№ 1254
гр. Варна, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502746 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 2704/13.01.2022 г. от адв. А.П. - ВАК, в качеството й на
процесуален представител на АР. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Долни
чифлик, обл. Варна, ул. „Безименна“ № 14, в която е направено искане за допълване в
частта за разноските на постановеното по делото Определение № 154 от 13.01.2022 г., с
което производството е прекратено поради недопустимост на въззивната жалба като
подадена след изтичане на срока за обжалване на съдебния акт.
В молбата се излага, че според чл. 78, ал. 4 от ГПК, приложим съгласно разпоредбата
на чл. 273 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като в
случая искането за присъждане на такива за адвокатско възнаграждение е направено
своевременно с отговора на въззивната жалба. Представен е списък по чл. 80 ГПК и договор
за правна защита и съдействие от дата 09.09.2021 г., съгласно който страната е платила в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева. Настоява същото да бъде
присъдено.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от адв. С.В. – ВАК, особен
предствител на въззивника ИВ. Р. СЛ., ЕГН **********, с който изразява становище, че от
така представения договор за правна защита и съдействие не може да се направи извод, че
разноските, обективирани в него, са сторени в настоящото производство, тъй като е
записано, че същите са за процесуално представителство и защита срещу въззивна жалба вх.
№ 23164/14.08.2021 г. Сочи, че въззивната жалба, по която е образувано настоящато
производство е с вх. № 23464/04.08.2021 г. Алтернативно счита, че ако съдът приеме, че са
налице валидни доказателства за сторени разноски, същите следва да бъдат присъдени само
до размера на реално извършените процесуални действия – за изготвяне на писмен отговор
на въззивната жалба. Заявява, че ако съдът намери искането за присъждане на разноски за
основателно, прави възражение за прекомерност и настоява да бъдат редуцирани до
размера, определен с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
1
Настоящият състав, с оглед направеното искане и материалите по делото, намира
следното:
Депозираната молба е допустима, същата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице, и по същество се явява частично основателна.
С Определение № 154 от 13.01.2022 г. настоящият съдебен състав е прекратил
производството, образувано по въззивна жалба с вх. № 23464/04.08.2021 г., депозирана от
адв. С.В. – ВАК, особен предствител на ИВ. Р. СЛ., срещу Решение № 732/28.06.2021 г.,
постановено по гр. д. № 10980/2020 г. по описа на ВРС, XXXI състав, поради
недопустимост на същата като подадена след изтичане на срока за обжалване на съдебния
акт.
С горецитираното определение съдът не се е произнесъл по направеното с отговора
на въззивната жалба искане за присъждане на разноски. С молба вх. № 2704/13.01.2022 г.
страната своевременно е представила договор за правна защита и съдействие като
доказателство за платено в брой адвокатско възнаграждение, съставляващ основание за
допълване на постановения съдебен акт съобразно чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
въззивника, че договорът е неотносим към настоящото производство поради посочена в него
въззивна жалба с вх. № 23164 от дата 14.08.2021 г. Видно от договора, номерът на
въззивната жалба действително е сгрешен, като третата цифра е изписана като 1 вместо 4.
Правилно е посочена обаче датата на подаване на същата - 04.08.2021 г.; посочени са трите
имена, адреса и ЕГН на въззиваемия. Съобразявайки горното, съдът намира, че въпреки
допуснатата грешка, договорът представлява годно доказателство за извършването на
обективираните в него разноски. Освен това, изрично е отразено, че същите са за
представителство и защита срещу въззивната жалба, като са сторени преди първото
процесуално действие на въззиваемия, с оглед на развитие на производството, поради което
съдът намира за неоснователно и искането те да бъдат редуцирани до размера на
възнаграждението единствено за отговор на въззивната жалба.
Предвид фактическата и правна сложност на извършените до момента процесуални
действия, настоящият съдебен състав намира за основателно направеното възражение за
прекомерност и счита, че възнаграждението следва да бъде присъдено съобразно чл. 7, ал. 2,
т. 3 на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в размер от 675 лева.
С оглед на гореизложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Определение № 154 от 13.01.2022 г.,
постановено по в. гр. дело № 2746/2021 г. по описа на ОС – Варна, като
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, ИВ. Р. СЛ., ЕГН **********, с адрес:
гр. Долни чифлик, обл. Варна, ул. "Армейска" № 18, да заплати на АР. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Долни чифлик, обл. Варна, ул. „Безименна“ № 14, сумата от 675,00
лева (Шестстотин седемдесет и пет лева), представляваща сторени пред въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски, включващи платено в брой адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Варна, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3