Р Е Ш Е Н И Е № 72
гр.Сливен, 16.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ В.
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
мл.с.ЮЛИАНА ТОЛЕВА
При
участието на секретаря Радост Гърдева и Зам.окръжен прокурор Диана Стоева, сложи
на разглеждане от председателя Мая В. ВНОХД № 464/2019г. по описа на Сливенския
окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда № 123/29.07.2019г. по НОХД № 806/2019г. по описа
на Районен съд Сливен, подс.Д.Х.И. е признат за виновен в това, че за периода
от 15.11.2018г. до 12.12.2018г. в гр.Сливен, в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на помагач на неустановен извършител, с цел да
набави за себе си и за неустановеното лице имотна облага, поддържал заблуждение
у Й.К.Ц. от гр.Сливен, с което му причинил имотна вреда в размер на 1900лв; П.Б.Д.
***, с което му причинил имотна вреда в размер на 2000лв; Е.А.В. ***, с което й
причинил имотна вреда в размер на 12300лв и 195 щатски долара на стойност
334.46лв, общо 12634.46лв; Т.И.И. ***, с което й причинил имотна вреда в размер
на 2000лв и Г.Х.С. ***, с което й причинил имотна вреда в размер на 3380лв и
1050 евро на стойност 2053.62лв, всичко на обща стойност 5433.62лв, или всичко
на обща стойност 23968.08лв - престъпление по чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1,
вр.чл.20 ал.4 от НК. С присъдата подс.И. е признат за невиновен за това, че на
12.12.2018г. в качеството си на помагач на неустановен извършител, с цел да
набави за себе си и за неустановеното лице имотна облага, поддържал заблуждение
у М.Д.С. ***, с което й причинил имотна вреда в размер на 500лв и 5600
американски долара на стойност 9653.34лв или общо 10 153.34лв, като е
оправдан по повдигнатото обвинение по чл.209 ал.1, вр.чл.20 ал.4 от НК. С
присъдата, на основание чл.54 ал.1 от НК, на подс.Д.И. е наложено наказание две
години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. С
присъдата подс.И. е осъден да заплати на П.Б.Д. сумата от 2000лв, на Е. А. В.
сумата от 12 634.46лв, на Т.И.И. сумата от 2000лв и на Г.Х. Стоянов сумата
от 5433.62лв, представляващи обезщетение за причинени им от престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
20.11.2018г. /за Д./, 22.11.2018г. /за В./, 11.12.2018г. /за И./ и 12.12.2018г.
/за С./, до окончателното изплащане на сумата, както и направените от тях
разноски в размер на 400лв /за Д./, 800лв /за В./, 300лв /за И./ и 150лв /за С./.
Отхвърлен е предявения от М.Д.С. граждански иск против подсъдимия за сумата
10 153.34лв, като неоснователен. С присъдата е отнето в полза на държавата
приложеното по делото веществено доказателство по делото 1бр. мобилен телефон
марка „Нокиа“, модел 1208 с ИМЕЙ 358243033213681 и 1бр. СИМ карта, които да се
унищожат като вещи без стойност.С присъдата подс.И. е осъден да заплати в полза
на държавата по сметка на ОД МВР Сливен сумата от 207.45лв, представляваща
направени разноски по делото. С присъдата подс.И. е осъден да заплати в полза
на държавата по сметка на НБПП сумата от 120лв, направени разноски за правна
защита на ДП. Подс.И. е осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка
на СлРС сумата от 882.72лв, държавни такси върху уважените граждански искове.
Присъдата е обжалвана от подс.Д.И., чрез служебния му защитник.
Иска се да се измени присъдата и се намали размера на наложеното наказание
лишаване от свобода на една година, като изтърпяването му на основание чл.66 от НК да се отложи за изпитателен срок от три години. Алтернативно се иска, ако се
счете, че не е налице основание за намаляване размера на наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от две години, то същото да бъде отложено за
изпитателен срок от четири години. Иска се да се отхвърли присъдения на Е.А.В.
граждански иск за имуществени вреди в пълен размер, тъй като се счита за
недоказан по размер. Счита се, че наложеното на подс.И. наказание е прекомерно
завишено, тъй като първоинстанционния съд не се е съобразил с принципите за
законоустановеност и индивидуализация, като същите само формално са цитирани в
мотивите към съдебния акт. Твърди се, че СлРС не е коментирал факта, че в
началото подсъдимият не е имал формиран умисъл за извършване на престъпление, а
същия е бил уверяван от неустановено лице, че извършва легална, позволена от
закона дейност по трансфер на документи. Посочва се, че не е взето предвид
обстоятелството, че подсъдимият многократно е манифестирал разкаяние и
съжаление за стореното на досъдебното производство и съдебното следствие,
признал е изцяло вината си по отношение на пет от инкриминираните в
обвинителния акт изпълнителни деяния. Сочи се, че съдът не се е съобразил с
тези смекчаващи вината му обстоятелства, а само е кредитирал справката за
съдимост на лицето, която е взета предвид при определяне на режима на
изтърпяване на наложеното наказание, но не и при определяне на размера му.
Посочва се, че въпреки, че първоинстанционния съд не е констатирал отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, е определил наказанието му при
превес на смекчаващите такива. Не се споделят доводите на първата инстанция
относно необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието и се счита, че е
налице законовата предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК за
отлагане изпълнението на наложеното наказание. Твърди се, че съдът не е обсъдил
факта, свързан с лошия социален статус на подсъдимия, както и факта, че същия е
изпитвал сериозни финансови затруднения, поради което е публикувал обява за
търсене на работа, станала причина за включването му в престъпната дейност.
Посочва се, че съгласно трайно утвърдената съдебна практика на съдилищата,
когато подсъдимите са с чисто съдебно минало, направили са пълни самопризнания,
съдействали са на органите на разследването, то им се налага наказание, което се
отлага по реда на чл. 66 ал.1 от НК. Счита се, че с налагането на подсъдимия на
наказание в размер на една година лишаване от свобода, отложено за три години
изпитателен срок, биха се изпълнили целите на специалната и генерална превенция
на наказанието, и биха довели до поправяне на подсъдимия. Относно присъдения
граждански иск за репариране на имуществена вреда, причинена в резултат от
престъплението на гражданския ищец Е.А.В., се счита, че същият е основателен,
но недоказан по размер. Твърди се, че по делото не са представени доказателства
относно размера на причинените на В. имуществени вреди и в този смисъл
присъдата почива на голословни твърдения на пострадалото лице, които се
разминават съществено с тези направени от това лице в хода на досъдебното
производство. Посочва се, че не е доказана причинно-следствената връзка между
деянието, извършено от подсъдимия и вредите, причинени на гражданския ищец В..
Посочва се, че не се доказва наличие на причинно-следствена връзка по отношение
на останалите граждански ищци. Сочи се, че от показанията на пострадалите лица
в качеството на свидетели по безспорен начин се установява и доказва, че нито
едно от тях не е видял и не посочва подсъдимия като лице, взело оставените
торби с пари. Отбелязва се противоречие в показанията на свид.П. Димов относно
датата на извършеното деяние, че е на 11.11.2018г., а не на 20.11.2018г., както
е посочено в обвинителния акт. Твърди се, че в показанията на този свидетел е
налице противоречие относно механизма на извършване на деянието, описано в
обвинителния акт. В жалбата се прави разбор на показанията на свид.Е.В. и
нейния син А.В., от които е видно, че не могат да бъдат конкретизирани суми, с
които пострадалата се е разпоредила в резултат на извършеното престъпно деяние,
като пострадалата е посочила различни суми при проведения й разпит на
досъдебното производство, а след това и в хода на съдебното следствие. Поради
това се счита, че не е доказан по безспорен и несъмнен начин размера на
имуществената вреда, както и обстоятелството, че именно подсъдимият е взел
парите, тъй като свидетелката описва друг предполагаем извършител на деянието.
Иска се да бъде отхвърлен изцяло предявеният от пострадалата В. граждански иск,
тъй като размерът му е недоказан по безспорен и категоричен начин.
Постъпил е отговор от гражданските ищци и частни обвинители
Т.И.И. и Г.Х.С.. Сочи се, че СлРС мотивирано, обосновано и след пространствен
анализ на фактите е постановил присъдата си. Счита се, че въззивната жалба е
неоснователна, тъй като постановената присъда е обоснована и справедливо е
определено наказанието на подсъдимия, като съдът се е съобразил с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Оборват се изложените
аргументи във въззивната жалба, като се посочва, че е недоказано и необосновано
обстоятелството, че подсъдимият бил уверяван от неустановено лице в началото,
че ще извършва легално позволена дейност. Твърдените в жалбата доводи, че
подсъдимия бил в тежко финансово състояние, поради което е публикувал обява за
търсене на работа и затова е извършил деянията, също е необосновано и крайно
цинично. Прави се извод, че волята на подсъдимия да бъде част от престъпната
схема е ясна, категорична и доказана. Сочи се, че първоинстанционния съд
напълно е анализирал и възприел всички обстоятелства и факти по делото, и
пространствено се е мотивирал за наложеното от него наказание, което е
справедливо. Сочи се, че присъдените граждански искове на Т.И. и Г.С. са
основателни доказани по размер. Счита се, че по безспорен начин са доказани
размерите на гражданските искове, както и обстоятелството, че подс.И. е
извършил престъплението. Иска се да се отхвърли въззивната жалба като
неоснователна и необоснована и да се потвърди изцяло първоинстанционната
присъда. Претендират се направените по делото пред настоящата инстанция
разноски.
По
делото е постъпило възражение от гражданския ищец и частен обвинител П.Б.Д.,
чрез повереника му адв.Ч. ***. Твърди се, че искането на защитата на подсъдимия
е частично основателно относно размера на наложеното му наказание лишаване от
свобода и начина на неговото изтърпяване.Твърди се, че с налагане на минимално
наказание в размер на една година лишаване от свобода и с отлагането му за
изпитателен срок от три години, ще се създаде възможност на подсъдимия да
упражнява общественополезен труд, да управлява своите активи и да получава
доходи, с които да възстанови щетите на пострадалите лица. Счита се, че е
установена пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат за
пострадалия Д.. Иска се да се измени присъдата, като се намали размера на наложеното
наказание лишаване от свобода на една година и изтърпяването на същото да бъде
отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, като
се потвърди в гражданскоправната част.
Претендират се разноските по делото за настоящата инстанция.
Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание
пледира за оставяне без уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна.
Намира, че от доказателствата по делото се установява съставомерност от
обективна и субективна страна на извършено от подсъдимия деяние по чл.209 ал.1,
вр.чл.20 ал.4 от НК, както и че справедливо е наложено наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Счита, че правилно СлРС не е приложил
разпоредбата на чл.66 от НК и е постановил ефективно изтърпяване на наложеното
наказание, тъй като това деяние е широко разпространено в обществото и предвид
обществената нетърпимост срещу този вид престъпления, поради което ще се постигнат
целите по чл.36 от НК.
Гражданският ищец и частен обвинител П.Б.Д., редовно
призован, се явява в съдебно заседание лично и с повереника си адв.Ч.. Пледират
за уважаване на въззивната жалба в частта, в която е приложен материалния
закон, като считат, че наложеното наказание е завишено при правилно направени
фактически и правни изводи на първата инстанция.
Гражданският ищец и частен обвинител Е.А.В., редовно
призована, не се явява в съдебно заседание. Не се явява в съдебно заседание и
нейния повереник адв.М..
Гражданският ищец и частен обвинител Т.И.И. и гражданският
ищец и частен обвинител Г.Х.С., редовно призовани, в съдебно заседание се
явяват лично и с повереника си адв.В.С.. Считат, че депозираната въззивна жалба
е неправилна, като определеното му наказание съответства на извършеното от него
деяние и определеният му размер е правилен. Поддържат изцяло депозирания
отговор на въззивната жалба. Пледира се да се потвърди първоинстанционната
присъда като правилна, обоснована и законосъобразна.
Гражданският ищец и частен обвинител М.Д.С., редовно
призована, не се явява в съдебно заседание.
В съдебно заседание подсъдимият И., редовно призован, се
явява лично в съдебно заседание и със служебния си защитник адв.Р. ***. Иска се
да се измени първоинстанционната присъда в осъдителната й част, тъй като съдът
е дал превес на отегчаващите вината обстоятелства, а не на смекчаващите такива.
Поддържат се съображенията, подробно изложени в депозираната въззивна жалба. Счита
се, че воденото съдебно производство е било с неправилно поставени рамки с
оглед обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и по-точно обстоятелството,
че спрямо подсъдимия е било повдигнато обвинение за престъпление, което по
безспорен начин е установено още преди внасянето на обвинителния акт в РС –
Сливен, че подсъдимия не е извършил. Отново се сочи, че подсъдимият е признал
всички факти и обстоятелства свързани с останалите пет инкриминирани деяния,
съдействал в хода на разследването и при съдебното следствие, като е признал
вината си, с чисто съдебно минало е, но всичко това не било отчетено от
първоинстанционния съд. Иска се да се наложи наказание на подсъдимия в размер
на една година лишаване от свобода и тъй като са налице всички законови
основания да бъде отложено изтърпяването му за изпитателен срок от три години.
Отново алтернативно се прави искане, ако не бъде намален размерът на наложеното
наказание, то същото да бъде отложено за изпитателен срок от четири години.
Счита се, че така ще се изпълнят целите на индивидуалната и генерална превенция
на наказанието. Ще се даде възможност на подсъдимия да се социализира и да
започне работа. Счита се, че е прекалено завишен размерът на наложеното с
обжалваната присъда наказание на подс.И.. Пледира се за уважаване на въззивната
жалба. Подсъдимият се придържа към казаното от защитника си и посочва, че
работи като се занимава с животновъдство в района на с.Чокоба, общ.Сливен. Моли
за условна присъда.
Сливенският окръжен съд, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, провери изцяло обжалваната присъда и установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е
процесуално допустима, като разгледана по същество е частично основателна.
Въззивният съд извърши собствена преценка на
доказателствената съвкупност по делото, имайки предвид задължението си за
цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт и въз основа на нея
изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която напълно
съвпада с възприетата от първата инстанция фактическа обстановка и не
обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние и участието на
подсъдимия в него. След внимателна проверка на всички събрани по делото
доказателствени източници, анализирайки ги задълбочено и всеобхватно,
настоящата инстанция направи следните фактически констатации:
Подс.И. през месец ноември 2018г. публикувал обява в
„Ало БГ“, че търси работа като оставил за информация телефонния си номер.
Обадил му се мъж с телефон с номер, който започва с „+40“. Обяснил му, че ще
носи документи из цялата страна и така се е започнала дейността, извършвана от
подс.И..
На 15.11.2018г. около 09.30 часа на домашен телефон
№ ********* на свид.Й.К.Ц. позвънил мъж, който се е представил, че се обажда от
името на Кмета на гр.Сливен С.Р. и от името на Главния прокурор, и Началника на
БОП. Поискал от него да съдейства за разкриване на престъпление. Попитал го
колко пари има и пострадалият му отговорил, че има 1900 лева. Казал му да ги
остави отвън до казана за боклуци и че следобяд ще си получи парите. Свид.Ц.
поставил парите в торбичка заедно с две ябълки и ги сложил до крака на казана
за боклук, който бил наблизо до прозореца му. Наблюдавал казана за боклук и
парите и в един момент непознатият го попитал защо телефона му се е променил. Свид.Ц.
отишъл до тоалетна и докато се върне, торбичката с парите била изчезнала. Свид.Ц.
отишъл в полицията след обяд, за да му върнат парите, както му обещал човека по
телефона, но вместо това полицаите му се изсмели като са го попитали защо му е
повярвал, не е ли гледал телевизия. След седмица получил известие, че
извършителят е открит.
На 20.11.2018г. около 13.30 часа на домашния телефон
на свид.П.Б.Д. № ********* се обадил мъжки глас и се представил с думите: „Аз
съм от Криминална полиция и се казвам С.К.“. Обяснил, че правят проверки и че
къщата е обградена от полиция, за да хванат извършителя. Трябвало да приготви сумата
от 1000 лева, която той сложил в найлонова торба и я оставил отвън до бордюра
пред пътната врата на ******. После непознатият
по телефона му казал, че сумата е малка и че трябва още да сложи и свид.Д.
сложил допълнително 1000 лева, за да може да се извърши тази „мащабна операция“.
Отново сложил парите в найлонова торба. Отначало човекът по телефона му говорел
на чист български език, а в един момент го заплашил по телефона, че ще го
заколят, ще го убият и трябва да сложи още пари. Казал му всички пари да сложи
в торбата, но свид.Д. не сложил всички, а само сумите, които са посочени по-горе.
В един момент
дошъл зет му и тогава непознатият затворил телефона. Двамата със зет си отишли
в полицията и той се оплакал. Свид.Д. не видял първата торбичка кой я прибрал,
а при втория случай видял как преминава покрай прозореца подсъдимият И..
На 22.11.2018г. на мобилен телефон с № **********,
собственост на свид.Е.А.В. се обадил мъж, който се представил за служител на полицията
и че се казва Г.. Казал й, че била в списъка на телефонните измамници и всеки
момент ще й се обадят по домашния телефон, като я помолил да им съдейства.
Докато говорел така звъннал домашния телефон. Обадил се някакъв мъж, когото тя
оприличила на циганин. Започнал да й вика да му дава парите, започнал да я
заплашва. Тя отговорила, че няма никакви пари. Той й казал, че е направил
операция на дъщеря й. Тогава свид.В. му казала, че няма дъщеря. В този момент
човекът, обаждащ се по домашния й телефон, казал, че са четирима души с черна
лека кола и че отиват при нея, че знаят къде живее, да не крие парите. Казал,
че имат машина да разрушават вратите и машина, която открива парите и че ще я
оставят на място. Непрекъснато я заплашвали. През това време господинът, който
се представил за полицай мълчал. В един момент й казал да занесе парите в
близост до къщата, като точно й обяснил къде, за да могат да ги хванат, тъй
като ги дебнели по кои адреси ходят. Трябвало да остави парите и да се прибере,
защото тяхната цел била да ги хванат точно когато вземат парите, а и да не
стане престрелка. Същевременно й казал да не се притеснява за парите, че те са
на сигурно място в сейфа на МВР и че щом ги задържат ще й се обадят да отиде да
си ги получи. Свидетелката оставила в близост до къщата 195 щатски долара и
12300 лева, където й казали да ги остави. Парите са били преброени от нея
предварително и приготвени за внасяне. Пострадалата е поставила парите във
велурена кафява торбичка.
Свид.Т.И.И. ***. На 11.12.2018г. около 11.30 часа на
стационарния й телефон с № ********* на мобилния оператор „Теленор“ се обадил
непознат мъжки глас, като се представил за служител на криминална полиция. Още
като казал „госпожо И.“, тя разбрала, че е мним полицай. Той я помолил да
сътрудничи за залавяне на телефонни измамници, тъй като телефонът й бил в
телефона на единия от тях, който бил разпитан и пуснат. Цитирали името на зет й
М., който работел в криминална полиция. Това я заблудило, за да му повярва в
крайна сметка. Непознатият я попитал дали знае каква сума има в Банка ДСК и
дали има изобщо, тъй като имало човек, който е внедрен в банката и знаел. Свид.И.
искала да затвори, но човекът казал да държи телефона отворен, за да е на
разположение. Тя затворила, но пак била потърсена и непознатият й казал да
отиде да вземе парите, тъй като днес щяла да му бъде помощник, за да могат да
хванат групата. Свид.И. тръгнала за банката, изтеглила парите и тогава й било
казано да отиде до старата баня в кв.“Ново село“. През цялото време са й
обръщали внимание, че я следят, че са около нея и че трябва да сложи парите в
плик. Първо й казали да занесе парите до бензиностанцията на старите гробища,
като я попитали дали има злато, но тя отговорила, че няма злато, че го е
раздала на дъщерите си. Казали й да бърза, да не се бави и да остави парите
между два гаража. Свидетелката сложила парите в найлонов плик с щампа и ги оставила, като вътре имало сума от 2000
лева. След две-три минути се върнала да разбере дали няма някой и установила,
че парите ги няма.
Свид.М.Д.С. ***.12.2018г. около 14.00 часа на
домашния й телефон се обадил непознат глас, който се представил за „Г. от
полицията“ и й казал че е била набелязана от телефонни измамници и трябва да
съдейства за залавянето им. Попитал я за номера на мобилния й телефон, който тя
му съобщила, че е с № **********. Непознатият мъж се обадил на мобилния й
телефон, разговаряли и я попитал за адреса, на който живее. Свид.М.С. посочила
точния си адрес, тъй като се паникьосала. Непознатият мъж я убеждавал, че
наблюдават жилището й и че измамниците не се спират пред нищо, разбиват врати
на набелязаните лица, каквато в случая била тя. Докато говорели по мобилния
телефон й се обаждали и на домашния, без да се вижда от кой номер я търсят.
През цялото време била заплашвана. Разговорът продължил повече от един час. В
един момент непознатият я попитал колко пари има в дома си. Свид.М.С. си
мислела, че действително разговаря с полицай и му казала, че има около 5600
долара и 500 лева. Лицето, представящо се за Г., й казал да сложи 4000 долара в
една торба и да ги хвърли през терасата, при което да се скрие веднага, защото
можело да има престрелка. Тя хвърлила парите. След това се обадил и й казал да
хвърли и другите пари, останалите 1600 долара и 500 лева. Промеждутъкът между
двата пъти, когато изхвърлила парите бил не повече от 15 минути. По мобилния
телефон непознатият й казал, че хвърлените пари ще ги даде на съседа й, но й
казал да не го безпокои, а той щял да ги донесе сам в дома й.
Така пострадалата М.С. останала да чака. Хвърлената
през балкона сума от свид.М.С. възлизала на 10153.34 лева. Сумата е била взета
от починалия П. Б.К. от гр.Ямбол.
Свид.Г.Х.С. ***. На 12.12.2018г., около 14.00 часа,
тя получила обаждане на домашния си телефон с № ********* от мъж, който се
представил за лекар и я заплашил, че ако не събере сумата от 44000 лева за
операция, щял да отиде при нея и да я бие. Последвало второ обаждане с въпрос
дали е събрала сумата. На същата дата в 14.24 часа свид.Г.С. получила друго
обаждане, вече на мобилния й телефон с № **********. Обадил се друг мъж, който
се представил за полицейски служител „Лазаров“ и я уведомил, че се провежда
полицейска операция за залавяне на крадец и тя трябва да помогне. Свид.Г.С. му
казала, че Лазаров е неин братовчед и е починал, при което непознатият й казал,
че знаят и че е работел с тях. Попитал я дали има пари в тях, да ги отдели и да
ги опише. Свид.Г.С. се разтреперила и му казала, че е от измамниците, но той й
казал, че всичко се описва и ще й бъде предадено. Тя започнала да събира парите
и непознатият й казал да действа по-бързо, за да не прекъсва акцията. Свидетелката
му казала колко са парите и колко е еврото и той й казал да ги сложи в торбичка
и че пред къщата има бял микробус, да ги сложи пред него. Парите й били 2300
лева и 1050 евро. Сложила ги в черна торбичка, излязла изнасяйки торбичката и
ги оставила под микробуса. След малко непознатият й казал да излезе и да
прибере торбичката, защото от съседната къща е излязъл човек, за да не стане
нещо. Тя излязла, взела торбичката и се върнала. След това излязла втори път,
когато й казали да излезе и ги оставила, след което застанала на прозореца.
Обадили й се и й казали да се махне от прозореца, защото можело да рикошира
някой изстрел и да стане по-голяма беля. Свид.Г.С. я дострашало и се махнала от
прозореца, а телефонът й бил отворен. Непознатият й казал, че са взели парите.
Попитал я дали има и други пари, при което тя казала, че има 1000 и няколко
лева в Банка ДСК. Казали й да хване такси и да отиде в банката, защото има
акция и ще вземат и тези пари. Свид.С. извикала такси и отишла до Банка ДСК. Не
трябвало да си затваря телефона, затова го държала отворен в джоба на якето.
Непознатият й описал с какво е облечена. В клона на Банка ДСК служители й
казали кога е падежа, а именно на 06 януари и я попитали да не би измамници да има, но тя
не казала нищо, взела парите и излязла навън. Непознатият й казал като мине 200
метра, да се обади дали е взела парите. Тя казала, че завива към пл.“Васил
Левски“ и като стигнала до малкото „Мерканто“ я накарал да влезе вътре и да
вземе вода. Попитал я в какво са сложени парите и тя казала, че са в бял лист,
както са и дадени от банката. Взела си вода и излязла. Казали й да сложи парите
в торбичка и тръгнала към голямото „Мерканто“, намиращо се на бул.“Христо
Ботев“. Непознатият я попитал дали има пожарен кран до този магазин и тя
отговорила, че има и че тя завива по булеварда към големия мост. Там имало
спряна мръснобяла на цвят кола, в която имало човек, който говори по телефона.
Направила крачка към него, но непознатият й казал да продължи нагоре. Минала
покрай оградата на поделението и като стигнала до къщите, непознатият й казал
да остави парите до контейнера пред тях и да продължи. Тя се опитала да се
обърне назад, но непознатият й казал по телефона да не се обръща. В 17 часа без
нещо, дъщеря й я потърсила по телефона и я попитала къде е, но свид.Г.С. й
казала да не я търси, тъй като има някаква акция и има журналисти от Нова
телевизия. Дъщеря й звъннала на свид.С.Л. и му казала, че нещо става с майка й
и той веднага от кв.“Стоян Заимов“ отишъл до дома на свид.Г.С.. След като
отишъл, звъннал в полицията, дошли полицейски служители и свид.С. разказала
какво й се е случило. Поискали й лична карта, но тя казала, че я хвърлила с
парите. След около 15-20 минути дошло някакво момче, което намерило картата,
изхвърлена в парк „Юнак“. Това бил свидетелят Г. А.. Общата сума, която била
предадена от свид.С. била в размер на 5433.62 лева.
Настоящата
въззивна инстанция прие, че фактическата обстановка по спора се установява по
несъмнен начин от доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното
съдебно следствие и на досъдебното производство. Поради това
първоинстанционният съд е постановил атакуваната присъда, отчитайки всички
събрани доказателства по делото. Правилно РС Сливен е признал подс.Д.Х.И. за
виновен по обвинението по чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.20 ал.4 от НК,
относно поддържането на заблуждение у Й.К.Ц., П.Б.Д., Е.А.В., Т.И.И. и Г.Х.С.,***,
като правилно го е признал за невиновен да е поддържал заблуждение у М.Д.С. ***
и го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.209 ал.1, вр.чл.20 ал.4 от НК.
Въззивният
съд намира, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните
и проверени, и в съдебно заседание, доказателства. Първоинстанционният съд
правилно е кредитирал показанията на разпитаните свидетели П.Д., Х.П., Й.Ц., Е.В.,
А.В., Т.И. Г. Т., Г.С., С.Л., Д. Г., М.С., Н. Я. и П. Б., тъй като същите са
безпротиворечиви, допълват се, последователни са и кореспондират помежду си и с
цялата доказателствена съвкупност по делото. Неоснователно е наведеното в
жалбата на защитника на подс.И., че сумите, които свид.В. е предала на
подсъдимия не са конкретизирани. Напротив, свидетелката разпитана в съдебно
заседание, конкретизира точната сума, която е дала, тъй като същата е била
подготвена от нея за внасяне в банката по нейна сметка. Категорично е
установено, че сумата оставена от свид.В. и взета от подсъдимия е в размер на
12300лв и 195 щатски долара, на обща стойност 12634.46лв. Неоснователно е и
посоченото в жалбата, че свид.В. е посочила в разпита си, че й е въздействала
жена. Напротив, в показанията си свидетелката е категорична, че е разговаряла
„само с мъже“, но не и с жена. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката,
дадени в съдебно заседание, поради което е безспорно установено, че със
свидетелката са разговаряли мъже, като обстоятелството, че същата е оставила
инкриминираната сума, която е взета от подсъдимия, също е категорично
установено по делото. Действително, в показанията си свидетелката описва, че е
видяла от разстояние, след като е оставила парите, “циганче“, но тя не твърди,
че това лице е взело парите, а относно подсъдимия посочва, че го е виждала.
Свидетелката няма други отношения с подсъдимия, поради което съдът приема, че
го е виждала именно във връзка и при отнемане на сумата, която тя е оставила.
Предвид изложените съображения въззивната инстанция споделя направените изводи от
СлРС, че на свидетелката В. е причинена имотна вреда от подсъдимия именно в
размер на 12300лв и 195 щатски долара. Това обстоятелство е доказано по безспорен
и несъмнен начин по делото, поради което наведеното в жалбата е неоснователно.
Доказана е категорично и безспорно и причинно-следствена връзка между деянието,
извършено от подсъдимия и вредата причинена на свид.В., поради това правилно е
уважен в пълен размер предявения от нея граждански иск за претендираната сума,
като обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди. Правилно е присъдена
и законната лихва считано от датата на увреждането, която е безспорно установена,
че е на 22.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Въззивната
инстанция намира, че извършеното деяние спрямо пострадалия П.Д. също е
установено по несъмнен начин, че е осъществено на 20.11.2018г. Това, че
свидетелят в показанията си, дадени в съдебно заседание на 10.07.2019г., е
посочил дата 11.11.2018г. не е обвързващо за съда, тъй като конкретната дата на
деянието се установява от останалите доказателства, приложени по делото и
по-точно от показанията на свидетеля дадени на досъдебното производство в същия
ден, когато е извършена измамата спрямо свид.Д., а именно на 20.11.2018г. Съдът
намира, че свид.Д. с посочване на датата 11.11.2018г. в един по-късен момент,
близо година след извършеното деяние, се е объркал относно конкретния ден,
който точно е определен в разпита му на досъдебното производство, а именно
20.11.2018г., когато е и разпитан като свидетел. Поради това съдът намира, че
няма противоречие в описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт и
след това в диспозитива и мотивите на присъдата на СлРС. Механизмът на
осъществяване на самото деяние също е точно, конкретно и ясно определен и не
съществува съмнение относно извършеното от подсъдимия деяние спрямо пострадалия
П.Д., както и конкретната дата и начин на извършване на деянието.
В
депозираната въззивна жалба от защитника на подсъдимия се навеждат доводи за
явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия. Настоящият състав
на съда намира, че правилно първоинстанционният съд е определил наказанието на
подс.И. при условията на чл.54 ал.1 от НК в размер на две години лишаване от
свобода. Наказанието на подсъдимия е определено към минималния размер, съгласно
разпоредбата на чл.209 ал.1 от НК, каквото обвинение му е повдигнато и за
каквото престъпление е осъден. Правилно първоинстанционният съд е определил на
подсъдимия наказание към минималния размер, отчитайки смекчаващите
отговорността му обстоятелства, а именно чистото му съдебно минало, като тук
следва да се включи и обстоятелството, че подсъдимият е с добри характеристични
данни, до 2018г. е бил и трудово ангажиран, като е помагал на родителите си в
отглеждането на животни в с.Чокоба. Първоинстанционният съд не е констатирал
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, но настоящата инстанция
счита, че като такива следва да се отчете факта, че пострадалите са възрастни
хора и то пет човека, също така въззивният съд отчита и обстоятелството, че
причинените имотни вреди не са в малък размер, а също така и имайки предвид, че
всички пострадали са пенсионери. Изхождайки от всички смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, подробно изброени по-горе, въззивната инстанция намира, че
правилно е определено наказание на подсъдимия при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, а именно в размер на две години лишаване от свобода.
Неоснователни
са наведените от защитата на подсъдимия доводи, че първата инстанция не е
обсъдила първоначалната липса на престъпни намерения у подсъдимия, както и
неговия лош социален статус. Въззивният съд намира, че не може да бъде прието
като мотив за извършване на процесното деяние от подсъдимия, факта че
подсъдимият е изпитвал сериозни финансови затруднения. Тези обстоятелства не
могат да станат причина за включването на подсъдимия в престъпна схема и още повече,
за обуславяне на факта, че подсъдимият не е имал намерение и умисъл за
извършване престъпна дейност. Подс.И. е извършил деянията с пряк умисъл,
съзнавал е обществено опасния им характер, предвиждал е обществено опасните им
последици и е искал тяхното настъпване. Несериозно звучи изложеното във
въззивната жалба, че подсъдимият не е разбирал какво прави, а е мислел, че
извършва позволена от закона дейност – трансфер на документи. Подсъдимият към
момента на извършване на деянията е на 38 навършени години, определящи го като
зрял човек с достатъчно житейски опит, образован /със средно образование/,
поради което настоящият състав на съда не приема като причина и мотив за
извършване на престъплението от подс.И. неразбирането на противоправния характер
на дейността, която извършвал по поръчение на неустановеното по делото лице. Неоснователно
е и наведеното от защитника му в жалбата, че сериозните финансови затруднения
на подсъдимия и публикуваната обява за работа са причина за включване на
подсъдимия в престъпната схема, от която е можел по всяко време да се откаже, а
той е продължил немалък период от време /близо месец/.
Въззивната
инстанция намира, че наложеното на подсъдимия наказание в размер на две години
лишаване от свобода е справедливо и отговаря на степента на обществена опасност
на деянието, която е висока за този вид посегателства срещу собствеността на гражданите
и деянието е морално укоримо в обществото, както и на ниската обществена
опасност на дееца, видно от характеристичната справка на подсъдимия, приложена
по делото, както и обстоятелството, че същият не е осъждан. При определяне на
наказанието на подс.И. съдът правилно е отчел подбудите и мотивите на подсъдимия
за извършване на деянието, както и условията за извършването му, а именно
стремежът му за облагодетелстване по престъпен начин и ниската му правна
култура.
От
друга страна, при проверка на постановената присъда, въззивната инстанция
намира, че така определеното наказание не е необходимо да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален общ режим от подсъдимия. Налице са условията за
приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, наказанието, което е наложено
от съда е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и въобще не е осъждан.
Въззивният съд намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко
за поправяне на подсъдимия, не е наложително да търпи наложеното наказание
ефективно. Изхождайки от обстоятелството, че подс.И. още на досъдебното производство
е обяснил механизма на извършване на деянието, като по този начин е съдействал
на органите на разследването /проведен е следствен експеримент, при който
подсъдимият е посочил механизма на извършване на деянието на 15.11.2018г./,
отчитайки и чистото му съдебно минало и сравнително позитивните му
характеристични данни, желанието му да работи, за да може да възстанови
причинените щети, изразеното на досъдебното производство съжаление, въззивният
съд счита, че целите на наказанието по чл.36 от НК ще се постигнат и с
приложение на института на условното осъждане спрямо подсъдимия, поради което
следва да се отложи изпълнението на наложеното наказание две години лишаване от
свобода на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години, считано
от влизане в сила на присъдата. Определеното наказание съдът отлага за
изпитателен срок в среден размер, тъй като този срок според настоящата
инстанция е най-подходящ за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към
спазване законите и добрите нрави, както и постигане целите на наказанието.
Изпитателният срок е съобразен с данните за подсъдимия в приложената по делото
характеристична справка, че същият не е криминално проявен и няма полицейски
регистрации.
Правилно първоинстанционният съд е оправдал подс.И., че не
е бил помагач на неизвестния извършител за деянието, извършено на 12.12.2018г.
спрямо пострадалата свид.М.С.. Установено е по несъмнен начин, че помагач на
неизвестния извършител при тази измама е бил П. Б.К., който е починал, поради
което съдът правилно е признал подсъдимия за невиновен относно това деяние и го
е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.209 ал.1, вр.чл.20 ал.4 от НК за
поддържане на заблуждение у М.Д.С. ***, с което й е причинена имотна вреда в
общ размер на 10153.54 лева.
Първата инстанция правилно е уважила в пълен размер
предявените от останалите пострадали искове, тъй като извършеното от подсъдимия
деяние е в причинно-следствена връзка с причинената вреда на гражданските ищци П.Б.Д.,
Е.А.В., Т.И.И. и Г.Х.С.. Правилно подсъдимият е осъден да им заплати
предявените граждански искове, представляващи обезщетение за претърпените от
тях имуществени вреди, като правилно е присъдена и законна лихва, считана от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата от подсъдимия, както
и направените от тях разноски.
При цялостната проверка на обжалваната присъда, въззивният
съд намира, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
отстраними и съществени, и да са довели до ограничаване на процесуалните права
на страните, поради което не следва да се отменя първоинстанционната присъда.
Въззивният съд, предвид предявените пред него претенции от
гражданските ищци и частни обвинители И., С. и Д., следва да осъди подсъдимия И.
да заплати на гр.ищец и ч.о. Т.И., гр.ищец и ч.о. Г.С. и гр.ищец и ч.о. П.Д.,
претендираните от тях разноски в настоящото производство за осъществената им
правна помощ, съобразно представените пълномощни и договори за правна помощ във
въззивното производство, а именно на гр.ищец Т.И. в размер на 100 лева, на
гр.ищец Г.С. – 100 лева и на гр.ищец П.Д. – 300 лева.
Предвид изложеното, въззивният съд направи извода, че
провереният съдебен акт в горепосочения смисъл следва да се измени, а в останала
си част присъдата следва да бъде потвърдена.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.337 ал.1 т.3,
вр.чл.334 т.3от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 123/29.07.2019г. по НОХД № 806/2019г. по
описа на Сливенски районен съд, в частта относно изтърпяване на наложеното
наказание на подс.Д.Х.И., ЕГН **********, като ОТМЕНЯ изтърпяването на
наложеното наказание при първоначален ОБЩ режим и вместо това на основание
чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от
свобода ОТЛАГА за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила
на присъдата.
ОСЪЖДА подс.Д.Х.И. да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител Т.И.И. направените от нея разноски по делото в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА
подс.Д.Х.И. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Г.Х.С.
направените от нея разноски по делото в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА
подс.Д.Х.И. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител П.Б.Д.
направените от него разноски по делото в размер на 300 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: