РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 25.09.2021
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на пети юли две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при секретаря Ива Иванова, като
разгледа гр. дело № 12584/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е въз основа на искова
молба с вх. № 288818/17.11.2020 г., уточнена с молба от 05.01.2021 г., предявена от Ц.Г.Ц., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, против „А.М.Г.“
ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът Ц.Г.Ц. твърди,
че „А.М.Г.“ ООД е собственик и
регистрант на онлайн сайта ********bg.
Ищецът
твърди, че на 04.10.2020 г. и на
20.10.2020 г., на страницата на сайта ********bg били публикувани две статии, с изнесените факти и
обстоятелства в които, ищецът бил подложен на обидна и клеветническа кампания,
накърнила честта, достойнството и доброто му име. По-конкретно, ищецът твърди,
че противоправното деяние е било извършено със следните думи и изрази:
1.
„Разследват
Ц.Ц. и братя В. за пране на пари“.
2.
„От една
страна Ц.Ц. беше политическа фигура, през която са минавали огромни финансови
потоци от обществени поръчки. Ц. беше не само касичката на ГЕРБ в продължение
на близо 10 години, но и човекът, който разпределяше порциите в различни
български общини, които са управлявани от кадри на ГЕРБ. Има данни, че през
свои доверени лица бившият вътрешен министър и вицепремиер от първия кабинет наБ.Б.
е разпределял огромни суми към фирми за строителни ремонти, включително и
саниране на множество сгради с европейски средства. Има сериозни съмнения, че
част от тези пари са връщани обратно към Ц.Ц. и неговите поставени лица под
формата на незаконни комисионни и са разпределяне към лични сметки и партийни
каси. Последното влиза в полезрението на европейската служба за борба с
измамите ОЛАФ (The European Anti-Fraud Office - OLAF) след щателно подаден от
България сигнал. От друга страна Ц.Ц. показно води луксозен начин на живот и
демонстрира несъответстваш. с доходите си стандарт. Съмненията, че Ц. влиза в
корупционни схеми, започват още с първото разкритие за придобиването на 6
апартамента в столицата. Разследването по този казус бе заметено от бившия шеф
на НАП К.С., който впоследствие бе изстрелян за благодарност в парламента от
разследвания...Ц.Ц..“.
3.
„Самообявилият
се за евроатлантик Ц. е последователен в опитите си да се измъкне чист и опитва
пак да си отвори политически чадър. “
4.
„Според
международното разследване именно от връзката Ц. - В. най - вероятно ще
изскочат прелюбопитни данни за пране на пари от България“.
5.
„Облаците
над възкръсналия политик Ц. така или иначе започват да се сгъстяват и той едва
ли ще успее да си създаде нов имидж и да си изчисти биографията с
новоучредената евроатлантическа партия, смятат анализатори. “
6.
„Ц. в
силните си години в ГЕРБ колеше и бесеше в държавата“.
Ищецът
твърди, че изнесената
в сайта информация е позорна, унизителна
и не отговаряла на истината. Със същата се целяло, ищецът да бъда оклеветен
пред близките си, познатите и пред цялото общество. Публикуваната „информация“
за „разследване“ срещу ищеца и братя В. за извършване на финансово престъпление
„пране на пари“ била невярна, не се основавала на проверени и доказани факти и
обстоятелства, а на злонамерени клевети по адрес на ищеца. С изнасянето на
подобни факти се търсело сензация като се настройвало негативно обществото
спрямо ищеца и се изграждала изключително невярна представа за личността на
ищеца, който бил нормален човек, с нормални стремежи, примерен гражданин,
честен и почтен, с висока финансова дисциплина. С твърденията за „Откритата
симбиоза между политик и бизнесмени, с огромни възможности в САЩ“, се целяло
общественото мнение да бъде настроено негативно към политическия проект на
ищеца, в който участвали и братя Вълеви. Останалите твърдения в статията също
били неверни, несъстоятелни и по никакъв
начин не отговаряли на истината. Ищецът
бил нарочен за извършването на редица престъпления, които не били доказани и не
се основавали на конкретни факти и доказателства. Начинът, по който бил
пресъздаден общественият му образ, бил плод на спекулации, лъжи и изопачаване
на факти.
1.
„Цинизъм:
Ц. бие по властта с 24 сайта“.
2.
„Най-новият участник на медийния фронт у нас е
Ц.Ц.. „Антени“ вече писа за Флагмана в онлайн Флотилията на „новия
републиканец“ - „Топ Новини“.
3.
Докато
той създава впечатление за сравнителна легитимност, прозрачност и обективност,
останалата част от новинарската армада на Ц. се е впуснала в мръсна, жълта и
очерняща кампания срещуБ.Б. и ГЕРБ - и то анонимно. Освен бившия благодетел, на
когото Ц. целуваше ръка, мишена на медиите са и други функционери от ГЕРБ,
както и лидерът на „В.“ В.М.. “
4.
„Всички сме свидетели, уви, че управляващите у
нас говорят и вършат такива чутовно глупави и вредни неща, че фантазията и на
най-добрите белетристи се оказва бедна. Но това да се прави от човека, който
тъне в лукс благодарение на участието си в управлението, е меко казано нахално.
Любителят на луксозни апартаменти се оказва любител и на медиите, а
разнообразната продукция на неговите сайтове е направо стряскаща. Както е
стряскаща и езиковата култура на възпитаника на ВИФ „Георги Димитров“.
Пропагандната машина на Ц.Ц. няма как да не е на висотата на неговия интелект и
на собственото му разбиране за ролята на журналистиката. Съвсем естествено
въпросните сайтове създават вакханалия от лъжи, примесени с истини, които не
само целят да очернят имиджа на Б. и партньорите му, но да представят Ц. като
новия месия в родната политика. Спасителя в ръжта на българския народ. “
5.
3асега
„Антени“ успя да открие 24 от тях. Те са разделени на 2 категории: новинарски и
клюкарски. Има и един спортен.“; „Именно така „Антени“ успя да разкрие всички
свързани сайтове на Ц.. След като наш източник ни разкри връзката на narod.bg с
„републиканеца“ ние успяхме да проследим и намерим още 24 сайта ...“.
Ищецът твърди, че твърдяното в тази статия също не отговаряло на
истината, а изнесената информация възприемал като клеветническа кампания срещу
личността му. Ищецът нямал сайтове и абсурдно било да се твърди, че бил свързан
с 24 сайта, за които нямал никаква информация. Изнесената информация го
оклеветявала пред колеги от политическия му кръг, като му се приписвали действия,
неприсъщи за личността му. Ищецът сочи, че никога не би си позволил „медийно
отмъщение“, каквото впечатление се описвал да създаде журналистът пред
читателя., и за него било унизително да му се приписва някакъв вид „скрита
медийна атака“ срещу хора, с които е работил.
Ищецът
сочи, че изнесените в процесиите публикации неистински обстоятелства дълбоко са
го наранили и обидили. В резултат на описаните неверни твърдения, които били
видени от неограничен кръг от хора, били засегнати чувството му на достойнство
и чест, ищецът изпитал силни емоции на стрес, тревожност, обида, възмущение и
гняв. След публикуването на статиите се нарушило вътрешното му равновесие.
Всичко изнесено в тези текстове абсолютно противоречало на характера и
разбиранията на ищеца за морал и професионализъм. Ищецът се срамувал от
близките си, притеснявал се да излезе на улицата, защото си мислел, че всички
го възприемат като неморалната и антипатична личност, описана в тези материали.
Сочи, че са налице предпоставките са ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Предвид
изложеното ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 26 000 лева – частичен иск от 50 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира и направените по делото разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът „А.М.Г.“
ООД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че е
собственик и регистрант на онлайн сайта ********bg, както и че на 04.10.2020
г. и на 20.10.2020 г., на страницата на сайта ********bg, са били публикувани посочените статии, с твърдяното в
исковата молба съдържание. Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен.
Оспорва
твърденията на ответника, че „А.М.Г.“
ООД е работодател на автора на статията, както и оспорва твърдението за наличие
на пряк умисъл за оклеветяване и дискредитиране, доколкото ответникът е
юридическо лице и не може да формира и демонстрира умисъл. Излага съображения,
че твърдените неимуществени вреди са недоказани, както и че изнесената информация
е позорна и унизителна. Сочи, че не са представени доказателства и за „характера, възприятията и същността“ на ищеца, във връзка с твърдението „Всеки, който
ме познава, знае, че това не са черти от
моя характер, възприятия и същност“.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че ответникът „А.М.Г.“ ООД е собственик и
регистрант на онлайн сайта ********bg.
Страните
не спорят също, че на 04.10.2020 г. и на 20.10.2020 г., на страницата
на сайта ********bg, са били
публикувани посочените статии, с твърдяното в исковата молба съдържание.
Тези
факти са отделени като безспорни и ненуждаещи се в отношенията между страните
по делото - с определението от 29.03.2021 г. (срещу което страните не са
възразили). Същите се установяват и от представените по делото писмени
доказателства – Констативен протокол, съставен на 06.10.2020 г. от нотариус с
рег. № 206 от РНКРБ, статиите от 04.10.2020 г. и от 20.10.2020 г. от сайта ********bg,
данни за издателя на сайта, справка по име на домейн и справка от ТРРЮЛНЦ).
