РЕШЕНИЕ
гр. София, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на десети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 13799 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба
от ищеца по делото „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. Л.Ч., с надлежно
учредена представителна власт по делото срещу Решение № 451532 от 16.07.2018
г., постановено по гр. дело № 67400/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 66 състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените срещу С.В.Т., кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1, т. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: иска за
главница за потребена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1 701,04
лева до пълния претендиран размер от 2 352,08 лева, иска за главница за услугата
дялово разпределение за разликата над уважения размер от 29,64 лева до пълния
претендирай размер от 82,68 лева, както и исковете за сумата в общ размер на
154,03 лева, от които 82,68 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумите за топлинна енергия и 16,05 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумите за дялово разпределение за периода от
30.09.2014 г. до 08.07.2016 г.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания
за неправилност на обжалваното решение поради допуснато от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон и необоснованост. В жалбата се поддържа, че неправилно
СРС е определил размера на главния иск
за стойността на незаплатената топлинна енергия, като не е съобразил издадената
фактура № **********, посочена на стр. 4 от заключението по изслушаната ССчЕ.
Сочи още, че съгласно чл. 33, ал. 2, вр. чл. 33, ал. 4 ОУ от 2014 г. в сила от
12.03.2014 г. са в забава и дължат мораторна лихва за процесния период, като
ищеца ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за
дължимите суми, за което се съставя протокол подписан от нотариус. Изтъква, че съгласно
чл. 22 от ОУ ответникът дължи и сумата за услугата „дялово разпределение“. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Решението в частта, с което признато за
установено, че С.В.Т., дължи на „Т.С.“ ЕАД, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ на 1 701,04 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г„ доставена в имот, находящ се в гр. София, ул. „******, абонатен
номер 278040, ведно със законната лихва от 28.07.2016 г. до окончателното
плащане, сумата в размер на 29,64 лева - главница за услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г„ ведно със законна лихва
от 28.07.2016 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 03.08.2016 г. по гр. д. № 42403/2016 г„ по
описа на СРС, 66 състав, не е обжалвано
от ответника и е влязло в законна сила.
Въззиваемият ответник - С.В.Т. не е подал
в законоустановения срок отговор на въззивната жалба и не взема становище по
същата.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.“
ООД не е подал отговор на въззивната жалба, не изразява становище по
същата и не се представлява в съдебно
заседание.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна
такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните
изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт.
Във връзка с
оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че в съответствие с изслушанато
заключение на вещото лице по изслушаната ССчЕ, което настоящият състав на съда
намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се установява,
че незаплатената от ответника стойност на топлинната енергия за процесния
период възлиза на 1701,04 лв., а стойността на дяловото разпределение на 29,64
лв. Следва да се отбележи, че ищецът не е оспорил заключението на вещото лице,
нито в съдебно заседание е оспорил констатациите на същото. Ето защо, изводът
на първоинстанционния съд, че ответникът дължи тези суми по предявените искове
е правилен и обоснован.
Наред с
гореизложеното следва да се отбележи, че в съдебно заседание от 18.04.2018 г.
ответникът е представил писмени доказателства, от които се установява, че същият
е извършил частични плащания за задълженията за топлинна енергия през процесния
период, в каквато насока са и данните изнесени от вещото лице при изслушване на
заключението. Съгласно пък чл. 76, ал. 1 ЗЗД
този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Или при липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията,
както е в конкретния случай, и ако са налице условията по чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът
на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора,
в каквато насока са и съображенията в т. 1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС. Ето защо е без значение обстоятелството, че ищецът е осчетоводил
част от процесните плащания от ищеца като заплащане на стари задължения,
позовавайки се на чл. 32, ал. 2 от ОУ. В тази връзка следва да се отбележи,
че подобно възражение за прихващане не е
въвеждано нито със заявлението по чл. 410 ГПК, нито с исковата молба, поради
което периоди, извън процесния, са извън предмета на спора. Принципно по своето
правно естество „прихващането” представлява упражняване на потестативно компенсаторно
право. Но тъй като това компенсаторно изявление е направено извънсъдебно, за да
породи погасителният ефект, към което е насочено едностранното волеизявление на
„Т.С.” ЕАД, с което упражнява потестативно право за погасяване на две насрещни
и еднородни парични задължения, следва да са били налице всички материални
предпоставки, уредени в разпоредбите на чл. 103 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД. Материалното
изявление за прихващане по своята правна същност е способ за погасяване на две
насрещни задължения до размера на по-малкото от тях, когато длъжникът има към
своя кредитор насрещно вземане. Основна предпоставка за надлежното упражняване
на компенсационното волеизявление е двете задължения да са ликвидни и
изискуеми. За да бъде ликвидно едно вземане, то трябва да бъде безспорно
установено по своето основание и размер. Ищецът не е установил, че паричното
вземане, с което е извършил извънсъдебната компенсация, е било ликвидно. Дори
не са наведени фактически твърдения, от които да се изясни точно с кои вземания – по период и размер, е извършвана тази
извънсъдебна компенсация. Не съществува процесуална пречка ищцовото дружество в
съдебно заседание да наведе като отбранително средство срещу твърдението на
ответника, че му се е дължало връщане на процесната сума след изравнителния
период, възражение за прихващане за погасяване на две изискуеми, еднородни и
заместими задължения до размера на по-малкото от тях и в случай че съдът
установи, че предявеното материално право чрез възражение е основателно, то ще
се превърне в ликвидно и годно за компенсация. Но до края на устните състезания
в първата съдебна инстанция ищецът не е направил възражение за прихващане на
процесното вземане за предходни периоди, поради което без да е установено, че
насрещното вземане на ищеца, с което е извършено материалното прихващане,
съществува и е било ликвидно, настоящата съдебна инстанция приема, че не е
налице надлежно погасяване чрез компенсация на задължението на ответника към
ищеца със сумите заплатени от ответника през процесния период. От друга страна,
без да е предявено по съдебен ред това възражение, ответникът не може да се защити,
като оспорва твърдените от ищеца вземания за
предходни на процесния период.
По
отношение на оплакванията, касаещи акцесорния иск за изтекла мораторна лихва
следва да се отбележи, че съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В рамките на процесния период са действали общите условия на
ищцовото дружество, приети с Решение по т. 1 от Протокол 53/ 28.03.2013 г. на
Съвета на директорите на „Т.С.” ЕАД, одобрени е Решение ОУ-02/ 03.02.2014 г.
на ДКЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ. В чл. 33, ал. 4 от тях е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
върху задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са изплатени в срок, а именно
само върху общодължимата сума за съответния отчетен период на база на изравнителната сметка. Следователно по аргумент за
противното от чл. 33, ал. 4 ОУ се явява обоснован извода на първостепеннния съд,
че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху месечните
прогнозни сметки за топлинна енергия, а само за сумите, начислени след извършването
на изравняването на топлинната енергия. Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия
от 2014 г. последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдневен срок от датата на публикуването на сметките за
тях на интернет-сайта на дружеството, така както и ищецът е твърдял в
исковата молба. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за датата, на
която сметките на ответникът са били публикувани на интернет-страницата му,
поради което и с оглед доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК е
законосъобразен изводът на СРС, че ищецът не е установил при условията на пълно
и главно доказване, че С.В.Т. е поставен в забава за изпълнението на процесиите
задължения за заплащане стойността на ползваната в имота топлинна енергия. Следователно
в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд обосновано е приел,
че ответникът не дължат мораторна лихва върху главното парично задължение за
топлинна енергия, поради което и правилно исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД законосъобразно са били отхвърлени.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания и
поради съвпадане правните изводи на двете съдебни инстанции решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 451532 от 16.07.2018 г.,
постановено по гр. дело № 67400/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 66 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕ Решение № 451532
от 16.07.2018 г., постановено по гр. дело № 67400/2016 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 66 състав, в необжалваната част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.”
ЕАД – „Т.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: