№ 633
гр. Бургас, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100500754 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на Д. В. М. ,чрез процесуалния й представител –ищец
по гр.д. № 7295/2021 г. по описа на Бургаския районен съд против решение
№ 430/10.03.2022 г. постановено по същото дело в частта ,с която е
определен режимът на личните отношения между бащата – ответник и
детето Х.М.,както и в частта ,с която е отхвърлен иска да бъде заместено
съгласието на бащата за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето
Х.М. .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
твърди ,че е неправилно и необосновно ,постановено с неточни мотиви
,неотговарящи на фактическата обстановка .
На първо място се твърди ,че режимът на личните отношения с
бащата е определен ,без да се вземе предвид желанието и отношението на
детето ,изслушано в съдебната зала,което е в такава възраст ,че да може
обективно да преценява и минали и бъдещи събития..Счита се ,че макар
ответникът писмено да изразява желание за по-чести контакти с детето
,всъщност това е проформа , а в действителност е дезинтересиран от детето
1
,от неговото емоционално развитие.Детето се е виждало с бащата за последен
път ,когато е било на 8 години ,от от 2-3 годишната му възраст родителят е
преустановил всякакви контакти с него ,като опитите за взаимоотношение се
свеждат до спорадични телефонни обаждания по повод празници и рождени
дни .Нещо повече – от края на производството пред РС родителят въобще не
е направил опит да се види с детето .Затова се счита ,че е нарушение от
страна на съда необсъждането на становището на детето .
Независимо ,че майката не е възпрепятствала по никакъв начин
контактите на детето с бащата , дълготрайната липса на контакт и нарушената
емоционална връзка между двамата следва да бъде отчетена и да се подходи
внимателно при сближаването им.Именно с оглед поетапното изграждане на
трайна и здрава връзка между детето и бащат въззивната страна счита
предложеният от тях режим на лични отношения по-справедлив и
ефективен,отчитащ ,че детето не следва да се чувства притиснато от
външни фактори и само да изгради доверие към родителя,да изпитва желание
и очакване да се види с него и да общува.Затова се счита ,че през първите два
месеца от влизане в сила на решението личните отношения следва да се
осъществяват по два пъти месечно –през съботните при от един час ,без
присъствието на майката ,в удобно за тях време ,а от втория до четвъртия
месец-за по два часа ,а в останалите месеци до една година-по четири часа
,като се насърчава комуникацията с детето .Мотивите на майката за това са
единствено с оглед нуждите и емоционалния конфорт на детето.Освен това се
счита ,че не са създадени благоприятни условия за преспиването на детето в
дома на бащата след първата една година,като не е установено състоянието на
жилището на бащата ,където се иска детето да преспива.
Сочи се и че съдът не изслушал родителите ,за да придобие лични
впечатления ,което е задължително по подобен род дела.
В частта ,с която е отказано даване на заместващо съгласие за издаване
на паспорт на детето и за пътуване в чужбина ,се сочи ,че неоснователно е
виждането на съда ,че липсва спор между родителите относно такова
пътуване /с оглед заявената готовност на бащата да съдейства при издаване
на документи за пътуване /.Тази негова готовност обаче въззивната страна
счита само за прокламирана ,но не и потвърдена с фактивески действия .
Моли се за отмяна на решението в атакуваните части и уважаване
2
изцяло на претенциите ,както и за заплащане на разноски.
Въззивната жалба е допустима ,подадена от процесуално легитимирано
лице ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .
Отговор по реда на чл. 263 от ГПК ответникът по делото не е
депозирал и не е взел становище по въззивната жалба .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Делото е висящо по предявения иск по чл. 127 ал. 2 СК –по въпроса
относно личните отношения на бащата Х.М. с детето Х. ,като недоволството
на ищцата-въззивник е насочено против определения режим на лични
контакти на бащата и детето ,считайки ,че с оглед конкретните обстоятелства
тези контакти през първата година след постановяване на решението следва
да са по-ограничени ,за да се създаде възможност за заздравяване на
практически разрушената връзка между тях ,но по-плавно и без принуда и
стрес за детето .
Първоинстанционният съд е отчел обстоятелствата,станали известни
след представяне на доказателствата по делото –а именно ,че отношенията
между бащата и детето са нарушени ,че практически детето не познава баща
си /виждала го е няколко пъти в живота си и е била на година и половина
,когато родителите й са се разделили и тя е останала при майка си ;че не
познава роднините си по бащина линия и че няма желание да го вижда / и е
приел ,че следва да се определи ограничен режим на лични отношения през
първата една година след постановяване на решението ,за да може детето да
опознае баща си и да не се стресира.Затова е прието ,че подходящият режим
на лични отношения е :всяка втора и четвърта събота от месеца от 10 до 12
ччаса без преспиване в дома на бащата ;след това всяка втора и четвърта
събота по четири часа в удобно за детето време ,до изтичане на първата
година ,а след това – всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18 часа в
петък до 18 часа в неделя с преспиване в дома на бащата /според
ангажиментите и учебните занимания на детето /,както и един месец през
лятото/който може да се раздели на два пъти / и по време на коледните и
великденските празници всяка нечетна календарна година детето да е при
майка си ,а на новогодишните – при баща си и обратно,в първата половина
3
на ученическите ваканции да бъде при баща си ,в първия уикенд след
рожденния ден и именния ден на детето да бъде при баща си ,като срещите да
се осъществяват от 10 часа на първия ден до 17 часа на последния ден и
вземането и връщането да се осъществява от дома на майката .
Няма спор ,че режимът на личните отношения трябва да бъде така
определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да се осигури в
максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и
с подкрепата и на двамата родители; да предоставя оптимално възможност за
общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права;
да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат
общо решение за детето, вкл. да подпомагат взаимоотношенията на детето с
другия родител, роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Той,
също така, трябва да преценява наличие на обстоятелства, застрашаващи
здравословно, физически и емоционално детето. Измежду обстоятелствата,
които трябва да отчита съда при определяне режимът на лични отношения, са
физическите, психически и емоционалните характеристики на родителите и
съответните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето и на родителя; социалното обкръжение на родителя;
привързаността на детето към родителя, пола и възрастта му; възможността за
помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по
време на съвместното им съжителство и след раздялата помежду им във
връзка с детето, както и спрямо детето; последиците, които ще настъпят за
детето във връзка с режима на лични отношения. Режимът на лични
отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид
конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при
осъществяването му, а при необходимост да се предвиди преходен период
или професионална помощ от експерт за осъществяването му, вкл. и
предписание на други подходящи защитни мерки, някои от които са посочени
в чл. 59, ал. 8 СК (не лимитивно и изчерпателно), когато това е необходимо.
Осъществяването на лични контакти на детето с родителя, при когото не
живее, никога не е в негова вреда, стига поведението на родителя да не е
рисково. Казаното се отнася и в пълна степен за случаите, когато между
родителя и детето е налице отчуждаване, като тогава задължително в интерес
на детето е предприемане на действия по възстановяване на връзката с
4
родителя, но без принуда за децата и при установяване на причината за
прекъсване на връзката, както и съобразяване на евентуални рискове от
осъществяването на лични контакти. Мерките на лични отношения с
родителя, при когото детето не живее трябва да са практически осъществими
и, при необходимост да е възможно да бъдат принудително изпълнени по
реда и със способите, предвидени в ГПК. Затова трябва да се изследват
всички аспекти на най-добрия интерес на децата според критериите по пар. 1,
т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето и по-
конкретно желанията и чувствата на детето , преценени в контекста на
неговата възраст, конкретно развитие и въздействие на външни фактори, вкл.
страхови представи; ефекта от принудата в тази възраст, като се изхожда,
както от конкретното му състояние и зрелост, но и от специфичните
обстоятелства, които са го мотивирали; физическите, психически и
емоционалните потребности, пола и миналото на децата; полаганите до
момента от бащата грижи и отношение към детето; желанието и способността
му да му осигури безопасна среда и да полага грижи за тях; поведението му
към майката по време на съвместното им съжителство и след раздялата –
помежду им, във връзка с децата, както и спрямо децата; готовността на
майката да съдейства за контактите на детето с бащата, да го зачита и
липсата на отчуждително въздействие спрямо него; социалното обкръжение и
битови възможности на бащата; възможността за помощ от трети лица –
негови близки и т.н.
В конкретния случай следва дебело да се подчертае ,че става дума за
непълнолетно **-годишно момиче ,което вече има оформен мироглед и
представя за околния свят,може да разсъждава самостоятелно и да прави
съответни изводи относно заобикалящия я свят ,да извършва собствена
преценка и да прави собствени изводи и налагането на принуда при
осъществяване на контактите й с бащата е крайно неумество и не е в интерес
на детето.Детето е достатъчно голямо ,за да определя само дали иска или не
иска да се вижда с баща си и да посещава дома му .Освен това ,още в най-
ранната му възраст /детето е било около 2 –годишно и няма спомен за
съвместното съжителство на родителите си / родителят е преустановил
всякакви контакти с детето по собствено желание,дори детето споделя ,че
има само най-бегла представа за външния му вид /виждало го е само няколко
пъти в съзнателния си живот /.Опитите на бащата за взаимоотношения с
5
дъщеря му се свеждат до спорадични обаждания по телефона по повод
празници и рожден ден/дори веднъж „е объркал „ рожденния й
ден/.Последно детето е виждало баща си ,когато е било на 8 години –по
повод снабдяване с разрешение да пътува в чужбина/.Дълготрайната липса
на контакт /въпреки че майката заявява ,че никога не е възпрепятствала
срещи между бащата и детето и не се е противопоставяла той да се вижда с
него / е довела до естествено наршение на емоционалната връзка с детето /по-
скоро така въобще липсва /.Затова и действително основателно е
възражението на въззивната страна ,че трябва да се подходи твърде
вминателно и постепенно в сбижаването на детето и бащата .Точното
дозиране на времето за контакти е от съществена важност ,за да се
предотврати негативния ефект и да не бъде предизвикан свръх стрес у детето
.
Правилно е и възражението ,че следва да се вземе предвид и желанието
и отношението на детето ,показано при изслушването му в съдебно
заседание.В решение № 20/24.05.2013 г., по гр. д. № 911/2012 г. на ВКС, IV г.
о., е изяснено, че желанието на родителите и това на децата относно
упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия
родител, не са задължителни за съда, но задължително техните становища и
искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на
събраните доказателства, като висшия критерии за решението на съда е
интересът на децата. В случая въззивният съд не е обсъдил желанията на
децата, съответно не е преценил тяхната възраст, зрялост, евентуално
манипулируемост.
Отчуждаването на детето от бащата е факт, който следва да бъде
елиминиран внимателно и последователно във времето, за да се осигури
плавно и щадящо детето в максимална степен възстановяване на отношенията
му с бащата. Обосновано и правилно с оглед висшия интерес на детето и при
съобразяване на неговите желания и чувства, районният съд е приел, че
срещите с бащата следва да се осъществяват за известен период само в
съботни дни /всяка втора и четвърта събота/за по два часа без преспиване
при бащата ,за да се осигури спокойна среда за срещи между детето и
родителя и да се избегне риска, при прибързано извеждане на детето от
6
средата, в която живее фактически към момента, да преживее емоционален
стрес и загуба на чувството на спокойствие и защита. Решаващият съд обаче
е приел, че този адаптивен период следва да е само два месеца ,а
настоящият съдебен състав счита ,че този адаптивен период следва да бъде
малко по-дълъг- от четири месеца .След това ,както правилно е прието от
съда-до изтичането на една година , мерките следва да бъдат постепенно
разширени, за да се достигне в рамките на две години до създаване на
стабилна емоционална връзка между детето и бащата, промяна на нагласите
на детето спрямо този родител и преодоляване на синдрома на родителско
отчуждение. Постановяването на такъв гъвкав режим, включващ два
шестмесечни подпериода / в рамките на една година /, има за цел най-вече
постепенно да възстанови доверието и желанието у детето за осъществяване
на контакти с бащата. Именно с оглед постигането на тази цел, през този
преходен период и двамата родители следва да положат максимални усилия,
за да изгладят и преодолеят разногласията помежду си относно детето, като
осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило спокойствието и
благополучието на собственото им дете.Детето не трябва да се чувства
притиснато от външни фактори ,каквото е съдебното решение ,а в течение на
времето само да иска по-чести и интензивни контакти с баща си
,отношения,прояви на близост и топлина .То трябва да изпитва желание и да
очаква да прекара време с баща си .При това детето е на така възраст ,че може
да осмисля в достатъчна степен отношението си към почти непознатия
родител .То трябва да възстанови връзката си с него така ,че само да поиска
да се вижда с баща си и извън определения от съда режим ,за което /както се
разбира от отношението на майката /има разбирането от другия родител
,който да му съдейства и да го подкрепя.Затова детето само следва да
определи дали иска или не да преспива в дома на баща си ,като се има
предвид,че след изтичането на една година то ще е близко до пълнолетието и
е несъстоятелно да се мисли ,че по силата на принудата ще бъде заставено да
преспива при баща си ,ако не иска това .Затова след преходния период от
една година след постановяване на настоящото решение следва да бъде
определен режим на контакти с детето всяка втора и четвърта събота от
месеца от 10 до 18 часа и по желание на детето да преспива при баща си .
Освен това –бащата да има право да вземе детето три седмици през лятото
/когато майката не е в платен годишен отпуск /,който срок може да се раздели
7
на два пъти ,както и по три дни през Коледните празници на четна година и
през Новогодишните празници на нечетна година, два дни през
Великденските празници и на рождения ден на бащата.
Следва да се отбележи, че при проява на добросъвестност от страна и на
двамата родителите и постигане на изрично споразумение между тях, в
интерес на детето ще е то да има контакти с бащата или дори с двамата
родители едновременно, и в дни, извън тези по определения с настоящото
решение режим. При съществено изменение на обстоятелствата в течение на
времето и непостигане на съгласие между страните, всяка от тях може да
поиска от съда изменение на този режим.
По отношение на решението в частта относно даване на разрешение
,заместващо съгласието на бащата детето да напуска пределите на страната
,страните са се спогодили ,бащата е издал съответната декларация-съгласие
детето да бъде снабдено с международен паспорт и да пътува в чужбина
,поради което претенцията не се поддържа от ищцата ,както и не се поддържа
въззивната жалба против решението в тази част .
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 430/10.03.2022 г. постановено по гр.д. №
7295/2021 г. по описа на Бургаския районен съд В ЧАСТТА относно
определения режим на лични отношения между детето Х.Х.М. ,ЕГН
********** и бащата Х.И.М. ,ЕГН ********** ,с адрес – гр.*** ж.к.*** бл.**
вх.* ет.* и вместо него ПОСТАНОВИ :
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето Х.Х.М. ,ЕГН
********** и бащата Х.И.М. ,ЕГН ********** ,с адрес – гр.*** ж.к.*** бл.**
вх.* ет.*,както следва :
първите четири месеца от постановяване на настоящото решение –
всяка втора и четвърта събота от месеца от 10,00 часа до 12,00 часа ,без
преспиване на детето в дома на бащата ;
след това всяка втора и четвърта събота по четири часа ,в удобно за
детето време ,до изтичане на първата година от първоначално определения
8
режим;
а след това всяка втора и четвърта събота от месеца от 10,00 часа до
18,00 часа и по желание на детето – с преспиване в дома на бащата – от 10,00
часа в съботния ден до 18,00 часа в неделя ;
три седмици през лятото ,когато майката не ползва платения си годишен
отпуск/което време може да се раздели на два пъти с оглед желанието на
детето /;
три дни през Коледните празници на четна година и през
Новогодишните празници на нечетна година ,два дни през Великденските
празници и на рожденния ден на бащата ,както и по желание на детето –
няколко дни през ученическите ваканции ,като вземането и връщането на
детето да се осъществява от дома на майката .
В ОСТАНАЛАТА част ПОТВЪРЖДАВА решение № 430/10.03.2022 г.
постановено по гр.д. № 7295/2021 г. по описа на Бургаския районен съд.
РЕШЕНИЕТО в частта относно режима на личните отношения подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщението на страните .
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10