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.Б.Б.и В.В.С..
Свидетелят В.Б.Б.заявява,
че познава ищеца от 5 години – двамата работили заедно в ПП Герб, а след като Ц.Г.Ц.
напуснал, Б.също напуснал и двамата се „оказали“ в една фирма – „Г.Л.“. В ПП
Герб, свидетелят работел като домакин, а впоследствие станал шофьор на ищеца.
Двамата били в служебни отношения, но били постоянно заедно и изградили и
приятелски отношения. През м.октомври 2020 г., ищецът споделил на свидетеля
какво е написано в сайта „Антени“ и В.Б.също прочел написаното в сайта. Там
имало обидни квалификции, „едва ли не“ пране на пари и всички обществени
поръчки в държавата минавали през него и той взимал процент от тях. По принцип,
когато се возел, ищецът си четял нещо или говорел по телефона и нямало голяма
комуникация със свидетеля, но Ц. започнал да прави забележки на свидетеля за
шофирането и тогава Б.усетил, че има „някаква дразга в него“. След известно
време, ищецът му се извинил и споделил, че е прочел нещо в интернет за него и
това го ядосало. След известно време в същия сайт излязъл и друг материал, в
който пак пишело за ищеца и свидетелят пак от поведението му разбрал, че „има
нещо, което не е добре за него“. Ищецът бил ядосан и сприхав със
свидетеля. По принцип, когато ходел за
обяд, свидетелят взимал и за ищеца, но тогава му казал, да не му взима обяд, че
няма да обядва. По тези външни белези, свидетелят разбрал, че ищецът е ядосан. Ц.
си затварял вратата в офиса, говорел на висок глас по телефона и крачел из
офиса. Ищецът се притеснявал и че съпругата и дъщеря му ще видят „тези неща“.
Обиждало го това, че дъщеря му споделяла, че нейни приятели й споменавали „нещо
в тази връзка“. Това раздразнение „държало“ ищеца „някъде“ до Коледа, месец и
половина – два. Когато ищецът споменал на свидетеля, че трябва да се яви като
свидетел, Б.забелязал, че ищецът се променил, променил се и тона му.
Свидетелят В.В.С.
познава ищеца от 2019 г. когато заедно учредявали Евроатлантическия център за
сигурност. Сочи, че двамата са общували и работили в много „по-непосредствена
степен на ежедневна база“ от м. септември 2019 г. „покрай“ учредяването на
партия „Републиканци за България“. Свидетелят си спомня ясно двете статии от м.
октомври 2020 г. в „Антени“, тъй като знае, че те, чисто лично, силно въздействали на Ц.Ц., а освен това се
отразили на работата му, на което С. бил пряк свидетел. В края на м.септември
2020 г. минало учредяването на ПП „Републиканци за България“. Свидетелят бил
избран за член на изпълнителния съвет и административен секретар и в тази
връзка бил натоварен с подготвянето на цялата преписка, която да бъде внесена в
Софийски градски съд, за да бъде регистрирана партията. В началото на м.
октомври 2020 г., излязла едната статия, която „най-елементарно“ казвала, че Ц.
заедно с П.В., който бил заместник-председател на партията, перели пари,
злоупотребявали с обществени поръчки и били разследвани. Тези статии се
отразили изключително тежко на ищеца, тъй като в този момент той имал
ангажименти покрай партията, които включвали общуването с широк кръг от хора и
тези статии му се отразили зле - Ц. се притеснявал да общува с хората и
прехвърлил целия този ангажимент върху свидетеля. Той просто искал свидетелят
да води разговорите по телефона и да обяснява той прал ли е пари, не е ли прал,
има ли разследване срещу него, или няма, престъпник ли е, не е ли престъпник.
Така на свидетеля се наложило да проведе стотици разговори на тази тема. В
началото, ищецът искал да знае за всеки разговор и това му се отразявало
изключително тежко. Във времето помолил свидетелят да не му казва, защото това
го съсипвало. Всичко това се отразило много сериозно на начина, по който той
общувал, както в служебните си ангажименти, така и в личния живот. Имало
напрежение, което във времето се преодоляло, но отнело месеци. След това, през
втората половина на м.октомври 2020 г., в същия сайт, излязла и втората статия.
На свидетеля отново се наложило да води „страшно много“ разговори. Твърдението,
че председателят на партията започва пропагандна кампания било тежък удар за ищеца
и се отразило на работата му. Този стрес продължил поне до края на 2020 г.
Свидетелят сочи, че при коментар на темата, ищецът все още реагира зле.
Други
доказателства по делото не са ангажира.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Разглежданият иск би бил
основателен, ако ищецът докаже фактите, които попадат под хипотезата на
гражданския деликт (виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от
което да са настъпили вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД - възлагане на работа от ответника
на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения,
които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко свързани с нея (ППВС № 9/1966 г.);
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни
действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо
обезщетяване на пострадалия. Тази отговорност възниква за възложителя, когато
вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, както
чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, така и чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата. Отговорността на
възложилия работата е обективна, с гаранционно-обезпечителна функция, поради
което вината като субективен елемент следва да се преценява не по отношение на
възложителя, а по отношение на лицето, на което е възложена работата (ППВС №
7/1958 г. ).
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се
предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответниците,
при условията на пълно обратно доказване.
Преди всичко, следва да се
установи дали в случая е налице противоправно поведение на служител(и) на отвеника,
тъй като само при неговото наличие, стои въпросът за обезщетяване на вредите от
отговорното лице /респ. и за причинната връзка/. По принцип, за да е налице
противоправно поведение, то следва да е предприето въпреки установен в закон
запрет за неговото извършване, който запрет охранява абсолютни субективни
права, като изводът за противоправността представлява правна преценка на
деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби.
При установено противоправно
действие или бездействие от страна на лице (лица), на което „А.М.Г.“ ООД е
възложила някаква работа, при или по повод на нея, дружеството отговаря.
За да е налице противоправно
поведение на лицето, на което ответникът е възложил работата, следва да е
нарушен баланса в упражняването на следните основни права и свободи: свободата
на словото и печата и другите средства за масова информация, правото на
гражданите на информация и правото на лична чест, достойнство и добро име.
Свободата на словото и печата и
другите средства за масова информация и правото на изразяване и
разпространяване на мнение и на информация са прокламирани като основни права и
свободи на българските граждани в КРБ.
Така съгласно чл. 39 КРБ
всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено
или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, но това право не може да
се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Според чл. 40 КРБ печатът и другите средства
за масова информация са свободни и не подлежат на цензура, а съгласно чл. 41 от
основния ни закон всеки има право да търси, получава и разпространява
информация, като осъществяването на това право не може да бъде насочено
срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната
сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Същевременно чл. 32 КРБ прокламира правото на
личен и семеен живот, постановявайки че всеки гражданин има право на защита
срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство
върху неговата чест, достойнство и добро име.
Колизията между основните права и
свободи на различни граждани е регламентирана чрез общия правен принцип,
възпроизведен в чл. 57 КРБ,
недопускащ злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права
или законни интереси на други. По текстовете на чл. 39, 40 и 41 КРБ и тяхното взаимоотношение
помежду им и с другите основни права и свободи е постановено Решение на КС № 7 от 4 април 1996 г. по к. д.
№ 1 от 1996 г., обн. ДВ. бр. 55 от 28 юни 1996 г., според
което: „Разпоредбите на чл. 39, 40 и 41 КРБ утвърждават
като основни права на личността правото свободно да се изразява и
разпространява мнение и правото да се търси, получава и разпространява
информация, като те гарантират възможността на всеки да се информира за
заобикалящата го действителност, а на обществото - условия за неговото съществуване
и развитие в съответствие със създаденото вследствие свободната размяна на
мнения обществено мнение. Тези функции на правата по чл. 39, 40 и 41 КРБ ги
определят като същностни за индивидуалното и общественото развитие. Те стоят в
основата на демократичния процес и съдействат за неговото функциониране. Прокламирането
на тези права от Конституцията и
тяхното пълноценно упражняване е във връзка с редица други основни права на
личността и конституционни принципи, каквито са достойнството на човешката личност
(чл. 4, ал. 2), свободата на мисълта и свободата на съвестта (чл. 37, ал.
1), политическият плурализъм (чл. 11, ал. 1). В своята съвкупност посочените
три разпоредби защитават различни аспекти на правото свободно да се изразява и
разпространява мнение и на правото да се търси, получава и разпространява
информация. Трите разпоредби се намират в систематична и функционална връзка.
Наред с основното право свободно да се изразява и разпространява мнение, което
е установено като право на всеки, в чл. 40, ал. 1 от Конституцията е утвърден принципът, че
печатът и другите средства за масова информация са свободни. Прокламирана е
изрично забраната на цензурата. Правото да се търси, получава и разпространява
информация по чл. 41, ал. 1 КРБ принадлежи
на всеки - физически и юридически лица, и защитава както интереса на личността,
така и интереса на обществото да бъдат информирани“. Следователно свободата на
словото и печата и другите средства за масова информация следва да бъде
разглеждана като своеобразен балансьор между правата на личността и интереса на
обществото да бъде информирано, като при постигане на изискуемия законен баланс
следва да са еднакво добре защитени и правата на личността, и правата на
обществото.
Горепосочените основни права и
свободи на гражданите са обект на защита и по Европейската
конвенцията за правата на човека /ЕКПЧ/, ратифицирана със закон, приет от НС на
31.07.1992 г., обн. в ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за РБ от 07.09.1992 г.,
която съгласно чл. 5, ал. 4 КРБ е
част от вътрешното национално законодателство и има пряко приложение по
правоотношения, засягащи основни човешки права и свободи. В чл. 8 от ЕКПЧ е
закрепено правото на личен и семеен живот, а в чл. 10 - свободата на словото, като
са посочени и хипотезите, в които тези права могат да бъдат ограничени по
изключение, една от които е защита правата и свободите на другите, изрично
регламентирана и в чл. 17 от ЕКПЧ като забрана на злоупотреба с права по
Конвенцията.
Що се отнася до изискуемия баланс
между личния и обществен интерес при упражняване свободата на словото по чл. 10
в практиката на Европейския съд по правата на човека се приема, че свободата на
словото е една от основите на демократичното общество и се отнася и за
информация и идеи, които засягат, шокират или смущават, както и че трябва да се
има предвид важната роля на пресата в правовата държава, но тя не бива да
престъпва границите, установени inter alia за „защита на репутацията на другите“,
като неин дълг е да разпространява информация и идеи по въпроси от обществен
интерес.
В настоящия случай, както се установи
по делото, на 04.10.2020 г. и на 20.10.2020 г., на страницата на сайта ********bg, са били
публикувани посочените статии, с твърдяното в исковата молба съдържание. Спорно
е дали тези статии съдържат клеветнически и/или обидни твърдения
Разгласяването
на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено
престъпление е противоправно деяние – клевета (чл.147, ал.1 от НК). С това
деяния се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната
обществена оценка за личността му, неговата самооценка. За да е налице „клевета”
от обективна страна се изисква да са засегнати обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на
положителната обществена оценка за личността. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.
147, ал. 1 НК има две проявни форми – разгласяване на позорно обстоятелство
за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление.
Правната теория и съдебната практика трайно приемат, че позорното
обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който
се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от
естество да накърни доброто му име в обществото. При втората форма на
изпълнителното деяние деецът излага пред трети лица твърдения, че пострадалият
е извършил престъпление, което трябва да е достатъчно описано, макар и не
напълно конкретизирано. За съставомерността на извършеното е необходимо
позорното обстоятелство да е неистинско, а приписаното престъпление да не е
извършено от оклеветения, както и деецът да съзнава това. Позорните и
неистински обстоятелства следва да са обективно твърдени, а не да се
подразбират и да са резултат от субективни интерпретации в съзнанието на
пострадалия (Решение № 75/12.03.2012 г. по н. д. № 3142/2011 г., II н. о.).
Разпространяването чрез печата
или други информационни средства на критични, но верни обстоятелства, свързани с отделни личности, е израз на
конституционно установената свобода на словото и не съставлява граждански
деликт. Фактическите твърдения, за които се поддържа, че са клевета, могат
да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест е на ответника.
Ако те са верни, същите не са клевета, дори да позорят адресата, и не са
основание за ангажиране на гражданска отговорност на ответника. В случай, че са
неверни - ответникът носи отговорност, доколкото чрез тях се засяга
неблагоприятно адресата и доколкото лицето, което ги изнася, не е проявило
дължимата грижа да провери достоверността на информацията. В този смисъл е и
Решение № 111/26.05.2000 г. по н. д. № 23/2000 г., II н. о. на ВКС, според
което: „Когато е извършена необходимата проверка относно истинността на
информацията съгласно установената журналистическа практика, вътрешните
фактически правила на съответната колегия или издателство, чрез използване на
обективно съществуващите и възможни източници на информация, е налице
професионална добросъвестност, която изключва наказателната и гражданската
отговорност за клевета.“
Противоправно
деяние е и обидата, като тя ще е налице, ако се каже или извърши нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие (чл. 146,
ал. 1 НК). Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата
на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без
значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали
направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи, както
устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от
пострадалия. Само по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно
отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав на обидата. В този
смисъл следва да бъде направено разграничението между отрицателното мнение,
което по същество представлява критика на някого и обидата. За да е налице
обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството
на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и
цинични. Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого. Докато
мнението представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка
на личности и събития.
Разграничителния
критерий между двата вида деяние е изяснен от теорията и практиката, и това е
характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия. В първия случай деецът
дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на
епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат
честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с
такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се
разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или
му се преписва престъпление, което не е извършил.
От изложеното
следва, че при преценка основателността на предявения иск, на проверка за
истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са неверни и
позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране
отговорността на ответника. Мненията и оценките от своя страна не подлежат
на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от
обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на
дееца, само ако представляват обида. В този смисъл са задължителните
разяснения, дадени с постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения,
съставляващи задължителна съдебна практика(решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.
д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС; решение № 86 от 29.012010 г. по гр. д. №
92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г.,
ГК, ІV ГО на ВКС и др.). Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи
на изследване и преценка дали конкретно изказване с негативно спрямо засегнатото
лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и
твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт,
което е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и
виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно
установени предели.
Освен това, когато обидният или
клеветнически израз (един или повече) е част от едно по-обширно изявление, той
не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла, който то внушава
като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца.
В настоящия
случай, съдът приема, че в никой от
процесните думи и изрази не се съдържат неприлични, вулгарни или цинични думи -
епитети, ругатни или такива, съдържащи унизителни съждения за качествата на
ищеца, поради което и за обида не може да се говори. Въпросът е дали е налице
разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на
извършено от него престъпление.
Относно статията от 04.10.2020 г.:
Същата озаглавена „Разследват Ц.Ц. и братя В. за пране на пари“. Т.нар. „пране на
пари“ е престъпление против финансовата, данъчната и осигурителната система
– чл. 253, ал. 1 НК предвижда, че който извърши финансова
операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението,
движението или действителните права върху имущество, за което знае или
предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние,
се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода от една до шест години и
глоба от три хиляди до пет хиляди лева. В заглавието на въпросната статия
всъщност не се твърди, че ищецът е извършил това престъпление, а че същият е
разследван за „пране на пари“. Твърдението, че ищецът е
разследван за пране на пари, обаче, е позорящо обстоятелство, тъй като
упражняването спрямо едно лице на наказателна репресия предполага, че са налице
достатъчно данни за извършено престъпление (чл.
207, ал. 1 НПК), което е от естество да накърни доброто му име в обществото. Тези
твърдения са и неверни, тъй като по делото не са ангажирани каквито и да е
доказателства, че Ц.Ц. е бил разследван за пране на пари. Поради това, публично разпространеното изявление
за наличието на разследване за извършено от ищеца престъпление е опозоряващо
доброто му име в обществото, накърняващо честта и достойнството му, т.е. –
противоправно по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Изложеното
в статията „От една страна Ц.Ц.
беше политическа фигура, през която са минавали огромни финансови потоци от
обществени поръчки“ не е нито позорно
обстоятелство, нито приписване на престъпление. Не съставлява разгласяване на позорно
обстоятелство и написаното „Ц.
беше не само касичката на ГЕРБ в продължение на близо 10 години, но и човекът,
който разпределяше порциите в различни български общини, които са управлявани
от кадри на ГЕРБ“. Свързването с политическа партия, която е регистрирана по предвидения в
закона ред и няма данни да е заличена, не е позорно обстоятелство. Изразът
„касичката на ГЕРБ“ също е в рамките на свободата на словото – макар и
използваната умалителна форма, същият нито е циничен, нито представлява позорно
обстоятелство. Изнесената информация,
че „Има данни, че през свои доверени лица бившият вътрешен министър и
вицепремиер от първия кабинет наБ.Б. е разпределял огромни суми към фирми за
строителни ремонти, включително и саниране на множество сгради с европейски
средства. Има сериозни съмнения, че част от тези пари са връщани обратно към Ц.Ц.
и неговите поставени лица под формата на незаконни комисионни и са разпределяне
към лични сметки и партийни каси“ също не може да бъде определена като
клеветническа. Получаването на дар или облага, която не се следва, може да
съставлява елемент от състава на престъпление – съгласно чл. 225б, ал. 1 НК, който за извършена работа
или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното
не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две
години и с глоба от сто до триста лева, а съгласно чл. 304б, ал. 1 НК, който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която
не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да
упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно
лице във връзка със службата му, се наказва с лишаване от свобода до шест
години или глоба до пет хиляди лева. В случая, обаче, не е налице приписване на
извършено от ищеца престъпление, тъй като липсват твърдения, които да описват в
достатъчна степен индивидуализиращите белези на престъпление. Освен това,
използваните изразни средства: „има данни“, „има сериозни съмнения“ , не съставляват твърдение за настъпил
конкретен факт, а съмнения и предположения, което не е забранено от закона.
Както беше посочено по-горе, позорните и неистински обстоятелства следва да са
обективно твърдени, а не да се подразбират и да са резултат от субективни
интерпретации. Същото
се отнася и за посоченото в статията „Последното
влиза в полезрението на европейската служба за борба с измамите ОЛАФ (The
European Anti-Fraud Office - OLAF) след щателно подаден от България сигнал. От
друга страна Ц.Ц. показно води луксозен начин на живот и демонстрира
несъответстваш. с доходите си стандарт“. Отново за предположения (съмнения) се говори и в
следващото изречение: Съмненията, че Ц. влиза в корупционни схеми,
започват още с първото разкритие за придобиването на 6 апартамента в столицата“
и в „Според международното разследване именно от връзката Ц. - В. най -
вероятно ще изскочат прелюбопитни данни за пране на пари от България“.
Квалифицирането на действията на
„бившия шеф на НАП“ като „замитане”, е въпрос на оценка, която се отнася до
работата на държавен орган и няма отношение към личността на ищеца. Същото важи
и за мнението на автора, че впоследствие въпросният „бивш шеф на НАП“ е бил „изстрелян за благодарност в парламента“ . С каква дума ще бъде
квалифицирано липсата на бъдещо развитие по случая, избира авторът на мнението
и щом не използва обидни и клеветнически изрази, той действа правомерно. Ето
защо, не е противоправно изложеното „Разследването
по този казус бе заметено от бившия шеф на НАП К.С., който впоследствие бе
изстрелян за благодарност в парламента от разследвания...Ц.Ц..“.
Не е
обидно или клеветническо и изложеното „Самообявилият се за евроатлантик Ц. е последователен в опитите си да
се измъкне чист и опитва пак да си отвори политически чадър. “, „Облаците над
възкръсналия политик Ц. така или иначе започват да се сгъстяват и той едва ли
ще успее да си създаде нов имидж и да си изчисти биографията с новоучредената
евроатлантическа партия, смятат анализатори“. „Ц. в силните си години в ГЕРБ
колеше и бесеше в държавата“ авторът изразява собствената си оценка с изразни
средства, които целят да подчертаят влияниено на ищеца в посочената политическа
партия, който, обаче, не са нито цинични, нито клеветнически.
Относно
статията от 20.10.2020 г.,
озаглавена „Цинизъм: Ц. бие по властта с 24 сайта“:
Твърдението „Цинизъм: Ц. бие по властта с 24 сайта“ не е нито
обидно, нито разгласява
позорно обстоятелство за пострадалия или му приписва извършено от него
престъпление. То съдържа оценка на автора („цинизъм“) и оценъчно съждение
(„бие“), което дори и да не е вярно, не е клеветническо. Същото се отнася и за написаното, че „Най-новият участник на медийния фронт у
нас е Ц.Ц.. „Антени“ вече писа за Флагмана в онлайн Флотилията на „новия
републиканец“ - „Топ Новини“ и „Докато
той създава впечатление за сравнителна легитимност, прозрачност и обективност,
останалата част от новинарската армада на Ц. се е впуснала в мръсна, жълта и
очерняща кампания срещуБ.Б. и ГЕРБ - и то анонимно. Освен бившия благодетел, на
когото Ц. целуваше ръка, мишена на медиите са и други функционери от ГЕРБ,
както и лидерът на „В.“ В.М.. “. Израз на свободата на мнение, което не е
противоправно и на оценъчни съждения са
и твърденията, че „Всички сме
свидетели, уви, че управляващите у нас говорят и вършат такива чутовно глупави
и вредни неща, че фантазията и на най-добрите белетристи се оказва бедна. Но
това да се прави от човека, който тъне в лукс благодарение на участието си в
управлението, е меко казано нахално. Любителят на луксозни апартаменти се
оказва любител и на медиите, а разнообразната продукция на неговите сайтове е
направо стряскаща. Както е стряскаща и езиковата култура на възпитаника на ВИФ
„Геооги Димитров“. Пропагандната машина на Ц.Ц. няма как да не е на висотата на
неговия интелект и на собственото му разбиране за ролята на журналистиката.
Съвсем естествено въпросните сайтове създават вакханалия от лъжи, примесени с
истини, които не само целят да очернят имиджа на Б. и партньорите му, но да
представят Ц. като новия месия в родната политика. Спасителя в ръжта на
българския народ.“
Тук
следва да се посочи, че като лице, участващо в политическия живот в страна,
ищецът Ц. неминуемо
става обект на обществения интерес и по отношение на неговата личност
допустимите коментари и оценки са повече от тези, които се налага да търпи
всеки друг гражданин. Общественият интерес към
ищеца, включително към неговото имуществено състояние е засилен и журналистите
имат основание да дават информация в тази насока, както и да дават своя оценка
и/или мнение (било позитивно, било негативно). Поради това и не е противоправна
дейност посоченото, че „Засега
„Антени“ успя да открие 24 от тях. Те са разделени на 2 категории: новинарски и
клюкарски. Има и един спортен.“; „Именно така „Антени“ успя да разкрие всички
свързани сайтове на Ц.. След като наш източник ни разкри връзката на narod.bg с
„републиканеца“ ние успяхме да проследим и намерим още 24 сайта ...“.
Предвид изложените по-горе правни
и фактически съображения, настоящият съдебен състав намира, че в процесния
казус се установява наличието на противоправно поведение - разгласяване на
позорно обстоятелство, а именно „Разследват Ц.Ц. …. за пране на
пари“. Твърденията на ищеца
за противоправност на останалите
посочени в исковата молба и уточнителната молба думи и изрази в процесните
статии са неоснователни. От събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на двамата свидетели се установява и наличието на втория
правнорелевантен юридически факт по делото, а именно – наличието на претърпени
от ищеца вреди, както и наличието на причинна връзка между противоправното
действие и настъпилите вреди, доколкото според свидетелите, след като прочел
процесните статии, ищецът се ядосал, имало „някаква
дразга в него“, станал сприхав, казал, че няма да обядва, притеснявал се
(разпит на св. Б.), като те му се отразили изключително тежко и сериозно, било тежък удар, притеснявал се да общува с
хората, наложило се да обяснява, дали е прал пари или не е прал, има ли
разследване срещу него, престъпник ли е или не е престъпник, което го съсипвало
(св. С.). И двамата свидетели сочат, че „този стрес продължил поне до края на
2020 г.“.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Както беше посочено, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на
причинителя на вредите се предполага. Предвид липсата на доказателства,
оборващи установената в нормата на чл.
45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина, съдът намира, че законовата
презумпция не беше оборена. Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите,
причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат
всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена
последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно
поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.
Както беше посочено, не се спори
по делото, че ответникът „А.М.Г.“ ООД е собственик и регистрант на онлайн сайта
********bg. По делото не се твърди,
респ. не се и установява името на лицето, отговорно за настъпилото увреждане, но
според трайната съдебна практика, за да се ангажира обезпечително-гаранционната
отговорност на възложителя на работа, не
е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието
(ППВС№ 7/1959 г. на ВС, т. 7), а само качеството им на изпълнители на
възложената работа. Ето защо, доколкото несъмнено процесните статии са били
публикувани в ********bg, името на
автора им е без значение в настоящото производтво. Поради това, налице е и
последната материалноправна предпоставка необходима за ангажиране отговорността
на ответника по настоящия правен спор.
Предвид изложените съображения
съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание.
Относно размера на обезщетението: Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените от ищеца неимуществени вреди и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ,
че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки и страдания,
в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България.
Съдът, след като съобрази
доказаните по делото неимуществени вреди, така както са установени от
фактическа страна, включително периода, през който са търпени, отражението,
което процесният деликт е дал върху ищеца, както и посочените по-горе съдебната практика по сходни случаи, намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от Ц.Г.Ц. неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 4 000 лева.
Предвид изложените по-горе правни
и фактически съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от ищеца иск за заплащане на неимуществени вреди
от противоправното поведение на служители на ответника следва да бъде уважен за
сумата от 4000 лева, а за разликата
до пълния предявен размер от 26 000 лева – частичен иск от 50 000
лева, искът следва да бъде отхвърлен. Сумата е дължима ведно със законната
лихва, считано о датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане.
Относно
разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и
двете страни, които са направили своевременно искане за присъждане на разноски
и са представили доказателства за извършени такива.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 306 лева от общо направените разноски в размер на 2040 лв. (2040
лв. х 0.15), включваща: платена държавна такса (1040 лв.) и платено адвокатско
възнаграждение (1000 лв.).
На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 1113.50 лева от общо направените разноски в размер на 1310 лв.
(1310 лв. х 0.85) - платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.М.Г.“
ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ц.Г.Ц., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД,
сумата от 4 000 лева - главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
изявлението „Разследват
Ц.Ц. …… за пране на пари“ в публикация от 04.10.2020 г. на страницата на
сайта ********bg,
ведно със законната лихва, считано от 17.11.2020 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, сумата от 306 лева
– разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за разликата над 4 000 лева до пълния предявен размер от
26 000 лева – частичен иск от 50 000 лева, както и за останали думи и изрази в
публикациите от 04.10.2020 г. и от 20.10.2020 г. на страницата на сайта ********bg.
ОСЪЖДА
Ц.Г.Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „А.М.Г.“ ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1113.50 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: