№ 16886
гр. София, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20231110113050 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, срещу „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „ Г. М.
Димитров“ № 1, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2718,74
лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 2703,74 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15
лв. по сключена застраховка „Каско“ със застрахователна полица №
0320200801024440 за вреди, причинени на т.а. „марка“ с рег. № ..., в резултат
на пътнотранспортно произшествие от 18.11.2021 г. в гр. П, настъпило в
резултат на виновно противоправно поведение на водача на л. а. „марка“ с рег.
№ ..., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към датата на ПТП при ответника, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.03.2023 г., до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 18.11.2021 г. в гр. П, на ул. „...“,
водачът С. Е. П., управляващ л. а. „марка“ с рег. № ... и притежаващ валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
ответното дружество с полица № BG/30/..., предприел маневра за
изпреварване на намиращия се пред него и вече предприел маневра за
завиване наляво т.а. „марка“ с рег. № ..., собственост на „Мото-Пфое Лизинг“
ЕООД, управляван от К. К. К. и застрахован по валидна имуществена
1
застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица № 0320200801024440,
при което реализирал ПТП със същия. Вследствие настъпилото ПТП на
товарния автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били
причинени щети, заведени при ищеца под № *********. Били извършени
огледи на увредения автомобил и опис на щетите. Ремонтът на увредения
автомобил бил възложен и извършен в сервиз на „Мото Пфое“ ЕООД, за което
била издадена фактура на стойност 3244,49 лв. Въз основа на представената
фактура ищецът определил застрахователно обезщетение в размер на 2703,74
лв., което било заплатено от застрахователя с преводно нареждане от
15.09.2022 г. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
възстановяване на сумата в общ размер на 2718,74 лв., представляваща
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2703,74 лв. и
ликвидационните разноски в размер на 15 лв., но същата не била заплатена и
към момента. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е подал отговор на исковата молба
чрез адв. Д. С.. Процесуалният представител оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер. Признава, че
към датата на процесното произшествие е същестувала валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л. а. „марка“ с рег. № ...,
сключена с ответното дружество, както и че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 2703,94 лв. Сочи, че двустранният
констативен протокол е частен свидетелстващ документ и същият не
притежава материална доказателствена сила. Не оспорва, че на 18.11.2021 г. в
гр. П, ул. „...“, е реализирано ПТП между л. а. „марка“ с рег. № ..., управляван
от С. Е. П. и т.а. „марка“ с рег. № ..., управляван от К. К. К., но оспорва
същото да е настъпило по изложения в исковата молба механизъм. В тази
връзка излага свои твърдения относно действителния според него механизъм
на процесното ПТП, а именно: на процесната дата и място товарният
автомобил, за който има сключена имуществена застраховка с ищцовото
дружество, е бил в спряно положение, ситуиран в дясната част на пътното
платно; с цел избягване на ПТП движещият се по същата улица и направо
водачът на л.а. „марка“ предприел маневра за заобикаляне на спрелия към този
момент т.а. „марка“; в хода на извършване на маневрата, предприета от лекия
автомобил, водачът на товарния автомобил без каквато и да е индикация
предприел маневра за завиване по улицата, находяща се вляво. Излага доводи,
че водачът на товарния автомобил е нарушил разпоредните на чл. 25, ал. 1
ЗДвП, тъй като предприел маневра без да съобрази участниците в движението,
както и на чл. 26 ЗДвП, тъй като не е подал сигнал, преди извършване на
маневрата завой наляво или включване в платното за движение, поради което
водачът на лекия автомобил бил в обективна невъзможност да предвиди
извършването на маневрата от страна на водача на товарния автомобил. Ето
2
защо твърди, че изключителна вина за настъпване на произшествието има
водачът на застрахования при ищеца товарен автомобил. Твърди, че
процесното ПТП представлява случайно събитие по см. на чл. 15 НК за водача
на лекия автомобил, доколкото същият нито е бил длъжен, нито е могъл да
предвиди, че водачът на тования автомобил ще предприеме каквато и да е
маневра предвид спрялото му положение, още по-малко, че ще предприеме
маневра за завиване в съседна напречна улица, предвид липсата на подаден
светлинен сигнал. В условията на евентуалност твърди наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на товарния
автомобил. На следващо място, оспорва наличието на причинно-следствена
между процесното ПТП и твърдените щети по т.а. „марка“ с рег. № ..., като
твърди, че последните са настъпили вследствие на друго ПТП. Оспорва иска и
по размер, като твърди, че заплатеното от ищеца обезщетение е силно
завишено. В завишен размер били и претендираните лихвидационни разноски.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски, в
т.ч. юрисконсултско/адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 411 КЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. С оглед на така
цитираната разпоредба на закона, за да бъде уважен искът срещу
застрахователя на причинителя на вредите, е необходимо да са налице
следните кумулативни предпоставки: наличие на валиден договор за
имуществена застраховка, сключен от ищеца с увреденото лице; плащане на
застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор; противоправно
поведение на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД; причинна връзка
между това поведение и настъпилите вреди, размера на заплатеното
обезщетение да съответства на нанесените вреди, както и валиден договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключен между
причинителя на вредите и застрахователя, които обективни елементи от
състава по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, следва да се докажат от ищеца.
Субективният елемент от състава – вината, се презюмира, съгласно чл. 45, ал.
2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена тежест за нейното оборване.
В конкретния случай с доклада по делото на основание чл. 146 ГПК
между страните са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: към датата на ПТП – 18.11.2021 г. ответникът
„Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: Живот и Здраве“ АД е
3
застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а.
„марка“ с рег. № ..., а ищецът е застраховател по действащ към датата на ПТП
договор за имуществено застраховане „Каско“ със застрахователна полица №
0320200801024440 за т.а. „марка“ с рег. № ..., а също така и че ищецът е
заплатил обезщетение на правоимащото лице в размер на 2703,74 лв., като е
сторил разноски от 15 лв. по обработка на щетата. Посочените обстоятелства
освен безспорни между страните се установяват и от приложените по делото
писмени доказателства, а именно: застрахователна полица №
0320200801024400/17.12.2020 г. по застраховка „Каско на МПС“ и Общи
условия; застрахователна полица № BG/30/.../03.11.2021 г. по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и справка от
Информационна система към Гаранционен фонд; ликвидационен акт №
1062982/14.09.2022 г. и преводно нареждане от 15.09.2022 г.
Спорните между страните въпроси се концентират върху механизма на
произшествието, кой от водачите на процесните автомобили е извършил
нарушение на правилата за движение по пътища, вследствие на което е
настъпило процесното ПТП, както и наличието на причинно-следствена връка
между процесното ПТП и щетите по товарния автомобил, за който има
сключена с ищеца имуществена застраховка „Каско“.
Като доказателство по делото е приложен двустранен констативен
протокол за ПТП от 18.10.2021 г., от който се установява, че е настъпило ПТП
на посочената дата и място с участници водачите на процесните автомобили, а
именно между МПС с рег. № ..., управлявано от К. К. К. и МПС с рег. № ...,
управлявано от С. Е. П.. Съставеният от участниците в ПТП двустранен
констативен протокол няма характер на официален документ и същият на осн.
чл. 179 ГПК не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Този
протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните съгласувани
изявления за настъпили факти и обстоятелства. Обстоятелството, че
двустранният констативен протокол не се ползва с материална
доказателствена сила, не го лишава от доказателствена стойност, като
последната следва да се прецени при съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства. В тази връзка за изясняване на спорните въпроси са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на водачите на
превозните средства, участвали в пътния инцидент и е изготвена съдебна
автотехническа експертиза.
Свидетелят С. Е. П., разпитан по делегация от РС П, споделя, че си
спомня за процесния инцидент. Съдът е предявил на свидетеля приложения по
делото двустранен констативен протокол от 18.11.2021 г., при което същият е
заявил, че протоколът е бил попълнен от другия участник в произшествието и
потвърдил, че подписът, положен долу в най-дясно, е негов. Свидетелят
твърди, че на процесната дата е управлявал собствения си лек автомобил
„марка“, като се движел по дясната лента за движение. Другият автомобил се
намирал пред него в спряло положение „точно там, където има още един завой
наляво“, поради което подал светлинен сигнал, за да го изпревари отляво и в
4
този момент последният предпирел маневра за завиване наляво без да даде
светлинен сигнал, при което се осъществил удар между двата автомобила.
Свидетелят сочи, че ударът между двата автомобила настъпил в лявата лента
за движение. Твърди, че по неговия автомобил имало леки одрасквания отпред
и десният му калник бил ожулен, а по другия автомобил имало вдлъбнатини
по задната лява врата.
Свидетелят К. К. К., разпитан по делегация от РС П, също споделя, че си
спомня за процесния инцидент. Твърди, че на процесната дата управлявал
автомобил „марка“ с рег. № СВ8536РР по ул. „...“, която сочи, че е двупосочна
и двулентова. Твърди, че е дал светлинен сигнал за завиване наляво по една
пресечка без име, която образувала с улицата нерегулирано Т-образно
кръстовище, след което предприел маневрата. Твърди, че първо погледнал
насрещното движение, предприел маневрата и видял, че другият автомобил
предприема изпреварване. Сочи, че е видял другия автомобил в огледалото в
последния момент, когато вече се бил изнесъл за левия завой. Спрял, но това
не предотвратило настъпването на инцидента. Сочи, че другият автомобил
започнал да го изпреварва, когато той започнал да извършва маневра за
завиване наляво. Твърди, че не е имало пътен знак или маркировка,
забраняваща извършването на ляв завой към пресечката. Твърди, че преди да
започне да извършва маневра за завиване наляво се убедил, че нама насрещно
идващи автомобили, погледнал в лявото огледало и не видял да има
автомобили. Сочи, че водачът на другия автомобил признал вината си и
същите съставили двустранен констативен протокол. Съдът е предявил на
свидетеля приложения по делото двустранен констативен протокол от
18.11.2021 г., при което същият е заявил, че протоколът е бил попълнен от
него, в т.ч. схемата на произшествието, и потвърдил, че положеният в
протомарка подпис е негов.
Безспорно от показанията на свидетелите се установява, че на 18.11.2021
г. същите са се намирали в гр. П, на ул. „...“, като св. П. е управлявал л. а.
„марка“ с рег. № ..., а св. К. – т.а. „марка“ с рег. № .... Показанията на
свидетелите са еднопосочни и относно това, че ул. „...“ е с две ленти за
движение и образува нерегламентирано Т-образно къстовище с друга улица
отляво, перпендикулярна на нея, както и че ударът между двата автомобила е
настъпил в лявата лента на ул. „...“. Показания на свидетелите обаче са
противоречиви помежду си относно спорните релевантни обстоятелства, а
именно относно механизма на произшествието.
Според св. П. товарният автомобил е бил спрял в дясната лента на ул.
„...“, където същата образувала кръстовище с друга улица отляво, поради
което свидетелят е предприел заобикаляне на товарния автомобил от лявата
лента. В същото време, водачът на товарния автомобил без да даде светлинен
сигнал предприел маневра за завиване наляво към пресечката, при което
ударил намиращия се в лявата лента лек автомобил.
Според св. К. той започнал да извършва маневра за завиване наляво към
5
пресечката, с която улицата образувала кръстовище, след като е подал
светлинен сигнал и се убедил, че лявата лента е свободна, като водачът на
другия автомобил е предприел маневра за изпреварване, когато той вече е
започнал да извършва своята за завиване наляво.
Вещото лице по приетата по делото съдебна автотехническа експертиза
относно механизма на произшествието дава заключение, че водачът на л.а.
„марка“ предприема изпреварване на същевременно извършващия маневра
ляв завой т.а. „марка“, вследствие на което траекториите на двата автомобила
имат прецечна точла и настъпва ПТП с материални щети.
На първо място, съдът като взе предвид, че сблъскът между двата
автомобила е настъпил в лявата лента за движение (в който смисъл
показанията на разпитаните по делото свидетели са еднопосочни и
категорични), и като съобрази локацията на установените по двата автомобила
щети, а именно: леки одрасквания отпред и ожулване по десен калник на л. а.
„марка“, съгласно показанията на св. П., и увреждане по преден ляв калник,
предна лява врата, задна лява врата и ляв праг на т.а. „марка“ с рег. № ...,
намира, че от техническа гледна точка е невъзможно към момента, в който
водачът на лекия автомобил е предприел действие за смяна на лентата за
движение от дясна в лява лента, товарният автомобил да е бил спрял в дясната
лента за движение, т.е. да е бил в изцяло неподвижно състояние – арг. от § 1, т.
43 от ДР от ППЗДвП. Дори да се приеме, че водачът на товарния автомобил да
е бил спрял в дясната лента за движение, т.е. да е привел в неподвижно
състояние превозното средство – арг. от § 1, т. 43 от ДР на ППЗДвП, то
очевидно това е извършено с оглед предприемане на маневра за завиване
наляво и подбиране на подгодяща за това скорост. Допълнителен аргумент в
тази насока е и липсата на отбеляване в в графа „паркирано/в спряло
състояние“ в приложения по делото двустранен констативен протокол за нито
един от участиниците в произшествието. Отделно от това по делото няма
данни относно това с каква продължителност е било времето, през което
товарният автомобил е бил спрял и дали се касае за хипотеза на престой или
паркиране по смисъла на чл. 93, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, което да изисква
заобикалянето му от други движещите се в същата лента за движение
превозни средства. В този ред на мисли, настоящият съдебен състав приема,
че към момента, в който лекият автомобил е предприел смяна на лентите за
движение от дясна в лява, товарният автомобил също е бил в движение,
поради което извършеното от водача на лекия автомобил действие
представлява изпреварване по смисъла на чл. 41, ал. 1 ЗДвП. При това
положение, доколкото от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че мястото, където е настъпило произшествието представлява
нерегулирано кръстовище и ПТП е настъпило непосредствено след
предприемане на маневра за изпреварване от страна на водача на лекия
автомобил, то от изложеното може да се направи логичният извод, че
последният е предприел действията по изпреварване непосредствено преди
кръстовището. Мястото, където е станало ПТП, представлява кръстовище по
6
смисъла на § 6, т. 8 от ДР на ЗДвП, съгласно който законов текст
"кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се
или се събират на едно ниво. Съгласно чл. 43, т. 2 ЗДвП, изпреварването на
моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без
кош, е забранено на кръстовище на равнозначни пътища.Законът отчита, че
кръстовището е място с повишен риск за пътнотранспортни произшествия,
тъй като при него се събира движението на два или повече пътя. На това място
водачите следва да бъдат особено внимателни, концентрирани и предпазливи,
като подхождат с особено внимание за повишена опасност за участниците в
движението. Това не е сторено от водача на л. а. „марка“ с рег. № ..., и същият
в нарушение на разпоредбата на чл. 43, т. 2 ЗДвП предприел изпреварване на
т.а. „марка“ с рег. № ... и с това е предизвикал настъпването на процесното
пътнотранспортно произшествие.
В контекста на гореизложеното, при съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства двустранен констативен протокол от 18.11.2021 г.,
съставен от участниците в процесното ПТП, приложените по делото опис –
заключениe по щета, заключението на приетата автотехническа експертиза,
както и въз основа на събраните гласни доказателствени средства, настоящият
съдебен състав приема за установен механизма на ПТП по следния начин: на
18.11.2021 г. в гр. П, на ул. „...“, водачът на л. а. „марка“ с рег. № ...,
предприема маневра за изпреварване на т.а. „марка“ с рег. № ...
непосредствено преди кръстовище на равнозначни пътища, като в същото
време последният предприема маневра ляв завой по улицата, перпендикулярна
на ул. „...“, вследствие на което траекториите на двете превозни средства се
пресичат и между тях настъпва съприкосновение – в предна дясна част на
лекия автомобил и предна и задна леви врати на товарния автомобил. При
посочения механизъм, настоящият съдебен състав намира, че основен принос
за настъпването на процесното ПТП има застрахованият при ответника водач
на л. а. „марка“, който в нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 2 ЗДвП, е
предприел изпреварване на неподходящо за това място – в района на Т-
образно кръстовище.
Предвид изложеното съдът следва да разгледа релевираното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
застрахования при ищеца водач, изведено при твърдения, че същият е
предприел маневра завой наляво без да се убеди, че няма да създаде опасност
за другите участници в движението, както и без да подаде светлинен сигнал за
завой наляво. Съдът намира за основателно наведеното от ответника
възражение за съпричиняване от страна на застрахования при ищеца водач.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди, причинени на увредения
може да се намали, ако той е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД показват, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на
увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не
би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Съпричиняването на
7
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен / така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г.,
ОСТК на ВКС /. За да се приеме, че е налице съпричиняване, което да
обоснове намаляване на застрахователното обезщетение, ответникът следва
да докаже пълно и главно, че пострадалият е допринесъл обективно за
настъпване на вредите от произшествието. Връзката между поведението на
пострадалия и настъпването на вредите следва да е пряка.
В конкретния случай, липсват данни за наличие на пътна маркирова,
забраняваща завиването наляво от ул. „...“ към улицата, перпендикулярна на
нея, но водачът на т.а. „марка“ с рег. № ... в нарушение на правилата на чл. 26
ЗДвП, не е подал навреме ясен и достатъчен за възприемане сигнал за
предприетата от него маневра – завой наляво, доколкото житейски нелогично
е при своевременно подаден ясен и достатъчен за възприемане сигнал от
негова страна, водачът на л. а. „марка“ с рег. № ..., да предприеме действия по
изпреварването му. Показанията на разпитаните по делто свидетели са
противоречиви относно това дали водачът на тования автмобил е подал сигнал
за намерението си да завие наляво. Свидетелят П. твърди, че водачът на
товарния автомобил – св. К., не е подал светлинен пътепоказател за завиване
на наляво, а последният твърди, че е подал такъв. В случая дори да се приеме,
че такъв сигнал е бил подаден, то в показанията на св. К. не се съдържат данни
както относно момента, в който е подаден сигналът, така и относно неговата
продължителност. При това положение не може да се направи обоснован
извод, че времето, през което левият пътепоказател на товарния автомобил е
бил включен, е било достатъчно, за да могат останалите участници да
възприемат своевременно намерението на водача и да съобразят поведението
си с него, което съставлява нарушение на нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗДвП.
Наред с това, с оглед мястото на настъпване на ПТП – лява лента на платното
за движение и мястото на съприкоснование върху двата автомобила, може да
се направи извод, че при извършване на левия завой от товарния автмобил,
лекият автомобил вече е започнал изпреварване. В този случай, с оглед
правилото на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, преди да завие наляво, водачът на товарния
автомобил е следвало да се убеди, че няма да създаде опасност на пътя и да
пропусне изпреварващия го лек автомобил. В този контекст настоящият
съдебен състав намира показанията на св. К. в частта, в която същият заявява,
че преди да предприеме маневрата за завиване в лява посока се е убедил, че
зад него няма автомобили, за недостоверни. Следва да се посочи, че
допускането на нарушения на един от участниците в произшествието не
освобождава другия участник от задълженията му по ЗДвП, нито е от
характера да ограничи или изключи неговия обективен принос за настъпване
на вредоносния резултат.
8
Настоящият съдебен състав намира, че принос за настъпването на
процесното ПТП имат и двамата водачи, като основен принос има водачът на
застрахования при ответника лек автомобил. Процентът на съпричиняване на
водача на застрахованото при ищеца МПС е 30%, доколкото нарушенията на
водача са допринесли в по-малка степен за настъпване на произшествието.
Въз основа на заключението на автотехническата експертиза се
установят причинените в резултат на процесното ПТП повреди върху
застрахованото при ищеца МПС, както и причинно-следствената връзка
между вредите и произшествието. С оглед на това и доколкото установената в
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция не е оборена, следва да се приеме, че
са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача
на л. а. „марка“ с рег. № .... Следователно увреденият има срещу виновния
водач вземане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на
увредения по силата на факта, че е платил обезщетение за причинените с
деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу деликвента, респ.
срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.
Неоснователни са доводите на ответника за случайно деяние, както и
тези за липса на причинна връзка между процесното ПТП и вредите по
автомобила, застрахован при ищеца, доколкото видно от заключението на
вещото лице такава е налице.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществените
застраховки трябва да бъде равен на размера на действително претърпените
вреди към деня на събитието – чл. 386, ал. 2 КЗ. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. На основание чл. 406 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на
застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура, като за
случая се прилага съответно чл. 108, ал. 7 КЗ.
В случая ремонтът на застрахования при ищеца товарен автомобил е
извършен в официалния сервиз на „Форд“. За да е налице необходимост от
извършването на ремонт в специализиран оторизиран сервиз, следва
увреждането на автомобила да е извършено в рамките на гаранционния срок,
с оглед запазване действието на гаранцията. През този период съществува
задължение за влагане при ремонта само на оригинални части, които да са от
завода, производител на автомобила (решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. №
870/2010 г., на ВКС, І ТО; решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г.
на ВКС, І ТО; решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО;
решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ ТО и др.
постановено по реда на чл. 290 ГПК; определение № 207/30.03.2011 г. по т. д.
9
№ 741/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, определение № 146/25.11.2008 г. по т. д. №
472/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл. 288 ГПК). В случая
се установи, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
застрахованият при ищеца товарен автомобие е бил в експлоатация 1 година, 2
месеца и 25 дни, считано от датата на първоначалната регистрация. С оглед на
това същитя е бил в гаранционен срок и ремонтът следва да се осъществи в
официален сервиз за марката. Съгласно заключението авточастите и
ремонтните дейности според приложените по делото документи са използвани
само за отстраняване на възникналите вследсвтие на процесното ПТП
увреждания по т.а. „марка“ с рег. № .... Съдът изцяло възприема експертното
заключение, като задълбочено и обосновано. Вещото лице е ползвало
релевантните за поставените задачи материали. От заключението на приетата
по делото САТЕ се установява, че стойността на необходимия ремонт за
отстраняване на щетите по увредения автомобил по средни пазарни цени
напълно съответства на платената от ищеца сума за ремонтиране на увредения
автомобил в размер на 2703,74 лв.
Не е спорно по делото, че от страна на ищеца е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2703,74 лв., както и че е сторило
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., респективно общият размер на
регресната претенция е 2718,74 лв. С оглед приетият процент на
съпричиняване ответното дружество следва да възстанови на ищеца 70% от
тази сума или 1903,12 лв.
С оглед гореизложеното съдът намира иска за доказан по основание и
размер за сумата от 1903,12 лв., поради което следва да бъде уважен до
размер, а за разликата над уважената част до максимално претендирания
размер от 2718,74 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид основателността на иска, върху сумата от 1903,12 лв. следва да
бъде присъдена и своевременно поисканата законна лихва за забава от датата
на подаване на исковата молба в съда – 13.03.2023 г., до окончателното
изплащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са направили искане за присъждане на такива.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 1133,75 лв., от които: 108,75
лв. – държавна такса, 1000 лв. – депозит за САТЕ, 20 лв. – депозит за разпит на
свидетел и 5 лв. – за издаване на съдебно удостоерение. Същият претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПКВ, вр.
чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 НЗПП, с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на делото (предявен е един иск с малък материален интерес; част от
обстоятелствата от фактическия състав на иска, чиято доказателствена тежест
е на ищеца, са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване;
проведени са три о.с.з. без участието на процесуален представител на ищеца),
определи в минимален размер от 100 лв. С оглед уважената част на иска, на
10
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 863,63 лв.
Ответникът е сторил разноски в размер на 600 лв. – депозит за САТЕ.
Внесеният от ответника депозит в размер на 20 лв. за разпит на свидетел по
делегация не е разходван и подлежи на възстановяване по молба на вносителя
в едногодишен срок от приключване на производството по делото, поради
което не следва да се възлага в тежест на ищеца. Ответникът претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПКВ, вр.
чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 НЗПП, с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на делото, определи в минимален размер от 100 лв. С оглед
отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, ищецът
следва да заплати на ответното дружество разноски в размер на 210 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Дианабад“, бул. „ Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, на основание
чл. 411 КЗ, сумата в размер на 1903,12 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
сключена застраховка „Каско“ със застрахователна полица №
0320200801024440 за вреди, причинени на т.а. „марка“ с рег. № ..., в резултат
на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.11.2021 г. в гр. П, в
резултат на виновно противоправно поведение на водача на л. а. „марка“ с рег.
№ ..., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към датата на ПТП при ответника, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.03.2023 г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 2718,74 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Дианабад“, бул. „ Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, на основание
чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, сумата в размер на 863,63 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
11
ж.к. „Дианабад“, бул. „ Г. М. Димитров“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 и ла. 8
ГПК, сумата в размер на 210 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12