Определение по дело №203/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 63 от 26.11.2010 г., постановено по гр.д.№ 27/2010 год., Ардинският районен съд е изнесъл на публична продан следните недвижими имоти: 1. апартамент № *, находящ се в Г., ул.”Р.” № * в жилищната сграда – блок „*.” вх.*, състоящ се от две стаи и кухня със сервизни помещения, със застроена площ 63.91 кв.м., с избено помещение с полезна площ 3.825% идеални части от общите части на сградата в размер на 4.39 кв.м. и право на строеж за І зона за 68.30 кв.м.; 2. гараж № *, находящ се в Г., ул.”Б. б.” № *, кв.*, парцел І по ЗРП, одобрен през 1984 г., със застроена площ от 18 кв.м.; 3. имот № 011752 в землището на Г. с ЕКАТТЕ 00607, с площ 0.637 дка, с начин на трайно ползване: С. Д., ведно с второстепенна сграда със застроена площ 50 кв.м. и трайни насаждения – овощни дръвчета, находящ се в Г., С. Д. – ТКЗС Ардино, както и движими вещи – лек автомобил марка „ВАЗ 21013 Седан” с рег.№ К 6374 АН, с първа регистрация на 24.10.1986 г. и допуснатите до делба, подробно посочени в решението, движими вещи общо 33 на брой. С решението си съдът е осъдил съделителите Р. М. Г. и Ш. Д. А. да заплатят държавна такса върху стойността на дела на всеки един от тях в размер на по 778.02 лева.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Р. М. Г., която го обжалва в срок. Счита, че същото е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Необоснован бил извода на съда, че допуснатите до делба имоти следва да бъдат изнесени на публична продан, тъй като били неподеляеми. В случая съделителите били двама, а допуснатите до делба недвижими имоти били три – жилище, поземлен имот със сезонна П. и гараж, при която хипотеза всеки от съделителите имал право на дял в натура. Сочи се в жалбата, че публичната продан бил допустим способ само ако имотите са по – малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. При наличие на повече от един имот неподеляемост била налице само, ако е невъзможно всеки един от съделителите да получи реален дял, поради което извода на съда за неподеляемост на допуснатите до делба три недвижими имота бил незаконосъобразен. Излагат се съображения, че когато е възможно делбата да се извърши чрез разпределяне на дялове в натура, законът предвиждал два способа – чрез съставяне на разделителен протокол и жребий, а когато това е невъзможно или много неудобно – чрез разпределяне на дяловете по реда на чл.353 от ГПК. В тази връзка се поддържа, че след като съдът не е съставил и предявил разделителен протокол, единствения възможен начин за извършване на делбата бил разпределение на имотите между съделителите, като се отчете ползването им от съдебителите към момента на разпределението. Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови решение по същество на спора, с което да разпредели допуснатите до делба вещи – недвижими имоти и движими вещи, на основание чл.353 от ГПК, като се съобрази ползването им от съделителите.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Ш. Д. А., чрез своя представител по пълномощие, е подал отговор, в който излага съображения за правилност на обжалваното решение.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

С атакуваното решение първоинстанционният съд е извършил делба на допуснатите до делба три недвижими имота – жилище, поземлен имот със сезонна П. и гараж, и движими вещи общо 34 на брой, в това число и лек автомобил, като на основание чл.348 от ГПК ги е изнесъл на публична продан. За да ги изнесе на публична продан, първоинстанционният съд е приел, че: 1. всеки един от допуснатите до делба недвижими имоти е неподеляем, 2. не са налице условията на чл.347, чл.350 и чл.352 от ГПК за съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, тъй като не могат да бъдат съставени дялове, които да са в достатъчна степен равностойни, както и че недвижимите имоти не могат да бъдат поделени, поради наличието на законови ограничения и 3. не е възможно да се извърши разпределение на имотите и вещите между съделителите по реда на чл.353 от ГПК, поради обстоятелството, че не могат да бъдат съставени два равностойни дяла – същите били от различен вид, с различно предназначение и на различна стойност.

Решението е незаконосъобразно.

Съгласно чл.348 от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Неподеляемост по смисъла на цитираната разпоредба е налице когато е невъзможно всеки един от съделителите да получи реален дял, поради това, че допуснатите до делба имоти са по – малко от броя на съделителите и са реално неподеляеми или ако са поделяеми, от тях не могат да се образуват толкова дяла, колкото са съделителите. С други думи, при наличието на повече от един имот неподеляемост е налице само ако е невъзможно всеки един от съделителите да получи реален дял. В случаите, когато допуснатите до делба имоти са равни на броя на съделителите или са повече от техния брой, е налице поделяемост на им¯тите и разпоредбата на чл.348 от ГПК е неприложима. В настоящия случай съделителите са двама, а допуснатите до делба недвижими имота са три – апартамент, гараж и поземлен имот с второстепенна П., поради което е налице поделяемост на имотите, тъй като всеки от съделителите може да получи реален дял.

Ето защо в случая не са налице предпоставките на чл.348 от ГПК за извършване на делбата чрез изнасяне на публична продан на допуснатите до делба имоти, поради което като ги е изнесъл районният съд е постановил неправилно решение.

С оглед обстоятелството, че в случая не са налице предпоставките на чл.349 от ГПК и е налице поделяемост по смисъла на закона на допуснатите до делба имоти, при която е възможно получаване от всеки от съделителите на реален дял от имотите, делбата се извършва чрез един от посочените в закона два способа – чрез съставяне на разделителен протокол и последващо теглене на жребий, а ако това е невъзможно или много неудобно – чрез разпределяне на имотите по реда на чл.353 от ГПК. В тази връзка, преценката дали съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, респективно – дали имотите да се разделят чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий или чрез разпределянето им по реда на чл.353 от ГПК, следва да се извърши, като се има предвид поделяемостта на имотите и на движимите вещи, допуснати до делба. Следва да се съобрази и това, че принцип в делбата е получаване на реален дял от съделителите както от недвижимите имоти, така и от движимите вещи, допуснати до делба.

Ето защо и доколкото липсва произнасяне от страна на съда относно релевантните за извършване на делбата факти, следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и делото да се върне на същия съд за извършване на делбата, при което се съобрази изложеното по – горе.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 63 от 26.11.2010 г., постановено по гр.дело № 27/2010 г. по описа на Ардинския районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за извършване на делбата, като се съобрази изложеното в мотивите.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.