Р Е Ш Е Н И Е
18.04.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд –
Дупница състав
13.04. 2018
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия
Вукова
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 371 2016
дело № по описа за г.
А.С.В., ЕГН ********** и В.С.В., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. З.В.,***, са предявили срещу К.С.В., ЕГН **********, с адрес: *** и Й.С.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл.341 ГПК вр. с
чл.69 от ЗН. Производството е във фазата по извършване на съдебната делба.
С решение № 394 от 22.08.2016 г., в
законна сила от 13.11.2017 г., съдът е допуснал да се извърши съдебна делба
на „ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от масивна жилищна сграда с
идентификатор 39339.502.129.2 /тридесет и девет хиляди триста тридесет и девет
точка петстотин и две точка сто двадесет и девет точка две/ със застроена площ
от 84 /осемдесет и четири/ квадратни метра, която сграда се намира в поземлен
имот с идентификатор 39339.502.129 /тридесет и девет хиляди триста тридесет и
девет точка петстотин и две точка сто двадесет и девет/ по КККР на село ***,
Община Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-57 от 30.07.2004 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, с административен адрес на поземления имот: с. ***,
ул. „*** ***" № 9, с площ от 1007 /хиляда и седем/ квадратни метра, с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, стар идентификатор: няма и с номер по предходен план: имот
планоснимачен номер 526 /петстотин двадесет и шест/, квартал 7 /седми/, парцел
ІІІ /трети/, при съседи на имота: Поземлен имот с идентификатор 39339.501.126,
Поземлен имот с идентификатор 39339.501.127, Поземлен имот с идентификатор
39339.501.128, Поземлен имот с идентификатор 39339.501.130, Поземлен имот с
идентификатор 39339.501.149 и Поземлен имот с идентификатор 39339.501.123, съгласно правата на страните: за В.С.В. – 5/8 ид. части; за А.С.В. – 1/8 ид. част; за К.С.В. - 1/8 ид. част; за Й.С.В. - 1/8 ид. част.
В първото съдебно заседание
след влизане в сила на решението по допускане на делбата съдът е приел за
разглеждане възлагателна претенция за делбения имот от В.С.В. на основание чл.349, ал.2 ГПК. Приел е претенция на ищците срещу К.С.В.
за обезщетение за ползването на процесния жилищен имот, от което са били лишени,
в общ размер на 4100 лв. /683, 33 лв. на А.С.В. и 3416, 66 лв. на В.С.В./ за
периода от 01.04.2016 г. до 21.12.2017 г., ведно със законната лихва от
22.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Приел е за разглеждане на
основание чл.346 ГПК претенция за извършени подобрения от К.С.В., изразяващи се
в поставяне през 2016 г. на PVC-дограма на жилището, предмет на делбата – седем
прозореца и една врата,
възлизащи общо на 2400 лв., като искането е за осъждане на В.С.В. да заплати
сумата 1500 лв., а А.С.В. и Й.С.В. да заплатят по 300 лв., ведно със
законната лихва от 18.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът, като прецени по
свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от заключението на
вещото лице *** Лозанова по назначената първоначална и допълнителна съдебно –
техническа експертиза /л.101-105 и л.115-119/, процесното жилище е неподеляемо. Пазарната
му стойност възлиза на 21 000 лв., а размерът на претендираното
обезщетение в размер на наема на имота за периода от 01.04.2016 г. до 21.12.2017 г. – на
1399, 99 лв. общо за двамата ищци съобразно правата им. Общата стойност на
извършената подмяна на PVC-дограма на жилището е 2 190 лв., от които 114 лв.
за труд и 2 076 лв. – за материали.
Във връзка с възлагателната претенция ищцата е представила декларация, че не притежава друго жилище освен процесното, в което е живяла към датата на смъртта на съпруга й *** *** В. – 07.07.2006 г.
Свидетелката Даниела В. –
съпруга на А.В., заявява, че К.В. не е уведомил останалите съсобственици за
предприетата подмяна на дограмата на процесния имот. При вземането на размери
за подмяната А.В. се възпротивил изрично. Преди подмяната дограмата била
дървена, на повече от 20 години.
Свидетелката Таня Грозданова,
съжителстваща на семейни начала с К.В., сочи, че смяната на дограмата била
наложителна поради лошото й състояние, заради което в жилището влизали мишки и през зимата замръзвал водопроводът.
И двете свидетелки сочат, че В.С.В.
е живяла в прцесното жилище до смъртта на съпруга й.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез възлагане по
реда на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК, чрез теглене на жребий по чл.352 от ГПК,
чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК или чрез изнасянето им
на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на
реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на
реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно
общия принцип за извършване на делбата, всеки от съделителите следва да получи
реален дял от делбеното имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за
възлагане, то следва да се изнесе на публична продан и съделителите да получат
паричната равностойност на дела си от продажната цена.
В настоящия случай, делбеният имот е жилищен и неподеляем. Съсобствеността
между съделителите обаче не е възникнала само от наследяване, каквото е изискването
на чл.349, ал.2 ГПК. По делото е установено, че делбеният имот не е лично
имущество на наследодателя *** *** В., а е придобит от него и В.С.В. в режим на
СИО. Поради това съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически
факт - прекратена съпружеска имуществена общност /поради прекратяването на брака със смъртта на *** *** В./
и наследяване на дела от имота на *** *** В. от
наследниците му по закон, включително преживелия съпруг.
В резултат между страните е възникнала комбинирана (смесена)
съсобственост по смисъла на т.8 от ТР № 1/2004 г., ОСГК, като при нито една от
хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на
основание чл.349, ал.2 ГПК. Поради това делбата следва да се извърши чрез
изнасяне на имота на публична продан.
Ищците са предявили срещу
К.С.В. претенция по чл.31, ал.2 ЗС за обезщетение за ползването на процесния
жилищен имот, от което са били лишени, в общ размер на 4100 лв. /683, 33 лв. на
А.С.В. и 3416, 66 лв. на В.С.В./ за периода от 01.04.2016 г. до 21.12.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 22.12.2017 г., до окончателното
изплащане на сумата. Съгласно чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използва
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. За да се уважи
претенцията по чл.31, ал.2 ЗС, в тежест на ищеца е да установи наличието на
следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта, лично ползване на
общата вещ от някой от съсобствениците, този съсобственик да е лишил ищеца от
ползване и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е
бил лишен. От доказателствата по делото се установи, че през есента на 2006 г. В.С.В.
е била принудена да напусне жилището поради спирането на водата от К.С.В., като
впоследствие и двамата с А.С.В. са били лишени от достъп до имота.
Следователно е налице хипотезата на чл.31, ал.2 ЗС, като
посочената разпоредба изисква и отправяне на писмена покана за заплащане на
обезщетение. Такава е отправена с исковата молба. Поради това от тази дата,
която е денят на писменото поискване, съделителят К.С.В. дължи обезщетение на
останалите съсобственици в размер на месечния наем,
който съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
възлиза за претендирания период от 01.04.2016 г. до 21.12.2017 г. на 1399, 99
лв. общо за двамата ищци съобразно правата им, респ. – на 233 лв. за А.С.В. и на
1167 лв. за В.С.В.. За сумата над 1399, 99 лв. до претендираната 4100 лв. искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
К.С.В. е предявил иск за осъждане на другите съделители да му заплатят
съобразно правата си за извършени подобрения, изразяващи се в поставяне през
2016 г. на PVC-дограма на жилището, предмет на
делбата – седем прозореца и една врата, общо сумата 2100 лв.
С оглед фактическите твърдения за вида и характера на извършените разноски
и събраните гласни доказателства относно лошото състояние на дограмата преди
подмяната й се касае за подобрения, тъй като вложеният труд, средства и
материали са довели до увеличаване на стойността на имота, като увеличението се
заплаща, само доколкото съществува към деня на постановяване на решението за
заплащането му. Предвид заключението на вещото лице, увеличената стойност на
жилището възлиза на 2 190 лв.
От събраните гласни доказателства се установи противопоставянето от
останалите съсобственици на извършването на подобренията. Поради това съобразно
разпоредбата на чл.61, ал.3 ЗЗД приложение намира институтът на неоснователното
обогатяване и съгласно чл.59 ЗЗД се дължи по-малката сума между обедняването
/направените от подобрителя разноски/ и обогатяването /увеличената стойност на
имота/. В случая увеличената стойност на жилището - 2 190 лв., е по-малка от
вложените средства – 2400 лв.
Следователно ответниците по иска
следва да бъдат осъдени да заплатят на К.С.В. за поставянето през 2016 г. на PVC-дограма на жилището, предмет на делбата – седем
прозореца и една врата, както следва: В.С.В. – 1368, 75 лв.; А.С.В. – 273, 75 лв.; Й.С.В. - 273, 75 лв. За сумата над 1916, 25 лв. до претендираната 2100 лв. искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да заплати съразмерно със
стойността на дела си държавна такса в размер на 4%: В.С.В. – 525 лв.; А.С.В. – 105 лв.; за К.С.В. - 105 лв.; за Й.С.В. -105 лв.
По присъединения иск по чл.31, ал.2 ЗС К.С.В. следва да
бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 56 лева.
По присъединения иск по чл.61, ал.3 вр. чл.59 ЗЗД В.С.В., А.С.В. и Й.С.В. следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата държавна такса в
размер на 76, 65 лева.
По претенциите за разноски:
В делбения процес разноските се
определят по правилата на чл.355 ГПК с решението по извършване на делбата, като съделителите заплащат съобразно дяловете си при
приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на
свидетели, вещи лица, включително и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени
действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на
съществуващата съсобственост. Само когато
разноските са направени по повдигнат спорен въпрос във връзка с присъединени
искания, те се присъждат по общия
ред.
Ищците изрично са уточнили, че
претендират разноски във връзка с присъединените искания. К.С.В. не е
конкретизирал претенцията си; във връзка с назначената първоначална
съдебно-техническа експертиза той е внесъл депозит съобразно правата си, а за
допълнителната съдебно-техническа експертиза е внесъл изцяло депозита /л.110/,
въпреки възлагането му и на Й.С.В.. Поради това последният следва по реда на
чл.355, изр.1 ГПК да бъде осъден да заплати на К.С.В. разноски в размер на 40 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК по присъединения иск по чл.31, ал.2 ЗС К.С.В. следва да заплати на В.С.В. и А.С.В. разноски по делото за
адвокатско възнаграждение /л.76/ и възнаграждение на вещо лице съразмерно с
уважената част от иска на стойност 180, 20 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК по присъединения иск по чл.61, ал.3 вр.
чл.59 ЗЗД В.С.В., А.С.В. и Й.С.В. следва да бъдат осъдени да заплатят на К.С.В. разноски по делото
за възнаграждение
на вещо лице /л.99/ съразмерно с уважената част от иска в размер на 27,
30 лв. /не
са представени доказателства за уговорено адвокатско
възнаграждение във връзка с присъединените искания/.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН „ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от масивна
жилищна сграда с идентификатор 39339.502.129.2 /тридесет и девет хиляди триста
тридесет и девет точка петстотин и две точка сто двадесет и девет точка две/
със застроена площ от 84 /осемдесет и четири/ квадратни метра, която сграда се
намира в поземлен имот с идентификатор 39339.502.129 /тридесет и девет хиляди
триста тридесет и девет точка петстотин и две точка сто двадесет и девет/ по
КККР на село ***, Община Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-57 от 30.07.2004
г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на поземления
имот: с. ***, ул. „*** ***" № 9, с площ от 1007 /хиляда и седем/ квадратни
метра, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма и с номер по предходен
план: имот планоснимачен номер 526 /петстотин двадесет и шест/, квартал 7
/седми/, парцел ІІІ /трети/, при съседи на имота: Поземлен имот с идентификатор
39339.501.126, Поземлен имот с идентификатор 39339.501.127, Поземлен имот с
идентификатор 39339.501.128, Поземлен имот с идентификатор 39339.501.130,
Поземлен имот с идентификатор 39339.501.149 и Поземлен имот с идентификатор
39339.501.123, като получената от проданта сума следва да се разпредели между
съделителите съобразно правата им в съсобствеността, определени с решението по
допускане на делбата: за В.С.В. – 5/8 ид. части; за А.С.В. – 1/8 ид. част; за К.С.В. - 1/8 ид.
част; за Й.С.В. - 1/8 ид. част.
Стойността на изнесения на
публична продан имот е 21 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.31, ал.2
ЗС К.С.В., ЕГН **********, да заплати на А.С.В., ЕГН **********, сумата 233
лв., а на В.С.В., ЕГН ********** – сумата 1167 лв., представляваща обезщетение
за ползването за периода от 01.04.2016 г. до 21.12.2017 г. на собствените им
идеални части от първи жилищен етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор
39339.502.129.2 със застроена площ от 84 кв. м., намираща се в ПИ с
идентификатор 39339.502.129 по КККР на село ***, Община Дупница, одобрени със
Заповед № 300-5-57 от 30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес на поземления имот: с. ***, ул. „*** ***" № 9, ведно
със законната лихва от 22.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, като за размера над 1399, 99 лв. до
претендираните 4100 лв. отхвърля претенцията, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл.61, ал.3
вр. чл.59 ЗЗД В.С.В., ЕГН **********, А.С.В., ЕГН ********** и Й.С.В., ЕГН **********, да заплатят
на К.С.В., ЕГН ********** за поставянето през 2016 г. на PVC-дограма на първи жилищен етаж от масивна жилищна сграда с
идентификатор 39339.502.129.2 със застроена площ от 84 кв. м., намираща се в ПИ
с идентификатор 39339.502.129 по КККР на село ***, Община Дупница, одобрени със
Заповед № 300-5-57 от 30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес на поземления имот: с. ***, ул. „*** ***" № 9, както
следва: В.С.В. – 1368, 75 лв.; А.С.В. – 273, 75 лв.; Й.С.В. - 273, 75 лв., ведно със законната лихва от 18.12.2017
г. до окончателното изплащане на сумите, като за размера над 1916, 25 лв. до претендираните
2100 лв. отхвърля претенцията, като неоснователна.
ОСЪЖДА страните да заплатят
държавна такса по иска за делба по сметка на РС - Дупница в размер на 4% върху
стойността на дяловете им: В.С.В., ЕГН ********** – 525 лв., А.С.В., ЕГН ********** - 105 лв., Й.С.В., ЕГН **********
– 105 лв., К.С.В., ЕГН ********** – 105 лв.
ОСЪЖДА К.С.В., ЕГН **********, да
заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса по присъединения иск с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС в размер на 56 лв.
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН **********, А.С.В., ЕГН ********** и Й.С.В., ЕГН **********, да заплатят
по сметка на РС - Дупница държавна такса по присъединения иск по чл.61, ал.3
вр. чл.59 ЗЗД в размер на 76, 65 лева.
ОСЪЖДА Й.С.В., ЕГН ********** да
заплати по реда на чл.355, изр.1 ГПК на К.С.В., ЕГН **********, разноски по
делото в размер на 40 лв.
ОСЪЖДА К.С.В., ЕГН **********, да
заплати на В.С.В., ЕГН ********** и А.С.В., ЕГН **********, разноски по делото за адвокатско възнаграждение и възнаграждение
на вещо лице съразмерно с уважената част от иска по чл.31, ал.2 ЗС на стойност
180, 20 лв.
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН **********,
А.С.В., ЕГН **********, и Й.С.В., ЕГН ********** да заплатят на К.С.В., ЕГН
**********, разноски по делото за възнаграждение
на вещо лице съразмерно с уважената част от иска по чл.61, ал.3 вр. чл.59 ЗЗД в размер на 27, 30 лв.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: