Р Е Ш Е Н И Е
23.02.2024 година
град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на 12.12.2023 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Е. Ефремова и в присъствието на прокурора………., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 2620 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искови претенции са с правно основание чл.515 ал.2 т.3 от КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът М.Н.С., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез пълномощника му адвокат Й.Д. от САК твърди в исковата молба, че на 19.12.2019 г., около 07:30 часа, в Република Румъния, по път 56А, с посока към гр. Т. С., М.Н.С., управлявал т.а.„Ф. Т.“ с рег.№ ВР 5346 СВ, с прикачено към него ремарке (платформа) с рег.№ М 4321 ЕЕ, като заедно с него в автомобила пътувал Г. Г. М.. Твърди и това, че по същото време, румънски гражданин управлявал л.а.„Фолксваген Кади“ с рег.№ МН-31-КЈО. На неравнозначно кръстовище, водачът на л.а. „Фолксваген Кади“, нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал движещия се по път с предимство т.а. „Ф. Т.“, в резултат, на което настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и движещия се т.а.„Ф. Т.“. За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на полиция и екип на Спешна помощ. По повод настъпилото ПТП, органите на реда съставили протокол за ПТП, удостоверяващ обстоятелства, при които е възникнало пътнотранспортното произшествие. Твърди, че в следствие на гореописаното ПТП е получил следните травматични увреждания: контузия на гръден кош - разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за период по-дълъг от 30 дни; контузия на ляво рамо - разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за период по-дълъг от 30 дни и множество кръвонасядания по предно-вътрешната повърхност на дясна и лява предмишница – разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по – дълъг от 30 дни.
Ищецът поддържа и това, че не се чувствал добре, болките му така и не отминавали, движенията му били ограничени, поради това, на 21.12.2019 г., след като се прибрал в Република Б., той осъществил констултация в МБАЛ „Д-р Стамен И.“ АД - гр. Монтана, където са му извършени прегледи и изследвания. В следствие на ПТП и получените при него травми, е изпитал силни по интензитет физически болки и страдания. Поддържа и това, че месеци наред изпитва непоносим и постоянни болки в областта на травмираните зони. От една страна, изпитва остри болки в областта на гръдния кош и лявото си рамо, които от своя страна правят движенията му почти невъзможни, а от друга, изпитва една постоянна тревожност, отпадналост, замаяност и недостиг на въздух, които още повече го карат да се чувства безполезен. Твърди, че се нуждае от почти постоянната подкрепа и съдействие на своите близки за осъществяването на обичайните си, ежедневни нужди от битов и хигиенен характер. Заявява, че всички тези физически болки и страдания, неудобства и затруднения, които е търпял и продължава да търпи, се явяват неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от ПТП на 19.12.2019 г. и с оглед справедливостта, те следва да бъдат репарирани. Ищецът твърди, че при гореописаното ПТП освен физическите травми които е получил, е увреден и собствения му товарен автомобил Ф. Т.“ с рег.№ М ВР5346ОВ, до степен тотална щета и липса на икономическа изгода от възстановяването му.
Поддържа и това, че към датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а.„Фолксваген Кади” с рег.№ МН-31-КЈО е била налице валидна застраховка „Гражданска Отговорност” на автомобилистите, със срок на действие до 10.02.2020 г., сключена със СІТУ ІNSURANCE SA, поради което с искане от 24.02.2020 г. била предявена доброволна претенция пред представителя за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, като била образувана щета М 50-2020-RО-10-00062. Твърди, че в законоустановения тримесечен срок от застрахователното дружество нито платили, нито отказали да заплатят застрахователно обезщетение. Едва, с писмо изх.№ 048/22.06.2020 г. го уведомили, че не са в състояние да заплатят застрахователното обезщетение, поради липса на инструкции от румънския застраховател, и че преписката се закрива.
Твърди, че с оглед наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на НББАЗ, на основание чл.515, ал.1, т.1 от КЗ, с писмо вх.№ 2-1472/25.06.2020 г., била предявена доброволна претенция пред същия, в качеството му на компесационен орган. Твърди, че с писмо изх.№ 1-1047/30.06.2020 г. НББАЗ отказало заплащане на обезщетение.
Ищецът счита, че сума в размер на 30 000,00 лева, би успяла до някаква степен да обезщети търпените от него неимуществени вреди, в следствие на преживяното ПТП. Поддържа, че освен неимуществените вреди, ответникът дължи също така обезщетяване на вредите, получени от унищожаване на собственото му движимо имущество - т.а.„Ф. Т.“ с рег.№ ВР 53 46 СВ. С оглед гореизложеното, моли съда да постанови Решение, с което да осъди Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ), БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Г. И.” № 2, ет.2 да му заплати следните суми: 1 250,00 (хиляда двеста и петдесет) лева - главница, предявени като частичен иск от 30 000,00 (тридесет хиляди) лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на ПТП от 19.12.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 25.08.2020 г. - датата на изтичане на сроковете по чл.516, ал.2 от КЗ до окончателното изплащане на присъдената сума; 1 250,00 (хиляда двеста и петдесет) лв. - главница, предявен като частичен иск от 17 000,00 (седемнадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствената му вещ, от ПТП от 19.12.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 25.08.2020 г. - датата на изтичане на сроковете по чл.516, ал. 2 от КЗ до окончателното изплащане на присъдената сума; по 31,60 лева – мораторна лихва върху всяка една от посочените по – горе главници, предявени като частични искове, както и направените разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.„Г. И.“ № 2, ет.2 е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции.
Твърди, че в случая пътнотранспортното произшествие и непосредствените телесни увреждания на ищеца са настъпили на територията на Румъния, следователно гражданската отговорност, произтичаща от това, се урежда съобразно румънското право. Това съответства и на принципа на най-тясната връзка на застрахователния договор, доколкото в момента на настъпване на произшествието застрахователят е носил риска от настъпване на вредоносно събитие на територията на Румъния. Поддържа, че съгласно чл.4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 година на Европейския парламент и Съвета, приложимото право към извъндоговорните задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо от държавата, в която е настъпило вредоносното събитие, и независимо от държавата или държавите, в които настъпват непреките последици от това събитие. Твърди, че понятието „място на настъпване на вредата, независимо от държавата или държавите, където настъпват непреките последици, случаите на лично/телесно нараняване/увреждане на здравето има автономно значение по смисъла на Регламента. Поддържа и това, че съгласно съображение (17) от уводната част на Регламента на английски език, приложимото право трябва да се определя въз основа на мястото, където настъпва вредата, независимо от държавата или държавите, в които настъпват непреките последици. Във второто изречение на разпоредбата изрично е посочено, че в случай на телесно нараняване/увреждане на здравето държава, в която настъпва вредата, е държавата, където е претърпяно нараняването/увреждането на здравето.
Ответникът твърди и това, че понятията „телесно увреждане” и „непреки последици” също имат автономно значение по Регламента. Касае се за всеки случай, при който е накърнен телесният интегритет на непосредствено пострадалото лице - нарушаване на телесната цялост, увреждане на здравето смърт и др.. Именно това е пряката вреда от непозволеното увреждане, която има предвид Регламентът и към нея той фиксира привръзката относно приложимото право. Всички останали вреди Регламентът третира като непреки последици и те не въздействат върху определянето на приложимия национален закон. Твърди, че непреки последици по смисъла на Регламента са болките и страданията, търпени впоследствие от телесните увреждания, последващо лечение, имуществени вреди в резултат на телесното увреждане и др., съответно без значение е мястото, където настъпват тези непреки последици. Поддържа, че в случая е приложимо румънското право, защото непосредствените телесни увреждания на ищеца са настъпили в Румъния.
Твърди, че съгласно чл.15, буква ,,в“ от Регламента, приложимото право по този Регламент урежда съществуването, естеството и оценката на претендираните вреди или на претендираното обезщетение. Следователно, всички компоненти на възникването, причинната връзка, вида и размера на обезщетението се определят и установяват съгласно приложимото законодателство, в случая - румънското.
Поддържа, че е налице съпричиняване на събитието и на вредоносния резултат от ищеца, като водач на тов. автомобил „Ф. Т.“ с рег.№ ВР 5346 СВ. Липсват доказателства, дали същият се е движил с разрешена и съобразена скорост; дали е направил необходимото, за да предотврати ПТП; дали е бил с поставен обезопасителен колан; дали е изпълнил другите си задължения като водач на МПС съобразно приложимите румънски правила за движение по пътищата. Оспорва, че това е било сторено от негова страна, като твърди, че неизпълнението на задълженията му като водач на МПС е в причинна връзка с причинените му телесни увреждания. Оспорва претърпяването, обема и продължителността на твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и причинната връзка с ПТП съгласно приложимия румънски закон, а евентуално – и съгласно българското законодателство.
Заявява, че оспорва изцяло претенцията за имуществени вреди по основание и размер, съгласно приложимия румънски закон, а евентуално - и съгласно българското законодателство. Оспорва също вида и размера на претендираните вреди за процесното МПС, както и причинната им връзка с ПТП, тъй като автомобилът не е бил представен за оглед от чуждестранния застраховател или от неговия представител в Р Б., както и от НББАЗ или посочени от него експерти, за да констатират щетите от произшествието. Освен това, за целта са необходими експертни знания, каквито до момента не са събрани в настоящото производство по предвидения в процесуалния закон ред. Оспорва и претенцията за законна лихва върху търсените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, по съображенията, изложени по-горе срещу основателността на главните искове. Заявява, че прави възражение за изтекла погасителна давност и/или преклузия по приложимия закон. Моли съда, по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, да установи румънското право, по-конкретно - действащите към 19.12.2019 г. и след това румънски нормативни актове - от областта на застрахователното право, гражданското право и др. под., законови и подзаконови, общи и специални, уреждащи: Погасителната давност и/или преклузия на правото да се търси обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при причинено пътнотранспортно произшествие - начален момент, срок, начин на изчисляване на срока; Как се определя размерът на дължимото плащане за неимуществени вреди (болки и страдания) по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при причинени телесни увреждания, конкретно - контузия на гръден кош, контузия на ляво рамо, кръвонасядания по предно-вътрешната дясна и лява предмишници; Как се определя размерът на дължимото плащане за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при причинени щети на моторно превозно средство вследствие на ПТП, вкл. при щета на превозното средство, при която разходите за необходимия ремонт на автомобила спрямо действителната му стойност са в такова съотношение, че възстановяването му е икономически нецелесъобразно; Последици върху правото на обезщетение за нематериални вреди, когато увреденото трето лице е било без поставен обезопасителен колан към момента на произшествието и това е допринесло за причинените му телесни увреждания, или с какъв процент се намалява дължимото на пострадалото лице обезщетение за нематериални вреди от получени при ПТП телесни увреждания, ако същото е било без поставен обезопасителен колан към момента на произшествието и това е допринесло за причинените му телесни увреждания, като се изпратят на настоящия съд нормативните актове в редакцията им към 19.12.2019 г., а също и се дадат необходимите разяснения на правните норми и значимата съдебна практика по иск за обезщетение на неимуществени вреди (болки и страдания) по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при причинени телесни увреждания - контузия на гръден кош, контузия на ляво рамо, кръвонасядания по предно-вътрешната дясна и лява предмишниии. Моли въпросите, формулирани от тях към искането за съдебна поръчка за установяване на румънското право да бъдат разглеждани като примерни, като при необходимост моли съдът да формулира и допълнителни въпроси по своя преценка. Моли, след установяване на приложимото право съдът да му даде указания съгласно чл.146 от ГПК, както и да бъде дадена възможност за нови твърдения и искания, произтичащи от приложимия закон. Претендират се и разноски по делото.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Приети са и заключения на вещи лица.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.12.2019 г., на територията на Румъния, на пресечката на Околовръстен път Дробета Т. С. с Каля Северинулуй, е настъпило ПТП между товарен автомобил „Ф. Т.“ с рег.№ ВР 5346 СВ, с прикачено ремарке (платформа) с рег.№ М4321ЕЕ, управляван от ищеца - М.С., и автомобил Фолксваген Кади с румънски рег.№ МН 31 КЈО, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при румънски застраховател.
Установено е също така, че на 24.02.2020 г. от М.С. е подадено уведомление за щета № 50-2020-КО-10-00062 до „Еврохелп Б.“ ЕООД, в качеството му на представител за уреждане на претенции в Б. на румънския застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно автомобил „Фолксваген Кади“ с рег.№ МН 31 КЈО, във връзка с описаното ПТП, с което е поискано заплащане в полза на ищеца на обезщетение за неимуществени вреди (от твърдени телесни увреждания) и имуществени вреди (щети върху МПС). Не се установи по делото да е извършван оглед на автомобила.
На 22.06.2020 г. от „Еврохелп Б.“ ЕООД са уведомили ищеца, чрез пълномощника му - адв. Д., че в законовия тримесечен срок не са получили инструкции от чуждестранния застраховател за уреждане на щетата, поради което не могат да удовлетворят претенцията му. С писмо вх.№ 2-1473/25.06.2020 г. в НББАЗ с получено уведомление/искане за изплащане, на основание чл.515 от КЗ, в полза на ищеца на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Установено е, че ответната страна дала отговор на ищеца с писмо от 30.06.2020 година.
С исковата молба са предявени искове за обезщетение на търпени от
ищеца М.Н.С. неимуществени вреди от получени телесни увреждания и имуществени вреди - щети върху товарен автомобил „Ф. Т.“ с рег.№ ВР 5346 СВ, в резултат на описаното по-горе пътнотранспортно произшествие, настъпило на територията на Румъния, на 19.12.2019 г. Претенциите на ищеца са за сумите, както следва: за неимуществени вреди от получени телесни увреждания - 1 250 лева, частичен иск от 30 000 лева, като в съдебно заседание на 12.12.2023 г. е направено увеличение на иска до сумата от 4 000 лева; за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на МПС - 1 250 лева, частичен иск от 17 000 лева, като в съдебно заседание на 12.12.2023 г. е направено увеличение на иска до сумата от 9 000 лева; законна лихва върху всяка от исковите суми, считано от 25.08.2020 г. до окончателното им изплащане.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди за неоснователен. От приетите по делото Протокол за разследване на меетопроизшествието от 19.12.2019 г. и Доклад с предложение за прекратяване № 379625/2019 от 23.03.2020 г., издадени от Полицейско управление на гр.Дробета Т. С., сектор „Пътна полиция“. ишецът не е посочен сред лицата, получили телесни наранявания при процесното ПТП. Като такива са посочени пътникът, намиращ се на предна дясна седалка в лекотоварния автомобил Ф. Т. с рег.№ ВР5346СВ - Г. Г. М. и водачът на румънския автомобил Кристиян Йонел Пакала. По делото липсват първични медицински документи от датата на събитието, установяващи твърдените от ищеца телесни увреждания. В подкрепа на твърдението си за увреда, ищецът е представил с исковата молба единствено съдебномедицинско удостоверение № 201/2019 г. от 21.12.2019 г., издадено от д-р И. И., в качеството му на началник отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р Стамен И.“ - гр. Монтана. В качеството му на частен документ, същото е оспорено от ответника с отговора на исковата молба. по отношение верността на съдържанието му. Липсват официални медицински документи или изследвания, които да потвърждават изложеното в съдебномедицинското удостоверение. Същото няма и достоверна дата спрямо трети лица.
За твърдените от ищеца неимуществени вреди от телесни увреждания в съдебно заседание на 22.02.2022 г. е изслушан свидетелят Стефан Васков Валентинов, който е първи братовчед на ищеца. Свидетелят Валентинов заявява в показанията си, че отишъл в Румъния да прибере ищеца, пътника и автомобила. В показанията си този свидетел твърди, че ищецът имал видими следи, синилки по ръцете и по гърдите, оплаквал се от силни болки в гърдите и ръцете за около месец след събитието.
В тази насока е изслушана и съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р И.И.. В заключението си вещото лице е посочило, че ишецът имал следните увреждания: кръвонасядане по предната повърхност на дясна предмишница в средната й трета, кръвонасядане по предната повърхност на лява предмишница в горната й трета и натьртване в областта на ляво рамо и горната част на гръдния кош. Вещото лице доктор И. е отразило в заключението си, че към момента на извършване на личния преглед от него - 16.03.2022 г., ишецът няма остатъчни външни белези и остатъчни явления от травмата. Състоянието му е добро. Няма невъзстановени увреждания. На същият не е провеждане стационарно лечение в стационарно или болнично заведение. Вещото лице доктор И.И. заявява, че описаните увреждания са приети от него за настъпили при процесното ПТП, единствено въз основа на посоченото по-горе съдебномедицинско удостоверение № 201/2019 г. от 21.12.2019 г., приложено към исковата молба, издадено от него, в качеството му на началник отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р Стамен И.“ - гр. Монтана. Вещото лице заявява, че при първоначалния преглед ишецът не е имал никаква медицинска документация от чужбина, тъй като не е бил откаран в болница като пострадало при събитието лице. Оплакванията, за които ишецът споменавал при прегледа от „изтръпване на ръцете и болки в гърдите“, не могат да се свържат със станалото ПТП. В материалите по делото няма данни за получени увреждания, които да се отразят неблагоприятно за в бъдеще на физическото здравословно състояние на ищеца. Единичната експертиза е оспорена от ответната страна, в резултат на което е назначена разширена/комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза.Съгласно заключението на вещото лице доктор Р.Н., при процесното ПТП ищецът е получил по едно кръвонасядане по предновътрешната повърхност на дясна предмишница в средна трета и предновътрешна повърхност на лява предмишница в горна трета, като данни за тези увреждания вещото лице е взело отново от приложеното към исковата молба съдебномедицинско удостоверение № 201/2019 г. от 21.12.2019 г., издадено от вещото лице д-р И. И., в качеството му на началник отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Доктор Стамен И.“ - град Монтана. Вещото лице д-р Р.Н. е посочило в заключението, че няма медицински данни М.С. да е посещавал здравно заведение по повод оплаквания в резултат на получените травми. Няма данни да му е било предписано лечение. Предвид вида на твърдените от ищеца увреждания – кръвонасядания на двете предмищници и липсата на медицински документи за извършени прегледи във връзка с тях, вещото лице заявява, че няма как ищецът да не се е възстановил.
С оглед на изложеното по – горе, не може да се приеме за установено по категоричен начин, че ишецът да е получил твърдените с исковата молба неимуществени вреди – телесни увреждания, в резултат на процесното ПТП. Не се събраха доказателства, установяващи твърдените увреждания – липсват първични медицински документи за получени от ищеца травми при процесното ПТП. Същият не е вписан като пострадало лице в протокола за ПТП, респ. не е откаран и не е посетил болнично заведение. Приложеният към исковата молба документ - съдебномедицинско удостоверение, издадено три дни след събитието, не установява връзката между настъпилото ПТП и твърдяните увреждания. Ето защо не може да се приеме, че описаните в удостоверението синини по горните крайници са получени вследствие на процесното ПТП Това удостоверение е частен документ, без достоверна дата, надлежно оспорен по съдържание от ответника, като не са предприети никакви действия от страна на ищеца за установяване верността на съдържанието му. Предвид горното, претенцията на ищцеца за плащане на обезщетение за твърдените от него неимуществени вреди, остана недоказана, поради което се явява и неоснователна. Не се доказаха вреди, които да подлежат на обезщетение, както и причинна връзка между процесното ПТП и такива вреди.
По иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 9000 лева:
Видно от събраните по делото доказателства е, че към датата на процесното ПТП и датата на подаване на исковата молба по настоящото дело товарен автомобил Ф. Т. с рег.№ ВР5346СВ не е бил собственост на ищеца. От приложеното към исковата молба свидетелство за регистрация на МПС се установява, че същият е бил собственост на „М. Б.“ ЕООД. Следователно, ишецът не е материално и процесуално легитимиран да търси обезщетение за щети на този автомобил, още повече - при установена тотална щета.
С оглед на това и исковата претенция за присъждане на имуществени вреди като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенциите за присъждане на законна лихва, съдът намира, че същите също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, с оглед изхода на делото по отношение на главните искове.
Съобразно този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 10 999,31 лева – разноски по делото, съобразно приложения на лист 514 по делото списък на разноските.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М.Н.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.„Г. И.“ № 2, ет.2 искови претенции за присъждане на сумата от 4 000,00 лева - главница, предявени като частичен иск от 30 000,00 лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на ПТП от 19.12.2019 г.,; сумата от 9 000,00 лева - главница, предявен като частичен иск от 17 000,00 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствената вещ, от ПТП от 19.12.2019 г., искови претенции с правно основание чл.86 ЗЗД в размер на по 31,60 лева, предявени като частични искове.
ОСЪЖДА М.Н.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.„Г. И.“ № 2, ет.2 сумата от 10 999,31 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :