният съд проверява единствено дали са налице основанията, предвидени в посочената разпоредба. В молбата на „ГО Г.” О. за отмяна на неприсъственото решение са наведени доводи за ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и последващите книжа по делото. Видно от материалите по делото препис от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на адрес в гр.Г.О., ул.”Г.И.” № ... От приложеното у-ние от 13.01.2012г. на Агенция по вписванията е видно, че действително това е седалището и адресът на управление на дружеството към посочената дата. Към датата 07.02.2012г. обаче, когато е извършено от длъжностното лице по призоваването удостоверяването, че фирмата е напуснала адреса и офисът е преместен в гр.Л., ответното дружество е било вече с друго седалище и адрес на управление: гр.Л., ул.”В.Л.” №.. Това обстоятелство се установява от приложената справка от търговския регистър, от която е видно, че извършеното вписване на промените в седалището и адреса на управление на ответното дружество е извършено на 24.01.2012г. Като е разпоредил връчване на съобщението и книжата по делото по реда на чл.50 ал.4 вр.чл.47 ал.1 от ГПК-чрез залепване на уведомление, съдът е извършил едно неправилно процесуално действие, което е опорочило и останалите последващи процесуални действия на съда по призоваване на страната и съответно-постановяване на атакуваното решение. Това е така, тъй като при наличието на данни, че страната е напуснала адреса, е следвало съдът да извърши актуална към този момент справка в търговския регистър дали този е адресът на страната към този момент, още повече, че длъжностното лице по призоваването е удостоверило, че офисът на фирмата е преместен в гр.Л., т.е. налице са били данни, че дружеството е с ново седалище. Следвало е съдът да извърши проверка дали е налице вписване в търговския регистър на ново седалище и адрес на управление на страната към момента на удостоверяването и ако не-да приложи разпоредбата на чл.50 ал.2 от ГПК, а не ал.4 от ГПК, която урежда друга хипотеза. Като не е сторил това и не е констатирал, че действително към момента на посоченото удостоверяване ответното дружество е било вече с променено седалище и адрес на управление, и съответно-не е изпратил съобщението и впоследствие и призовките до дружеството на новия адрес, съдът е извършил неправилни действия, които са лишили страната от възможността да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и призовките за съдебното заседание. С оглед на това, основателно се явява и възражението на дружеството, че са нарушени правата му във връзка с редовното връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, и призовките по делото, доколкото първоинстанционният съд неправилно е приложил императивната правна норма на чл. 50, ал. 4 ГПК. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че са налице основанията, визирани в разпоредбата на чл. 240, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК. Молбата на „ГО Г.” О.-Г.О. се явява основателна. Постановеното от ГОРС неприсъствено решение по делото следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Новото разглеждане по делото следва да започне от връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника. Водим от горното и на основание чл. 240, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 231 от 10.04.2012г. по описа на Районен съд-Г.О. по гр. д. № 198/2012 г., постановено по реда на чл. 239 ГПК, вместо което постановява: ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Г. О. за ново разглеждане от друг състав на съда, като новото разглеждане по делото започне от връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |