РЕШЕНИЕ
№ 21153
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110119328 по описа за 2023 година
Предявени са два кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД и чл. 49 вр. чл. 45 вр.
чл. 52 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Е. К. А. срещу „Йеттел
България“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 210 лева, заплатена от ищеца на ответника без основание поради
липса на валидно сключен договор между страните и сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени на ищеца от противоправно поведение на служители на „Йеттел
България“ ЕАД в периода от м.8.2022 г. до 11.04.2023 г.
Ищецът твърди, че през м. август 2022 г. е посетил офис на „Йеттел
България“ ЕАД в „Бизнес парк – Младост-4“ с намерение да закупи
телефонен апарат, като служител на мобилния оператор му е препоръчал
такъв с първоначална вноска от 200 лева и двугодишен срок на изплащане.
Посещавайки отново същия офис през м. ноември 2022 г., ищецът разбрал, че
на негово име има сключен договор с мобилния оператор. Твърди, че след
поискване от негова страна, договорът не му е бил предоставен в офиса, а
същият е изпратен по куриер. Ищецът сочи, че е получил непълно копие на
договора, като заявява, че не е подписвал посочения документ и подписът му
е бил фалшифициран. Твърди, че е заплатил претендираните от ответното
дружество суми по договора, както и че е предплатил 126 лева за следващите
шест месеца. Прави оплаквания, че предоставената от ответника мобилна
услуга е нямала покритие в с. Бистрица, район Панчарево, където той живее.
Сочи, че след продължително водена кореспонденция с оператора, в която
1
ищецът е целял прекратяване на съществуващия договор, на 22.12.2022 г.
ответникът му е заявил писмено, че прекратяване на договора е възможно
единствено след заплащане на неустойка. Ищецът се обърнал към Комисия за
регулиране на съобщенията с цел да защити правата си. В резултат на тяхното
съдействие за прекратяване на договора, ответното дружество е заявило
съгласие за прекратяване на взаимоотношенията по него след заплащане на
стандартната цена на устройството. Ищецът твърди, че е заплатил цената на
устройството, както и че на 13.03.2023 г. е поискал да му бъде посочена
дължимата сума, но отговор от ответника не е получил. Моли съда да осъди
ответника да му възстанови сумата от 210 лева, които счита, че е заплатил без
основание поради липса на валидно сключен договор между него и ответното
дружество.
В исковата молба ищецът изтъква също, че по време на
кореспонденцията с мобилния оператор, служителите на последния са
осъществявали тормоз спрямо него, заплашвали го да заплаща недължими
суми. Твърди, че вследствие на непрестанни разходки от с. Бистрица до
офиса на оператора, той е получил усложнения след направена на 10.11.2022
г. операция – подуване на тестисите и силни болки. За обезщетение на
преживените болки и страдания претендира от ответника сумата от 3000 лева.
Моли и за заплащане на разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на
предявените искове. Оспорва изцяло фактите, посочени в исковата молба,
като недоказани. Твърди, че между страните е подписан договор за
мобилни/фиксирани услуги № *********/08.08.2022 г. към мобилен номер
++359*********. Посочва, че договорът между страните е подписан от ищеца
на таблет, като преди подписването му системата е предоставила на
потребителя правото да се запознае с резюме на договора. Твърди, че
договорът в електронен вариант е достъпен за ищеца на Yettel App за
разглеждане и изтегляне по всяко време. Твърди, че с отговор на жалба изх.№
GB-7X16U7K на ищеца е изпратен пълен вариант на договора. Поддържа, че
след подадена от ищеца жалба до КРС, последната е направила задълбочено
проучване на случая, изискала е книжа, справки от оператора, като в отговор
на подадената до ищеца жалба е посочено, че може да прекрати договора без
заплащане на неустойки, единствено следва ищецът да заплати на оператора
част от субсидираната сума за предоставеното мобилно устройство.
Ответникът твърди, че в отговор на отправено от ищеца запитване, е посочил
дължимата от ищеца сума – 102,23 лв. – разлика на дължима цена на
устройството и 36,43 лв. – надплатената по абонатния номер сума. Оспорва
иска за неимуществени вреди по основание размер, оспорва причинна връзка
между твърдяно неправомерно поведение на ответника и твърдените от
ищеца вреди. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.
Със становище от 20.11.2023 г. ищецът сочи като невярно твърдението на
ответника относно факта, че е имал възможност предварително да се запознае
със съдържанието на договора. Сочи, че сторените от него плащания са били
направени с цел заплащане на мобилно устройство, а не на мобилни услуги.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
За основателността на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване само
даването на и получаването от ответника на нещо (в случая сумата от 3805,10
лева), а ответникът следва при условията на пълно и главно доказване да
установи основанието, на което го е получил и че има право да го задържи,
поради което не се дължи връщане, или респ. връщането на сумата /така напр.
Решение № 182 от 15.07.2019 г. по гр. д. № 3322/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/.
Основният спорен въпрос между страните е имало ли е основание, въз
основа на което ответникът е следвало да получи тази сума.
С оглед твърденията на ответника, последният следва да докаже в
условия на пълно и главно доказване, че между него и ищеца е бил сключен
валиден договор за мобилни/фиксирани услуги № *********/08.08.2022 г.
към мобилен номер ++359********* и настъпила изискуемост за плащане на
процесната сума.
С приетия доклад по делото на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК като безспорни
и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени
фактите, че ищецът Е. А. е извършвал плащания в полза на „Йеттел България“
ЕАД.
Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба и
отговора, спорно по делото се явява единствено основанието за извършените
плащания - дали същите са били за погасяване на задължения за мобилни
услуги и мобилно устройство по процесния договор, или са платени без
основание.
В проведеното открито съдебно заседание на 01.12.2023 г. ищецът не
поддържа направеното от него оспорване на положения под договора подпис
за потребител. Заявява, че подписът в процесния договор е положен от него,
поради което съдът е счел, че не е необходимо откриването на производство
по оспорване автентичонстта на документа по реда на чл. 193 ГПК и
допускане изготвянето на СГЕ с оглед направеното от ответника искане.
Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК следва да се приеме, между ищеца и
ответника е сключен процесният договор с № ********* на 08.08.2022 г.
Видно от съдържанието на договора, в същия изрично е посочено, че
страна по него е ищецът Е. К. А., в качеството си на потребител. В т.4 и т.5 от
същия става ясно какви са условията на избрания от него абонаментен план,
услугите, включени в него и вида на избрания от него мобилен апарат.
Месечният абонамент за първите 24 месеца от договора е уговорен в размер
на 15,99 лева. В т.6 от договора е посочен номера на СИМ картата, както и
общата лизингова цена на мобилния апарат с абонаментния план в размер на
124,99 лева и стандартна цена на устройството без абонамент в размер на
299,90 лева. Описана е и отстъпката, която ищецът ще получи, при
3
закупуване на устройството след подписване на новия договор. На ищеца са
представени общи условия на ответника за взаимоотношения с потребителите
на мобилни телефонни услуги, като той се е съгласил с тях, полагайки
подписа си на Декларация – съгласие от 08.08.2022 г.
Ищецът, видно от Заявление за активиране/деактивиране на услуга от
08.08.2022 г., е заявил и активация на услуга за онлайн защита за сумата от
1,20 лева на месец, като първите два месеца са били промоционални за 0,00
лева.
На 08.08.2022 г. ищецът е закупил от „Йеттел България“ ЕАД мобилен
апарат марка Realme, модел C11, IMEI видно от представената фактура по
делото /л. 93/, а така също описан и в процесния договор.
За потребените от ищеца услуги били издадени следните фактури:
фактура № ********** от 15.08.2022 г. на стойност 19,60 лева; фактура №
********** от 15.09.2022 г. на стойност 20,97 лева; фактура № ********** от
15.10.2022 г. на стойност 22,17 лева; фактура № ********** от 15.11.2022 г.
на стойност 21,87 лева. Съгласно условията, описани в договора,
потребителят следвало да заплаща цената на ползваните от него услуги в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването ѝ.
В подкрепа на своите твърдения в исковата молба, ищецът представя
фискални бонове, от които се установява, че същият е извършил плащания по
издадените му фактури. Това се подкрепя и от справката за издадени фактури
от „Йеттел България“ ЕАД и съответните плащания по тях. Съдът приема, че
между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по
договор за мобилни услуги, като ответникът е осъществил продажба на
услуги, които ищецът е получил и заплатил.
Видно от отговора на жалба с изх. № GB-8JMDORN / 15.03.2023 г. от
ответника, както и от отговора на Комисията за регулиране на съобщенията
от 15.04.2023 г., съдът приема, че на ищеца е предоставена възможност за
прекратяване на процесния договор без начисляване на неустойки, като
единствено е следвало да заплати част от субсидираната сума за взетото
крайно устройство.
С оглед представените от ищеца и ответника и приети като относими и
допустими по делото писмени доказателства, съдът приема за доказан
правнорелевантния факт, че процесната сума от 210 лева е заплатена на
ответника.
Съгласно общите правила за доказване и с оглед правната квалификация
на предявения иск, ответникът доказа в условия на пълно и главно доказване,
че между него и ищеца е бил сключен валиден договор за
мобилни/фиксирани услуги № г. към мобилен номер + и настъпила
изискуемост за плащане на процесната сума.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че ответникът е
получил процесната сума при наличието на годно правно основание –договор
за мобилни услуги от 08.08.2023 г., сключен с ищеца, поради което не дължи
връщане на сумата.
4
С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска по чл. 49 вр. с чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни
за себе си последици, a именно: 1/ противоправно и виновно поведение на
служители на ответника, изразяващо се в оказан тормоз спрямо ищеца,
действия, довели до необходимост от разкарване на ищеца ежедневно от с. Б
до офис на мобилния оператор, отправени заплахи; 2/ твърдените вреди,
претърпени от ищеца, изразяващи се в получаване на усложнения в
следоперативен период, подуване на тестиси и силни болки и страдания,
както и 3/ причинна връзка между действията на служители при ответника и
настъпилите вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
погасяване на задължението си за обезщетяване на претърпените вреди.
В заявление от 31.05.2023 г. подадено от ищеца, последният твърди, че е
бил подлаган на изнудване, а също и заплашван от страна на служители на
ответника. В заявление от 03.07.2023 г. ищецът подробно е описал в какво се
изразило противоправното поведение на служителите, като счита за такова
получените фактури за неосъществени услуги, както и предложението за
прекратяване на договор след заплащане на неустойки.
От приложените по делото епикриза и служебна бележка от МБАЛ
„Доверие“ АД става ясно, че на 08.11.2022 г. на ищеца е била извършена
оперативна интервенция.
Видно от справката за плащания към ответника е, че на 21.11.2022 г.
ищецът е посетил офис на ответното дружество, за да заплати дължими от
него суми по договор. Информирането на ищеца за дължимите от него суми,
съдът не отчита като проявление на тормоз и изнудване, както и не счита, че
същите са довели до непрестанно разкарване на ищеца от с. Б до офиса на
ответника. Посочените от ищеца действия на служителите на ответника не
са неправомерни.
Не се доказаха претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в
усложнения в следоперативния период – подуване на тестисите и силни
болки и страдания, нито пък, че последните са в причинна връзка с
действията на служителите на ответника.
В тази връзка следва да се посочи, че с определението от 29.09.2023 г.
съдът е уважил искане на ищеца за допускане събирането на гласни
доказателствени средства за установяване на претърпените от ищеца болки и
страдания в периода от м. 08.2022 г. до 11.04.2023 г., вследствие на
противоправно поведение на ответника, чрез разпит при режим на довеждане
на един свидетел от ищеца. На осн. чл. 158 ГПК е бил определен срок на
ищеца за водене на допуснатия свидетел в насроченото открито съдебно
заседание, като му е указано, че при неизпълнение без представени
доказателства за уважителна причина, допуснатото доказателство ще бъде
отменено. Поради неизпълнение на указанието за водене на свидетел в
5
насроченото по делото открито съдебно заседание, с протоколно определение
от 30.11.2023 г., съдът, на осн. чл. 253 ГПК, е отменил определението си от
29.09.2023 г. в частта, с която е допуснато събирането на гласни
доказателствени средства.
Поради изложеното и не доказване на елементите от фактическия състав
на спорното материално право, предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода от спора и направено от ответника искане, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от
ответното дружество разноски. В полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в минимално предвидения размер от 100 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е. К. А. с ЕГН
********** срещу „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
Парк София, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 210 лева, представляваща заплатена от ищеца на ответника сума
без основание, поради липса на валидно сключен договор за мобилни услуги
между страните.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е. К. А. с ЕГН
********** срещу „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
Парк София, иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени на ищеца от
противоправно поведение на служители на „Йеттел България“ ЕАД в периода
от м.08.2022 г. до 11.04.2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Е. К. А. с ЕГН ********** да заплати
на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София сумата от 100 лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6