Определение по дело №2382/2020 на Административен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№   2306                                        26.11.2020 година,                               гр. Бургас

Бургаският административен съд, първи състав, на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година, в закрито заседание, в следния състав:

Съдия:  Димитър Гальов

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2382 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК.

       Делото е образувано по жалба от Ж.Я.Я., с адрес: ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0769-002556 от 10.11.2020г. издадена от началник група в ОД на МВР-гр.Бургас, сектор „ПП“, постановена на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, а именно „изземване на свидетелството за управление на МПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП“, връчена на 12.11.2020г.

Жалбата е подадена по предвидения законов ред, съгласно чл.152, ал.1 от АПК, респективно е постъпила в съда ведно с административната преписка, включително са приложени заверени копия на всички НП описани подробно в заповедта, но е нередовна, доколкото не е изпълнено указанието на чл.151, т.3 от АПК да бъде приложен документ за внесена държавна такса за образуване на дело.

С Разпореждане на съдията-докладчик № 4587 от 19.11.2020г. жалбата е оставена без движение, с оглед отстраняване на констатираната нередовност и представяне на документ за внесена държавна такса по сметка на съда в размер на 10 лева.

Със заявление, вх.№ 10497 от 26.11.2020г. по делото е приложена квитанция за внесена държавна такса от 10 лева, дължима за образуваното дело, в изпълнение на дадените указания, с което оспорването следва да се приеме за редовно, поради което съдът следва да се произнесе и по обективирано в жалбата изрично искане за отмяна на предварителното изпълнение, което по съществото си е искане за спиране на изпълнението по реда на чл.166 от АПК.

В жалбата оспорващата страна иска да се отмени предварителното изпълнение на процесната заповед, поради неговата незаконосъобразност. Твърди се, че това предварително изпълнение „съществено нарушава правата и засяга законните ми интереси“. Сочи се, че предпоставките за спиране на приложената принудителна мярка е наличието на противопоставим интерес от страна на жалбоподателя, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл.60, ал.1 от АПК. Заявява, че с отнемането на свидетелството за правоуправление „оставам в невъзможност да работя, тъй като работата ми е свързана с управление на автомобил. С наложената ПАМ съм поставен в невъзможност да изхранвам семейството си.“ Изтъква се, че никъде в оспорената заповед не е посочено, че същата подлежи на принудително изпълнение, поради което предварителното изпълнение се явява незаконосъобразно. Оспорват се и фактическите констатации на ответника- издател на заповедта. Според жалбоподателя е изминал период повече от 10 години, поради което е изтекла абсолютната давност за издаване на процесната ПАМ.

 Към жалбата не са представени доказателства за трудовата ангажираност на жалбоподателя.  

Искането за спиране изпълнението на оспорената заповед е обективи-рано в жалбата, подадена от надлежна страна- адресат на оспорения индивидуален административен акт, по същество неблагоприятен за жалбоподателя и в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Видно от данните в разписката за връчване на административния акт, същият е получен от оспорващия на 12.11.2020г. и още на същия ден е депозирана жалбата, чрез органа- издател на заповедта. Следователно, искането е процесуално ДОПУСТИМО.

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр.БУРГАС, след като обсъди доводите на жалбоподателя и съобрази представените доказателства, за да се произнесе по искането, съобрази следното:

       С оспореният административен акт ЗППАМ № 20-0769-002556 от 10.11.2020г. издадена от началник група в ОД на МВР-гр.Бургас, сектор „ПП“, е постановено на основание чл.171, т.4 от ЗДвП „изземване на свидетелството за управление на МПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП“, връчена на 12.11.2020г.

В заповедта са описани конкретните НП, с номер и дата на издаване и орган, който го е постановил, като е отбелязано кога е влязло в сила всяко от посочените постановления и колко контролни точки се отнемат с всяко от изброените в заповедта НП.

Заповедта за изземването на свидетелството за управление на МПС на водача Ж.Я.Я. подлежи на обжалване по реда на АПК, с оглед указаното в чл.172, ал.5 от ЗДвП. Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка /чл.172, ал.6 от Закона за движение по пътищата/. Посочената нормативна уредба обосновава извод за допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, поради което не би могло издателят на заповедта да издава разпореждане по реда на чл.60 от АПК, тъй като би било нищожно. В този смисъл, в издадената заповед не могат да се посочват съображения за допускане на предварително изпълнение от страна на адм.орган след като самият закон указва такова незабавно привеждане в действие на издадения адм. акт.

Съгласно разпоредбите на чл.166, ал.4 и ал.2 от АПК, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, при условията на ал.2, т.е., ако това предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В случаят самият законодател, а не административният орган с изрично разпореждане, допуска предварително изпълнение на заповедта за изземване, поради което правната теория и съдебната практика приемат, че това изпълнение е допуснато от закона при презумпция за наличието на предпоставките на чл.60, ал. 1 от АПК, т. е. съществуването на такива обществени и държавни интереси, които трябва да бъдат защитени. Тежестта на доказване наличието на основания за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение е на оспорващия, който трябва да установи, че на важните и конкретно изброени и презумирани със закона обществени интереси противопоставя свои лични и значими причини и интереси. С други думи, да се иска спиране на изпълнението при надделяващ личен интерес на оспорващия.

По-горе вече бе упоменато с какви доводи се иска отмяна, т.е. спиране на предварителното изпълнение на мярката, както и обстоятелството, че такива доказателства не са ангажирани с подаване на жалбата. При положение, че законовата презумпция е в полза на административният орган, молителят следва да докаже, че съществува възможност да претърпи значителна или трудно поправима вреда. В случаят, жалбоподател не е ангажирал никакви доказателства за наличие на трудова ангажираност и не може да се обоснове извод, че с отнемане на свидетелството би било налице настъпването на значителна вреда за физическото лице.

Предварителното изпълнение на заповедта по чл.171, т.4 от ЗДвП се постановява, в случай, че лицето не изпълни задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП и в този смисъл законът презумира, че лицето адресат на тази заповед е загубило правоспособност, не е изпълнило задължението си да върне свидетелството за управление на МПС, което произтича автоматично със загубата на правоспособността и за това следва да се изземе принудително по този ред.

 Жалбоподателят не ангажира доказателства за причиняване на значителни и труднопоправими вреди от осъществяване на допуснатото от закона предварително изпълнение изземването на СУМПС, т.е. от самият факт на изземването.    

По изложените съображения, настоящият съдебен състав обосновава извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на искането, обективирано в процесната жалба, поради което следва да бъде оставено без уважение.

         Мотивиран от горното, Административен съд –Бургас, на основание чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК,

О П Р Е Д Е Л И:

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Ж.Я.Я., с адрес: ***, за спиране изпълнението на оспорената  Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0769-002556 от 10.11.2020г. издадена от началник група в ОД на МВР-гр.Бургас, сектор „ПП“, с която е постановено „изземване на свидетелството за управление на МПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП“, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщението до страните.

ПРЕПИС от съдебния акт да се изпрати незабавно на страните по делото – оспорващия и ответника- издател на обжалвания акт, на основание чл.138 АПК.

                                                   СЪДИЯ: