Р Е Ш Е Н И Е
№290
гр. Хасково, 24.04.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на седми април, през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана Тенева,
като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №226 по описа на съда за
2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по
жалба от Х.А.Х. ***, подадена чрез пълномощник – адв. Д.Е.И., с посочен съдебен
адрес: ***, комплекс ***,
против Решение №1012-26-21-1/10.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково,
с което е отхвърлена жалбата на Х.А.Х. срещу разпореждане № **********-2140-26-20/10.01.2023г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” към ТП на НОИ – Хасково, с което на
основание чл. 68, ал.1-3 от КСО и е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се
твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалноправни разпоредби, както и с константната съдебна
практика на Върховния административен съд. Неправилно и незаконосъобразно
административният орган, издал решението, приел, че времето, през което
неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст, не следва да се зачете за
действителен стаж. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се
твърди, че и при отменената, и при действащата правна уредба законодателят
изрично признавал периода на майчинството като осигурителен стаж при
пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на
КСО. След като не е зачел периодът, през който оспорващата като неработеща
майка родила и гледала децата си, за действителен осигурителен стаж,
пенсионният орган при ТП на НОИ – гр. Хасково и горестоящият му административен
орган – директор на ТП на НОИ – Хасково, приложили неправилно закона. Моли се
да бъде отменено обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като
неправилно и незаконосъобразно и да бъде задължен административният орган да
издаде друго разпореждане, с което на оспорващата да бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира се присъждане на направените
съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ответникът, Директор
на ТП на НОИ - Хасково, в представена чрез процесуален представител писмена
молба оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Административен съд
– Хасково, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на страните
и след като анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От данните по
административната преписка се установява, че жалбоподателката Х.А.Х. ***
заявление с вх. № Ц2113-26-1142/20.08.2020г., за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно с необходимите документи за това.
С разпореждане №**********/Ц2140-26-373/18.12.2020г.
ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание
чл.68, ал.1 -3 от КСО е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
Не са представени данни разпореждането да е обжалвано.
На 13.06.2022г. Х.А.Х.
*** ново заявление с вх. №2113-26-911/13.06.2022г. за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, ведно с необходимите документи за това.
С разпореждане №**********-2139-26-46/10.10.2022г.
ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково на основание чл.27
ал.2 т.1 и т.6 от АПК, във вр с чл.99 от КСО е оставил без разглеждане
завлението, подадено от Х.А.Х..
Разпореждането е
обжалвано от Х.А.Х. ***, който с Определение №1 от 03.01.2023г., постановено по
частно адм. дело №1132 по описа за 2022г. на съда е отменил разпореждане №**********-2139-26-46/10.10.2022г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково и е изпратил
преписката на издаделя на акта, за разглеждане по същество на заявление с вх.
№2113-26-911/13.06.2022г., подадено от Х.А.Х..
След обсъждане на
представените документи, с разпореждане №**********/2140-26-20/10.01.2023г. ръководителят
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково на основание чл.68 ал.1-3 от КСО е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В
разпореждането е посочено, че към дата на подаване на заявлението за пенсия
13.06.2022г. Х.А.Х. има навършена възраст от 68г., 03 м. и 29 дни и
осигурителен стаж, положен за периода от 01.01.1971г. до 18.07.1993г., с прекъсване, както следва: 17г., 00м., 11 дни от трета
категория труд; общ осигурителен стаж превърнат съгласно чл.104 от КСО към
трета категория труд - 17г., 00м., 11 дни, от които действителен осигурителен
стаж – 12г., 08м., 09 дни. При установения осигурителен стаж и възраст
пенсионният орган счел, че за жалбоподателката не се следва пенсия при
условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като за да придобие право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст през 2022г. лицето следва да има навършена
възраст 61 години и 10 месеца и придобит осигурителен стаж 36 години и 02
месеца за жените. Прието е, че Х. не отговаря на условията на цитираната
разпоредба и няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като има
изискуемата възраст, но няма осигурителен стаж 36 години и 02 месеца, а има
17г., 00м. и 11 дни. Пенсионният орган е разгледал и приложението на
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, съгласно която в случай, че лицата нямат
право на пенсия по ал.1 и ал.2 през 2022г. те придобиват право на пенсия при
навършена възраст от 66 години и 10 месеца и не по-малко от 15 години
действителен осигурителен стаж. В тази връзка е посочил, че съгласно §1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото време по
трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, както и времето, през което е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Прието е, че с оглед
цитираните разпоредби зачетеният осигурителен стаж като неработеща майка за
периодите от: 01.01.1977г. до 19.12.1977г. – 00г. 11 месеца и 18 дни, от
02.08.1980г. до 02.10.1981г. – 01г. 02 месеца и 00 дни, от 27.01.1982г. до
01.01.1983г. – 00г. 11 месеца и 04 дни, от 03.07.1984г. до 13.03.1985г. – 00г.
08м. 10 дни и периода на безработица от 18.12.1992г. до 18.07.1993г. – 00г.
07м. 00 дни или общо – 04г. 04м. 02 дни стаж, не е действителен осигурителен
стаж по смисъла на §1, ал.1 , т.12 от ДР на КСО. Поради което пенсионният орган
е преценил, че на Х. не се следва пенсия по условията на чл.68, ал.3 от КСО,
тъй като има навършена изискуемата възраст – 68 години, 03 месеца и 29 дни, но
няма действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 12г., 08м. и 09 дни.
С жалба вх. №
1012-26-21/18.01.2023г. Х.А.Х. е оспорила разпореждане №**********/2140-26-20/10.01.2023г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, като
посочила, че неправилно не бил зачетен периода от
04г. 04м. и 02 дни, през който е била неработеща майка, като действителен
осигурителен стаж.
С Решение №1012-26-21-1 от 10.02.2023г., директорът на ТП на НОИ-
Хасково отхвърлил жалбата на оспорващата против горепосочевното разпореждане на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, като изцяло споделил изводите на пенсионния орган.
При така
установената фактическа обстановка, като взе предвид и разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като направи следните
правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, за която е налице пряк
и непосредствен интерес от обжалването. От административния орган не са
представени доказателства за датата на връчване на жалбоподателката на
оспорения акт, но доколкото същият е издаден на 10.02.2023г., а жалбата срещу
него е подадена на 20.02.2023г. (л.8), то очевидно е спазен срока по чл.118,
ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и реквизити, като не се
установяват пречки за разглеждането ѝ. При тези съображения съдът приема,
че подадената жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.118,
ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
по чл.117, ал.3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорване е спазен и
предмет на съдебен контрол е решението на директора на ТП на НОИ Хасково, което
е издадено от компетентния и посочен в чл.118, ал.1 от КСО административен
орган.
При установената
фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното решение на директора на ТП на
НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Х. срещу разпореждане на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Хасково, с което и е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание
чл.68, ал.1-2 и ал.3 от КСО, е незаконосъобразно.
В случая
жалбоподателката не спори по приложимостта на чл.68, ал.1 – ал.2 от КСО. Спорен
е въпроса налице ли са основанията за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Х. при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Съгласно
чл. 68, ал.3 КСО лицата, които не са придобили право на пенсия по предходните
алинеи придобиват това право при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за
жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31
декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
По
делото се установи, че жалбоподателката, която е заявител в пенсионното
производство, има навършена възраст 68 години, 03 месеца и 29 дни и придобит
осигурителен стаж 17 години, 00 месеца и 11 дни при условията на трета
категория труд. От общия осигурителен стаж 04 години 04 месеца и 02 дни са за
отглеждане на първо, второ и трето дете и безработица, и този стаж не е признат
от пенсионните органи за действителен стаж.
Изводите
на пенсионните органи по тълкуване и прилагане на закона са неправилни.
Дефиниция
на понятието „действителен стаж“ е дадена в §1, т.12 от ДР на КСО и съгласно
нея действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски.
В своята
съдебна практика (виж решение № 6744 / 22.05.2018 г. по адм. дело № 2009 / 2018
г. на ВАС, VІ отделение) Върховният административен съд е приел, че
осигурителният стаж при ползването на майчинството като осигурен социален риск
е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд. Уредените
в хипотезата на чл. 9, ал.2, т.1 и 2 хипотези не правят разграничение за
изчисляване на стажа в хипотезите на чл. 68, ал.1 и ал.2 КСО и чл. 68, ал.3 КСО.
В
подкрепа на горните изводи Върховният административен съд тълкува и смисъла на
нормата на §9, ал.1 ПЗР на КСО, където изрично е разписано, че времето, което
се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г., съгласно действащите до тогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс. Застъпената обратна теза от органите на НОИ
да не се зачита за действителен осигурителен стаж на лицето, времето през което
Х.А.Х. е била в отпуск по майчинство, противоречи на специалните разпоредби на
чл. 14 и чл. 47, ал.3 от Конституцията на Република България.
Според
материалноправната норма, която е действала по време и е регулирала отношенията
свързани с видовете отпуск по майчинство – чл. 80 ППЗП (отм.), за трудов стаж
по смисъла на ЗП (отм.) се зачита времето, прекарано в законно установения
платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ, какъвто е и отпускът по
майчинство.
Настоящият
състав на съд счита, че не следва да се отклонява от посочената съдебна
практика, още повече, че и при двата режима – по ЗП (отм.) и по сега действащия
КСО отпускът по майчинство се зачита за осигурителен стаж и осигурителен стаж
при пенсиониране, поради което липсва основание за прилагане на §1, ал.1, т.12
от ДР на КСО.
Изчислен
към осигурителния стаж, който е признат от органите на НОИ с включения
осигурителен стаж, когато Х.А.Х. е ползвала майчинство, общият действителен
осигурителен стаж е повече от 15 години, което сочи наличие на
материалноправните основания по чл. 68, ал.3 КСО за придобиване право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Като е приел
обратното, директорът на ТП на НОИ Хасково е постановил един неправилен и
незаконосъобразен акт, който противоречи на приложимите материалноправни
разпоредби. Поради това обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане
следва да бъдат отменени, а преписката да бъде изпратена на административния
орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите към настоящото решение.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че времето, през което лицето е получавало
обезщетение за безработица, не може да се счита за действителен стаж и не
попада в съдържанието на понятието „действителен стаж“ съгласно §1 ал.1 т.12 от
ДР на КСО. С разпоредбата на чл.9 ал.2 т.4 от КСО законодателят е приравнил
времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица на
осигурителен стаж единствено за целите на придобиване правото на пенсия по
смисъла на чл.68 ал.1 КСО, но не и с оглед изискването за „действителен стаж“.
По този начин периодът, в който едно лице е безработно и получава обезщетение
за това, не представлява действителен
стаж, макар да се зачита за осигурителен стаж по силата на чл.9 ал.2 т.4 от КСО.
В тази насока е и
практиката на Върховен административен съд на Република България, изразена
в Решение №6136/22.06.2022г. по адм. д.
№131/2022г., VI о.; Решение №5377/03.06.2022г. по адм. д. №139/2022г., VI о.;
Решение №1624/21.02.2022г. по адм. д. №11773/2021г., VI о. и много други.
Предвид
изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката
се следват разноски, платими от ответника. Съгласно представения от процесуалния
представител на жалбоподателката договор за правна защита и съдействие,
уговореното възнаграждение е в общ размер на 500.00 лева. Ответникът, чрез своя
процесуален представител, в срок е възразил, че уговореното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, което възражение
съдът намира за неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед на това, съдът приема, че на жалбоподателката следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна
инстанция в размер на 500.00 лева.
Водим от изложеното,
както и на основание чл.172, ал.2, във вр. чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-21-1/10.02.2023г. на
директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане № **********-2140-26-20/10.01.2023г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” към ТП на НОИ – Хасково, с което на Х.А.Х.,
на основание чл. 68, ал.1-3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по
заявление с вх. № 2113-26-911/13.06.2022г., подадено от Х.А.Х. за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, при
съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати на Х.А.Х.,
ЕГН ********** ***, сумата от 500.00 (петстотин) лева, направени по делото
разноски.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: