Определение по дело №1665/2016 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 4
Дата: 3 януари 2017 г.
Съдия: Адриана Георгиева Добрева
Дело: 20161440101665
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2016 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №…

 

гр.Козлодуй, 3 януари 2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание на 3 януари 2017 година, в състав:

Районен съдия: Адриана Добрева

 

като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 1665 по описа за 2016 г. на Козлодуйския районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдебното производство е по реда на чл.395 и сл. от ГПК за допускане на обезпечение във висящ процес.

Образувано е по молба обективирана в исковата молба като особено искане на Т.Р.В., ЕГН ********** с адрес *** подадена чрез адвокат М.С. ***, с която е предявил против Д.П.Я. *** отрицателен установителен иск по чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи вземането по изпълнителен лист, издаден на 17.09.2016 г. по гр.д. № 668/2014 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, както следва: сумата от 4 443.00 лева представляваща сбор от издръжка на деца за периода от месец юни 2014 г. до месец ноември 2016 г.; 40.00 лева разноски и 416.24 лева такса по чл.53 от Тарифа за ДТ, претендирани по изпълнително дело № 441/2016г. по описа на СИС при РС-Козлодуй. Иска съдът да допусне обезпечение на иска, чрез спиране на изпълнението по цитираното изпълнително дело.

По арг. на чл. 395, ал. 1 от ГПК на насрещната страна не се връчва препис от молбата.

Козлодуйският районен съд, втори състав като разгледа молбата за допускане на обезпечение и приложените писмени доказателства намира, че са налице предпоставките на чл. 391 от ГПК за допускане на исканото обезпечение.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 2 вр. чл.124, ал. 1 от ГПК, с които се цели да бъде призната недължимост на суми по издаден изпълнителен лист. Доколкото ответникът е предприел действия по принудително събиране на оспорваната сума е налице интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск. А ищецът основава иска си на новонастъпили факти след съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

От приложените към исковата молба писмени доказателства и служебно изисканото изп. дело № 441/2016 г. на СИС при РС Козлодуй се установява по безспорен начин твърдението в исковата молба на ищеца, че ответника претендира процесната сума като дължима издръжка на двете им деца присъдена от съда с влязло в сила решение по гр.д. № 668/2014 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, представляваща сбор от издръжка на децата /по 85.00 лева за две деца/  за периода от месец юни 2014 г. до месец ноември 2016 г.; 40.00 лева разноски и 416.24 лева такса по чл.53 от Тарифа за ДТ. Безспорно е, че след развода на страните от м.юни 2014 г. родителските права на двете им деца Тереса и Дария са предоставени на майката – ответника, като ищеца бащата е приел да заплаща издръжка по 85.00 лева на дете, или по 170 лева месечно. Ищецът твърди, че въпреки решението на съда за упражняване на родителските права, за времето от развода през м.юни 2014 г. до месец август 2016 г. той е упражнявал родителските права и се е грижил за двете деца и те са живели при него. Твърди, че е имал устно споразумение за това с майката, както и, че тя не му е заплаща издръжка за това време и е обещала да не претендира издръжка за децата. Твърди и, че от м.септември 2016 г. децата живеят при майката, а той заплаща издръжка в увеличен размер.

Съдът намира, че на този етап от развитието на процеса, когато ответника не е представила отговор на исковата молба и не е направила възражения, само твърденията на ищеца в исковата молба за упражняването на родителските прав и за полаганите грижи за двете деца не може по смисъла на закона да обоснове извод за вероятната основателност на исковата претенция, тъй като са необходими и достатъчни евентуално само убедителни писмени доказателства.

Съобразно трайната съдебна практика в рамките на обезпечителното производство съдът следва да извърши проверка и за вероятната основателност на иска, но в степен, която да съответства на нуждите на това производство, а не да предрешава спора. Доколкото вероятната основателност се определя въз основа на представените от ищците писмени доказателства, ако такива не се представят или представените не са достатъчно убедителни, законът дава възможност ако са налице останалите законови изисквания, обезпечението да се допусне при определяне на подходяща гаранция. 

За конкретния казус тъй като предмет на оспорване е съществуването на изпълняемо право, то е налице интерес от спиране на изпълнението. Продължаването на изпълнително производство и събиране на суми от ищците в рамките на изпълнителното производство, би затруднило осъществяване на правата му при евентуално съдебно отричане на изпълняемо право на ответника, поради което съдът намира, че е налице очевидна обезпечителна нужда, която не се нуждае от допълнително обосноваване.

Предложената обезпечителна мярка – спиране на изпълнението е подходяща и съобразена с вида на търсената защита. Съдът намира, че доколкото в процесния случай искането е за допускане на обезпечение на предявен иск при хипотезата на чл. 389, ал. 1 от ГПК, но при липсата на писмени доказателства следва да намери приложение нормата на чл. 390, ал. 4 от ГПК, с която се урежда въпроса за спиране на изпълнението срещу представяне на обезпечение, но при хипотезата на обезпечение на бъдещ иск. Именно, тъй като не се касае до последната хипотеза въпроса за внасянето на парична гаранция се преценява от съда при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 или ал. 2 от ГПК и в конкретния случай, като взема предвид цената на иска и липсата на писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че е необходимо внасянето на парична гаранция от ищеца, след което съдът следва да издаде и обезпечителната заповед.

При тези съображения, съдът приема, че на основание чл. 395, ал. 3 от ГПК вр. чл. 391, ал. 1 т.2 от ГПК следва да бъде допуснато исканото обезпечение.

Водим от горното, Козлодуйски районен съд, втори състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА обезпечение на предявения отрицателен установителен иск на Т.Р.В., ЕГН ********** с адрес *** против Д.П.Я. *** по чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи вземането по изпълнителен лист, издаден на 17.09.2016 г. по гр.д. № 668/2014 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, както следва: сумата от 4 443.00 лева представляваща сбор от издръжка на деца за периода от месец юни 2014 г. до месец ноември 2016 г.; 40.00 лева разноски и 416.24 лева такса по чл.53 от Тарифа за ДТ, претендирани по изпълнително дело № 441/2016г. по описа на СИС при РС-Козлодуй, като СПИРА изпълнението по изпълнително дело № 441/2016 г. на СИС при Районен съд - Козлодуй.

ОПРЕДЕЛЯ парична гаранция за допускането на обезпечението в размер на 500.00 лева, вносима от ищеца в тридневен срок от съобщението.

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след внасяне на определената парична гаранция.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на препис на ищеца и от връчване на съобщение за наложена обезпечителна мярка от съдебния изпълнител за ответника.

 

                                                           Районен съдия: