Р Е Ш Е Н И Е
№187 07.06.2023г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
петнадесети май 2023г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №106 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215
ал.1 вр. с ал.5 ЗУТ вр. с чл. 128 от АПК, образувано по жалбите на Д.Д.Ц. и Р.Д.А. против Заповед №ДК-11-СЗ-3/01.02.2023г
на Началник РДНСК Стара Загора за отмяна на Разрешение за строеж
№19-20/11.01.2023г, ведно с одобрения инвестиционен проект за строителство на
жилищна сграда със застроена и разгъната застроена площ от 99.97 кв.м., строеж
пета категория, УПИ ХІІ-4, кв.34 по регулационния план на село Ракитница,
община Стара Загора, с възложители жалбоподателите.
Заповед №ДК-11-СЗ-3/01.02.2023г е
издадена от Началник РДНСК по силата на Заповед №РД-13-047/04.02.2022г на
Началник ДНСК София за предоставяне на правомощия по чл. 156 ал.5 от ЗУТ на
началниците на Регионалните дирекции за национален строителен контрол. Спазен е
и 14-дневния преклузивен срок по чл. 156 ал.1 от ЗУТ за упражняване на
правомощията по чл.156 ал.5 от същия закон, което се установява от
придружително писмо / стр.20/ на Община Стара Загора до Началник РДНСК Стара
Загора с вх. № РС-СЗ-89-00-134/18.01.2023г, към което са приложени разрешение
за строеж №19-20-/11.01.2023г, ведно с копие на действащ подробен устройствен
план – регулационен, виза за проектиране, издадена върху скица
№3360/26.10.2021г от Главния архитект на
община Стара Загора / стр.23/, и инвестиционен проект.
За извършената служебна проверка и
установените обстоятелства, представляващи основания за отмяна на разрешенията
за строеж и одобрените инвестиционни проекти по чл.156 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ
е съставен Констативен протокол №188/31.02.2023г от служители на РДНСК Стара
Загора – главен инспектор инженер Д.С. и главен инспектор инженер С.С.. Спазено
е задължителното административно производствено правило за съставяне на
Констативен протокол – официален документ в частта, удостоверяваща извършването
на служебната проверка и писмено доказателствено средство в частта относно
констатираните факти, представляващи основания за отмяна на разрешението за
строеж и одобрените инвестиционни проекти.
В констативния протокол е установено несъответствие
на инвестиционния проект с предвижданията на действащия ПУП – с визата за
проектиране в случая, тъй като за населеното място село Ракитница в действие е
само подробен устройствен план за регулация, одобрен със Заповед
№1022/14.11.1966г, с последно частично изменение на дворищната регулация
относно имот планоснимачен номер 4, извършено със Заповед №607/08.04.1998г, по
силата на която е образуван и процесния урегулиран поземлен имот, чрез
разделяне на имот планоснимачен номер 4 на УПИ ХІ-4 и УПИ ХІІ-4 в кв.34 / стр.
107 и сл./ С издадената на 30.12.2021г Виза за проектиране на основание чл.140
ал.5 от ЗУТ Главния архитект на община Стара Загора е указал, че действащия
подробен устройствен план за регулация определя предназначение на населеното място
вкл. за УПИ ХІІ-4 – основно застрояване с жилищна сграда, свободно, с височина
до 10метра и минимум на три метра разстояние от водното течение. В графичната и
текстовата част на визата за проектиране са указани нормативни изисквания за
височина до 10м, и разполагане на жилищната сграда на три метра от нанесеното в
целен цвят водно течение, което според ПУП-ПР от 1966г преминава през цялата
западна дължина на УПИ ХІІ-4 от уличната регулационна линия, покрай западна
вътрешна регулационна граница и излиза през вътрешната регулационна граница,
стояща срещу уличната регулация – дъното на имота, като продължава през УПИ
ХІ-4. Указани са коефициент на интензивност по-малък или равен на 20, плътност
по малка или равна на 60%, озеленяване повече от 40%. Спазването на нормативите
за плътност, интензивност и коефициент на озеленяване е проверено, съгласно
т.6-4 от Констативния протокол като не са установени отклонения. Единственото
отклонение е за неспазване на разстоянията между жилищната сграда и водното
течение, отбелязано на визата, тъй като е проектирано местоположение на три
метра от западна вътрешна регулационна граница, която стои зад водното течение,
което минава пред нея и по цялата й дължина, съгласно скицата от действащия
ПУП-план за регулация, върху която е издадена визата за проектиране. Този факт
е подведен правно като нарушаване на изискването на чл.114 ал.1 от ЗУТ и чл.5
ал.1 от Наредба 04/2001г за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.
В оспорената Заповед №
ДК-11-СЗ-3/01.02.2023г на Началник РДНСК Стара Загора са цитирани правилата на
чл.114 ал.1 т.2 от ЗУТ и въз основа на текста на разпоредбата е направено
тълкуване за правна норма, според която месторазположението на строежа е
определено с визата за проектиране, издадена на основание чл.140 ал.5 от ЗУТ, а
следователно не е допустимо да се променя с инвестиционния проект. Водното
течение е нанесено със зелен цвят като съществуващо на издадената от действащия
подробен устройствен план за регулация скица №3360/26.10.2021г, върху която е
издадена и визата за проектиране. Главния архитект изрично графично и текстово
е указала линията на застрояване да бъде проектирана на 3м от водното течение.
Това условие не е съобразено с инвестиционния проект, тъй като жилищната сграда
е ситуирана на разстояние три метра от северозападната регулационна граница,
вместо на три метра от минаващото водно течение, с което са нарушени и
предвижданията на визата за проектиране. Съгласно чл.114 ал.1 от ЗУТ
конкретното разположение на строежите и начинът на застрояване на поземлените
имоти, урегулирани с подробен устройствен план се определя с РУП, когато
изработването му е задължително, с виза за проектиране по чл.140 ал.3-5 или с
инвестиционния проект, но в съответствие с действащия с подробен устройствен план
в останалите случаи. За предвидената в УПИ ХІІ-4 в кв.34 по регулационния план
селото жилищна сграда е приложима втората хипотеза, тъй като имотът е отреден
за ниско жилищно застрояване, но няма одобрен план за застрояване. Конкретното
разположение на жилищната сграда е следвало да бъде съобразено с указаните с
визата показатели и линии на застрояване. Аналогично е изискването на чл.5 ал.1
от Наредбата за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти
№4/21.05.2001г, според който инвестиционното проектиране се извършва в
съответствие с предвижданията на действащия ПУП, с визата за проектиране по
чл.140 ЗУТ, когато издаването й е задължително, и с изискванията на заданието
за проектиране или договора за проектиране в случаите, когато не е изработено
задание. Издаването на виза за
проектиране е задължително, когато за населеното място е изработен само
подробен устройствен план за регулация, който определя предназначение на
имотите за ниско жилищно застрояване, на основание чл.140 ал.5 от ЗУТ. Нарушени са предвижданията на издадената на
30.12.2021г от Главния архитект виза за проектиране с правно основание чл.140
ал.5 от ЗУТ с предвиденото застрояване, отстоящо на три метра от
северозападната вътрешна регулационна граница вместо на три метра от минаващото
по цялата й дължина и пред нея водно течение. Така мотивиран, оправомощения
Началник на РДНСК Стара Загора е отменил Разрешение за строеж
№19-20/11.01.2023г и одобрените инвестиционни проекти за строеж на Жилищна
сграда със застроена и разгъната застроена площ от 99.97кв. в УПИ ХІІ-4, кв.34
по плана на село Ракитница.
Заповед №ДК-11-СЗ-3/01.02.2023г е
съобщена на Д.Д.Ц. и на Р.Д.А. на 03.02.2023г, а жалбите им са подадени на един
материален носител – обективирано е оспорването в една жалба, подадена на
13.02.2023г, чрез ДНСК-РДНСК Стара Загора, поради което съдът намира, че е
спазен указания и законов 14-дневен срок за нейното оспорване. Жалбата е
подадена и от лица с правен интерес – заповедта отменя издаденото по тяхно
искане и в качеството им на възложители разрешение за строеж на жилищна сграда
в притежавания в съсобственост от тях УПИ ХІІ-4 в кв.34 по плана село
Ракитница. Отменен е облагоприятстващия ги декларативен административен акт,
постановен в съответствие с определеното по тяхно желание, посредством
инвестиционния проект по –благоприятно местоположение на жилищната сграда на
разстояние спрямо вътрешна регулационна граница, вместо по-неблагоприятното
разстояние спрямо разположената пред нея линия на водното течение.
С жалбата се твърди материална
незаконосъобразност на оспорената заповед за отмяна на разрешението за строеж,
поради липса на основание за незаконосъобразност на строителните книжа
–конкретно на инвестиционния проект. Главния архитект е съобразил липсата на
водно течение към настоящия момент в УПИ ХІІ-4 в кв.34 по плана на село
Ракитница и неактуалността на регулационния план, одобрен през далечната 1966г.
Позовава се на заключението на вещото лице по изслушаната съдебно техническа
експертиза, според което след оглед на място е установено, че през УПИ ХІІ-4 в
кв.34 по плана на село Ракитница не минава водно течение и няма денивелация по
западна регулационна граница на имота тоест липсва корито на така отразеното в
регулационния план водно течение. Развита е теза, че е следвало да се съобрази
водното течение само ако за него е обособен съответен имот в собственост на
държавата или общините, както изисква Закона за водите, съответно ако е
учредено право на прокарване – сервитут за преминаване на водното течение през
имот на частно правни субекти. Счита, че отразяването на водното течение в един
подробен устройствен план, който не е изработен върху актуална кадастрална
основа, не може да бъде основание за съобразяване на поставеното с визата за проектиране
изискване за разстояние от същото, защото то не съществува. От съда се иска да
бъде отменена заповедта и да се присъдят разноските по делото.
Ответника ДНСК София, чрез процесуалния си
представител поддържа правна теза за законосъобразност на заповедта за отмяна
на разрешението за строеж и инвестиционния проекти, поради изискването на
чл.114 ал.1 т.2 от ЗУТ и извършването на проверка по представената проектна
документация без да се проверява действителното фактическо състояние и вярно ли
е отразено в действащия подробен устройствен план за регулация. Отрича се
значението на установения от вещото лице факт на не преминаване на водно
течение през УПИ ХІІ-4 в кв.34 по плана на село Ракитница. Невъзможно е при
спазване на правилата по чл.156 от ЗУТ да се извърши проверка на място и да се
установи ново фактическо положение, което да се съобрази въпреки, че издадената
виза за проектиране указва разстояние от три метра спрямо водното течение, а не
спрямо западната вътрешна регулационна граница. Проектирането на сграда на
отстояние, което не е установено с ПУП-ПЗ или с виза за проектиране по чл.140
ал.3-5 от ЗУТ е нарушение на чл.114 ал.1 т.2 от ЗУТ и на чл.5 ал.1 от Наредбата
за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Недопустимо е да се приеме,
че след като в имота не минава водно течение, то автоматично отстоятението се
определя спрямо вътрешната регулационна линия и на три метра от нея.
Установеното отстояние от 3м до странична регулационна линия е минимално, но за
всеки отделен случай следва с плана за застрояване или с визата за проектиране
да бъде преценено дали с оглед на фактическото положение на място са налице
основания за определяне на друго отстояние – по-голямо, било поради сервитути,
съществуващи строежи в съседен имот, или други законоустановени причини,
обуславящи конкретно различно от минимално установеното от закона разстояние до
странични регулационни граници. Няма направена преценка от компетентен орган,
че линията на застрояване следва да бъде на три метра от западна регулационна
граница и не е ясно дали не съществуват други причини, освен водното течение. В
хода на производството е било безспорно и е установено, че инвестиционния
проект определя конкретно разположение на сградата, което не съответства на
указаното с издадената виза за проектиране. Съобразена е Наредба №7/22.12.2003г
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони – Приложение №1 към чл.21 и Приложение №2 към чл.81, в които
е отбелязано графично как се отразява разстояние – прокарана перпендикулярна
отческа от установената ограничителна линия, отбелязана с пунктир, до
регулационните линии, а на северозапад до водното течение, отразено в зелен
цвят. Двата края на тези отсечки, указващи изискващото се отстояние, са отбелязани
с успоредни наклонени линии в пресечните точки между ограничителната линия и
регулационните линии, а на северозапад между ограничителните линии и водното
течение. От съда се иска да бъде отхвърлена жалбата с присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт в полза на ДНСК София.
Главния архитект на Община Стара Загора,
чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отменена Заповед №
ДК-11-СЗ/01.02.2023г на Началник РДНСК Стара Загора с присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт. При издаване на разрешението за строеж и
одобряване на инвестиционния проект са спазени всички нормативи, а от
изслушаното заключение на вещото лице се установява, че в имота не съществува и
не преминава водно течение. Отбелязаното със зелен цвят на визата за
проектиране водно течение е отразено по Кадастралния и регулационен план от
1966г, които планове са стари и не съответстват на актуалното състояние на
имота. Несъществено е отклонението на инвестиционния проект спрямо визата за
проектиране, поради факта, че водното течение не съществува.
Административен съд Стара Загора, като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Жалбата е подадена от лица с правен интерес, в рамките на
законоустановения 14-дневен срок, поради което е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Заповед №ДК-11-СЗ/01.02.2023г на Началник
РДНСК Стара Загора е издадена от административен орган, на който са делегирани
правомощия по чл.156 ал.5 от ЗУТ, в рамките на 14-дневния преклузивен срок за
тяхното упражняване, въз основа на обстоятелства, установени с констативен
протокол, които са основание за настъпване на разпоредените правни последици, а
това сочи на правилно приложение на материалния закон.
Извадката от кадастрален и регулационен
план на село Ракитница за кв.33, 34 и кв.40 /стр.112/ установява, че през имот
планоснимачен номер 4 / парцели ХІ и ХІІ 4/ преминава отразено със зелен цвят водно
течение. То навлиза в имота от улицата, с която имота граничи от юг, продължава
през целия имот по западната му граница и излиза от него през източната вътрешна регулационна граница в нейния
североизточен край. Продължава през улицата от север и навлиза в имота през нея
– стопански двор, до автомивка. Този план е утвърден със Заповед №1022 от
14.11.1966г от Председателя на окръжен народен съвет Стара Загора, на основание
§58 и §60 т.3 от ППЗПИНМ / отменен/ -
проектите на регулационните планове се одобряват от Председателя на окръжен
народен съвет. Съгласно §14 от ППЗПИНМ /отменен/ нивелационния план отразява съществуващия релеф на терена на
улиците, площадите, кварталните площи, реките, водните течения и площи и други
в населените места, а по силата на §10 от ППЗПИНМ задължителна основа на
градоустройственото планиране са кадастралните и нивелационни планове. Под
понятието градоустройствено планиране по ППЗПИНМ се включа създаването на общи
и частични градоустройствени, регулационни, нивелетни, кварталнозастроителни,
уличнофасадни, озеленителни и други застроителни планове. Следователно
отразеното водно течение, наред с елементите на кадастралния план, са били задължителна основа на одобрената през 1966г
улична и дворищна регулации, площадка, парцели за обществено строителство по
чревните и сини черти и надписи, както и
идеи по застроителния план и профилите на улиците на село Ракитница, а
спазването на това нормативно условие се доказва от представената извадка от
работния кадастрален и регулационен план / стр.113/.
Със
Заповед №607/08.04.1998г на Кмета на общината и на основание чл.32 от ЗТСУ е
изменен плана за регулация от 1966г в частта му
за имот пл. номер 4 като за него
са отредени парцел ХІ-4 и парцел ХІІ-4 - образувани са два отделни обекта на
правото на собственост, самостоятелни дворищно регулационни парцели, а по
терминологията на ЗУТ урегулирани поземлени имоти. С нотариален акт за
покупко-продажба №129, том ІІ, рег.
№4541, дело №443/23.09.2021г, на нотариус с район на действие РС Стара Загора,
вписан под вх. рег.№10580, Р.Д.А. и Д.Д.Ц. са придобили право на собственост
върху празно дворно място, в село Ракитница, за което е отреден УПИ ХІІ-4 в
кв.34, с площ на УПИ от 951 кв.м. при граници на североизток УПИ ХІ-4, югоизток
УПИ –І за енергоснабдяване и УПИ ІІ-5, югозапад – улица с осови точки 69-62,
северозапад УПИ VІІ-274 и УПИ VІІІ-231. При този регулационно устройствен
статут на УПИ ХІІ-4 в кв.34 по плана на село Ракитница – без одобрен подробен
устройствен план за застрояване и по силата на чл.140 ал.5 от ЗУТ,
строителството на жилищна сграда с височина до 10метра е могло да бъде
проектирано и разрешено само въз основа на виза за проектиране, издадена от
Главния архитект, която да определи конкретното разположение на сградите на
основното и/или допълващото застрояване, чрез линиите за застрояване с указания
за пределно допустимите норми на показателите плътност, интензивност, минимално
озеленена площ, определени за застрояване с характер – ниско жилищно. С визата
по чл.140 ал.5 от ЗУТ и предвид основния предмет на този административен акт –
конкретно разположение на строежа, е допустимо да се установи свързано
застрояване само между два урегулирани поземлени имоти, но при спазване на
чл.21 ал.5 от ЗУТ – нотариалното съгласие на заинтересованите собственици. Визата
за проектиране задължително се издава върху извадка от действащия подробен
устройствен план – регулационен, с обхват поземления имот и съседните имоти, с
означени налични сгради в него и в съседните имоти.
Визата по чл.140 ал.5 от ЗУТ е
индивидуален административен акт с предмет определяне на конкретното
разположение на сграда на основното и/или допълващо застрояване в урегулиран за
ниско жилищно застрояване поземлен имот, за който няма действащ регулационен
план за застрояване, като е допустимо установяване на свързано между два имота
застрояване при спазване условието на чл.21 ал.5 от ЗУТ, но без да се променя
характера на застрояване – ниско, и като се укажат изрично нормативите на показателите
плътност, височина до 10 метра, процент на озеленяване. След като визата за
проектиране по чл.140 ал.5 от ЗУТ е индивидуален административен акт, с който
се определя конкретното разположение на сградите на основното и допълващо
застрояване, то тя подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност, в
хода на който да се провери нейното съответствие с нормативите на показателите
за застрояване, спазване на ограниченията по чл.140 ал.5 от ЗУТ, и определяне
местоположение на строежа, съобразно правилата за разполагане на сградите на
основното застрояване, приложими за случая. Влизането в сила на този
административен акт има за последица стабилизиране и саниране на евентуално
допуснато неправилно приложение на законовите правила за разполагане на сградите
на основното застрояване и косвен съдебен контрол, съответно и такъв по реда на
чл.156 от ЗУТ е недопустим. По изрично разпореждане на чл.140 ал.5 от ЗУТ
визата за определяне конкретното разположение на строежа е основа за
проектиране и разрешаване на строителството, когато липсва одобрен и действащ
подробен устройствен план за застрояване. Тази виза подлежи на съдебен контрол
и от лицата, по чието искане е издадена, когато същите считат, че тя ограничава
незаконосъобразно вещното им право на строеж, което се упражнява при условията
на разрешителния режим на ЗУТ. Всичко изложено до тук за правната природа на
визата за проектиране по чл.140 ал.5 от ЗУТ като индивидуален административен
акт по устройство на територията е необходимо, за да се изясни на спорещите
страни, че главния факт на който организират защитата си срещу отмяната на
разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти касае само и
единствено законосъобразност на визата за проектиране. След нейното влизане в
сила, инвестиционния проект трябва да й съответства като същият нямат
способност да определя конкретно разположение на сградата, дори и при условията
на чл. 114 ал.1 т.3 от ЗУТ и това е така, защото: работния устройствен план
определя задължителните линии на застрояване, визите за проектиране по чл.140
ал.3 -5 от ЗУТ определят конкретно разположение на сградите, чрез ограничителни
линии на застрояване, поставени според необходимите отстояния от регулационни
вътрешни граници и улични регулационни линии, вкл. и когато имота граничи с река,
от сгради в същия имот, в съседните или през улица имоти; а подробните
устройствени планове по чл.114 ал.1 т.3 от ЗУТ са застроителни и тяхното
съдържание е определено в чл.18 от ЗУТ – начин и характер на застрояване, линии
на застрояване, конкретно предназначение с допустимите дейности и допустимо
застрояване тоест при одобрен подробен устройствен план със съдържание по чл.18
от ЗУТ, инвестиционния проект може да конкретизира разположение на сградата
между установените линии на застрояване, и съобразно показателите на
застрояване по действащия застроителен план. Ето защо и законодателя е изключил
правото на жалба на носителите на вещни права върху съседни имоти срещу
разрешение за строеж. Предвидено е административните актове по ЗУТ – РУП, визи
за проектиране, ПУП-ПРЗ да прилагат законовите и правно техническите норми за
разполагане на строежите, а инвестиционните проекти конкретизират
местоположение в границите на ограничителните линии на застрояване, посочени в
ПУП-ПЗ. В останалите случаи сградите се разполагат по задължителните линии на
РУП, по определените с визите за проектиране ограничителни или задължителни
линии на застрояване, което е хипотеза аналогична на ограничителните линии на
застрояване по ПУП-ПЗ.
Въпросът за съществуване или не съществуване
на водното течение е правно ирелевантен за правилното приложение на закона с
отмяна на строителните книжа, защото е относим към законосъобразното прилагане
на нормите за разполагане на сградите на основното застрояване с издадената
виза за проектиране от Главния архитект. Дали обаче при нейното издаване с
оглед нормата на чл.140 ал.2 от ЗУТ е било допустимо да се изследва
актуалността на кадастралната основа на действащия регулационен план и
по-специално релефа и съществува ли водно течение е въпрос вън от настоящия
предмет на спора. Кадастралната основа – отразена в планове или в кадастралната
карта подлежи на поддържане в актуално състояние включително по инициатива на
заинтересованите собственици на поземлените имоти. Тя е основа на регулационните
планове, а те от своя страна са задължителни за спазване при инвестиционното
проектиране, също както и визите за проектиране, чието предметно съдържание
обуславя правната й природа на индивидуален административен акт, който
конкретизира, допълва, а в някои хипотези изменя регулационен план. Ето защо и
в чл.140 ал.5 изречение второ законодателя е посочил, че в този случай за
разрешаване на строителството не се изисква одобряване на план за застрояване –
предметното съдържание на чл.18 от ЗУТ е обхванато от регулационния план, който
е предвидил допустимото основно, неговия характер, а визата за проектиране
указва показателите и линиите на застрояване. Следователно с влизането й в сила
е изпълнено условието инвестиционното проектиране да бъде въз основа на устройствените
предвиждания и регулации, а поради това е задължително и да бъде съобразено с
тях – аргумент от чл.142 ал.4 от ЗУТ. Инвестиционния проект подлежи на оценка
за съответствие с предвижданията на ПУП, правилата и нормативите за устройство
на територията и другите изброени условия, а отклонението е основание за
служебна отмяна по аргумент от чл.156 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ. Установеното от
Началник РДНСК Стара Загора обстоятелство – инвестиционния проект определя
конкретно разположение на жилищната сграда на отстояние три метра от западната
регулационна граница с УПИ VІІ 274 и УПИ VІІІ 231, вместо на три метра от
минаващото пред нея водно течение, не е спорно между страните. Този факт има
признаците на отклонение от предвиденото с визата за проектиране разположение
на сградата, а наведения от жалбоподателите фактическо твърдение за
несъществуване на водното течение, което вещото лице сочи да е установило при
оглед на място, не отрича съществуването
на основанието за незаконосъобразност на инвестиционния проект и издаденото
разрешение за строеж. Мотивиран от изложеното, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.Ц.
и Р.Д.А. против Заповед №ДК-11-СЗ-3/01.02.2023г на Началник РДНСК Стара Загора.
ОСЪЖДА Д.Д.Ц. ЕГН:********** и Р.Д.А. ЕГН**********
да заплатят на ДНСК София възнаграждение за юрисконсулт в размер на 120лв/сто и
двадесет/.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
Решението да се съобщи,
чрез изпращане на препис до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: