№ 721
гр. София , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500064 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на ЕТ „ Фешън Топ
Модълс- Д. К.“ срещу решение № 903728/27.08.2020г. на ОС- Благоевград,
ГО, 5 състав, постановено по гр.д. № 14/19г., с което е уважен иск с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно. Сочи, че съдът е допуснал нарушение на чл.172 от ГПК, като
не е кредитирал показанията на свидетеля М. К., който е действителният
заемополучател. Съгласно чл.172 от ГПК показанията на роднини се
преценяват от съда с оглед всички други данни по делото, а не се изключват
априори от доказателствения материал. Съдът не е обсъдил представеното
обратно писмо, съставено във връзка с договор за заем от 12.10.2017г. между
едноличният търговец и М. К., с което са изпълнени изискванията на чл.165,
ал.2 от ГПК за начало на писмено доказателство. От това писмо се
установява, че договорът за заем е привиден като сключен при персонална
симулация и прикрива заемно правоотношение с трето лице. При
сключването на договор за заем жалбоподателят е действал от името и за
1
сметка на трето лице М. К.. Въззивникът е бил подставено лице по причини,
които стоят във вътрешните отношения между него и третото лице.
Първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства в тяхната
цялост.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
В депозиран писмен отговор Е.Б. и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.
Сочи, че по делото е установено, че ответникът не е изпълнил задължението
по договора за заем да върне предоставената му сума. Приетото заключение
на счетоводната експертиза кореспондира със събраните доказателства.
Недоказано е възражението на ответника за привидност на договора за заем.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът Е.Б. твърди, че в негова полза е издадена заповед
за изпълнение на основание чл.417 от ГПК за сумата от 100 000лв. срещу
ответника ЕТ „Фешън Топ Модълс- Д. К.“. Срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение от последния. Те са сключили на 12.10.2017г. договор
за заем с нотариална заверка на подписите. Ищецът твърди, че заемната сума
е предадена за заемателя с междубанков превод на 12.10.2017г. Тя е следвало
да бъде върната до 30.05.2018г. За обезпечение на договора заемателят е
заложил в полза на заемодателя свои собствени машини и съоръжения.
Ответникът не е върнал предоставената сума. Затова ищецът моли съда да
признае за установено по отношение на него, че му дължи 95 000 лв.
главница по договор за заем, в едно със законната лихва, считано от
17.09.2018г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски за
заповедното и исковото производство.
Ответникът – едноличен търговец е подал в срока по чл.131 от ГПК
писмен отговор, с който оспорва предявения иск и го счита за неоснователен.
2
Не оспорва, че с ищеца са сключили договор за заем с нотариална заверка на
подписите на 12.10.2017г., но прави възражение за неговата нищожност
поради персонална симулация. Ответникът не е действителният
заемополучател, а трето лице. Той е бил само подставено лице. За
симулацията при договора за заем от 12.10.2017г. е съставено обратно
писмо между него и М. К.. На всички срещи последният е присъствал и той
е договарял заема и реално той е получил сумата от 100 000лв. Затова
едноличният търговец счита, че не дължи исковата сума. Твърди, че са
погасени 5000лв. до договора за заем.
Във връзка с твърденията в исковата молба ищецът е представил
договор заем от 12.10.2017г. с нотариална заверка на подписите, подписан
между него и ответника за паричен заем в размер на 100 000 лв., както и
доказателства за предаване на сумата на заемополучателя.
Задължението по заемното правоотношение е обезпечено от ответника с
негови машини и съоръжения, описани в приемно- предавателен протокол,
съставен на 12.10.2017г.
Горните факти не се оспорват от ответника.
Не е спорно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от РС- Благоевград в образуваното пред него заповедно
производство.
От представените доказателства пред районния съд се установява, че в
срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът- едноличен търговец е подал
възражение.
Във връзка с твърдяната в отговора на исковата молба персонална
симулация ответникът е представил обратно писмо, съставено на
12.10.2010г. между него и М. К. и вносна бележка от 26.06.2018г. за сумата
от 5000лв. по договор за заем от 12.10.2017г.
В хода да съдебното дирене е прието заключение на счетоводна
експертиза, която е направила проверка в счетоводството на ответника и е
установила, че той е получил сумата от 99 400лв. и за нея е съставено
3
съответното счетоводно записване. Предоставянето на сумата от станало чрез
банков превод от Е.Б. по сметка на едноличния търговец. Последният е
заприходил 99 400лв. веднъж като получена и втори път като задължение
към Е.Б.. На 26.06.2018г. са пратени 5000лв. на ищеца. В съдебно заседание
вещото лице е пояснило, че счетоводно не е отразено, че сумата е
предоставена на М. К. и няма съставен такъв документ. В счетоводството на
ответника му е било обяснено, че сумата е използвана за касови разплащания
на разходи на едноличния търговец.
Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и
обосновано.
По делото са приети и други писмени доказателства с оглед
твърденията и възраженията на страните.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят М. К. е баща на ответника и желае да свидетелства. Той
заявява, че познава ищеца и неговият баща Е. Б.. Преговорите за заема е
водил лично свидетелят като той е получил сумата по договора за заем, но
парите е трябвало да минат пред фирмата на ответника. Заемът е обезпечен с
машини, собственост на едноличния търговец. На преговорите за заема са
присъствали само свидетелят и бащата на ищеца. Имали са няколко срещи,
на които са уточнявали начина на вземане на парите и кога ще бъдат
върнати. Дъщеря му може би познава ищеца и баща му, тъй като са идвали
на гости в дома им.
Свидетелят В. твърди, че познава ищеца от 5-6 години, тъй като се
занимава със счетоводство и данъчни консултации. Той й е клиент и го
познава като физическо лице и управител на фирма. Свидетелства, че
вечерта преди нотариалната заверка на договора за заем й се е обадила Д. К. и
е попитала дали може с част от заемната сума да се погасят плащанията към
нотариуса, тъй като няма финансови средства. От ищеца знае, че
преговорите за сключване на договора за заем са водени между него и Д. К..
Свидетелят е посъветвала Е.Б. как да се преведе сумата по договора за заем.
Преди сключването му ответникът е предложила да обезпечи задължението с
машини и съоръжения, собственост на едноличния търговец. Свидетелят не е
4
присъствала на преговори между страните по делото, а само на телефонен
разговор между тях. Тогава пред нея те са уговаряли условията на самия
договор. Тези разговори са били в деня преди нотариалната заверка на
договора. Той е сключен през месец 10.2017г. Свидетелят познава бащата на
Д. К., но не и е известно той да е водил преговори за процесния договор.
Според В. страните по делото се познават от преди преговорите.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В. като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излага. Не кредитира тези на свидетеля
М. К., поради явната му заинтересуваност от спора, основаващо се близкото
му родство с ответника Д. К., както и поради пълното им противоречие с
показанията на другия свидетел и останалите събрани доказателства.
При тези доказателства ОС- Благоевград е уважил иска изцяло.
Присъдил е разноските в заповедното и исковото производство в полза на
ищеца.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е положителен установителен
иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционния съдебен акт, по допустимостта му в обжалваната част, а
по отношение на правилността му е обвързан от посочените основания в
жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на
императивна материално правна норма.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
Ищецът е предявил специалния положителен установителен иск,
регламентиран в чл.422 от ГПК. С него разполага кредиторът, чието вземане
в заповедното производство е оспорено от длъжника. Чрез него кредиторът
иска да постигне стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да
послужи като изпълнителен титул за събиране на вземането му. Правният
интерес от предявяването му винаги е налице, когато длъжникът е оспорил
вземането като е предявил възражение в срока по чл.414 от ГПК. Видно от
заповедното производство е, че длъжникът е предявил възражение в
5
законоустановения срок. Поради което за Е.Б. е налице правен интерес от
предявяване на иска по чл.422 от ГПК. / Р № 89/02.06.2011г. по т.д. №
649/2010г., ІІ т.о. на ВКС, Р № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г., ІІ то. на
ВКС, Р № 171/ 24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г., ІV г.о. на ВКС/.
Спорният въпрос по делото е дали договорът за заем между страните е
валиден или той е нищожен поради персонална симулация. Той има своята
регламентация в чл.240, ал.1 от ЗЗД, където е дадено легално определение за
него. Според тази дефиниция с договора за заем заемодателят предоставя в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещ в същи вид, количество и качество.
Договорът за заем е неформален и реален. Писмената форма не е такава за
действителност, а за доказване в случаите на договори за заем над 5000 лв.
В случая чл.1 и чл.2 от договора за заем от 12.10. 2017г. отразяват двете
насрещни волеизявления на страните и постигнато съгласие за сключването
му. Тези разпоредби очертават предмета на договора. От тях може да се
изведе основанието, на което се предоставя конкретната парична сума, както
и поетото от жалбоподателя задължение за връщането й. В чл.2 е посочен
крайният срок, в която заемът трябва да бъде издължен, а именно до
30.05.2018г.
Фактическият състав, обосноваващ сключването му обхваща:
постигнато съгласието между страните, последвано от предаване на
паричните средства на заемополучателя. За да е налице договор за заем е
необходимо постигнато съгласие и за връщане на заетата сума от страна на
заемателя. В тежест на ищеца, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест по чл.154 от ГПК, е да установи с всички относими
и допустими доказателства, че е предал на заемателя сумата, предмет на
договора, както и че това е станало на основание заемно правоотношение.
Това е факт, от който той черпи благоприятни за себе си правни последици и
от недоказването му за него са и последиците от неустановяването му. Те се
изразяват в задължението на съда да приеме, че поради непредаване на
паричната сума, не е възникнало облигационно правоотношение по договор
за заем. В тежест на ищеца е да докаже и основанието, на което е предадена
паричната сума, а именно, че то е заем, а не дарение или друг вид сделка. По
делото е представен и приет като доказателство документ, отразяващ
6
информация за сметка за 12.10.2017г., както не се оспорва от ответника
факта на получаване на заемната сума от 99 400 лв. по негова сметка. Това е
установено и от счетоводната експертиза. Т.е. договорът е сключен между
страните по делото и неговото основание е заем. Няма данни и не се
установява, че заемната сума впоследствие е предадена на трето лице за
заемното правоотношение М. К.. Дори и това да е така, то е ирелевантно за
облигационното отношение, възникнало между Е. Б. и въззивника, доколкото
е предмет на други отношения между едноличния търговец и М. К..
Основанието на такава сделка може да бъде заем, дарение или друг вид
договор, който не освобождава заемополучателят по договора за заем от
12.10.2017г. от връщане на сумата, получена по него.
В отговора на исковата молба и в жалбата се поддържа възражението
за нищожност на договора за заем като привиден на основание чл.26, ал.2, пр.
последно ЗЗД, тъй като е сключен при персонална симулация. При нея
основен мотив е прикриването на истинската страна по сделката. При
персоналната симулация две страни постигат съгласие да сключат договор, но
искат да прикрият коя е действителната страна, поради което се уговарят като
страна по договора да бъде записано лице, което привидно изпълнява ролята
на едната от тях. Тя може да бъде двустранна, когато е осъществена при
знанието, както на явната и прикритата страна, но и със съдействието на
подставеното лице и едностранна, когато подставеното лице не знае, че
идентичността му е използвана. В случая се твърди двустранна персонална
симулация. При спазване на правилата на чл.154 от ГПК в тежест на
направилия възражението за нищожност поради симулативност е да го
докаже, тъй като от него той черпи благоприятни за себе си правни
последици. Представеното обратно писмо, съставено на 12.10.2017г. между
М. К. и едноличния търговец няма съдържанието, което може да го определи
като такъв документ. Пълното обратно писмо трябва да изхожда и от двете
страни по сделката- явната страна и подставеното лице, за да се приеме, че с
него се разкрива симулацията. С представянето на такъв пълен обратен
документ симулативността се доказва директно като не е необходимо
ангажирането на гласни доказателства. В случая обратното писмо, прието по
делото, не може да се определи и като непълен обратен документ и не може
да послужи като начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2
7
от ГПК, което прави допустими свидетелските показания. От това следва, че
има още едно основание да не се обсъждат показанията на свидетеля К., а
именно поради тяхната недопустимост. И при пълен обратен документ и
при начало на писмено доказателство е необходимо те да изхождат и от
страната, на която се противопоставя симулацията. Те могат да бъдат
съставени преди, едновременно или след сделката, за която се твърди, че е
симулативна. Началото на писмено доказателство има съдържание, което
прави вероятна симулацията, то изхожда от другата страна или пък
удостоверява нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно
твърдението на страната, която иска да разкрие симулацията, че съгласието е
привидно. / Р № 94/31-093-2014г. по гр.д. № 5791/14г., ВКС, IV г.о., Р №
706/09.03.2011г. по гр.д. № 1394/09г., ВКС, IV г.о., Р № 23/02.02.2018г. по
гр.д. № 920/17г., ВКС, IV г.о., Р № 299/22.10.2014г. по гр.д. № 7298/13г.,ВКС,
IV г.о./ Затова представеното по делото като доказателство обратно писмо,
съставено на 12.10.2017г. и изходящо само от ответника и трето лице М. К.
не може да се определи като пълен обратен документ или начало на писмено
доказателство. То разкрива отношенията между тях, но не разкрива пряко
симулацията на договора за заем нито прави вероятността й. Това обратно
писмо не изхожда от другата страна по сделката, а именно ищецът, поради
което не може да му се противопостави и не го обвързва. В хода на процеса
не са ангажирани доказателства, които да установяват твърдяната персонална
симулация. От счетоводната експертиза, която е изготвена след извършена
проверка в счетоводството на въззивника, се установява, че няма записване
за предаване на процесната сума на М. К., както и че тя е използвана за
дейността на едноличния търговец. Т.е. не е налице прикрита страна,
респективно персонална симулация по договора за заем. Това, че
плащането на 26.06.2018г. е извършено от М. К. може да се определи като
погасяване на чуждо задължение- чл.73, което има погасителен ефект, но е
като доказващо симулация в субектите. В съдебно заседание ищецът е
направил признание, че е получил 5000лв. и се е отказал от иска си за тази
сума.
Горните мотиви налагат извод за неоснователност на иска с правно
основание чл.422 във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Поради изложеното обжалваното решение следва да се потвърди.
8
По разноските.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя не се дължат
разноски.
Ответникът не е направил искане за присъждане на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 903728/27.08.2020г. на ОС- Благоевград,
ГО, 5 състав, постановено по гр.д. № 14/19г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9