Решение по дело №768/2023 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 80
Дата: 27 май 2024 г.
Съдия: Теодора Богомилова Стоянова Христова
Дело: 20234150100768
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Свищов, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20234150100768 по описа за 2023 година
ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от "Ю" АД с ЕИК *, гр.**, представлявано от
П.Н.Д. и Д.Б.Ш. , чрез пълномощника адв.Еленков против С. В. К. с ЕГН
**********, с адрес гр. *** и Д. И. К с ЕГН ********** с адрес гр. ***.
Твърди,че на 22.08.2014г. между "Ю" АД-кредитодател и ответниците С. В.
К. и Д. И. К, като съкредитоискатели бил сключен Договор за потребителски
кредит № FL742207, по силата на който банката е отпуснала потребителски
кредит от 6269,00 лв. на физическите лица за срок от 95 месеца,като
договорът изтича на 22.07.2022г. Към 22.11.2015г. кредитополучателят е
преустановил обслужването на заема, поради което същият е станал
предсрочно изискуем на дата 04.11.2021 г., след като длъжниците били
уведомени. Останало непогасеното задължение в размер на 5200,20лева (пет
хиляди и двеста лева и 20 ст.) ,представляваща дължима главница за периода:
22.11.2015 – 28.02.2022 г.,както и 184,20лева –такси. За посочената сума -
5200,20лева (пет хиляди и двеста лева и 20 ст.) ,представляваща дължима
главница за периода 22.11.2015 – 28.02.2022 г.,както и 184,20лева –такси,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 15.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението ,
1
ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК и по ч.гр.д. 165/2022г. на СвРС е
издадена Заповед за незабавно изпълнение №81/15.03.2022г. и изпълнителен
лист. Длъжниците са получили съобщение за издадената Заповед за
изпълнение на основание чл.47 ал.5 от ГПК, поради което ищецът предявява
настоящия установителен иск. Моли съда да признае, че С. В. К. с ЕГН
**********, с адрес гр. *** и Д. И. К с ЕГН ********** с адрес гр. ***
дължат солидарно на "Ю" АД горепосочените суми. Претендира разноски
както в заповедното, такава и в исковото производство.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК
особеният представител на ответниците - адв.М. Г. е подала
отговор.Заявява,че искът е допустим, но частично неоснователен. Счита, че
по отношение на вноските за периода 22.11.2015г. до 4.11.2016г. е настъпила
пет годишна погасителна давност, предвид обстоятелството, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем на 4.11.2021г. В съдебно заседание
ответниците се представляват от адв.Г., която поддържа заявеното в отговора.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Предявеният иск от ищеца е установителен по чл.422 от ГПК за сумата
5200,20лева (пет хиляди и двеста лева и 20 ст.) ,представляваща дължима
главница за периода 22.11.2015 – 28.02.2022 г.,както и 184,20лева –такси,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 15.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Не се спори, че между "Ю" АД , в качеството му на кредитор и
ответниците С. В. К. и Д. И. К в качеството им на кредитополучатели, на
22.08.2014г. е подписан Договор за потребителски кредит № FL742207, по
силата на който банката е отпуснала потребителски кредит от 6269,00 лв. на
физическите лица за срок от 95 месеца. Приложен е Договорът, погасителен
план, както и банкови бордера, видно от които отпуснатата в заем сума е
преведена за покриване на задължения по друг потребителски кредит на С. В.
К. и по кредитна карта. Срокът на договора изтича на 22.07.2022г., когато е
следвало да бъде платена последната погасителна вноска. Към 22.11.2015г.
кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което
същият е станал предсрочно изискуем на дата 4.11.2021 г., след като
2
длъжниците били уведомени. Към този момент е имало непогасеното
задължение в размер на 5200,20лева (пет хиляди и двеста лева и 20 ст.)
,представляваща дължима главница за периода: 22.11.2015 – 28.02.2022
г.,както и 184,20лева –такси. За тези суми , на 15.03.2022 г. ищецът е подал
заявление по чл.417 от ГПК и по ч.гр.д. 165/2022г. на СвРС е издадена
Заповед за незабавно изпълнение №81/15.03.2022г.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност , което съдът
намира за неоснователно. Заявено е, че по отношение на вноските за периода
22.11.2015г. до 4.11.2016г. е настъпила пет годишна погасителна давност,
предвид обстоятелството, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
4.11.2021г.
Задължението е с уговорен срок- до 28.02.2022г., или в случая кредитът
е обявен за предсрочно изискуем на 4.11.2021г. , то следва, че давностния
срок започва да тече от настъпване на изискуемостта на задължението.
Задължението е общо в размер на дадената в заем сума и уговорено
възнаграждение, като начина на погасяване на вноски означава разсрочване
на задължението, което е неделимо, а не се касае до задължение с периодично
изпълнение по смисъла на чл. 111 от ЗЗД. На 4.11.2021г. е обявена предсрочна
изискуемост на задължението по Договор за потребителски кредит №
FL742207 и давността за погасяване на цялото задължение е започнала да тече
от тази дата, като към датата на подаване на заявлението - 15.03.2022 г. не е
изтекла петгодишната давност за погасяване на главницата. Съгласно
трайната практика на ВКС, при договорът за банков кредит е налице
неделимо плащане и договореното за връщане на заема на погасителни
вноски не превръща договора в такъв за периодични плащания, а
представлява частични плащания по договора, поради което приложим е
общия петгодишен срок по чл. 110 ЗЗД, а не тригодишния такъв и за общата
сума , а не за отделни вноски.

Предвид на гореизложеното, съдът намира че искът е основателен и
доказан , поради което следва да се уважи в претендирания размер.
При този изход на делото, разноските остават за сметка на ответниците.
Ищецът не е представил списък по чл.80 от ГПК за направени разноски, но
3
същите са в размер на 1613,82лева в исковото производство, от които ДТ -
107,69 лв., депозит за особен представител 500,00лева, адвокатско
възнаграждение – 1006,13 лева. Всеки от двамата ответници следва да
заплати по 806,91 лева.Разноските в заповедното производство фигурират в
изпълнителния лист по Заповед за незабавно изпълнение №81/15.03.2022г.
по ч.гр.д. 165/2022г. на СвРС.

Водим от горното на основание чл.422 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 15.03.2022 г. (датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК в Районен съд-Свищов) и понастоящем в полза на "Ю" АД с ЕИК *,
гр.**, представлявано от П.Н.Д. и Д.Б.Ш. съществува вземане против С. В. К.
с ЕГН **********, с адрес гр. *** и Д. И. К с ЕГН ********** с адрес гр. ***
за сумата 5200,20лева (пет хиляди и двеста лева и 20 ст.) ,представляваща
дължима главница за периода 22.11.2015 – 28.02.2022 г.,както и 184,20лева –
такси, ведно със законна лихва върху главницата от 15.03.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, съгласно Заповед за незабавно
изпълнение №81/15.03.2022г. по ч.гр.д. 165/2022г. на СвРС

ОСЪЖДА С. В. К. с ЕГН **********, с адрес гр. *** да заплати на
"Ю" АД с ЕИК *, гр.** сумата 806,91 лева - разноски в исковото
производство.

ОСЪЖДА Д. И. К с ЕГН **********, с адрес гр. *** да заплати на
"Ю" АД с ЕИК *, гр.** сумата 806,91 лева - разноски в исковото
производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване
на страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
4
5