Р Е Ш Е Н И Е
№ 288
гр.Плевен, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Плевен, втори
състав в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов
административно дело № 691 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба от „ТЕД и ВАН“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. ***, срещу Решение №
2153-14-53 от 03.08.2021 г. на Директор ТП на НОИ гр. Плевен
В жалбата се твърди, че решението
е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и при постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения. Прави се искане за неговата отмяна, както и
да бъдат отменени потвърдените с решението Задължителни предписания № ЗД-1-14-00772230/22.06.2020
г.
Излагат се съображения, че АО неправилно
е приел, че осигурителят е подал неоснователно данни по чл.5, ал.4 от КСО за
лицата С.С.Т. и С.П.Т. и се оспорват доводите от оспорения АА, че тези лица не
са извършвали „трудова дейност", респ. същите нямат качеството на
„осигурени лица", което се основава на твърдение за липса на стопанска
дейност на дружеството за периода 01.01.2018 г.- 31.08.2018 г.
Сочи се, че административният
орган е мотивирал издаването на задължителни предписания № ЗД-1-14-00772230/22.06.2020
г. с извършена през 2018 г. съвместна проверка във връзка със Споразумение № 85/29.09.2010
г. между НОИ, НАП и ГИТ. Проверката е приключила на 12.12.2018 г. с връчване на
протокол № П-04001518156990-073-001 от органите на НАП и на 20.12.2018 г. и
Констативен протокол №КП-5-14-00506072/20.12.2018 г. от органите на НОИ. Твърди
се, че при проверките няма открити нарушения на трудово, данъчно и осигурително
законодателство, респективно не са издадени АА, установяващи нарушения, както и
задължителни предписания. Задължителните предписания № ЗД-1-14-00772230/22.06.2020
г., които се оспорват са издадени близо две години по-късно, в нарушение на
сроковете в чл.38, във връзка с чл.29, 30, 32 от Инструкция №1/03.04.2015 г. за
реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните
органи на НОИ. Твърди се, че същите са „укрити“ както от „Тед и Ван“ ЕООД, така
и от засегнатите лица, чиито осигурителни права са нарушени. Предписанията са
изпратени на адрес в гр.Ловеч, въпреки че адреса на дружеството е друг,
надлежно вписан в ТР. Видно от Решение №2153-14-53 от 03.08.2021 г.,
административния орган разполага с реални адреси, ел.адрес, телефони за връзка,
адресите на лицата, както и телефони. А.П. е посещавала адресите и не е имала
проблем с комуникацията.
Излагат се съображения, че и до
момента на съдебното производство директорът на ТП на НОИ - гр.Плевен отказва
да отговори на коя дата е заличен служебно осигурителния стаж на С.П.Т. и С.С.Т..
На 31.03.2021 г. жалбоподателят е уведомен от органите на НАП, че данните,
подадени с декларация обр.№1 са служебно заличени от НОИ и следва да се заличат
данните, подадени с декларация обр.№6, но не са изложени мотиви, от които е
видно защо административният орган е заличил служебно данните през 2021 г.,
което е в нарушение на срока в чл.14, във връзка с чл.10, т.6 от Наредба № Н-13
от 17.12.2019 г.
Излагат се оплаквания, че в Решение
№ 2153-14-53 от 03.08.2021г. директорът на ТП на НОИ гр.Плевен се позовава само
и единствено на проверката, извършена съвместно от органите на НОИ и НАП, като
интерпретира невярно описаните факти и констатации, при непознаване на Закона
за счетоводството /ЗСч/. Твърди се, че адм. орган, изземайки функциите на други
органи, неправомерно е направил извод, че няма стопанска дейност през периода
01.01.2018 - 31.08.2018 г., респективно няма „трудова дейност“ и работещите в Тед и Ван ЕООД не са „осигурени лица".
Твърди се, че Тед и Ван ЕООД е „действащо предприятие" по
чл.26, ал.1 от ЗСч и през 2018 г. е упражнявало стопанска дейност като липсата
на стопански оборот за определен период от финансовата 2018 г. не променя
статуса му на „действащо предприятие".
Дружеството е осъществявало дейност и ГФО за 2018 г. е публикуван в ТР, както и
ГДД по чл.92 от ЗКПО. Отчетният период е 01.01.2018-31.12.2018 год., а не
01.01.2018-31.08.2018 г., както неправилно се интерпретира от административния
орган. Периодът 01.01.-31.08.2018 г. е изваден от контекста на цялостната
годишна дейност, с отчетен период 01.01-31.12.18 г. Търговските субекти се
регистрират, функционират и прекратяват търговската си дейност по разпоредбите
на Търговския закон. Обстоятелствата се обявяват в ТР към Агенцията по
вписване. Свободната стопанска инициатива е конституционно гарантирана. Справка
в търговския регистър сочи, че търговско дружество „Тед и Ван“ ЕООД не е
обявено в несъстоятелност, няма висящо производство по ликвидация и не е
заличен търговец. Дейността е строително-ремонтна, в сферата на услугите, не е
регулярна, обектите са с висока добавена стойност. Предприятието е в частния сектор, няма гарантирани от държавата приходи,
проявява икономическа инициатива. За да се реализира, дружеството усилено търси
обекти, провежда срещи, оферира и рекламира своята дейност чрез обяви и други
търговски способи. Притежава необходимия опит и техника за дейността.
Излагат се доводи, че констатациите
в Протокол №П-04001518156990-073-001/12.12.2018 г. на НАП са неправилно
интерпретирани от ответника, при непознаване на принципите на счетоводната
отчетност. „Тед и Ван“ ЕООД не притежава активи, отразени по гр.20, което
означава, че няма амортизируеми към момента активи. Активите на дружеството са
надлежно отразени в инвентарна книга, след като са начислени и признати
амортизационните норми и отписана балансовата стойност. Разходите за
амортизации и придобиване са подробно отразени в ГФО за предходните години.
Изискани са периодични оборотни ведомости и е нормално за конкретен, изваден от
общата дейност период сметки от гр.50 да имат кредитно салдо. Също така
констатациите за липса на приходи за конкретен период не означава, че едно
дружество няма стопанска дейност, какъвто извод незаконосъобразно е направен.
Направени са внушения, че дружеството не е предоставило исканите документи за
2012 г., без да се вземе предвид изискването за 3 годишен срок за съхранение на
първични сч.документи, регламентирано в чл.12, ал.1, т.3 на ЗСч.
Оспорват се доводите на АО за
липса на „трудова дейност",
осъществявана от С.С.Т. и С.П.Т.. Твърди се, че в административната
преписка са приложени валидни трудови договори, установяващи наличието на
трудови правоотношения, както и че не съществува хипотеза, при която работникът
или служителят да няма „трудова
дейност" при действащ трудов договор, а компетентен орган за
спазване на трудовото законодателство е ГИТ, чрез териториалните си
подразделения, от който орган не са налице констатации за допуснати нарушения.
Излагат се доводи, че С.С.Т. е оперативен счетоводител, със средно специално
образование, няма право да изготви ГФО, съгласно чл.18 от ЗСч. Данните за
съставянето и извеждане на регистрите са негово задължение. Същият е проверил
първичните счетоводни документи, извел е счетоводните регистри, изготвил е
справки, доклади, анализирал е информацията, междувременно е изготвял оферти,
количествено-стойностни сметки, рекламни обяви и всичко, което му е възложил
работодателя. Видно от представените по проверката документи счетоводната
отчетност е пълна, всички регистри и изискани документи са надлежно представени.
ГФО е съставен от Ц.П., което налага спазването на чл.17, ал.1 от ЗСч. и
регистрирането на служебно правоотношение, откъдето и наличието на гр.договори
по 100 лв. еднократно за изготвяне на ГФО, отчетени във вид доход
„302-счетоводни и юридически услуги“ на ГДД. По отношение на С.П.Т. се сочи, че
той е управител по трудово правоотношение с дружеството от 2008 г. Доводите, че
няма вписване на договора в ТР са несъстоятелни, също и както твърденията, че
не е представен договор. При проверката са представени всички изискани
документи, а именно трудови досиета, ведомости за заплати и други, свързани със
задължителното осигуряване. Също така са представени трудовите досиета и при
ревизия от 2013 г., обхващаща дейността на дружеството от първоначалната
регистрация.
Оспорва се законосъобразността на
проверката, осъществена от органите на НОИ и завършила с Констативен протокол
№КП-5-14-00506072/20.12.2018 г. Твърди се, че в Решение №2153-14-53 от
03.08.2021 г. ответникът подробно възпроизвежда констатациите от протокола, но
интерпретира невярно фактите от същата. Прави се оплакване, че посочената проверка
е продължила извън законовите срокове. Сочи се, че във въпросния КП са
направени констатации за коректно изплащате на трудовите възнаграждения от
страна на работодателя, както и че осигурителните задължения са декларирани и
дължими, а болничните листи са своевременно отчетени, във връзка с което не е
съставен акт за нарушение, с оглед което „Тед и Ван“ ЕООД категорично е
квалифициран е като „осигурител",
а работещите в дружеството като „осигурени
лица“
В
заключение е направено искане да бъде отменено оспореното решение.
С Разпореждане № 3639/21.09.2021 г. жалбата е била
оставена без движение за внасяне на държавна такса, която е внесена в посочения
от съда срок /л.66/. Правото на пълномощника да подава жалби пред съд е
съгласно пълномощното на л.75 от делото.
От ответника по делото не е депозиран писмен отговор
по жалбата, въпреки дадената му възможност с Определение № 1324/08.10.2021 г. /л.67/.
Със същото определение са конституирани страните, като заинтересованите страни са
конституирани с последващо Определение № 566/30.03.2022 г. /л.251/.
В съдебно заседание оспорващият „ТЕД И ВАН“ ЕООД – ПЛЕВЕН се
представлява от адв. М.С. ***, която поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Прави искане да се отменят предписанията и претендира присъждане
на направените разноски. Представя писмена защита, в която излага подробни
аргументи, свързани с материалната незаконосъобразност на обжалвания
административен акт.
Постъпили са и писмени
бележки от пълномощника на дружеството жалбоподател Ц.П., в които се излагат
съображения, че в оспорените Задължителни предписания № ЗД-1-14-00772230
от 22.06.2020 г. липсва посочване на фактическите основания за издаването им,
т.е. липсват мотиви. Твърди, че
необосновано АО е приел, че няма доказателства за упражнявана стопанска дейност
от осигурителя за периода 01.01.2018 г.-31.08.2018 г. без да бъде
посочено конкретно осигурително нарушение, а непосочването на фактически
основания за издаването на акта, съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, съставлява
съществено нарушение на административно - производствените правила и е
основание за отмяна поради незаконосъобразност.
Излагат
се подробни доводи за незаконосъобразност на административното производство,
довело до издаване на оспорения АА и се твърди, че фактическите основания за
издаването на задължителните предписания не са доказани. Сочи се, че в
задължителните предписания е вписана санкция по чл.350, ал.1 при неизпълнението
им, но АУАН не е съставян, а санкционирането на безспорно установено
административно нарушение е задължително условие за законосъобразността на предприетите
контролни дейности. Твърди се наличие на съществени нарушения на административно
производствените правила, тъй като осигурителят и засегнатите лица са изключени
от процедурата по издаване но предписанията, не е дадена възможност за
своевременна защита, същите не са и връчени по законовия ред и изпълнението
предхожда обжалването им. Не са сезирани компетентните институции ТД на НАП, с
искане да се произнесе по компетентност, липсва произнасяне на Инспекцията по
труда, същата не е сезирана. Недопустимо е административния орган да черпи
права от своето бездействие, като изземва компетентност на други независими
държавни органи, „анализира“ административните им документи и прави „обосновани
изводи“, с което лишава от осигурителни права осигурените лица, действа по
целесъобразност, вместо по законосъобразност.
Излагат
се съображения, че АО неправилно е приложил чл.5, ал.4, т.1 и чл.10 от КСО във
вр. с § 1, т.3 от ДР на КСО. Подадените данни за лица с код осигурен 01 - за
работници и служители осигурени по чл.4, ал.1, т.1 от КСО, отразяват
действителното положение съгласно сключените между страните трудови договори и разплащателните
ведомости. Налице са трудови договори в изискуемата за действителността им
писмена форма, съдържащи подписите на страните и законово изискуемите елементи
на трудовото правоотношение. Подадени са данните в сроковете по чл. 62, ал. 3
от КТ. Обаче въпреки, че не се е позовал на недействителност, контролния орган
практически не е признал действието на валидно сключените трудови договори. При
липса на влязъл в сила съдебен акт, който е обявил недействителност на сключени
и редовни трудови договори, издадените задължителни предписания и решението на
директора на ТП на НОИ гр.Плевен са незаконосъобразни. Безспорно е установено,
че е извършена документална осигурителна проверка, приключила без да са открити
осигурителни нарушения, налагащи извършване на пълна осигурителна ревизия и
санкциониране с акт за начет, не е съставен АУАН, не са дадени задължителни
предписания. Резултатите са обективизирани в Констативен протокол
№КП-5-14-00506072 от 20.12.2018 г.: т.7. „При
извършената проверка на разплащателните
ведомости се установи, че всички наети по трудово правоотношение лица фигурират
в тях“. „Лицата са получили възнагражденията си, видно от подписите в
разплащателните ведомости. Правилно са отразени дните във временна
неработоспособност по горепосочените болнични листи. Правилно е начислено и
изплатено обезщетението по чл.40, ал.3 от КСО. Същите са подписани от
управителя.“ и т.8: „Подадените данни по
чл.5, ал.4 от КСО за проверявания период отговарят на начисленията в
разплащателните ведомости за всички наети лица.“
Обсъдени са хронологично осъществените проверки,
резултатите от тях и административното производство, довело до издаване на
оспорения АА и отново се повтарят доводите от подадената жалба, свързани с
твърдяната му незаконосъобразност. В заключение е направено искане да бъде
отменено оспореното решение ведно с произтичащите от това последици.
ОТВЕТНИКЪТ ДИРЕКТОР НА ТП НА
НОИ – ПЛЕВЕН – уведомен по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не се явява, не се
представлява.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА С.С.Т. се явява лично. Счита акта за незаконосъобразен и постановен при допуснати процесуални
нарушения. Моли да се отмени. В писмени бележки допълнително сочи, че органите на
НОИ нямат право да осъществяват контрол на трудовите правоотношения. Трудов
договор може да бъде обявен за недействителен само с решение на съда. Извършвал
е трудова дейност, което е доказано и със св. показания.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА С.П.Т.
не се явява. След о.с.з е постъпила „писмена
защита“, в която сочи, че задължителните предписания са в противоречие със
закона. Представил е доказателства за валидни трудови правоотношения, а на два
пъти ТП на НОИ е признал качеството му на осигурено лице. Смята, че трудовите
му правоотношения са обявени за недействителни без законови основания за това.
Административен съд-Плевен, втори
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на
оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното
от фактическа страна:
По
делото е приобщен КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ № КП-5-14-00506072\20.12.2018 за
извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на ТЕД И
ВАН ЕООД, ЕИК: *********, адрес: ПЛЕВЕН, гр.ПЛЕВЕН, ул.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ № 22,
вх.Б, ет.2, ап.4 /л.л.9-11/. Съгласно същия, проверката е извършена на
основание чл. 108, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и Заповед №
ЗР-5-14- 00461054/20.09.2018 на ръководителя на ТП на НОИ – Плевен.
Проверката
е извършена във връзка със Споразумение №85/29.09.2010 г. между НОИ, НАП и
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” за предприемане на съвместни
действия по превантивен и текущ контрол за спазване на осигурителното и трудово
законодателство, осигурителните приходи и разходи, за взаимодействие между
трите институции с цел събирането на задължителните осигурителни вноски и
разкриване на възможности за редуциране на извършваните разходи за сметка на
ДОО. Периодът на проверката: 01.09.2013 г. - 30.11.2018 г. Извършени са били
проверки от контролни органи на ТП на НОИ и ТД на НАП - офис Плевен. При
предварителното проучване на всички данни, които съществуват в информационната
система на НОИ и Търговски регистър се установява:
Дружеството
„ТЕД И ВАН” ЕООД, ЕИК ********* е регистрирано с Решение на Плевенски окръжен
съд на 20.04.2007 г., като едноличен собственик на капитала, управляващ и
представляващ е бил С.П.Т., ЕГН **********. На 23.06.2009 г. собствеността на
дружеството е прехвърлена на Г.М.Г.. „ТЕД И ВАН” ЕООД е със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „Димитър Константинов” 37, офис 5. Ръководи се и се
представлява от Г.М.Г. - управител, ЕГН **********.
Същият работи по основен трудов договор в „РЕВЕРС 2004” ЕООД, гр. Плевен.
Дружеството е с предмет на
дейност „Строително ремонтна дейност и други довършителни строителни дейности”.
Видно от регистър Трудови договори за периода на проверката в дружеството са
работили пет осигурени по трудов договор лица, договорите на други две не са
прекратени по надлежния ред. Две от наетите лица - С.П.Т., ЕГН ********** и С.С.Т.,
ЕГН ********** са във
временна неработоспособност за продължителни периоди по болнични листи /БЛ/,
като същите са подробно описани, като и за двете лица има БЛ, обхващащи 2018 г.
съответно: за С.П.Т. Е20171629161 за
период 13.12.2017 г. - 11.01.2018 г.; Е20180016084 за период 12.01.2018 г,-
10.02.2018 г.; Е20180016261 за период 11.02.2018 г. - 12.03.2018 г.;
Е20180016512 за период 13.03.2018 г. - 31.03.2018 г.;
за С.С.Т.: Е20181078646 за период 12.04.2018 г. - 06.05.2018 г.; Е20181078691
за период 07.05.2018 г. -26.05.2018 г.; Е20181520828 за период 28.05.2018 г. -
30.06.2018 г.
Лицата
са получили обезщетения по всички горепосочени болнични, с представени в срока
по чл. 40а от КСО придружаващи документи по изплащането им.
Констатирани
са били невнесени осигурителни вноски за ДОО за периода от м. 11.2008 г. до м.
10.2018 г.
Извършено
е посещение на адреса на седалище и управление, за който се установява, че се
намира офис на адв. Б. П. Посетен е и данъчния адрес гр. Плевен, ул. „Климент
Охридски” 22, вх. Б, ет. 2, ап. 4, на който е открит бившия собственик,
управлявал и представлявал дружеството С.Т.. Не е открит управляващия и
представляващ дружеството към момента. Осъществен е контакт по телефона с
управителя Г.Г. и счетоводителката Ц.П.. Към момента дружеството няма офис или
наети търговски обекти. За извършване на проверката в ТП на НОИ - Плевен са
били представени разплащателни ведомости за периода м. септември 2013 г. - м.
ноември 2018 г., трудов договор на С.Т. и Допълнително споразумение за
преназначаването му от „РЕВЕРС 2004” в „ТЕД И ВАН” и заповед за прекратяването
му. Договор на С.Т. не е представен. Същият е допълнително изискан, но отново
не е представен с обяснението, че в момента документацията се намира в ТД на
НАП. Проверката е констатирала:
От
регистър Трудови договори е видно, че С.Т. има сключен на 29.12.2008 г. трудов
договор №7/29.12.2008 г., на длъжност „Управител”, който към момента не е
прекратен. В Търговския регистър няма направено вписване на С.Т. като управител
на „ТЕД И ВАН” ЕООД.
С.Т. е
бил назначен в „РЕВЕРС 2004” ЕООД на 05.10.2015 г. на длъжност „Касиер -
домакин”. С Допълнително споразумение от 01.07.2016 г. е преназначен на
длъжност „Оперативен счетоводител“. Със Допълнително споразумение №
3/19.09.2016 г. на основание чл. 123, ал. 1 от КТ, считано от същата дата е
преназначен в „ТЕД И ВАН” ЕООД. На основание Заповед № 14/01.07.2018 г.
трудовият договор на С.Т. е прекратен.
При
извършената проверка на разплащателните ведомости е установено, че всички наети
по трудово правоотношение лица фигурират в тях, като С.Т. и С.Т. са с изплатено
трудово възнаграждение за всички месеци от проверявания период равно или по -
високо от максималния месечен осигурителен доход съгласно Закона за бюджета на
Държавното обществено осигуряване за съответната година. Лицата са получили
възнагражденията си, видно от подписите в разплащателните ведомости. Правилно
са отразени дните на временната неработоспособност по горепосочените болнични
листи. Правилно е начислявано и изплащано обезщетението по чл. 40, ал. 5 от КСО. В Разплащателните ведомости няма реквизит „Изготвил”. Същите са подписани
от управителя.
Подадените
данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за проверявания период отговарят на начисленията в
разплащателните ведомости за всички наети лица.
В хода
на проверката със Задължителни предписания ЗД-1-14-00479528/30.10.2018 г. са
били изискани писмени обяснения от Г.Г. относно осъществяваната от дружеството
дейност, както и по отношение на извършваното счетоводно обслужване за
периодите 07.03.2017 г. - 01.09.2017 г. вкл. и 12.04.2018 г. - 29.06.2018 г.
(периодите на временната неработоспособност на С.Т.) - фактурници с всички
издадени фактури за периода 2014 г. - 2018 г., договори за отдаване под наем на
машини и оборудване. Поискано е обяснение и кой е замествал С.Т. като управител.
Представени са писмени обяснения, в които Г.Г. посочва, че исканите със
Задължителни предписания ЗД-1-14-00479528/30.10.2018 r. документи
ще бъдат предоставени, след приключване на проверката от ТД на НАП. Обяснено е,
че счетоводното обслужване за периода 07.03.2017 г. - 01.09.2017 г. е
извършвано от Ц.П. и че Г.Г. като управител е изготвял разплащателните
ведомости и Декларация обр. 1 и 6.
От
представените по време на проверката документи не са открити такива, доказващи
упражняване на трудова дейност през периодите на временна неработоспособност от
С.Т. и С.Т.. Няма основание за прилагане на разпоредбите на чл. 46, ал. 3 от КСО.
С писмо
№ 1030-14-389#2/21.12.2018 г. до ТД на НАП - офис Плевен са били изискани
констатациите от извършената от тях проверка.
Приобщен
е протокол от проверката на ТД на НАП от 12.12.2018 г. /л.л.134-141/, съгласно който
седалището и адресът на управление на дружеството е адрес на адвокатска
кантора, а адресът за кореспонденция е жилищен блок, чийто вход е заключен.
Контакт е установен само чрез декларирания електронен адрес, на който са
поискани документи и обяснения. Представени са документи за дейността на
дружеството, като не са представени първични счетоводни документи /фактури,
договори и др./ за периода 01.01.2018 г. – 31.08.2018 г. Представените за
предходни периоди първични счетоводни документи са само с клиенти – дружества със
същия управител. От представената оборотна ведомост е видно, че към 31.08.2018
г. дружеството не притежава дълготрайни материални активи по сметки от група
20, не притежава материали, стоки и продукция, не води сметки от групи 20 и
гр.30. От представена оборотна ведомост е видно, че няма приходи от търговска
дейност – няма движение по сметки от гр.70. Срещу дружеството е образувано
изпълнително дело за задължения в размер н 1 696 306,82 лева.
Посочено е също, че самото дружество е заявило, че няма складове и търговски
обекти. При проверка в база данни „Справки по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 от ЗДДФЛ
за изплатени суми от фирми“ е установено, че от дружеството са изплатени по 100
лева на П. през 2016 и 2017 г., върху които е удържан данък в размер на 7,50
лева за всяка от сумите, други суми не са изплащани, и данък върху други
суми не е удържан.
Със
сигнал вх.№Ц1056-14-196/03.06.2020 г. /л.188/, представляващ насочване в
деловодната система ЕДС „Архимед“ е направено искане за проверка на
дружеството, като е съобразен посоченият по-горе протокол от проверката на НАП.
Приобщено е изпратено по електронен път съобщение до А.П. /л.375/, с посочване:
„Съгласуване За работа“. От А.П. е издаден констативен протокол №
КВ-5-14-00772143/22.06.2020 г. /л.л.189-190/. В него са възпроизведени и фактите
от проверката на НАП, като е посочено, че въз основа на установеното се прави
обоснован извод, че няма доказателства дружеството да е извършвало стопанска
дейност през периода 01.01.2018 г. - 31.08.2020 г., поради което С.Т. не е бил
осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, като за извършване на
трудова дейност е необходимо да има действащо предприятие, каквото в случая не
е налице. Посочено е, че на осигурителя се издават задължителни предписания за
заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода.
Издадени са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПРЕДПИСАНИЯ
№ ЗД-1-14-00772230\22.06.2020 г. /л.49/, от А. Борисова П. -
Главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Плевен, по повод постъпилия
сигнал, вх. № 1056-14-196 от 03.06.2020 г., и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3
от Кодекса за социално осигуряване и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда н
начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
Националния осигурителен институт, като се дават следните задължителни
предписания:
Осигурителят
ТЕД И ВАН ЕООД, с ЕИК 1 14681951 да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО съгласно Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица в ТД на НАП В.
Търново, офис гр. Плевен - за С.С.Т., ЕГН **********, с вид осигурен „01“ да се
подаде Декларация Обр. 1 с код „3" за месеците от 01 до 06.2018 г. вкл.,
като неоснователно подадени; за С.П.Т., ЕГН **********, с вид осигурен „01"
да се подаде Декларация Обр. 1 с код „3" за месеците от 04 до 08.2018 г.,
вкл., като неоснователно подадени.
Мотиви:
неоснователно подадени данни. Установено при проверка от контролен орган на ТД
на НАП, че няма доказателства за упражнявана стопанска дейност от осигурителя
за периода 01.01.2018 г. - 31.08.2018 г.
Даден е
срок за изпълнение, като е посочено, че при неизпълнение на предписанията ще
бъде съставен акт за установяване на административно нарушение по реда на чл.
350, ал. 1 във връзка с чл. 349 и 349а от Кодекса за социално осигуряване и
наложена глоба и/или имуществена санкция.
С писмо
от директора на ТП на НОИ-Плевен от 26.01.2021 г. /л.л.151-154/ е поискано
служебно заличаване на данните, подадени от дружеството, доколкото
задължителните предписания не са изпълнени. Същото писмо има за предмет и други
дружества по отношение на издадени спрямо тях задължителни предписания за
заличаване на данни.
В отговор на това писмо в ТП на НОИ е
постъпило писмо от дирекция „Информационни и комуникационни технологии“ от
10.02.2021 г. /л.159/, в което се сочи, че на 09.02.2021 г. са подадени 11 броя
заличаващи декларации по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за дружеството. Писмо за
извършеното заличаване е изпратено на 12.02.2021 г. и на НАП /л.160/.
Пълномощникът на дружеството е узнал за
извършваното заличаване и е подал жалби до НАП и ТП на НОИ /л.л.162,166/, в
които сочи, че не са му връчени задължителните предписания.
Подадената по административен ред жалба
срещу предписанията с решение на директора на ТП на НОИ е била оставена без
разглеждане като просрочена, като видно от самото решение, с Определение №
956/14.07.2021 г. по адм.д. № 541/2021 по описа на Административен съд Плевен същото
е било отменено и преписката е върната за разглеждане по същество.
След връщането е постановено процесното Решение № 2153-14-53 от 03.08.2021
г., на заместващ Директора ТП на НОИ гр. Плевен /л.л.52-55/. Подробно са описани фактите от извършените проверки на
ТП на НОИ и ТД на НАП, като е прието, че наличието на валидно сключено и непрекъснато трудово
правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и
произтичащите от него права, тъй като не съществува идентичност на трудовото и
осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето
случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно.
Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е
достатъчно да има сключен трудов договор и възникнало трудово правоотношение, а
следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. В
случая лицето С.С.Т. не е осъществявало трудовата си функция за длъжността
„оперативен счетоводител“ по сключения трудов договор за периода м.01. до
м.06.2018 г. и няма качеството на „осигурено лице“ по смисъла на КСО. По
отношение на лицето С.П.Т. при извършване на проверките от контролните органи
на НОИ и НАП не са представени никакви документи относно трудовото му
правоотношение като управител, а само са налични подадени данни в регистъра на
трудовите договори за сключен на 29.12.2008 г. трудов договор №7/29.12.2008 г.
на длъжност „управител“, който към момента на извършване на проверките не е
прекратен. В Търговския регистър няма направено вписване на С.Т. като управител
на дружеството „ТЕД И ВАН“ ЕООД. След като контролните органи на НОИ и НАП са
установили, че за периода от м.01.2018 г. до 31.08.2018 г. дружеството „ТЕД И
ВАН“ ЕООД не е извършвало дейност и съответно двете наети по трудово
правоотношение лица С.С.Т. и С.П.Т. не са упражнявали за този период реална
трудова дейност съответно за периодите от м.01.2018 г. до м.06.2018 г. и от
м.04.2018 г. до м.08.2018 г. не следва да бъдат подавани (да са налични) данни
по чл. 5, ал. 4 от КСО в електронните регистри на НАП за осигуряването им в „ТЕД
И ВАН“ ЕООД, ЕИК *********. Осигурителят, който некоректно и без основание е
подал данни за осигуряване на лицата С.Т. и С.Т. за посочените периоди, следва
да ги заличи, за което контролният орган на НОИ правилно и законосъобразно е
издал задължителните предписания №ЗД-1-14-00772230/22.06.2020 г. На тези
основания органът е отхвърлил жалбата.
По делото е приобщено разпореждане С.Т.
да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за общо заболяване
/л.л.207-208/, като същото е потвърдено при обжалване по административен ред, а
при развилото се съдебно производство жалбата срещу потвърдителното решение на
директора на ТП на НОИ е била отхвърлена – по образуваното по нея адм.д.
№118/2021 по описа на настоящия съд е постановено решение № 213/21.04.2021 г.,
оставено в сила с решение № 110005/02.11.2021 г. по адм.д. № 5650/2021 на ВАС.
Същите дела са приобщени като доказателства към настоящето дело.
По делото са приобщени още по отношение
на дружеството:
Отчет за паричните потоци по прекия
метод за 2018 г. /л.379/, отчет за приходите и разходите за 2018 г.
/л.л.380,381/, съгласно които дружеството има приходи през 2018 г.; ГДД за 2018
г. /л.л.388-400/ в която са отразени приходи и разходи; счетоводен баланс към
31.12.2018 г. /л.л.401-402/, от който е видно, че дружеството няма ДМА,
финансови активи, касови наличности, налице е загуба, както са налице и
задължения към доставчици, за данъци и осигуровки. ГДД за 2009 г.
/л.л.382-387/, от която е видно, че през тази година са налице счетоводни
разходи за амортизация;
По делото са приобщени трудови договори между
дружеството и С.Т. и С.Т., както и
длъжностни характеристики, уведомления до НАП и справки от НАП, заповеди за
прекратяване на трудовите договори, трудови книжки, документи за образование
/л.л.15-18, 272-280, 403-418/.
По делото е приобщена заповед на
управителя на НОИ /л.56/, с която при отсъствие на директора на ТП на НОИ Плевен
същият да се замества от П.Д., а когато и той отсъства – директорът да се
замества от К.П.. Приобщени са Заповеди за отпуск /л.л.57,58/, от които е
видно, че на 03.08.2021 г. /датата на издаване на процесното решение/ и
директорът на ТП на НОИ, и П.Д. са били в отпуск.
По делото са разпитани трима свидетели,
а пълномощникът Ц.П. е дала обяснения. Съгласно обясненията й дружеството е
имало дейност, синът и С.Т. се е издържал от работата си в дружеството, купил
си е кола със собствени средства и се е издържал като студент. През 2016 г. е
починал баща му.
Св. М.М.Л. сочи, че е живее заедно със С.Т.
в една стая в студентските общежития гр.В.Търново. С.Т. не е искал от
родителите си пари, споделял му е, че работи като счетоводител. Работи с
компютър, използва електронния подпис на майка си. Постоянно работи на
компютъра, разпечатва някакви материали на принтера.
Св. П.Д.Н. сочи, че е живял заедно със С.Т.
в една стая в студентските общежития гр.В.Търново. С.Т. не е искал от
родителите си пари, споделял му е, че работи като счетоводител. Виждал го е да
оперира с лаптоп, като в период от време, в който лаптопът му е бил повреден, е
използвал лаптопа на св. Разполагал е с лични средства.
Св. А. Б. П. работи като гл.инспектор
осигуряване в ТП на НОИ Плевен. Сочи, че на 22.06.2021 г. е издала констативен
протокол, след това задължителни предписания и след това разпореждане. Сигналът
е бил във връзка с искане за парично обезщетение на С.Т.. През 2018 проверката
от НОИ е била само въз основа на документите, които са им представени. След
постъпване на протокола от проверката от НАП са издадени задължителните
предписания. Описва резултатите от проверките, като сочи, че е било решено
всяка от институциите да си направи проверка, като е имало работна среща между
представителите на трите институции. Задължителните предписания не е могло да
бъдат връчени, тъй като вписания в ТР адрес на управление не е достоверен - адвокатска
кантора без официален представител на дружеството, а писмата до адреса на
управителя са върнати като непотърсени. КП се издават в два еднакви екземпляра,
като единият остава в сектора, в който работи св., а другият отива в сектора,
изискал проверката. Инспекцията по труда не е изпратила нищо, тъй като не са
могли да открият адреса на търговеца. Въз основа на протокола от НАП е приела,
че през 2018 г. не е упражнявана трудова дейност. За да може едно лице да
упражнява трудова дейност в едно предприятие, трябва да има действащо
предприятие. Дружеството през 2018 г. не е такова.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО, пред
ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу задължителни
предписания на контролните органи по чл. 108, ал.
1, т. 3 /от КСО/, като ал.3 от същата норма регламентира, че
ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с мотивирано решение
в едномесечен срок от получаването им. Процесното Решение №2153-14-53/03.08.2021
г. е издадено от директора на ТП на НОИ – Плевен при условията на заместване,
като от приобщените упълномощителна заповед и заповедите за отпуск е видно, че
подписалата решението Калинка Петрова е надлежно упълномощена и е имала
правомощие да подпише решението. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е
издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърдените с него
задължителни предписания също са издадени от компетентен по материя, време и
място орган.
Решението на директора на ТП на НОИ-Плевен е издадено
в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити,
включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е
мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. При неговото издаване са
спазени административно производствените правила.
Относно мотивите, спазването на съществените
административно производствени правила, материалния закон и целта на закона, и
с оглед твърденията на жалбоподателя и заинтересованите страни съдът съобразява
следното:
Легална дефиниция за понятието "осигурено
лице" е дадена в § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО, според която "осигурено лице" е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето,
което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2,
т. 1-3
и 5 от КСО.
В чл. 10, ал. 1
от КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4
или чл. 4а, ал. 1
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването ѝ. Трябва да са изпълнени кумулативно двете условия –
осъществяване на трудова дейност и дължимост на осигурителни вноски, за да бъде
едно лице осигурено. Следователно наетите от дружеството лица трябва не само да
имат сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и
реално да осъществяват трудова дейност в рамките на това правоотношение. В
случая е прието, че две лица – заинтересованите страни С.Т. и С.Т., не са
упражнявали трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1
от КСО в периодите съответно 01.2018 г. - 06.2018 г. и 04.2018 г. -
08.2018 г., доколкото дружеството не е имало
стопанска дейност през периода 01.2018 г. - 08.2018 г., и поради това не може
да се считат за осигурени лица по смисъла на § 1, ал. 1,
т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО.
Основание да се приеме, че дружеството не имало
стопанска дейност в този период е установеното при проверка от ТД на НАП.
Установяването на връзка с дружеството е било трудно, като
седалището и адресът на управление на дружеството е адрес на адвокатска
кантора, където не е имало представител на дружеството, а адресът за кореспонденция
е жилищен блок, чийто вход е бил заключен. Контакт е осъществен само чрез
декларирания електронен адрес, на който са поискани документи и обяснения. Само
по електронен път са представени документи за дейността на дружеството, като не
са представени първични счетоводни документи /фактури, договори и др./ за
периода 01.01.2018 г. – 31.08.2018 г., а представените за предходни периоди
първични счетоводни документи са само с клиенти – дружества със същия
управител. От представена оборотна ведомост е видно, че към 31.08.2018 г.
дружеството не притежава дълготрайни материални активи по сметки от група 20,
не притежава материали, стоки и продукция, не води сметки от групи 20 и гр.30.
От представена оборотна ведомост е видно, че няма приходи от търговска дейност
– няма движение по сметки от гр.70. Посочено е също, че самото дружество е
заявило, че няма складове и търговски обекти. При проверка в база данни
„Справки по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми“ е
установено, че от дружеството са изплатени по 100 лева на П. през 2016 и 2017
г., върху които е удържан данък в размер на 7,50 лева за всяка от сумите, други
суми не са изплащани, и данък върху други суми не е удържан.
Въз
основа на тези данни правилно е направен извод, че дружеството не е имало
дейност през този период, от което следва, че наетите лица не са упражнявали
трудова дейност – не са имали възможност да упражняват такава. Следва да се
посочи, че след като самото дружество е заявило, че няма ДМА, са неоснователни
твърденията, че притежава такива, а именно посочените в писмената защита на П.
вишка, торкрет машина, скеле, компресори, генератори и др., с които извършва
определени дейности. Освен това съдът съобразява, че същите ДМА следва да бъдат
в склад или друг обект, доколкото не могат да бъдат на адреса на управление - адвокатска
кантора, или на адреса за кореспонденция - в апартамент в жилищен блок. Освен
това суми за работна заплата не са изплащани от дружеството, видно от
съответната справка по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 от ЗДДФЛ. Такива суми са платени
съгласно разплащателните ведомости, но не са декларирани и не е внесен данък
върху посочените в разплащателните ведомости суми.
По
останалите твърдения на страните съдът съобразява следното: разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗСч не е приложима в случая. Съгласно
чл.26, ал.1, т.1 от ЗСч, „Позициите, които се представят във финансовите
отчети, се признават и оценяват в съответствие със следните принципи: 1.
действащо предприятие – приема се, че предприятието е действащо и ще остане
такова в предвидимо бъдеще; приема се, че предприятието няма нито намерение,
нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята
дейност;“. Касае се за оценяване на подаден финансов отчет, а не за оценка дали
е налице действащо предприятие или не. Периодът 01.01.-31.08.2018 г. не е
изваден от контекста на цялостната годишна дейност, тъй като в този период
заинтересованите лица са посочени като осигурени, в този период за тях има
издадени БЛ, посочени по-горе, и именно същият период следва да бъде изследван.
Последващ период, в който за тези лица няма БЛ, не следва да бъде съобразяван
при преценката дали са били осигурени лица преди 31.08.2018 г. Твърдението, че
дейността на дружеството е строително-ремонтна, в сферата на услугите, не е
регулярна, и обектите са с висока добавена стойност, е неоснователно. За
посочения период 01-08.2018 г. същото няма никакви договори, приходи, издадени
първични счетоводни документи. Не е представена инвентарна книга, от която да е
видно наличието на ДМА, а самото дружество сочи, че такива не са налице.
Няма
спор, че С.С.Т. е назначен за оперативен счетоводител и е със средно специално
образование. Същият обаче няма как да е проверил първични счетоводни документи,
да е извел счетоводни регистри, да е изготвил справки, доклади и да е
анализирал информация, доколкото такива документи в периода 01-08.2018 г. не са
налице. Не са представени оферти, количествено-стойностни сметки, рекламни
обяви и доказателства за други дейности, възложени от работодателя. В тази
връзка съдът отбелязва, че показанията на двамата свидетели, посочени от
дружеството, предават твърдения на заинтересованата страна С.Т., които е
споделил с тях. Същите св. са го виждали да работи на компютър, да разпечатва,
но не посочват, че са видели документация на дружеството. Такава документация
за периода не е представена при проверката, извършена от ТД на НАП, поради
което не може да се приеме, че е осъществявана трудова дейност в това дружество.
В трудовия му договор е посочено място на работа – адреса на съответното
дружество, като не е посочена възможност за дистанционна работа.
Проверката
не е продължила извън законовите срокове, доколкото едва на 03.06.2020 г. на
служителя на ТП на НОИ е бил изпратен сигнал, по който да извърши проверка, и тогава
е съобразен доклада на ТД на НАП. В случая проверката за правото на обезщетение
по болничните листи е довела до издаването на задължителните предписания.
В Задължителни
предписания №ЗД-1-14-00772230 от 22.06.2020 г. е налице посочване на
фактическите основания за издаването им, и са налице мотиви, доколкото същите
са основани на протокола от проверката на ТД на НАП, което е посочено и в
самите тях. Не е необходимо посочване на конкретно осигурително нарушение, доколкото
основание за издаването им е неизвършване на трудова дейност.
Сигнал
с вх.№1056-14-196 от 03.06.2020 г. съществува, като именно въз основа на
резолюцията същия е изпратен на служителя на ТП на НОИ, от който са издадени
задължителните предписания. Видно от самите тях, при неизпълнението им е
предвидено издаване на АУАН, т.е. няма как същите да са основани на АУАН, както
счита дружеството.
Липсват
сочените съществени нарушения на административно производствените правила, като
осигурителят и засегнатите лица не са изключени от процедурата по издаване на
предписанията. Представени пред ТП на НОИ са БЛ, по които е извършена проверка,
и въз основа на установеното, включително от други държавни органи, са
направени изводи за липса на трудова дейност, въз основа на които изводи са
издадени предписанията. Същите подлежат на оспорване, като въпреки че са
връчени със забавяне, това не възпрепятства обжалването им. Фактът, че са
изпълнени преди обжалването им е с оглед на предвиденото в тях предварително
изпълнение, доколкото посочения срок за изпълнение не е обвързан с влизането им
в сила. Това предварително изпълнение не е оспорено. Същите са изпълнени
служебно, като неправилно е прието, че са влезли в сила, но това последващо обстоятелство
не са отразява на законосъобразността им. Липсва дейност по целесъобразност,
вместо по законосъобразност.
В
случая не е налице непризнаване действието на валидно сключените трудови
договори. Същите не са прогласени за недействителни, а е прието, че по тях не е
упражнявана трудова дейност с оглед на факта, че дружеството няма дейност.
Твърдението, че едва след произнасянето на районния съд по реда на ГПК би било налице основание за издаване на
предписание по реда на чл.108, ал.1, т.3 от КСО, което е трайно установено в
съдебната практика на ВАС и административните съдилища по места, е
неоснователно. Когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът
или служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между
страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се
уреждат както при действителен трудов договор – чл.75, ал.1 от КТ, което
означава, че ако е полагал труд в периода на действие на този недействителен
трудов договор, същият е осигурено лице, и няма основание за издаване на
задължителни предписания с характер като процесните.
Фактът,
че при предходна проверка на ТП на НОИ, обективирана в Констативен протокол
№КП-5-14-00506072 от 20.12.2018 г., не са установени нарушения, не означава, че
такива не могат да се установят по-късно. Доколкото при проверката по сигнала
от 03.06.2020 г. се изследва въпросът за реално извършване на трудова дейност
през периода 01.2018 – 08.2018 г, не следва да се съобразява евентуалното
наличие на стопанска дейност на дружеството в друг, включително последващ
период.
При
постановяването на задължителните предписания липсва превишаване на права, не е
налице намеса в дейността на други, независими държавни органи, нито е налице
произнасяне по материално правни норми, които не са в компетентност на издалия
предписанията.
Спазени
са изискванията на Инструкция №1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за
осъществяване на контролно ревизионна дейност на контролните органи на
Националния осигурителен институт /Инструкция №1/. Контролният орган е изпълнил
задължението си „да действа в рамките
на правомощията си" – чл.5, ал.1, т.3, като не е налице хипотезата на
чл.5, ал.3, като и НАП, ДИТ са извършвали проверки, поради което служителят не
е бил длъжен да уведомяват съответната ТД на НАП и/или съответната дирекция
"Инспекция по труда".
Фактът,
че по делото е представен само един екземпляр на задължителните предписания в
оригинал /л.132/, не се отразява на действителността им. Един екземпляр е
достатъчен, като видно от св.показания на св.П., оригиналите се съхраняват в
отделни структури на ТП на НОИ. Няма законово ограничение писмената резолюция
на сигнал да е направена чрез компютърна система. Спазен е редът за извършване
на проверки съгласно Инструкция №1. Посочената Методология за извършване на
проверки не е нормативен акт, поради което не следва да бъде съобразявана от
съда. В какъв регистър са заведени задължителните предписания е последващо
действие, което не се отразява на тяхната законосъобразност.
Служебното
заличаване на данните в РОЛ не се отразява на законосъобразността на
задължителните предписания и на процесното решение.
Не са
нарушени принципите за законност и истинност, като са събрани всички необходими
доказателства, включително чрез изискване от жалбоподателя, и въз основа на
същите са направени правилни изводи за липса на стопанска дейност в периода
01.2018 г.- 08.2018 г. Не е необходимо да бъдат анулирани болничните листи, да
се иска произнасяне на органите на медицинската експертиза – ТЕЛК и НЕЛК. Предходни
ревизии на дружеството нямат отношение към последваща липса на стопанска
дейност. В решението и предписанията липсва твърдение, че адвокатската кантора
е представлявала старите собственици, защото „така е казано от адв. Кънова“. Липсват
доказателства, че документи на дружеството са искани и същото е търсено на
адрес в гр.Ловеч, както се твърди от жалбоподателя.
Не са
нарушени принципите за равенство, достъпност, публичност и прозрачност,
доколкото проверката е започнала след като са представени от дружеството
БЛ, касаещи едно от засегнатите лица. Задължителните предписания не са укрити,
а дружеството с оглед на липсата на представител на адреса за управление не е
узнало своевременно за тях. По тази причина не са нарушени принципите за
бързина и процесуална икономия, самостоятелност и предвидимост, нито административния
орган е отказал да връчи Задължителните предписания.
Твърдението
на П. в о.с.з, че бащата на С.Т. е починал през 2016 г., е неоснователно. Видно
от справки от НБД „Население“ /л.л.256, 258/, баща на С.Т. е С.Т., който е
заинтересована страна по делото и се е явявал в о.с.з., и в справките не е
посочен като починал. Майка на С.Т. е Ц.П..
Решението
е в съответствие и с целта на закона, доколкото само лица, които упражняват
трудова дейност, следва да бъдат осигурени.
С оглед на изложеното, решението, което
потвърждава задължителните предписания, е постановено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на
административно производствените правила, съобразено е с материалния закон и
целта на закона и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Въпреки
благоприятния за ответника изход на спора разноски не могат да му се присъдят,
тъй като такива не са поискани.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, втори състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТЕД и ВАН“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Димитър
Константинов“ № 37, срещу Решение № 2153-14-53 от 03.08.2021 г. на Директор ТП
на НОИ гр. Плевен
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: