Р Е Ш Е Н И Е
№ 260003
гр.Пловдив, 19.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 09.07.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
454/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от А.Д.А. против решение № 4618/03.12.2019г. по гр.д.№ 10042/2018г. на
ПдРС, ХІІ гр.с., с което е отхвърлен предявен от жалбоподателя иск по чл. 50,
във вр. чл. 45 от ЗЗД за това въззиваемата Н.Д.Н. да бъде осъдена да му заплати
обезщетение в размер от 2000 лева за неимуществени вреди, причинени от
ухапването на 31.05.2018г. на жалбоподателя от куче, собственост на
въззиваемта. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно
и незаконосъобразно. На първо място се твърди, че първоинстанционният съд не е
дал изрични указания на жалбоподателя да установи правото на собственост върху
кучето, което го е ухапало. Твърди се, че не са обсъдени в пълнота всички
събрани доказателства относно това кое е кучето, ухапало жалбоподателя. В тази
връзка се твърди също така, че РС безкритично е възприел представен от
въззиваемата паспорт за домашен любимец, без да извърши сравнение с наличните
други доказателства и данни относно теглото и породата на кучето. Иска се
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което иска да
бъде уважен.
От въззиваемата Н.Д.Н. не е подаден отговор на
въззивната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Първоинстанционното
дело е образувано по искова молба от А.Д.А. против Н.Д.Н., с която е предявен
иск по чл. 50, във вр. чл. 45 от ЗЗД за това ответницата да бъде осъдена да
ищеца обезщетение в размер от 2000 лева за неимуществени вреди, причинени от
ухапването на 30.05.2018г. на жалбоподателя от куче, собственост на Н.. В
исковата молба се твърди, че на посочената дата- 31.05.2018г. в с.****, А.А. бил
изненадващо, непровокирано ухапан от кучето на Н.Н.. Кучето било от породата „Шпиц“,
тежало между 10 и 12 килограма и ухапването причинило на ищеца травматизъм-
дясната подбедрица на А. и глезена му били изподрани и се подули, текла му
кръв. По този начин той претърпял
неимуществени вреди- болка от ухапването, разочарование от пасивната
реакция на ответницата, унижение и обида от предложените му парични средства в
размер на 10 лева като обезщетение за причинените му неудобства.
С
подадения от Н.Н. отговор на исковата молба искът се оспорва като неоснователен.
Твърди се, че тя не притежавала куче. Куче притежавала дъщеря й, която
единствено полагала грижите за него.
Кучето не било с тегло между 10 и 12 килограма, тежало килограм и
половина. Ищецът не бил ухапан. Ако ищецът бил ухапан, причината била в това,
че А. провокирал нападението със свои действия – дразнил животното, опитал се
да го ритне.
По
първоинстанционното дело са разпитани свидетелите Ф. А. Ч. / без родство/, Р. С.
З. / дъщеря на въззиваемата/, Н. А. Д. / без родство/ и Г. П. Т. / без
родство/. Първият Свидетел Сочи, че живее в с.****. На 31.05.2018г. той седял
на една пейка пред читалището в селото. На стълбите пред читалището имало една
жена с куче, високо около 30- 40 сантиметра. Кучето било на каишка, която
жената държала, но не изкъсо, защото кучето обикаляло пред нея. Когато
жалбоподателят минал покрай него, то изненадващо го захапало за десния крак,
под капачката на коляното. Захапало го веднъж. Свидетелят не забелязал да го е
драло. След това се появила и една млада жена, която извадила десет лева и ги
подала на А. М. един вид като обезщетение за това, че кучето го захапало.
Свидетелката З. сочи, че с майка й трупа от циркови артисти били в с.****, за да
изнесат спектакъл. След приключване на спектакъла тя завързала кучето за
парапета пред читалището. Прибирали реквизита, като многократно излизали от
читалището и отново влизали. По едно време свидетелката чула, че някакъв мъж
вика по майка й, като я обвинявал, че кучето го било захапало. Р. З. му
обяснила, че няма как кучето да го е захапало, защото е вързано и не може да
стигне до него. М. й показал някаква стара рана на крака си и настоявал, че е
ухапан. Тогава тя му предложила десет лева, за да си купи риванол. Въззиваемата
била при кучето, но свидетелката не й го била оставила да го гледа. Единствено
Р. З. се грижела за него. Спектакълът бил изнесен на 01.06.2018г. за деня на
детето. В деня на инцидента свидетелят Г. Т. седял с Ф. Ч. пред читалището в с.****.
Имало много хора, а също и батути пред читалището. А. М. минал покрай двамата
си съселяни и ги поздравил. В този момент едно куче, което една възрастна жена
държала на каишка, го захапало. Жалбоподателят се обърнал към жената и й казал:
„Кучето ме захапа, защо поне няма намордник“. Появила се и една млада жена.
Извадила от портфейла си две банкноти по пет лева и ги подала на М. да промие
раната си. Кучето не било вързано, защото парапетът на читалището бил масивен,
зидан, а не с тръбна конструкция. Свидетелят Т. бил член на организираната от Р.
З. трупа и участвал в спектакъла в с.****. На втория курс при изнасяне на
реквизита от читалището свидетелят видял, че З. спори с някакъв мъж до
стълбището. Този мъж твърдял, че Т.- кучето на З., го било захапало. Кучето
било вързано за парапета на стълбището пред читалището. Свидетелят погледнал
там, където мъжът сочел, че е захапан, но не видял рана и/или кръв. Н.Н. стояла
пред читалището, за да пази реквизита, а не за да надзирава кучето.
По
първоинстанционното дело е прието заверено копие от „Паспорт за домашен
любимец“ за куче порода „Шпиц“ на име „Т.“. Паспортът следва да е издаден за
кучето, за което са дадени показания от горепосочените свидетели, тъй като
името му изрично се споменава от свидетеля Т., а и предвид липсата на данни за
това Н.Н. и дъщеря й Р. З. да са водили в с.**** и друго куче. От паспорта е
видно, че кучето на име Т. е собственост на Р. З. Същият съставлява официален
документ, издаден на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност и в съответствие с изискванията на Наредба № 6
от 08.10.2013г. за изискванията към средствата за официална идентификация на
животните и използването им, условията, реда и контрола по събиране, въвеждане,
поддържане и използване на информацията в Интегрираната информационна система
на Българската агенция по безопасност на храните. Ето защо и при липсата на
други доказателства относно правото на собственост върху кучето, следва да се
приеме, че към датата на процесния инцидент то не е било собственост на
въззиваемата.
Съгласно
чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а ако вредите
са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или
се е изгубило. Следователно, за да бъде ангажирана деликтната отговорност за
вреди, причинени от вещ- в конкретния случай от куче, не е задължително да се
установи, че привлеченият като ответник субект / физическо или юридическо лице/
е негов собственик. Доколкото лицето, под чийто надзор се намира животното,
носи солидарна отговорност със собственика, той може да отговаря и
самостоятелно за цялото дължимо обезщетение. Както се сочи и в мотивите към Определение
№ 545 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 459/2020 г., III г. о., ГК
„Собственикът има задължение да упражнява надзор върху притежаваните от него
вещи, а нарушаването на това задължение, когато от това са произтекли вреди за
друго лице, е основание за ангажиране на деликтната отговорност. Възможно е при
причиняване на деликта вещта да е била под надзора на друго лице, в който
случай, както е предвидено в чл. 50 ЗЗД, това трето лице заедно със
собственика, отговаря солидарно към пострадалия“. Когато
се установи, че животното, чрез което е причинено увреждането, е било под
надзора на лице, различно от собственика, то съдът е длъжен да съобрази това
обстоятелство / в този смисъл е и Решение № 851 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 502/2010 г., IV г. о., в мотивите на което е записано, че „На базата на
гласните доказателства, обаче, съдът е следвало да приеме, че кучето Н. е било
под надзора на [фирма], независимо дали негов действителен собственик е
управителят на фирмата Х. С. или неговият баща А. С“/.
От
показанията на разпитаните по първоинстанционното дело свидетели
непротиворечиво се установява, че в момента на инцидента до кучето е стояла Н.Н..
Настоящият състав на ПОС не възприема твърдението на разпитаните по нейно
искане свидетели Р. З. и Г. Т., че З. била вързала кучето за парапета на
стълбището пред читалището и то било под неин надзор, а не под надзора на майка
й. На първо място безспорен е фактът, че З. се е занимавала с изнасянето на
реквизита на трупата й от читалището и не би могла да упражнява траен надзор
върху домашния си любимец. Единствено майка й е била в непосредствена близост
до кучето и единствено тя обективно е имала възможност да го надзирава. По
първоинстанционното дело са приети и заверени копия от полицейска преписка,
образувана по жалба от А.А., в която се съдържат писмени обяснения от Р. З. В
тях е записано следното: „Майка ми беше с нейното кученце и държеше на повод“.
Писмените обяснения по полицейската преписка не съставляват нито писмено, нито
гласно доказателство относно изложените в тях обстоятелства. Обясненията обаче
съставляват доказателство за това, че З. саморъчно, в писмена форма е изложила
определени обстоятелства, които не кореспондират с показанията й в настоящето
съдебно производство. Това несъответствие, както и близката й родствена връзка
с въззиваемата дават достатъчно основание показанията на свидетелката З.-
конкретно относно това под чий надзор е било кучето и дали е било вързано, да
не бъдат възприети. Що се отнася до показанията на свидетеля Т., самият той
сочи, че бил ангажиран с пренасянето на
реквизита. До момента, в който жалбоподателят не се е оплакал, че е ухапан,
свидетелят е възприел единствено това, че кучето е до стълбището и с него е
майката на З. От показанията на свидетелите Ф. Ч. и Н. Д., които са преки
очевидци на инцидента, непротиворечиво се установява, че кучето на име Т. е
захапало жалбоподателя за десния крак под коляното. По първоинстанционното дело
е прието заключение по СМЕ, изготвено от в.л. д- р М. Б., в което е отразено,
че от наличната медицинска документация се установява, че на А. М. е причинено
„охлузване по дясната подбедрица и дясната глезенна става“, като е възможно „по
начин и време да се получат така, както се посочва в исковата молба и от
свидетелите по делото“. Отразено е също така, че на другия ден след инцидента
двете охлузвания са били промити с йодасепт, направена е инжекция с ТАП и са
изписани антибиотик и болкоуспокоително. Разгледани в тяхната съвкупност
свидетелските показания и заключението съставляват категорично доказателство за
това, че жалбоподателят е бил ухапан от надзираваното от въззиваемата куче,
причинени са му били определени травми и се е наложило да му бъде проведено
лечение.
Съгласно
заключението на д- р М. Б., непосредствено след инцидента А.А. е изпитвал
незначителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са
затихвали до пълното им изчезване за период от около 7 до 10 дни след
инцидента. Сравнително ниският интензитет на претърпените от жалбоподателя
болки и страдания се потвърждава и от свидетелските показания, видно от които
той не се е оплаквал от болката от ухапването, а от стреса и унижението от
внезапното нападение. С оглед горните констатации, настоящият състав на ПОС
намира, че обжалваното решение ще следва да бъде отменено частично до размер от
400 лева, до който размер претенцията за обезщетение се явява основателна, като
в полза на жалбоподателя бъде присъдена 1/5 от направените от него съдебни
разноски в първоинстанционното производство, които са в общ размер от 520 лева,
както и в настоящето производство- в размер от 640 лева, а именно съдебни
разноски в размер съответно от 104 лева и 128 лева. Обжалваното решение ще
следва да бъде отменено и в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на
въззиваемата, в качеството й на ответник по първоинстанционното дело, сумата от
400 лева- съдебни разноски, но само до размер от 1/5 от посочената сума, а
именно до размер от 80 лева.
Предвид
гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение
№ 4618/03.12.2019г. по гр.д.№ 10042/2018г. на ПдРС, ХІІ гр.с., с което е
отхвърлен предявен от жалбоподателя А.Д.А. ***, ЕГН: ********** иск по чл. 50,
във вр. чл. 45 от ЗЗД за това въззиваемата Н.Д.Н. ***, ЕГН: ********** да бъде
осъдена да му заплати обезщетение в размер от 2000 лева за неимуществени вреди,
причинени от ухапването на 31.05.2018г. на жалбоподателя от куче, порода
„Шпиц“, на име „Т.“, ведно със законните лихви върху горепосочената сума в
размер от 2000 лева, считано от 31.05.2018г., до окончателното й изплащане,
само в частта, с която искът е отхвърлен до размер от 400 лева, както и в
частта, с която А.Д.А. е осъден да заплати на Н.Д.Н. съдебни разноски в размер
над 320 лева, като вместо това
ОСЪЖДА Н.Д.Н.
***, ЕГН: ********** да заплати на А.Д.А. ***, ЕГН: ********** обезщетение по
чл. 50, във вр. чл. 45 от ЗЗД в размер от 400 лева за неимуществени вреди,
причинени от ухапването на 31.05.2018г. на жалбоподателя от куче, порода
„Шпиц“, на име „Т.“, намирало се под надзора на Н.Н., ведно със законните лихви
върху горепосочената сума в размер от 400 лева, считано от 31.05.2018г., до
окончателното й изплащане, както и да му заплати сумите от 104 лева- съдебни
разноски в първоинстанционното производство, и 128 лева- съдебни разноски в
настоящето въззивно производство.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 4618/03.12.2019г. по гр.д.№ 11042/2018г. на ПдРС, ХІІ гр.с. в
останалата му обжалвана част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: