№ 64
гр. Р., 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на трети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка В. Манолова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20235520200184 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. И. И. от гр.Р., ул. „Д.” № 2, ет.2, ап.4, ЕГН **********,
чрез адв.И. С. от АК С.З. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 7784314 на ОДМВР гр. С.З., с
който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, във вр. ал.1, т.4 от
Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер
на 800 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, редовно призован.
РП гр. С.З. – Териториално отделение гр. Р. – не се явява и не взема становище по
делото.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. С.З., редовно призована, не се явява и не
изпраща представител.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на МВР гр. С.З. е издаден електронен фиш, серия К № 7784314
за това, че на 05.05.2023г. в 10:25ч. в С.З., Р., гр.Р. жалбоподателката И. управлявала лек
автомобил „Ф.Г”, с рег. № СТ хххх РТ при ограничение на скоростта 40км/ч / съгласно
приложената снимка е 50км.ч ограничението/,заснето с мобилна радарна система TFR1-M
640 и отчетен толеранс от -3 км/ч се е движила със 78 км/ч при разрешена 40 км/ч. , с което е
1
нарушила чл. 21, ал.2, във вр. ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4, във вр.
чл.182, ал.4, във вр. ал.1, т.4 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 800лв.
Съдът констатира разминаване между отразената на снимката ограничена скорост и тази в
електронния фиш- разликата е 10 км.ч. АНО не представи доказателства за да установи
точното ограничение.
Констатираното административно нарушение наказващия орган е квалифицирал по
чл.21, ал. 2 от ЗДвП и с обжалвания електронен фиш, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с
чл. 182, ал.4, във вр.ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание – глоба в размер на 800 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на производството писмени доказателства: Електронен фиш на
ОД на МВР гр. С.З., серия К № ххххх удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835, протокол за монтаж и настройка от 31.10.2017г., протокол от проверка на
мобилна система за видеоконтрол от 05.04.2023г., снимков материал.
Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване
на деянието и издаване на електронният фиш – чл. 182, ал. (4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.)
Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по
ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно
наказание е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство не отговаря на изискванията
на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от
04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец, тъй като според описанието не
може да се установи мястото на извършване на нарушението.
Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., - Във
връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да бъдат
достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Именно във
връзка с горното Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., в
чл. 165 от ЗДв.П бе приета нова ал. 2 - При изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби: т. 6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.,
изм., бр. 10 от 2011 г.) имат право за установяване на нарушенията на правилата за
движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното
превозно средство. Т. 7. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 54 от 2017 г.) имат право да
2
извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили,
оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява
само в обхвата на средствата за видеозаснемане. Във следващата алинея на същият текст е
вменено в задължение на министъра на МВР да приеме Наредба за реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Такава наредба е факт - Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР и е
изменена от 16.01.2018 г., като с нея се уреждат липсващите правила в нашето
законодателство относно реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Именно чрез стриктното спазване на тази наредба и разписаната в нея процедура би се
гарантирало правото на контролните органи да използват АТТС от една страна, а от друга
биха се гарантирали правата на гражданите да са осведомени за реда и начина на ползване
на тези средства. Спазването на наредбата от своя страна е и гаранция за изпълнението на
изискването на закона по отношение на ЕФ - за посочване на точното място на
нарушението. Последното пак съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС
по т. д. № 1/2013 г. има важно значение с оглед защитата на посочения като нарушител. В
тази връзка следва да се отбележи, че обозначаването на мястото на нарушението при
издаването на електронния фиш при нарушения, установени и заснети с мобилно
техническо средство, само чрез използването на GPS система и приетото географско
обозначение за местоположението (северна ширина и източна дължина в градуси) не е
достатъчно за локализирането на мястото на нарушението. Именно в тази връзка са и
разписаните правила в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР и правилното
приложение е задължително, като нарушаването им до колкото ЗДв.П препраща към тази
наредба по отношение на тези правила, винаги ще води до незаконосъобразност на ЕФ, до
колкото ще е налице порок при измерването на скоростта и регистрирането на нарушението
от АТТС.
Според съда в конкретният ЕФ посоченото място на извършване нарушението
не е точно и конкретно описано. В електронния фиш е отразено, че същото е
извършено в С.З., Р., гр.Р., като липсва не само описание на точното място, но са и
вписани градовете С.З., Р., гр.Р. едновременно. На следващо место липсва посочване на
посоката на движение и на разположението на техническото средство и в каква посока
се извършва засичането. Не е посочено и местонахождението на пътен знак, който
въвежда допълнително ограничение на скоростта, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП. Не
посочено и точно какво е било ограничението на скоростта- 40 км/ч или 50 км/ч.
Следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност
относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено
изрично в закона, би протИ.речало на основните принципи за равенство на страните в
процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният
фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и
доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл. 189, ал. 10 и 11 от
3
ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест
на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички
белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени
средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал. Последната снимка е
изготвена във връзка с чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. Освен това, в конкретния случай липсва и
доказателство за правилното изпълнение на горната наредба - протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Последният също е доказателство в посока
на мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето,
посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е поставено
мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. на МВР, горният протокол се съпровожда със снимка на
разположението на уреда, тоест на мобилното АТС. Такава снимка е представена и приета
по делото. Тази снимка, при отсъствието на посочения по-горе протокол не дава и визуална
представа къде е било поставено мобилното АТСС и в случая няма възможност да се
прецени дали това место отговаря на посоченото в протокола. Налице е и още едно
протИ.речие: на снимката е посочено ограничение на скоростта от 50 км.ч., а в електронния
фиш – 40 км. От горната снимка не се установява мястото на разположение на техническото
средство, а от материалите по делото какво е било действителното ограничение на
скоростта.
Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази
насока в съответната ОД на МВР не се съдържа информация и в този смисъл при издаване
на електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази
насока не е приложената по преписката справка от централна база данни – КАТ – С.З. за
установяване на това обстоятелство. Поради това и съдът намира, че и това обстоятелство
не е установено по безспорен начин.
Констатираната от съда липса на протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., води до невъзможност за надлежна проверка относно действително
генерирания снимков материал във времевия интервал, който следва да е посочен в
протокола, съответно представената по делото снимка може да бъде съотнесена към
установеното с процесния ЕФ нарушение.
Не е изпълнено изискването за прецизно правно квалифициране на деянието, както и
за съответствието му с нарушението, описано в обжалвания електронен фиш. В случая са
отправени съответни твърдения при словесното описание на деянието относно
квалифициращия признак „повторност” на установеното с АТСС нарушение за скорост, за
да бъде квалифицирано то по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, но предвид бланкетния характер на
цитираната разпоредба, липсва препращането в нея към предвиденото по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2
и ал. 3, т. 1 – 5, съответно по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 на чл. 182 ЗДвП, относно конкретните
нарушения, необходимо, за да се прецени вида на приложимата санкция. В случая това не е
4
направено, тъй като не е ясно дали нарушението е на чл. 182, ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 –
5 от ЗДвП и ако евентуално е сред някое от посочените – кое точно и какъв е предвиденият
за него размер на наказанието. Извеждането или запълването на правната квалификация с
логически разсъждения от съда или страните, включително основани на математически
изчисления, приложени към евентуално двойния размер на наложената глоба не могат да
санират допуснатото процесуално нарушение, което както и другото визирано, изразяващо
се в пропуск да бъде надлежно и пълно описание деянието следва да се квалифицира като
съществено, всяко от което явяващо се самостоятелно основание за отмяна на санкционния
акт. Отделно, и за пълнота на изложението е необходимо да бъде отбелязано, че
електронният фиш не се ползва с доказателствена сила за твърденията, отправени в него, а
същите сами по себе си подлежат на установяване с предвидените в закона доказателствени
средства. В случая твърденията за проявлението на квалифициращият признак „повторност”
на установеното с АТСС нарушение за скорост не е доказано по необходимия начин, чрез
съответни писмени доказателства за наличие на влязъл в сила акт, с който жалбоподателят е
санкциониран за нарушение от същия вид. В обобщение, необходимо е да бъде отбелязано,
че кумулативно дадените изисквания, съобразно актуалната нормативна уредба на
процедурата по установяване на този вид нарушения не са удовлетворени в процесния
случай, поради което се налага като краен изводът за основателност на подадената жалба.
Атакуваният с нея електронен фиш е незаконосъобразно издаден, с оглед на което същият
ще следва да бъде отменен от съда.
Съобразно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в съдебни производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В случая страната, за която решението е
благоприятно, е поискала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, за заплащането на което са представени доказателства, поради което
съдът следва да уважи направеното искане за присъждане на разноски. Съгласно чл. 143, ал.
1 АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт разноските по производството
и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. По делото е представено
адвокатско пълномощно с изплатена по него сума в размер на 400 лева и съдът следва да
осъди АНО да я заплати на жалбоподателя.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от ОД на
МВР гр. С.З., серия К № ххххх издаден за това, че на 05.05.2023г. в 10:25ч. в С.З., Р., гр.Р. Д.
И. И. управлявала лек автомобил „Ф.Г”, с рег. № СТ хххх РТ при ограничение на скоростта
40км/ч заснето с мобилна радарна система TFR1-M 640 и отчетен толеранс от -3 км/ч се е
движила със 78 км/ч при разрешена 40 км/ч. , с което е нарушила чл. 21, ал.2, във вр. ал.1 от
ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.4, във вр. ал.1, т.4 от ЗДвП й е
5
наложена глоба в размер на 800лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН ОД на МВР С.З. да заплатят на Д. И. И.
от град Р., ЕГН **********, ул. „Д.”№ 2, ап.4 СУМАТА от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща размера на заплатения адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд С.З. в четиринадесет
дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
6