О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.София, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в
закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Шейтанова
мл.
съдия Рафаела Матева
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева
гр. дело № 8383 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение
от 16.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 9649/ 2016 г. на Софийски районен съд,
І ГО, 37 състав, обективирано в протокол от проведено
на 16.11.2017 г. открито съдебно заседание, по предявен от „В.А.“ ЕООД- *** /ЕИК *********/ срещу „Б.М.И.“
ООД- ***066/ установителен иск по чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД е
признато за установено, че „Б.М.И.“ ООД дължи на „В.А.“ ЕООД сумата 6 187.98
лв.- възнаграждение по Договор за охрана от 12.03.2014 г. за периода 1.05.2015 г.-
5.07.2015 г., ведно със законната лихва от 27.08.2015 г. до окончателното й
изплащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Б.М.И.“ ООД е осъден да
заплати на ищеца „В.А.“ ЕООД сумата 423.76 лева- разноски за исковото
производство, и сумата 423.76 лева- разноски за заповедното производство-гр.д.№
60677/ 2015 г. на СРС, 37 състав.
Срещу цитираното първоинстанционно решение е подадена въззивна
жалба от ответника „Б.М.И.“ ООД- ***, който моли да бъде постановена отмяната
му с доводи за неправилност и незаконосъобразност.
Ответникът по жалбата „В.А.“ ЕООД- *** оспорва същата и
моли решението на СРС като правилно бъде потвърдено.
Предмет на въззивното
производство е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД за признаване дължимостта на договорно възнаграждение по Договор за
охрана от 12.03.2014 г., за което се твърди, че е възникнало за периода
01.05.2015 г.- 05.07.2015 г.
След подаване на въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е постановено Решение № 18/ 3.01.2018 г.
по търг. дело № 386/ 2017 г. на Софийски градски съд, VІ- 10 състав, с което на
основание чл.630, ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Б.М.И.“ ООД- ***-
с начална дата 11.03.2016 г., и е открито
производство по несъстоятелност на
дружеството, като e назначен и временен
синдик на същото.
С
определение от з.з. на 17.01.2019 г. настоящото въззивно производство е спряно на основание чл.229, ал.1,
т.7 ГПК вр. чл.637, ал.1 ТЗ, като са дадени указания
на синдика на „Б.М.И.“*** несъстоятелност /ЕИК *********/, в 1- месечен срок от получаване на съобщението да
уточни дали претендираните от „В.А.“ ЕООД- *** с ЕИК *********
/ищец и въззиваема страна/ по гр.д.№ 8383/ 2018 г. на
СГС, ГК, ІV- Е въззивен състав /гр.д.№ 9649/ 2016 г.
на СРС, 37 състав/ вземания са включени в списъка на приетите в производството
по несъстоятелността на „Б.М.И.“ ЕООД
/н/ вземания при условията на чл.693 ТЗ, и ако- да, да
представи съответни доказателства за това по делото.
В молба на синдика Н. Н. от 24.01.2019 г. е направено
уточнение във връзка с горепосочените указания на въззивния
съд, че претендираните от „В.А.“ ЕООД- гр. Пловдив суми не са предявени в установените от
закона срокове по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ в производството по
несъстоятелност, респ. не са включени в списъците на приети вземания, като е
заявено и искане за обезсилване на обжалваното първоинстанционно
решение и прекратяване на производството по делото.
Въззиваемата страна е подала становище във връзка с посоченото в
молбата на синдика на дружеството- въззивник, като е
заявила искане за възобновяване на производството съобразно чл.637, ал.3, т.1 ТЗ.
При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен съд намира, че производството по делото е недопустимо и атакуваното решение следва да
бъде обезсилено по следните съображения:
Предмет
на настоящото производство е установителен иск по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД, чиято крайна
цел е осъществяването на индивидуално принудително изпълнение, в случай, че в
полза на ищеца бъде постановено установително решение,
обосноваващо влизането в сила на издадената по гр.д.№ 60677/ 2015 г. на СРС, 37
състав, заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В случая по отношение на ответника
по иска след предявяването му е открито производство по несъстоятелност.
Съгласно чл.637, ал.1 ТЗ с откриването на производство по несъстоятелност се
спират съдебните спорове по имуществени граждански и търговски дела срещу
длъжника. Спряното производство подлежи на прекратяване или на възобновяване по
реда на чл.637, ал.2, съответно чл.637, ал.3 ТЗ. По аргумент от чл.638 ТЗ
откриването на производството по несъстоятелност изключва възможността за
осъществяването на индивидуално принудително изпълнение спрямо длъжника, като
кредиторите могат да осъществят правото си на принудително изпълнение само в
рамките на универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност.
За целта кредиторът трябва да придобие качеството на кредитор с прието вземане
по смисъла на чл.693 ТЗ в самото производство по несъстоятелност. Задължителна
предпоставка за придобиването на това качество е кредиторът да е предявил
вземането си в производството по несъстоятелност. Изключение е налице само за
кредиторите по чл.687 ТЗ, чиито вземания се вписват служебно от синдика в
списъка на приетите вземания, без да се изисква предявяването им от съответния
кредитор, но ищецът по настоящото дело не попада в кръга на тези кредитори.
Поради това, за да може да осъществи правото си на принудително изпълнение, той
трябва задължително да предяви вземането си в производството по несъстоятелност
по реда и в срока по чл.685 ал.1 ТЗ, евентуално в срока по чл.688, ал.1 ТЗ.
В
случая ищецът не е предявил вземането си преди изтичане на посочените срокове,
поради което не би могъл да придобие качеството на кредитор с прието вземане в
производството по несъстоятелност и за него пътят на универсалното принудително
изпълнение се явява закрит. Следователно той не би могъл да се удовлетвори нито
по пътя на индивидуалното, нито по пътя на универсалното принудително
изпълнение, поради което и отпада правният интерес от водене на установителния иск по чл.422 ГПК, тъй като крайната му цел-
възможността за принудително изпълнение при влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК, не може да бъде постигната. Занапред не биха могли да
се осъществят и предпоставките на чл.637 ТЗ за възобновяване на исковото
производство, което по своята същност има характер на провеждане на
производство по чл.694 ТЗ, каквото производство е допустимо само, ако е налице
неприемане или оспорване на приемането на вземането на кредитора, което е възможно единствено, ако същият е предявил
вземането си в производството по несъстоятелност.
Изложеното
налага извод за недопустимост на настоящото съдебно производство- поради отпадане на правния
интерес от същото, а и поради невъзможността /липсата на законова хипотеза/ за
възобновяване на спряното в з.з. на 17.01.2019 г. въззивно производство съгласно чл.637 ТЗ и продължаване на
неговия ход /в този смисъл- Определение № 429/ 13.12.2005 г. по ч.т.д.№ 371/
2005 г. на І ТО, ТК на ВКС/. Възобновяването на спряното производство е с цел
формиране на сила на присъдено нещо с предмет процесното
вземане по отношение на участниците в производството по несъстоятелност-
възможност, свързана с правото на тези участници да оспорят вземанията в
рамките на производството по несъстоятелност, т.е. възобновяването на
производството касае предявени в производството по несъстоятелност вземания. В
тази връзка следва да се има предвид, че за да може да се конкурира с
останалите кредитори на ответника ищецът е следвало да предяви вземането си в
производството по несъстоятелност, в което останалите кредитори биха имали
възможността да го оспорят в процедурата по приемането му и само в случай, че то
бъде прието, ще се счита установено по отношение на другите кредитори и ще може
да им се противопостави при удовлетворяването им. Наред с това следва да се
отбележи и че ищецът, чието вземане е възникнало преди решението за откриване
на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, не може да
конкурира кредиторите с приети вземания, тъй като това би означавало да се допусне
заобикаляне на разпоредбите на ТЗ за установяване вземането на определен
кредитор по отношение на останалите кредитори, които са били лишени от
възможността да оспорят вземането му, поради непредявяването му в
производството по несъстоятелност.
При тези съображения обжалваното първоинстанционно
решение подлежи на обезсилване, а станалото недопустимо производство по делото
следва да бъде прекратено.
Водим от горното Софийски
градски съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА Решение
от 16.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 9649/ 2016 г. на Софийски районен съд,
І ГО, 37 състав, обективирано в протокол от проведено
на 16.11.2017 г. открито съдебно заседание по делото.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 8383/ 2018 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV- Е въззивен
състав /до 1.03.2021 г.- ІV- Б въззивен състав/.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.