№ 1075
гр. София, 17.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Галя Г.ева
Членове:Даниела Росенова
Красимира Райчева
като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601221 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.
Образувано е по частни жалби на осъдения А. Т. К. и от служебния му
защитник Н. А. срещу определение от 26.10.2022г. на СГС НО пети състав,
постановено по ЧНД 3961/22г., с което съдът е оставил без уважение молбата
на лишения от свобода К. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от пет
години, наложено му по НОХД №3420/2014г. по описа на СГС за
престъпление по чл.212 от НК с остатък една година, три месеца и тринадесет
дни.
В частните жалби са изложени доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното определение. Оспорват се като неправилни
крайните изводи на съда и отхвърляне на молбата за условно предсрочно
освобождаване, без да са били обсъдени данните, че осъденият К. работил в
Академията на МВР-Младост около пет месеца, имал четири похвали от
Ректора на Академията, както и четири награди за отпуск, без констатирани
наказания. Според адв.А. не било отчетено доброто поведение на осъдения и
честното му отношение към труда по време на изтърпяване на наказанието,
спазването на режимните изисквания, като в мотивите не било
конкретизирано в какво точно се изразявало „поправянето“ му, за което се
сочело, че не било реализирано в пълен обем. В случая не била спазена
разпоредбата на чл.439а от НПК, като не било отчетено също, че деянието, за
което бил осъден К. било осъществено на 4.12.2001г., това било първото му
осъждане и от тогава до сега бил изминал период от двадесет години, без
друга противообществена проява от негова страна.
В заключение се прави искане първоинстанционното определение да
1
бъде отменено, а молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване
да бъде уважена.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото
и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено
следното:
Частните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
С определение от 26.10.2022г. на СГС, постановено по ЧНД 3961/22г., е
била оставена без уважение молбата на осъдения А. К. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от
свобода за срок от пет години, наложено му по НОХД №3420/2014г. по описа
на СГС за престъпление по чл.212 от НК с остатък една година три месеца и
тринадесет дни.
Първата инстанция е обсъдила всички доказателствени материали,
съдържащи се в затворническото досие на осъдения, както и представените в
съдебно заседание и е преценила неговото поведение към режима в местата за
лишаване от свобода, като е счела, че не са налице всички предпоставки за
уважаване молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.
Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящият
въззивен състав.
Понастоящем лишеният от свобода А. К. изтърпява наказание лишаване
от свобода в размер на пет години с първоначално определен общ режим за
извършено престъпление по чл.212 ал.4 вр. ал.1 пр.2 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 вр.
ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. ал.2 НК, съобразно решение на ВКС №132
от 14.10.2020г. по кнд №162/20г, с което е било изменено решение
№438/9.11.2018г. по ВНОХД № 1452/2017г. на САС по контрол на присъда
по НОХД №3420/2014г. по описа на СГС. С Решение от 24.10.2021г. по кнд
№162/20г. ВКС се е произнесъл изрично и относно режима на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, който е общ. От материалите по делото се
установява, че осъденият е започнал да търпи наказанието пет години
лишаване от свобода на 15.10.2020г., като към датата на съдебното заседание
пред първостепенния съд е изтърпял фактически три години, три месеца и
двадесет и осем дни със зачетен предварителен арест една година, три месеца
и седемнадесет дни, както и изтърпяно наказание от работа четири месеца и
деветнадесет дни, или общо три години, осем месеца и седемнадесет дни
изтърпяно наказание. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на една
година три месеца и тринадесет дни, което не се оспорва от жалбоподателя.
При тези данни несъмнено се установява, че към момента е изтекъл
изискуемия в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК срок, в който би било
основателно искането на едно осъдено лице за условно предсрочно
освобождане, т.е първата кумулативно предвидена в посочената норма
предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички
предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения К.,
първоинстанционният съд след като се е запознал със затворническото му
2
досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК,
включително служебно изисканата оценка за актуалното му психическо и
емоционално състояние правилно е приел, че въпреки започналия
положителен процес и отчетен позитивен напредък, понастоящем не са
налице категорични и убедителни доказателства за неговото поправяне и
превъзпитаване, както и за необходимостта от неговата ресоциализация в
обществото с оглед наличните все още рискове.
От материалите по делото и по конкретно предоставения доклад на
основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.София за лишения от свобода А. К.
е видно, че към момента рискът от рецидив е със средни стойности 48 точки
и въпреки отчетени положителни промени в някои зони / управление на
доходи и финанси, начин на живот и обкръжение, умение за мислене,
осъзнаване последствията от собствените си действия, добро отношение към
персонала и лишените от свобода/, които бележат спад с няколко точки,
рискът от сериозни вреди към обществото продължава да е в средните нива,
като целите на наказанието не са постигнати и работата съгласно утвърдения
план не е приключила.
Действително осъденият е полагал доброволен труд като общ работник
въз основа на Заповеди № 133/16.07.2021г. в Академията на МВР,
№64/19.03.2021г. във фирма „Морски дар“ и №76/30.03.2021г. във фирма
„Транс Ко“, не е наказван, не е нарушавал ЗИНЗС, награждаван е,
включително с отпуск извън мястото на изтърпяване на наказанието, отнася
се с необходимото уважение към служителите, спазва реда и дисциплината,
както и затворническите ограничения.
По отношение на втората кумулативно изискуема предпоставка на
чл.70 ал.1 от НК следва да са налице доказателства за поправяне на осъденото
лице. Въззивният съд се солидаризира със заключението на решаващия съд,
че по делото събраните доказателства относно реалното поправяне и
превъзпитаване на осъдения К. не са убедителни, за да се приеме, същият
следва да бъде предсрочно освободен, тъй като процесът на възпитаталната
работа с него за корекция на поведението му към спазване на закона и
добрите нрави не е приключил и следва да продължи.
В разпоредбата на чл.439а от НПК изрично е посочено какви
доказателства за поправянето следва да представи осъдения, а това са всички
обстоятелства, които сочат за положителна промяна у него по време на
изтърпяване на наказанието, като добро поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват и въз основа оценката на
осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква
3
цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време
на престоя му в затворническото заведение, като поведението му не следва да
се разглежда едностранно.
В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че
пълноценното поправяне на лишения от свобода не е завършило, тъй като не
са постигнати всички основните цели, поставени в планиране на наказанието
и не са елиминирани всички рискове – от рецидив, към обществото и към
самата личност на осъдения, които са в средните нива видно от оценката в
доклада на затворническата администрация. Не са постигнати целите и
задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с
промяна на поведението и мисленето на лишеното от свобода лице. Видно от
експертната оценка на актуалното психическо и емоционално състояние на
осъдения К. същият декларативно има негативна нагласа към
правонарушенията, но е способен да да рационализира своите действия и да
ги представи като социално приемливи.
В действителност налице е желание за полагане на обществено полезен
труд, за демонстриране на добро поведение, но от друга страна са
констатирани проблемни зони и рискът за вреди още повече към обществото
не е намалял, а все още е в средните нива, което означава, че не е постигната
съществена положителна промяна в отношението към спазване на
обществените норми, отговорно поведение, промяна на мисленето, критично
отношение към деянието, рискът от рецидив продължава да е в средните
стойности. Единствено изминалия фактически период на изтърпяване на
наказанието и обстоятелството че е работил, справял се е добре и има
коректно отношение към затворническата администрация и останалите
лишени от свобода на настоящият етап не са достатъчни, за да се приеме, че
лишеният от свобода е дал достатъчно и категорични доказателства за
поправянето си. Не са налице доказателства за снижаване до минимум риска
от вреди към обществото, което означава, че процесът на поправителното
въздействие в насока намаляване на този риск при жалбоподателя следва да
продължи. Правилно е било прието от СГС, че изтеклият период от време от
датата на извършване на деянието, за което осъденият изтърпява наказанието
с начало 15.10.2020г. в конкретния случай не е от определящо значение за
условното предсрочно освобождаване, тъй като това обстоятелство изрично е
било преценено при постановяне на съдебните актове от страна на САС и
ВКС в частта относно размера на наказанието, който е бил драстично
намален.
В настоящото производство е необходимо е лишеният от свобода да
даде категорични доказателства за поправянето си и да затвърди убедително
насочеността си към положителна промяна в начина си на живот.
С оглед на изложеното първостепенният съд е достигнал до обоснован
извод, че понастоящем не са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване по
4
отношение на осъдения К..
При проверката на атакуваното определение САС констатира, че
първостепенният съд е анализирал всички доказателствени източници, които
са от значение за допускането на условното предсрочно освобождаване.
Взети са били предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но
не са игнорирани обстоятелствата, които показват, че към настоящият момент
не е завършено в пълнота поправянето на осъдения към спазването на закона
и добрите нрави.
Предвид гореизложеното, неоснователни са оплакванията на осъдения и
неговия защитник обективирани в частните жалби, които следва да бъдат
оставени без уважение, а атакуваното определение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Ето защо на основание чл.44 НПК САС, НО, девети състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.10.2022г. на СГС НО, пети състав,
постановено по ЧНД 3961/22г., с което е оставено без уважение искането на
лишения от свобода А. Т. К. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5