№ 63091
гр. София, 12.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно
гражданско дело № 20221110133138 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „К“ ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е неоснователно, в
частта относно претенциите за такса „експресно разглеждане“ и „разходи за ангажиране на
човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането“, а съображенията за
този извод са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
В конкретния случай претендираната такса „експресно разглеждане“ не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като срещу заплащането на възнаграждението
кредиторът не дължи никакво конкретно поведение. От описанието на услугата следва, че
предоставянето й се осъществява преди подписването на договора, при изпълнението, на
който кредиторът не дължи конкретно поведение. Описаното задължение възниква за
потребителя със сключване на договора без значение дали услугата е предоставена и без
значение дали кредиторът ще осъществи някакво поведение насреща или не. Отделно от
това, същата услуга съставлява по същество такава свързана с усвояването на кредита, за
което законът императивно забранява заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2
ЗПК).
Сходно е положението и с претенцията за разходи за ангажиране на човешки ресурси за
1
извънсъдебно и съдебно събиране на вземането. От съдържанието на договорните клаузи, в
които е предвидено това задължение е видно, че претендираното вземане се дължи и в
случаите, когато заемодателят не извърши никакви разходи, а заплащането им не е
обвързано по никакъв начин от предоставянето на насрещни услуги, т.е. не се дължат за
реално извършени разходи, а по същество служат като обезщетение за вредите от забавата.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
От изложеното следва, че посочените претенции по същество прикриват истинската цел на
клаузите, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в нарушение
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя тяхната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК). Този извод е
очевиден и с оглед размера на процесните вземания (220,80 лв. за такса „експресно
разглеждане“ и 105 лв. за разхпдоте за събиране), който се доближава до този на заетата
главница (550 лв.) и надхвърля значително този на дължимата по договора лихва.
По изложените съображения, заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
посочените части подлежи на отхвърляне.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта, с
която от заявителя „К“ ООД, с ЕИК ......... е поискано издаването на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за сумата от 220,80 лв. – такса „експресно разглеждане“ и 105 лв. – разходи
за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Районен съдия:
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2