№ 572
гр. Враца, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20241400500520 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на подадена въззивна жалба на Л. В.
Н. от гр.Враца, чрез адвокат Р. С. от АК-Монтана, срещу Решение № 316/1705.2024 г.,
постановено по гр.дело № 3114/2023 г. по описа на Районен съд-Враца, с което Л. В. Н.
е осъден да заплати на "ДСГ ТРАНС" ЕООД, ЕИК: ***, сумата от € 6000.00 евро /шест
хиляди евро/, на основание чл.74 от ЗЗД, представляваща лична глоба на ответника,
наложена му от митническите органи в Република Франция, Областна дирекция на DR
Дюнкерк, отделение Пристанище Кале BSE на 02.10.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.11.2023
г. до окончателно погасяване на вземането.
Със същия съдебен акт Л. В. Н. е осъден да заплати на "ДСГ ТРАНС" ЕООД на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата в общ размер на 1930.00 лева - разноски в
първоинстанционното производство.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като постановено както в нарушение на материалния и
процесуалния закон,така и в противоречие със събраните по делото доказателства.
На първо място в жалбата, въззивникът оспорва изцяло изводът на
първоинстанционния съд за направено пред френските власти признание за извършено
1
от него митническо нарушение, за което му е наложена глоба, така и за направено
признание пред съда, че глобата е заплатена от въззиваемия "ДСГ ТРАНС" ЕООД.
Жалбоподателят заявява, че не владее френски език и не може да направи такова
волеизявление в документ, съставен именно на него, с което да се признае за
извършено митническо нарушение, като не се е явявал и в съда да признава плащане
извършено от въззиваемия на негово задължение към френските митнически власти.
На второ място в жалбата се сочи, че така представените пред районния съд
писмени доказателства удостоверяват извършен превод, но не и основание или
получател и по никакъв начин не могат да бъдат свързани с процесния случай. В
нарушение на процесуалните правила са обсъдени единствено доводите на ищеца, не и
на ответника, като изводите на съда се основават единствено на признания, каквито не
са направени. Изразява се несъгласие с възприетото от съда становище за разликите в
двата превода от френски език на съставения от митническите власти протокол за
проверка, тъй като в превода на ищеца, той е квалифициран като "нарушител", а в
представения от него - като "заинтересовано лице", в чието присъствие е извършена
проверка на превозното средство. Посочва, че документът е проект за евентуалното
доброволно уреждане на спора при заплащане на депозит от 6000 евро, който подлежи
последващо утвърждаване, но в него не е посочена банкова сметка и платец, поради
което не е изпълнителен титул за наложена глоба, а инициира производство пред
френските митнически власти, за което няма информация как е приключило.
На следващо място, се посочва, че изложените в исковата молба факти и
обстоятелства не отговарят на истината и бившия работодател на ответника
претендира заплащане на наложена на превозвача или спедитора имуществена санкция
за намерен в ремаркето на собственика на ищцовото дружество тютюн, скрит там без
знанието на въззивника.
Излагат се подробни съображения, че в изпълнение на трудовия си договор,
въззивникът действително е извършвал международен превоз на товари със собствено
на "ДСГ ТРАНС" ЕООД превозно средство - тежкотоварен автомобил с рег. № ЕВ ***
ВМ и че действително на 02.10.2023 г. на пристанище в град Кале, Франция е била
извършена митническа проверка от служители на Областна дирекция "Митници и
непреки мита" на Република Франция. Жалбоподателят обаче твърди, че не отговаря
на истината посоченото в представения от ищеца протокол за претърсване, че владее
английски и с него са контактували на английски език. Твърди също, че не е бил
обискиран или задържан, а в кабината на автомобила е превозвал само няколко стека
цигари за лична употреба. Категоричво заявява още, че не е извършвал недеклариран
митнически износ и не е знаел за скритото в ремаркето, тъй като камионът, който е
управлявал е управляван също и от управителя на ответното дружество и негов
собственик, като въззивникът е поел камиона и заместил като шофьор именно него
при натоварването на камиона в Германия.
2
На последно място, се сочи, че товарът е бил "групаж" за различни адреси и от
различни спедитори, които са натоварвали ремаркето. Не е имал контрол върху
товаренето, нито е могъл да извърши проверка дали нещо не скрито в товара, и не е
подведен под отговорност за незаконен внос или износ, и не му е налагана санкция от
митническите власти на Франция. Посочва, че не е длъжен да декларира товара в
ремаркето, който е описан в придружаващите го документи, като отговорността е на
спедитора, а не негова. Сочи, че е напуснал ищцовото дружество, тъй като е
некоректен работодател и не само, че не е изплащал на време уговореното
възнаграждение, но и е принуждаван да не спазва законоустановените почивки, за
което би понесъл тежки санкции в европейските държави.
При наведените оплаквания за допуснати от Районен съд-Враца процесуални
нарушения, довели до несъбирането на посочените от него доказателства,
жалбоподателят прави искане тези доказателства, а именно ищецът "ДСГ ТРАНС"
ЕООД, да бъде задължен да представи разпечатка от информацията намираща се в
чипа, в картата на водача за шофиралите същия камион водачи: Г. Г. - управител и
собственик на ищеца, и Т. Я., за период от последните 12 месеца, тъй като е приел
камиона и товара от Г. Г. на територията на Германия с курс за Великобритания, да
бъдат събрани от въззивната инстанция.
Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 10556/30.07.2024 г. от
адв.И. Х. от АК-Габрово като пълномощник на ищеца "ДСГ ТРАНС" ЕООД, в който се
изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Навеждат се доводи, че в настоящия случай са налице всички елементи по
чл.74 от ЗЗД. Посочва се, че е представен като писмено доказателство Протокол от
02.10.2023 г. по чл.324 от Митническия кодекс на Република Франция, Оспорване №
32011D05002, издаден от Областна дирекция "Митници и непреки мита", Франция,
Областна дирекция на DR Дюнкерк, отделение Пристанище Кале BSE. В т.3 от същия
- "План за плащане с транзакция, без съдебни последици, подлежащ на одобрение от
компетентния орган", е посочено, че заинтересованото лице признава деянията,
докладвани по-горе и желае делото относно приложението на чл.350 от Митническия
кодекс, да приключи със споразумение, като е отразено още, че лицето признава
всички описани в него факти, касаещи нарушението, свързано с недеклариран
митнически износ на преработени тютюневи изделия и се е съгласило да заплати глоба
от 6000 евро.
Сочи, че в т. "Изложение на фактите" митническите служители, съставили
протокола, са удостоверили, че проверката е извършена на разбираем английски език,
говорим и възприет от лицето, а по делото са представени и касови бонове, от които е
видно, че от "ДСГ ТРАНС" ЕООД са извършени две плащания от по 3000 евро,
3
съответстващи на деня и часа на проверката, като са приложени и 2 бр. преводни
нареждания, от които е видно, че плащанията са извършени на ПОС на митница в
гр.Кале, а номерата, посочени в основанието за плащане съответстват на номерата на
касовите бонове.
Заявява, че в действителност въззивникът не се е явявал в съда, за да прави
признания, но в отговора на исковата молба се съдържат изявления, признаващи, че
въззиваемото дружество е платило 6000 евро, като е оспорено единствено основанието
на плащането с твърдение, че това била гаранция за освобождаване на превозното
средство.
Навежда доводи, че разликата в представените от страните преводите на
протокола се отнася до термините "засегнато лице", "заинтересовано лице", "лице, за
което се отнася", "план за плащане с транзакция"-"проект за транзакционно уреждане",
"стек-кутия" и др., но разликите по никакъв начин не променят смисъла и значението
на документа, тъй като в него ясно е посочено, че неплащане на наложената глоба ще
доведе до служебно отпадане на документа за транзакция или до сезиране на
съдилищата или до принудително изпълнение, но тъй като същата е платена, с
протокола окончателно е приключило производството по установяване на
нарушението, респ. и налагането на санкция на въззивника.
Изразява се и несъгласие с доводите на въззивника, че митническите
служители не са се интересували единствено от превозното средство, и не е знаел за
скритото в ремаркето, тъй като при извършената проверка е зададен въпрос дали има
стоки за деклариране, на който е отговорил, че има стек цигари, но при проверката са
установени 5 стека цигари DUNHILL само в кабината и още 360 опаковки тютюн за
свИ.е марка CUTTERS CHOICE в ремаркето. Заявява се още, че нe може да се приеме,
че въззивникът е бил добросъвестен, тъй като дори количеството цигари в кабината на
камиона е било укрито от проверяващите, а оправданието му за липса на знание е
стандартно за всяко лице, незаконно пренасящо стоки през граница. Ако действително
въззивникът е считал, че няма вина, то в рамките на митническото производство е
следвало да заяви своите възражения, но това не е сторено.
Иска се да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
При извършената проверка по чл.267 ГПК въззивният съд констатира, че
въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна
страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
ГПК.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
4
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с
исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен от „ДСГ Транс“ЕООД-гр.Габрово,
иск против Л. В. Н., за осъждането на ответника да заплати сумата от 6000 евро,
представляваща заплатена от дружеството лична глоба на ищеца, ведно със законната
лихва върху тази сума, считана от датата на предявяването на иска до окончателното й
изплащане. В условията на евентуалност се иска осъждането на ответника да заплати
исковата сума от 6000 евро, на основание неоснователно обогатяване.
В исковата молба се твърди, че ответника Л. Н. работел при ищеца по трудов
договор като „***“, като в изпълнение на договора извършвал международни превози.
На 02.10.2023г. в гр.Кале, Франция, на изходен пункт от територията на Европейския
съюз в посока Обединеното Кралство, на ответника били извършена митническа
проверка, при която бил установен недеклариран износ на преработени тютюневи
изделия. Твърди се, че за проверката и резултатите от нея бил съставен протокол от
02.10.2023г., в който е установено, че Н. е нарушил чл.158 от Митническия кодекс на
ЕС и подлежи на наказание. Твърди се също, че според отразеното в протокола, по
споразумение с митническите власти на ответника била определена глоба в размер на
6000 евро, подлежаща на заплащане веднага. Поддържа се, че тъй като ответникът не
разполагал със средства за заплащането на глобата тя била платена от ищцовото
дружество с цел превозното средство да не бъде задържано от митническите
служители и да се стигне до забавяне на превоза. Плащането на глобата било
извършено чрез 2 банкови превода на ПОС терминал чрез служебна банкова канта,
издадена от дружеството и намираща се в държане на ответника, и е отразено по
банковата сметка на ищеца в „Уникредит Булбанк“.
Ищецът поддържа, че е платил чуждо задължение, като е имал интерес да
стори това, поради което се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и иска
възстановяване на платената сума. На евентуално основание поддържа, че ответникът
се е обогатил с исковата сума, поради което тя подлежи на връщане на осн.чл.59 ЗЗД.
По реда на чл.131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор,с който
оспорва иска. Поддържа, че изложените в исковата молба факти и обстоятелства не
отговарят на истината и бившия работодател на ответника претендира заплащане на
наложена на превозвача или спедитора имуществена санкция за намерен в ремаркето
на собствения на ищцовото дружество ремарке тютюн, скрит там без знанието на
ответника. Твърди се също, че не отговаря на истината посоченото в представения от
ищеца превод на протокола за претърсване, че владее английски и с него са
5
контактували на английски език. Той не владее английски, а единствено отчасти
италиански. Не е обискиран нито задържан. Френските митнически служители са се
интересували единствено от превозното средство. Ответникът е превозвал в кабината
няколко стека цигари за собствена употреба, които не е крил. Както е видно същите са
с български акцизен стикер и са до 6 стека, което е позволеното количество за лична
употреба.
Навеждат се и твърдения, че товарният автомобил, който е управлявал
ответника е управляван също и от управителя на ответното дружество и негов
собственик. Л. Н. е поел камиона и заместил като шофьор именно него при
натоварването на камиона в Германия. Товара е бил групаж за различни адреси и от
различни спедитори, които са натоварвали ремаркето. Ответникът не е имал контрол
върху товаренето, нито е можел да извърши проверка дали нещо не скрито в товара.
Последният не е подведен под отговорност за незаконен внос или износ, не му е
налагана санкция от митническите власти на Франция. Не е разследван, разпитван или
срещу са налагани мерки на държавна принуда, за извършено престъпление или
нарушение на чужд правен ред.
Развиват се и доводи, че ищецът е заплатил наложена му имуществена санкция
като превозвач за митническо нарушение. Поддържа, че не са представени никакви
доказателства, че умишлено е извършил митническо нарушение или че му е наложена
глоба. Твърди, че от представените от ищеца доказателства е видно, че е направено
плащане от негова банкова сметка и собствената му банкова карта без да се посочва
основание глоба. Претендираната сума не е преведена по сметка на ответника, нито
той е извършил плащане с правно основание наложена му лична глоба. На последния
не е осигуряван преводач, а не владее френски. В протокола за митническа проверка е
посочен като лице, което управлявало камиона, присъствало при проверката и
подписал протокола. Заплатената сума от 6000 евро е внесена гаранция за
освобождаване на превозното средство.
Поради тези и други подробно изложени съображения се иска от съда да
отхвърли предявените искове.
При така подадените искова молба и отговор, с обжалваното решение РС-
Враца е уважил предявеният иск. За да постанови това свое решение районният съд е
приел, че ответникът е извършил митническо нарушение по чл.158 от Митническия
кодекс на ЕС, за което и въз основа на постигнато между него и митническите власти
споразумение, му е наложена глоба в размер на 6000 евро, която сума е заплатена от
ищеца при наличието на правен интерес за това.
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и
правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл.272 ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
6
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, въззивният съдебен
състав достигна до следните фактически и правни изводи:
Според разпоредбата на чл.74 ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо
задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.
По въпроса за приложението на общата норма на чл.74 ЗЗД при наличието на
трудово правоотношение между страните е формирана последователна практика на
ВКС (напр. Определение № 679 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 191/2011 г., III г. о.,
ГК, Решение № 434 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5983/2007 г., IV г. о., ГК,
Решение № 60288 от 9.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1296/2021 г., III г. о., ГК), според
която поначало всеки, дори когато има качеството на работодател, който изпълни
чуждо задължение, когато е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на
кредитора. В посочената практика трайно се застъпва и становището, че общото
правило на чл.74 ЗЗД е приложимо и в случаите, при които работодателят е заплатил
на контролните органи наложена на работника в лично качество глоба за умишлено
нарушение на митническите разпоредби на ЕС, какъвто е и настоящия случай.
От изложеното следва, че за да бъде ангажирана отговорността на ответника,
трябва да са установени: извършено от ответника нарушение на митническите
разпоредби, наложена на ответника лична санкция за нарушението, заплащане на
санкцията от работодателя-ищец, наличието на правен интерес от плащането.
В разглеждания случай по делото е установено наличието на всички посочени
предпоставки за ангажиране на отговорността по чл.74 ЗЗД, тъй като е представен
протокол от 02.10.2023г., съставен от митническите власти в Република Франция,
удостоверяващ извършено от ответника Л. Н. нарушение на чл.158 от Митническия
кодекс на ЕС и определеното за това нарушение административно наказание глоба;
представени са доказателства за заплащане на глобата от работодателя-ищец по делото
и е обоснован правния интерес на ищеца от заплащането на глобата- да бъде освободен
задържания камион и възложения от трето лице-контрахент на работодателя, превоз да
бъде извършен в срок.
Представеният по делото, с надлежен превод на български език, протокол от
02.10.2023г., има всички белези на официален документ и е подписан както от
ответника Л. Н., така и от служителите на митническия орган. Този протокол се ползва
с обвързваща формална и материална доказателствена сила, при което и по силата на
чл.179, ал.1 ГПК той служи капо доказателство, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така,
както се твърди в него. Материалната доказателствена сила на документа може да
бъде опровергана единствено чрез доказване на неговата невярност, каквото доказване
в случая ответника не е провел. Ето защо и възраженията на ответника-жалбоподател,
че не знае английски език и че не е разбирал написаното в протокола /конкретно, че
признава митническото нарушение/, не могат да бъдат кредитирани, щом като не са
7
представени доказателства, които да разколебават доказателствената сила на
отразеното в протокола, че на ответника е бил осигурен преводач и че на разбираем от
него английски език той е възприел фактите и обстоятелствата във връзка с
митническата проверка и съставянето на протокола.
Въззивният съдебен състав намира за неоснователни и оплакванията на
жалбоподателя за разликите в представените по делото преводи на протокола от
02.10.2023г. Както това е отбелязано и от районния съд, двата превода са смислово
еднакви и в тях безпротиворечиво е отразено както какво е установеното от властите
митническо нарушение, така и че ответникът се е съгласил да заплати определената
глоба от 6000 евро вместо същата да бъде събрана чрез съдебно преследване. И в двата
превода, също така, изрично е посочено, че по споразумение на страните случаят
/процедурата/ завършва чрез транзакционно уреждане без съдебно преследване и при
условие, че глобата бъде заплатена на място. Макар в представения от ответника Л. Н.
превод така постигнатото от страните споразумение да е наречено „проект“ /т.3 от
протокола/, а в превода, представен от ищеца-„план“, то и в двата превода от текста
надолу става безпротиворечиво ясно, че споразумението за приключване на случая с
налагане на глоба следва да се утвърди от междуобластния директор на митниците.
Посочено обаче е също, че ако плана/проекта (разбирай на споразумение) не бъде
одобрен, то заплатените суми ще бъдат задържани до окончателното разрешаване на
случая. Следователно, нарушителят следва да заплати глобата на място, както се е
съгласил, а при последващо неодобряване на начина, по който е приключена
митническата проверка, случаят ще се реши окончателно в допълнителна процедура,
непосочена в протокола, но при задържане на внесената сума до приключване на тази
процедура.
Въззивният съдебен състав намира, че ирелевантен за настоящето
производство е въпроса дали споразумението е било утвърдено от междуобластния
директор на митниците, респ.как окончателно е бил приключен случая пред френските
власти. Относимият в случая факт е единствено, че въз основа на постигнатото на
място споразумение с длъжностните лица, глобата е била заплатена от Н., посредством
служебната му кредитна карта, като средствата за това са били преведени от ищеца
„ДСГ Транс“ЕООД. Тези обстоятелства се установяват по несъмнен начин от
съпоставката на данните от приложените по делото копия от 2 бр.касови бонове и 2
бр.платежни нареждания. Следователно, налице е извършено от дружеството плащане
на наложена на жалбоподателя Н. в лично качество глоба за умишлено нарушение на
митническите разпоредби на ЕС, както и правен интерес от плащането-освобождаване
на товарното МПС и извършване на превоза. Касае се до глоба, която е платена на
място и която не е наложена на дружеството, като превозвач, а лично на Н., поради
което платената сума подлежи на връщане, тъй като съставлява неоснователно
обедняване на ищеца за сметка на ответника като длъжник.
8
Що се отнася до доводите в жалбата, свързани с това извършил ли е Н.
недеклариран митнически износ и знаел ли е за укритите тютюневи изделия, тези
доводи също са ирелевантни за спора, както с оглед доводите за обвързващата
доказателствена сила на протокола от 02.10.2023г., така и с оглед относимостта им
единствено в административно-наказателното производство. Както вече бе отбелязано,
релевантно в случая е единствено обстоятелството, че при наличието на правен
интерес от това, ищецът е заплатил лично и съществуващо задължение на ответника,
независимо от хипотетичната възможност за бъдещото отпадане на това задължение.
Разгледани в своята съвкупност, така изложените съображения дават основание
на въззивния съд да приеме, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв
правилно е бил уважен от районния съд. Обжалваното решение е постановено при
спазване на процесуалните изисквания, при правилно приложение на материалния
закон и след самостоятелна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, поради което и при пълно съвпадане на изводите на въззивния и на
първоинстанционния съд, това решение ще следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят ще следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените от нея разноски за
адвокатска защита пред настоящата инстанция, в размер на 1460 лв., съобразно
представените доказателства за тяхното извършване. Неоснователно е направеното от
пълномощника на жалбоподателя възражение за прекомерност. Заплатеното от
въззиваемото дружество адвокатско възнаграждение отговаря на фактическата и
правна сложност на делото и на положения труд от адвокат Х., който е подал отговор
на въззивната жалба и се е явил в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Следва да се посочи също, че въззиваемото дружество и адв.Х. са от друго населено
място, при което задълженията на адвоката са свързани с пътуване, което само по себе
си увеличава цената на положения от него труд. При това положение и като се вземе
предвид, че възнаграждението е пропорционално съответстващо на материалния
интерес по делото и е в размер на мининума по Наредба №1/2004г.за МРАВ (макар и
служеща само като ориентир), то налага се извода, че това възнаграждение не е
прекомерно и следва да бъде понесено от жалбоподателя.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 316/1705.2024 г., постановено по гр.дело №
3114/2023 г. по описа на Районен съд-Враца.
9
ОСЪЖДА Л. В. Н., с ЕГН ********** да заплати на „ДСГ ТРАНС“ ЕООД, със
седалище гр.Габрово и ЕИК ***, сумата от 1460 лв.деловодни разноски за адвокатска
защита в производството пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10