МОТИВИ по НОХД № 503/2015 г.
Подсъдимият К. Л.Х. *** е обвинен
в извършване на престъпление по чл.343 ал.4 пр.1 и 3, вр. ал.3 б.”Б” пр.1, вр.
ал.1 б.”Б”, вр. б.”В”, вр. чл.342 ал.1 НК за това, че на 28.11.2013 г. на път №
11-58 в района на километър 43+500 – А. – К., обл. Пловдивска, при управление
на МПС – товарен автомобил „Форд Транзит” с ДК № ***, е нарушил правилата за
движение по пътищата:
- чл.42 ал.1 т.2 ЗДвП „Водач,
който ще предприеме изпреварване, е длъжен, след като е подал сигнал, да се
убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване,
и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на
движение”
- чл.42 ал.2 т.2 ЗДвП „Водач,
който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътната лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея”
- чл.42 ал.2 т.3 ЗДвП – „Водач,
който изпреварва, е длъжен да се убеди, че като се движи с безопасна скорост,
може да извърши изпреварването за кратко време”, и по непредпазливост е
причинил телесна повреда и смърт на повече от едно лице – смърт на Т. Г. К. с
ЕГН **********, настъпила на 02.12.2013 г., и средна телесна повреда на П.П.П.,
изразяваща се в счупване на гръдната кост, довело до трайно затрудняване
движенията на снагата за повече от един месец.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив поддържа внесеното обвинение, като счита, че на подсъдимия Х.
следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, при условията на чл.66
ал.1 НК.
Частните обвинители Н.К. – лично
за себе си и малолетния си син Н.К., Н.Л. – лично и чрез повереника си адв. Е.,
поддържат обвинението, а частният обвинител П.П., чрез повереника си адв. Е.,
също поддържа обвинението, като считат, че на подсъдимия Х. следва да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно.
Подсъдимият признава вината си,
като производството по делото е по реда на Глава ХХVІІ – чл.370 т.2 НПК, като
лично и чрез защитника си адв. П., моли, ако му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода”, изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 НК.
Пловдивският окръжен съд, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че се установи фактическа обстановка, изложена в
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият К. Л.Х. е
правоспособен водач на МПС, като притежава свидетелство за управление № ***,
издадено на 28.07.2011 г. и до момента на извършване на престъплението няма
регистрирани нарушения на правилата за движение по пътищата.
Към есента на 2011 г. подсъдимият
работил като шофьор във фирма „П.” ЕООД – гр. Д. Същата била представител на
фирма „С.” за гр. А. и се занимавала с разносна търговия в гр. А. и околните
села. Подсъдимият управлявал служебен микробус „Форд Транзит” с ДК № ***, който
към момента на извършване на деянието бил технически изправен и преминал ГТП.
На 28.11.2013 г. в ранния
следобед, подсъдимият потеглил с управлявания от него микробус от гр. Пловдив
за с. И., общ. А., за да зарежда магазините с продукти, като с него в микробуса
пътувала свидетелката И.Г. – продавач-консултант във фирма „Б.”, която
доставяла продукти на марките „С.” и „О.” в търговската мрежа. На тази дата,
около 14 часа, подсъдимият и свидетелката Г. приключили с доставка на продукти
в търговските обекти на с. И. и тръгнали да се прибират в посока гр. А., като
пътят им минавал през с. Т., общ. А..
По същото време на 28.11.2013 г.,
около 14 часа, свидетелят П.П. и пострадалата Т. К. пътували със служебен
автомобил – лек автомобил „Пежо 206” с ДК № *** в посока А. – с. И., като
автомобилът управлявала пострадалата К.. Двамата работили като търговски
представители на „В.” АД, като обикаляли и промотирали стоки, предлагани от „В.”
в търговската мрежа. Намерението им било да отидат до с. Б. и с. И., а след
това – в гр. П., като пътят им минавал през с. Т..
Подсъдимият Х. управлявал
микробуса „Форд Транзит” със скорост около 98 км/ч, а пострадалата К. – лекия
автомобил „Пежо 206” със скорост около 78 км/ч. Подсъдимият управлявал
микробуса по платното за движение на пътя с. Т. – гр. А., в посока от юг на
север, докато пострадалата Т. К. по същото време се движела по платното за
движение на същия път, в посока от север на юг, срещу микробуса. Около 14.40
часа на 28.11.2013 г. на път ІІ-58, в района на километър 43+500 А. – К., на
около 1.2 км северно от с. Т., общ. А., подсъдимият Х. предприел маневра
изпреварване на движещия се пред него автомобил „Опел Вектра”, управлявал от
свидетеля А.К.. В края на маневрата се върнал рязко в дясната лента на движение
на пътя, но загубил контрол над микробуса, след което отклонил волана наляво,
за да го овладее. При тази маневра автомобилът, управляван от подсъдимия,
загубил устойчивост, навлязъл в лявата лента за насрещно движещи се автомобили,
където след 0.4 секунди последвал удар между микробуса, управляван от Х. и
лекия автомобил „Пежо 206”, управляван от пострадалата Т. К.. При станалото ПТП
свидетелят П.П. бил с наранявания в гръдната област, а Т. К. – с политравма и
неконтактна, като двамата са били настанени за лечение в УМБАЛ „Св. Георги” –
гр. П. Въпреки оказаната адекватна медицинска помощ, на 02.12.2013 г. К.
починала в болничното заведение.
По делото са назначени и
извършени химически експертизи, от които е видно, че и двамата водачи на МПС –
подсъдимият Х. и пострадалата К., не са употребили алкохол или други упойващи
вещества.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза на пострадалия П.П. е видно, че при станалото
ПТП му е причинено счупване на гръдната кост, контузия на гръдния кош и корема,
охлузвания и кръвонасядания в областта на лявата ръка. Счупването на гръдната
кост е довело до трайно затрудняване движенията на снагата, за повече от един
месец, което се преценява като следна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза на труп се установява, че непосредствена
причина за смъртта на пострадалата Т. К. е тежката черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в оток и контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки и в мозъчните стомахчета, с последваща остра сърдечно-съдова
недостатъчност.
От заключението на изготвената
съдебна авто-техническа експертиза се установява, че ударът между двете МПС е
настъпил на лявата /западна/ лента на платното за движение, в предната част на
товарния автомобил „Форд Транзит” и предна лява част на лекия автомобил „Пежо
206”, като скоростта на движение на микробуса в момента на удара е била около
98 км/ч, а скоростта на движение на лекия автомобил „Пежо 206” е била около 78
км/ч. След удара лекият автомобил „Пежо 206” се е завъртял около оста си и е
напуснал платното от запад, а товарният автомобил „Форд Транзит” се е преобърнал
на дясната си страна и също е напуснал платното за движение от запад. В
създалата се пътна ситуация, водачът на лекия автомобил „Пежо 206” -
пострадалата К., е нямала техническата възможност да избегне чрез безопасно
екстрено спиране удара, докато водачът на лекия автомобил „Форд Транзит” –
подсъдимият Х., е имал техническата възможност да избегне удара, ако бе
продължил движението си в своята лента за движение, без да навлиза в насрещната
лента за движение, когато там насрещно е идвал лекия автомобил „Пежо”.
Основната причина, според заключението на експертизата, за настъпването на ПТП,
е че водачът на лекия автомобил „Форд Транзит” – подсъдимият Х., е навлязъл в
лявата лента на платното за движение, по място и начин и в момент, когато там
не е било безопасно, тъй като там насрещно се е движил лекият автомобил „Пежо
206”, управляван от пострадалата К..
При управлението на МПС – товарен
автомобил „Форд Транзит” с ДК № ***, на 28.11.2013 г., подсъдимият Х. е нарушил
следните правила за движение по пътищата от ЗДВП:
- чл.42 ал.1 т.2 ЗДвП „Водач,
който ще предприеме изпреварване, е длъжен, след като е подал сигнал, да се
убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване,
и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на
движение”
- чл.42 ал.2 т.2 ЗДвП „Водач,
който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътната лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея”
- чл.42 ал.2 т.3 ЗДвП – „Водач,
който изпреварва, е длъжен да се убеди, че като се движи с безопасна скорост,
може да извърши изпреварването за кратко време”.
Нарушението на тези правила за
движение по пътищата е в пряка причинно-следствена връзка със станалото ПТП и
причинените телесни увреждания на пострадалия П.П. и смъртта на пострадалата Т.
К..
Изложената фактическа обстановка
се потвърждава от самопризнанията на подсъдимия, дадени по реда на чл.370 т.2 НПК; протоколите за разпит и експертни заключения; писмените доказателства,
събрани в досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 НПК.
При приетата фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият К. Л.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на чл. 343 ал.4 пр.1 и 3, вр.
ал.3 б.”Б” пр.1, вр. ал.1 б.”Б” пр.2, вр. б.”В”, вр. чл.342 ал.1 НК, във вр. с
чл.42 ал.1 т.2, ал.2 т.2 и т.3 ЗДвП, за това че на 28.11.2013 г. на път № 11-58
в района на километър 43+500 – А. – К., обл. Пловдивска, при управление на МПС
– товарен автомобил „Форд Транзит” с ДК № ***, е нарушил правилата за движение
по пътищата:
- чл.42 ал.1 т.2 ЗДвП „Водач,
който ще предприеме изпреварване, е длъжен, след като е подал сигнал, да се
убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване,
и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на
движение”
- чл.42 ал.2 т.2 ЗДвП „Водач,
който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътната лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея”
- чл.42 ал.2 т.3 ЗДвП – „Водач,
който изпреварва, е длъжен да се убеди, че като се движи с безопасна скорост,
може да извърши изпреварването за кратко време”, и по непредпазливост е
причинил телесна повреда и смърт на повече от едно лице – смърт на Т. Г. К. с
ЕГН **********, настъпила на 02.12.2013 г., и средна телесна повреда на П.П.П.,
изразяваща се в счупване на гръдната кост, довело до трайно затрудняване
движенията на снагата за повече от един месец.
При установената фактическа
обстановка и направената въз основа на нея правна квалификация на деянието,
след като се съобрази с целите на генералната и специалната превенция, с
обстоятелството, че производството по делото е по реда на Глава ХХVІІ – чл.370
т.2 НПК, съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Х.,
трябва да бъде определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства
– чисто съдебно минало, липса на нарушения на правилата за движение по пътищата
като водач на МПС, млада възраст, трудова заетост, искрено съжаление и
разкаяние за стореното, поради което го осъжда на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, което наказание, съгласно разпоредбата на чл.58а ал.1 НК
НАМАЛЯВА с една трета, или наказанието, което Х. следва да изтърпи, е в размер
на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Съдът намира, че за постигане
целите на наказанията, не се налага подсъдимият да изтърпява ефективно
наложеното му наказание „лишаване от свобода” и да се откъсва от естествената
му социална и професионална среда. Х. е личност с ниска степен на обществена
опасност, млад човек, и един престой в местата за изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода”, би бил пагубен за по-нататъшното му развитие и
реализация в обществото, поради което на основание чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА
изпълнението на наказанието от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода с изпитателен
срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Доводите на защитника на
подсъдимия – адв. П., за определяне на наказание при условията на чл.55 НК са
неоснователни. Смекчаващите отговорността обстоятелства при Х. са множество, но
в никакъв случай многобройни или изключителни, нито пък определеното му наказание
е несъразмерно тежко, за да се наложи наказание под законовия минимум.
На основание чл.37 ал.1 т.7, вр.
чл.49 ал.2 НК подсъдимият Х. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за един
по-дълъг период от време, с оглед причинения престъпен резултат – за срок от
ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Разноски по делото: Подсъдимият К.
Л.Х. следва да заплати сумата от 428 лв. по сметка на ВСС, както и сумите от
250 лв. – направени разноски по делото от частния обвинител Н.Й.Л., 250 лв. –
направени разноски по делото от частния обвинител Н.Н.К. – лично за него, както
и 250 лв., в качеството му на законен представител на малолетния му син Н. Н. К..
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: