Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 09.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №331
по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е
искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37, чрез юрисконсулт К.А., с адрес *** против С.Л.Б., с ЕГН **********,***, в
която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 14.11.2018г. „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК пред Районен съд - Пазарджик за вземанията си
към С.Л.Б.. По входираните документи е образувано ЧГД №4655/2018г. По
посоченото дело е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което дружеството подава настоящата
искова молба на основание чл.415 ал.1, т.2 ГПК в срока по чл.415 ал.4 ГПК.
Твърди, че
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Твърди, че действащите
общи условия през процесния период са Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008г. и
влезли в сила на 27.06.2008г. Сочи, че съгласно чл.35 ал.1 от общите условия
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани
на сайта на дружеството.
Сочи, че
по силата на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение
да снабдява с електрическа енергия обекти на ответника с ИТН 3079372, находящ
се в гр.Пазарджик, ул.„*****“ №*, ап.*. За С.Л.Б. е открит клиентски номер **********.
Твърди, че ответникът от своя страна, съгласно
чл.11, т.1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл.18 ал.1 и ал.2. Съгласно чл.27 ал.1 от общите условия
при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Твърди, че в изпълнение на задълженията си по
общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило на обекта
на С.Л.Б. за периода 09.11.2017г.-08.02.2018г. електроенергия на обща стойност 479,52
лв., която до този момент не е заплатена.
Твърди, че поради забава в заплащане на
горепосочената главница ответникът дължи законна лихва в общ размер от 38,04
лв. за периода 29.12.2017г.-13.11.2018г. Законна лихва за забава се дължи по
всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен
в същата.
Моли съда да постанови решение, с което да
установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД към С.Л.Б., както следва: 479,52 лв., представляващи стойността
на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода
09.11.2017г.-08.02.2018г.; 38,04 лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
29.12.2017г.-13.11.2018г.; законна лихва върху горепосочената главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
14.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Моли съда на основание Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело №4/2013г., т.12 да осъди С.Л.Б. да заплати на
ищцовото дружество присъдените в заповедта за изпълнение по ЧГД №4655/2018г. по
описа на Районен съд-Пазарджик разноски.
Моли в тежест на ответника да бъдат присъдени
направените по делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Прави доказателствено искане - за прилагане като доказателство
по настоящото дело ЧГД №4655/2018г.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответницата, с който е изразено становище, че
предявеният иск е допустим. По основателността му особеният представител е
заявил, че ще вземе отношение в съдебно заседание, след преценка на всички
събрани по делото писмени доказателства.
Взел е становище за
приемане на приложените писмени доказателства по делото. Заявил е, че други
доказателства няма да сочи като ще се ползва от доказателствата на ищцовата
страна.
В проведените по
делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира разноските. Представя списък
на същите по чл.80 от ГПК.
Особеният представител на
ответницата взема становище, че предявеният иск е неоснователен и моли съда да
го отхвърли.
Съдът, след като се запозна с
твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и становището на особения
представител на ответницата и като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 14.11.2018 год., ищцовото
дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата, в качеството й на длъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №4655/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Същото е било уважено и съдът е издал Заповед №2578 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК на 15.11.2018 год., с която е разпоредил ответницата-длъжник
да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата в размер на 479,52 лв. – главница, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от
29.12.2017г. до 13.11.2018г. в размер на 38,04 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 14.11.2018г. до пълното й изплащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер
на 25,00 лева - държавна такса
и 50,00 лева – представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от стойност на електрическа енергия,
доставена за периода от 09.11.2017г. до 08.02.2018г. на основание Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и чл.98а от Закона
за енергетиката. Електрическата енергия е доставена по партидата на С.Л.Б., с клиентски номер №**********,
отнасяща се за обект на потребление: гр.Пазарджик,
ул.“*****“ №*, ап.*, ИТН: 3079372. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което
на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането му. В
законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че
предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото
му, съдът счита следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, ищцовото дружество „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД продава електрическа енергия на клиентите си
при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния
период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР
№ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.
Съгласно
чл.35 ал.1 от общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикувани и на сайта на дружеството-ищец.
По силата
на чл.7, т.1 от Общите условия ищецът е поел задължение да снабдява с
електрическа енергия следния обект на ответницата: обект с ИТН 3079372, находящ
се в гр.Пазарджик, ул.„*****“ №*, ап.*. За ответницата С.Л.Б. е открит
клиентски номер **********.
Съгласно
чл.11, т.1 от Общите условия ответницата като потребител е задължена да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл.18 ал.1 и ал.2 от Общите
условия.
Съгласно
чл.27 ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
По делото са
представени и приети като доказателства, заверени копия на фактури, както
следва: фактура №**********/15.12.2017 год. на стойност 121,25 лева, с падеж 28.12.2017г.;
фактура №**********/16.01.2018 год. на стойност 184,85 лева, с падеж 29.01.2018г.
и фактура №**********/16.02.2018 год. на стойност 173,42 лева, с падеж 27.02.2018г.
Видно от тях е, че доставчик на описаното
количество електрическа енергия - е търговското дружество-ищец, а получател е
ответницата. Фактурите са за общата сума от 479,52 лева, с включен ДДС. В тях
подробно са описани възможните начини за плащане.
От
приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че ищцовото дружество има одобрен сметкоплан и
счетоводна политика в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството.
В предприятието се прилагат Международните стандарти за финансови отчети.
Изготвен е одиторски доклад, потвърждаващ спазването на счетоводните стандарти.
Всички процесни фактури са осчетоводени като са: дебитирана е сметка 411 –
вземания от клиенти и са кредитирани сметки 701 – приходи от продажби и 4532 –
начисен ДДС. При начисленията на дължими суми по процесните фактури са спазени
решенията на Комисия за за енергийно и водно регулиране. Вещото лице е
изчислило, че мораторната лихва за забава на плащане на главница от 121,25 лв.
за периода 29.12.2017г.-13.11.2018г. е равна на 10,78 лв. Мораторната лихва за
забава на плащане на главница от 184,85 лв. за периода
30.01.2018г.-13.11.2018г. е равна на 14,78 лв.; мораторната лихва за забава на
плащане на главница от 173,42 лв. за периода 28.02.2018г.-13.11.2018г. е равна
на 12,48 лв. Общо – 38,04 лв.
Въз основа
на горното, съдът приема, че процесните фактури съдържат нужните реквизити и
цени същите като доказателства по делото.
Установява
се от приетото и неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза, че
за процесния период 08.11.2017г. – 08.02.2017г. до обект с ИТН 3097971, с
адрес: гр.Пазарджик, ул.“Дойран“ №7 ап.17 с титуляр С.Л.Б. има доставена
електрическа енергия, измерена с монтиран на 28.02.2016г. Електромер с фаб.№*********.
Доставеното количество електроенергия за процесния период 08.11.2017г.-08.02.2018г.
е в размер на 2763 KWh, от които
битова дневна – 1600 KWh и битова нощна - 1163 KWh. Електромер фабр. №********* е
отчитан „ръчно - чрез оптична глава, ежемесечно от отчетник Заприн Кралев, при
посещение на адреса на обекта. Отчетените показания за периода
08.11.2017г.-08.02.2018г. са предадени в отдел „Билинг“, чрез клавиатура от
терминал 24005 в КЕЦ Пазарджик. Отчетената ел. енергия по показанията на
Електромер фабр. №********* съвпада с фактурираната ел. енергия в отдел
„Билинг“ на ищеца за същия период. Електромер с фаб.№*********, монтиран в ИТН
3079372 на обекта в гр.Пазарджик, ул.“*****“ №*, ап.* през процесния период 08.11.2017г. –
08.02.2018г. е преминал изискуемите проверки, съгласно Закона за измерванията и
в срокове, съгласно Заповед №А-441 от 13.10.2011г. и Заповед №А-333 от
29.05.2014г. на Председателя на държавната Агенция за метрологичен и технически
надзор с периодичност на проверките – 6 години и е притежавал необходимите
стикери, пломби и знаци за това.
Ответницата
не представи доказателства за плащане на дължимите суми по процесните фактури.
Не противопостави други правопогасяващи или правоизключващи възражения и
обстоятелства.
Въз основа
на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за заплащане на цената на доставена електрическа енергия и за лихви за
забавено плащане е процесуално допустим и основателен по следните съображения:
Въз основа на представените и приети
по делото писмени доказателства, както и от приетите и неоспорени заключения на
съдебно-техническата и съдебно-икономическата експертизи, съдът приема за
установено по делото, че през процесния период от време, ищецът е доставил на
ответницата електрическа енергия и че в имота й е ползвана такава в
количествата, посочени в писмените документи и в заключението на
съдебно-техническата експертиза и на стойност, отразена както във фактурите,
така и в заключението на вещото лице-икономист. Установи се по делото, че електромерът,
който е отчитал електрическата енергия в имота на ответницата е бил надлежно проверен
и в изправност.
Ответницата не е изплатила на
ищеца дължимите суми по процесните фактури в размер общо на 479,52 лева за консумираната
електрическа енергия за периода от 09.11.2017 год. до 08.02.2018 год.
Вземането е съществуващо и изискуемо
и длъжникът-ответницата дължи заплащането на претендираната сума като главница
на обща стойност 479,52 лева на ищеца, тъй като не е сторила доброволно това и
до настоящия момент.
Върху главницата,
ответницата дължи и законната лихва, считано от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 14.11.2018г. до окончателното й
изплащане.
Ответницата
е в забава на плащанията, тъй като е изтекъл падежът за плащане на сумите по
процесните фактури за процесната ел. енергия. Затова ответницата дължи на ищеца
обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата сума от деня на
забавата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Общият размер на това задължение е 38,04 лева. Затова исковата
претенция за вземане в този размер ще следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода
на делото, ответницата дължи на ищеца сторените от него разноски, както в заповедното,
така и в настоящето исково производство в размер общо на 800,00 лева, съгласно представения
Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи /при
определен от съда размер на юрисконсултското възнаграждение за настоящето
производство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в размер на 100 лева/.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37, чрез юрисконсулт К.А., с адрес *** против С.Л.Б., с ЕГН **********,***, с
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Л.Б., с ЕГН **********
дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва: 479,52 лв., представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода 09.11.2017г.-08.02.2018г., 38,04
лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 29.12.2017г.
- 13.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 14.11.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед №2578
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.11.2018 год. по
ч.гр.дело №4655/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА С.Л.Б.,
с ЕГН **********,*** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37 разноски в заповедното и в исковото производство в размер общо на 800 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: