№ 211
гр. Бургас, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20242000500359 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 466 от 21.05.2024 г., постановено по гр.д. № 1394/2023 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас е отхвърлен искът на Застрахователна
компания “У.” АД против П. И. Б. за сумата 38 438,51 лв., представляваща
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение заедно със законната лихва
от депозирането на исковата молба до пълното изплащане на вземането.
Присъдени са разноски в тежест на ищеца.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Застрахователна
компания “У.” АД. Въззивникът поддържа, че решението е необосновано,
неправилно и постановено в противоречие с правилата на процесуалния и
материалния закон. Съдът се позовал основно на показанията на свидетелите,
доведени от ответника. Не бил направен подробен анализ на събраните
доказателства и те не били обсъдени задълбочено. Заключенията на съда не се
подкрепяли в цялост от събраните по делото доказателства.
Поведението на ответника и на пострадалата при пътното произшествие
било в противоречие с разпоредбите на ЗДвП. Водачът на автомобила бил
длъжен да уведоми компетентните органи за произшествието и да изчака
пристигането им (чл. 123, ал. 1, т. 2, б. “а” и “б), независимо от необходимото
за това време. С прибирането си по домовете водачът и пострадалата
възпрепятствали установяването на фактическата обстановка около
инцидента.
1
Субективната преценка на ответника за това дали ще пристигне патрул
и кога ще стане това била без значение. Освен това задължението на ответника
да изчака пристигането на патрула на МВР не зависело от метеорологични
или астрономически фактори. Той е можел да се отклони от това свое
задължение само, ако е било наложително да му се окаже медицинска помощ
или по друга неотложна причина. По делото не били установени такива
обстоятелства.
Иска се отмяна на решението и уважаването на иска. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника П. И. Б.. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на
разноски за тази инстанция.
Поддържа се в отговора, че жалбата е неоснователна, обжалваното
решение, валидно, допустимо и правилно. Излагат се подробно аргументи в
подкрепа на тезата, че претенцията е неоснователна. Ответникът напуснал
мястото на произшествието едва след като всички други очевидци и
присъстващи си тръгнали, не се е крил от органите на МВР и се явил на
следващия ден в РУ на МВР – Созопол. Напуснал произшествието, тъй като
заради влошеното му здравословно състояние било необходимо да приеме
лекарства.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от
легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с
определение на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с осъдителен иск на ЗК “У.” АД против П. И. Б..
Застрахователят-ищец заявил, че въз основа на влязло в сила решение по гр.д.
№ 463/2019 г. на БОС и по силата на договор за задължителна застраховка
“гражданска отговорност”, сключен с ответника, е изплатил на Ст. Т. Цв.
обезщетение за причинените неимуществени вреди от непозволено
увреждане, извършено от П. Б., заедно със законна лихва и съдебни разноски,
както и дължимата за производството държавна такса – общо 38 788,51 лв.
Тъй като ответникът напуснал мястото на настъпване на произшествието
преди идването на контролните органи, на осн. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ той
дължал на застрахователя платеното обезщетение, намалено с приспаднатите
съдебни разноски, присъдени в полза на застрахователя. Застрахователят
изпратил до ответника регресна покана, но не получил плащане. Отправил
искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 38 438,51 лв. заедно
със законната лихва от датата на исковата молба до пълното изплащане.
Ответникът Б. оспорил претенцията. Възразил, че местопроизшествието
2
не било посетено от контролните органи; че след като часове наред стоял на
местопроизшествието се почувствал зле и бил отведен за оказване на
медицинска помощ; че не се е укривал. Тъй като не бил привлечен за участие в
делото, в което било определено обезщетение на пострадала, не бил обвързан
от размера му. Оспорил механизма на произшествието, като заявил, че
причина за него били действията на пешеходката, която стояла без основание
на пътното платно, била облечена в тъмни дрехи и навлязла внезапно в
опасната зона, като ударът бил непредотвратим за водача. Оспорил размера на
обезщетението като прекомерен.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че за
застрахователя не е възникнало регресно право и отхвърлил иска.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо.
По същество:
Фактическата обстановка относно деликта и отговорността на Б., респ.
на застрахователя, е установена от първоинстанционния съд правилно.
Законосъобразни са изводите на окръжния съд относно наличието на
непозволено увреждане от страна на Б., относно предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя поради сключен договор за
застраховка “гражданска отговорност” между страните, относно общия размер
на дължимото на пострадалата обезщетение (30 000 лв.) и липсата на
съпричиняване от страна на пострадалата. На осн. чл. 272 ГПК настоящият
въззивен състав препраща към съответните мотиви на първоинстанционното
решение.
Поддържаното и в отговора на въззивната жалба възражение за
съпричиняване е неоснователно. Ответникът не е ангажирал никакви
доказателства за установяване на механизма на произшествието и доказване
на съпричиняването въпреки дадените му изрични указания от
първоинстанционния съд, че тежестта за доказване на тези обстоятелства се
носи от него. От неговите собствени твърдения е ясно, че той е предприел с
автомобила си маневра, движейки се назад, не е видял намиращата се зад
автомобила пешеходка и я е блъснал. Това не е станало на уличното платно, а
върху част от централния площад в селото, където паркират автомобили.
Пострадалата е възрастна жена, на 77 години към датата на произшествието.
Инцидентът е станал привечер, през декември, когато денят е къс.
Произшествието е станало на селския площад, където от водачите на МПС се
изисква повишено внимание заради вероятността около паркираните
автомобили да преминават пешеходци, в т.ч. деца, възрастни или хора със
затруднено придвижване. Преценени в съвкупност, тези факти и
обстоятелства не могат по никакъв начин да обосноват, че пострадалата е
имала конкретно поведение, с което е допринесла за настъпването на вредите.
Спорът, поддържан във въззивното производство, е относно наличието
3
на регресно право на застрахователя.
Съгласно чл. 500, ал. 1 , т. 3 КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач е напуснал мястото на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина, като в този случай тежестта на доказване носи виновният
водач.
В случая е установено чрез разпита на свидетелите Д. Д., доведен от
ответника, и свид. П. Х., служител на МВР, че местопроизшествието е било
посетено от контролните органи. Тъй като е при инцидента е имало
пострадало лице, посещението на местопроизшествието от контролните
органи за движение по пътищата е задължително. Сигналът за
произшествието, станало в с. З., Община Созопол, е бил подаден на 16.12.2018
г. около 16,30 часа към оперативния дежурен. Няма данни в колко часа
сигналът е бил получен от автопатрула. Свидетелят Х., младши
автоконтрольор, дава показания, че по време на получаване на сигнала
патрулът се е намирал в съседното с. В., от което до с. З. се стига за около 20
минути по тесен път. Автопатрулът е тръгнал за с. З. веднага, след като е
получил сигнала, но когато е пристигнал в селото е било тъмно и мрачно, а на
местопроизшествието не е имало хора. Пострадалата е била в дома си и е
очаквала линейка от гр. Бургас. Водачът на автомобила не е бил на
местопроизшествието. По номера на автомобила е бил издирван собственика,
но това било различно от водача лице. Свидетелят Д., който се е оказал на
местопроизшествието, веднага след настъпването му, дава показания, че към
17 часа, т.е. около 30 минути след инцидента, той заедно с други хора е качил
пострадалата на автомобил и я е закарал в дома . Свидетелят Д. не знае кога
Б. е напуснал местопроизшествието. Заявява, че Б. е бил почервенял, треперел
и повръщал. Казал, че е диабетик и няма в себе си медикаменти.
Твърденията на ответника, че е останал часове наред на
местопроизшествието в очакване на контролните и че е бил отведен за
оказване на медицинска помощ, остават по делото недоказани. С
определението на съда по чл. 140 ГПК изрично му е указано, че носи тежестта
да установи тези обстоятелства.
При тези фактически констатация настоящият въззивен състав приема,
че ответникът е напуснал местопроизшествието преди идването на
контролните органи, което е било задължително заради наличието на
пострадало лице, както и че напускането му не е било наложително, за да му
бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Задължението на водача да остане на местопроизшествието до
пристигането на контролните органи е от важно значение за установяването на
фактите и обстоятелствата, от които зависи отговорността на участниците в
4
движението по пътищата при настъпване на инциденти. То цели да осигури
събирането на непосредствена информация за случилото се и да обезпечи
установяването на съществени факти, например дали някой от участниците е
бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества. Напускането на
местопроизшествието осуетява възможността да се извършат тези проверки.
Ето защо задължението да се остане на местопроизшествието не може да се
обвързва със срок. В конкретния случай може въз основа на свидетелските
показания да се приеме, че автопатрулът е пристигнал на автопроизшествието
в рамките на 30 минути след подаване на сигнала. При положение че с. З. се
намира приблизително на 30 км от гр. Бургас и на близо 50 км от общинския
център гр. Созопол, е било съвсем разумно да се очаква пристигане на
линейка и патрул на МВР след не по-малко от 45 минути. В случая патрулът е
пристигнал по-бързо само, защото по стечение на обстоятелствата се е
намирал в съседното с. В.. Ето защо са изцяло неоснователни твърденията на
ответника, че контролните органи са се забавили и не е било сигурно дали
изобщо ще посетят местопроизшествието.
Напускането на местопроизшествието не е било наложително.
Ответникът е имал възможност да изчака контролните органи в автомобила си
или да отиде до дома си, за да приеме медикаменти, ако такива са били
необходими в първите минути след инцидента и първоначалния шок, и да се
върне отново на местопроизшествието. Твърдението му, че “е бил отведен за
оказване на медицинска помощ” не се доказват. Няма представени
доказателства да му е била оказана неотложна медицинска, да е бил
хоспитализиран, да е посещавал здравно заведение или да е посещаван в дома
си от медицински специалист. Той е прекарал нощта в дома си, а на другия
ден се е явил в полицейското управление в гр. Созопол. Всичко това мотивира
извод, че състоянието му не е налагало да напусне местопроизшествието.
След като ответникът е напуснал местопроизшествието без неотложна
причина за това, за застрахователя е възникнало регресното право да получи
от водача това, което е платил като обезщетение на пострадалото лице заедно
с лихви и разноски.
Застрахователят е платил общо сумата 38 438,51 лв., в т.ч.
застрахователно обезщетение, законна лихва, държавна такса и разноски.
Платеното застрахователно обезщетение възлиза на 30 000 лв. В тази връзка
следва да се съобрази, че виновният водач лично е платил на пострадалата
сумата 500 лв. като обезщетение за преживяното от нея. Това е станало в
болницата в деня, следващ инцидента, в присъствието на свид. Ст. Н., който
лично е възприел предаването на парите от Б. на пострадалата Ст. Цв.. След
като общият размер на сумата, необходима за обезщетяване на
неимуществените вреди, възлиза на 30 000 лв. и тя е получила вече 500 лв.,
то разликата, която застрахователят дължи, е 29 500 лв. Тъй като
деликвентът не е бил привлечен за участие в процеса, в който е определена
отговорността на застрахователя, това негово възражение следва да се
съобрази в настоящия процес. Ответникът дължи на застрахователя не
5
платеното от него обезщетение в размер на 30 000 лв., а 29 500 лв., тъй като
лично е платил на пострадалата обезщетение в размер на 500 лв. Съобразно с
това и съразмерно общото задължение на ответника към застрахователя за
обезщетение заедно с лихви и разноски възлиза на 37 796,59 лв.
Предявеният иск е основателен до размера от 37 796,59 лв., а за
разликата до 38 438,51 лв. е неоснователен. Поради частично несъвпадане на
крайните изводи на съдилищата, обжалваното решение ще се отмени частично
и искът ще се уважи за сумата 37 796,59 лв. заедно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за времето от
предявяването на иска до пълното изплащане на сумата.
Относно разноските: При този изход на делото и съразмерно с
отхвърлената част от иска първоинстанционното решение следва да се отмени
в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на П. Б. разноски над
сумата 4,84 лв. до размера от 50 лв., както и в частта, с която застрахователят е
осъден да заплати на адв. П. В. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата над сумата 62,15 лв. до размера от 3720 лв. Ответникът Б. дължи
на застрахователя на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от
иска разноски за първоинстанционното производство в размер на 2141,18 лв.,
както и разноски за въззивното производство в размер на 294,99
лв. Застрахователят дължи на адв. П. В. сумата 360,60 лв. – възнаграждение на
осн. чл. 38, ал. 2 ЗА върху успешно защитения срещу въззивната жалба
интерес.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 466 от 21.05.2024 г., постановено по гр.д. №
1394/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлен
искът на Застрахователна компания “У.” АД против П. И. Б. за сумата 37
796,59 лв., представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение
заедно с лихва и разноски на пострадалата Ст. Т. Цв., заедно със законната
лихва от 04.08.2023 г. до пълното изплащане на сумата, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. И. Б., ЕГН **********, от гр. Бургас, ж.к. И. бл. 31, вх. 2,
ет. 4, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. В. А. № 18, ет. 3, офис 6, адв. П. В., да
заплати на ЗК “У.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Т. Ал. № 18, сумата 37 796,59 лв., представляваща изплатено
въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 463/2019 г. на БОС и по силата
на договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност” на Ст. Т.
Цв. застрахователно обезщетение заедно с лихви и разноски, заедно със
законната лихва върху главницата от 37 796,59 лв. от 04.08.2023 г. до пълното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 466 от 21.05.2024 г., постановено по гр.д.
6
№ 1394/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в обжалваната част.
ОТМЕНЯ решение № 466 от 21.05.2024 г., постановено по гр.д. №
1394/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е осъдено ЗК
“У.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Т. Ал. № 18, да заплати на П. И. Б., ЕГН **********, от гр. Бургас, ж.к. И.
бл. 31, вх. 2, ет. 4, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. В. А. № 18, ет. 3, офис 6,
адв. П. В., разноски за първоинстанционното производство над сумата 4,84 лв.
до размера от 50 лв.
ОТМЕНЯ решение № 466 от 21.05.2024 г., постановено по гр.д. №
1394/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е осъдено ЗК
“У.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Т. Ал. № 18, да заплати на адвокат П. В. възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на П. И. Б. в първоинстанционно производство
над сумата 62,15 лв. до размера от 3720 лв.
ОСЪЖДА П. И. Б., ЕГН **********, от гр. Бургас, ж.к. И. бл. 31, вх. 2,
ет. 4, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. В. А. № 18, ет. 3, офис 6, адв. П. В., да
заплати на ЗК “У.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Т. Ал. № 18, съразмерно с уважената част от иска сумата
2141,18 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 294,99
лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗК “У.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Т. Ал. № 18, да заплати на адвокат П. В., гр.
Бургас, ул. В. А. № 18, ет. 3, офис 6, сумата 360,60 лв. – възнаграждение на
осн. чл. 38, ал. 2 ЗА за въъззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7