Р Е Ш Е Н И Е № 97
Гр. Сливен, 29.07.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на петнадесети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора Христо Куков и при секретаря Радостина Желева
като разгледа докладваното от съдия Бозукова КАНД № 73 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1474
по описа на Районен съд Сливен за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 113/05.03.2020 г. постановено по АНД № 1474/2019 г. по описа на
Районен съд Сливен е изменено Наказателно постановление № 8 от 24.09.2019 г. на
Директора на Регионална здравна инспекция Сливен, с което на "Водоснабдяване
и канализация Сливен" ООД гр. Сливен за нарушение по чл. 44 от Закона за здравето и на основание чл. 212, ал. 3 във вр. с чл. 44 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 1 500
лева, като размерът на наложената имуществена санкция е намален на 1 000
/хиляда/ лева.
В касационната жалба на „В и К Сливен“ ООД гр.Сливен се твърди, че
решението на районния съд, в частта, в която НП е потвърдено, е неправилно и
незаконосъобразно. От мотивите на съда не ставало ясно защо е прието, че
дружеството не е изпълнило даденото предписание. Не било обсъдено и
приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да отмени решението на
първоинстанционния съд и да отмени НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно
призован, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по касационното обжалване – РЗИ Сливен
редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище,
въпреки дадената възможност.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа
становището, че жалбата е неоснователна и предлага съдебното решение следва да
бъде оставено в сила.
Административният съд в качеството на касационна инстанция като обсъди
направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните
доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С Предписание с изх. № 63/09.07.2018г. на РЗИ-Сливен на „В и К Сливен“ ООД е
било указано да осигури незабавно и постоянно обеззаразяване на питейната вода на
територията на област Сливен като осигури наличие на остатъчен свободен хлор в
мрежата. До посоченото предписание се е стигнало след извършен на мониторинг на
централното водоснабдяване на област Сливен, при който е било установено, че
иззетите проби не съответстват на изискванията на Наредба № 9/2001г. за
качеството на водата, предназначена за битови цели, тъй като били констатирани
отклонения в показателите на водата. Предписанието е било връчено по надлежния
ред и жалбоподателят е бил запознат със съдържанието му на 17.07.2018 г. С
протокол от изпитване ДЗК № 0572/12.08.2019 г. на питейната вода от централното
водоснабдяване на с. Оризаре, община Твърдица, област Сливен, в пробовземен пункт – централна чешма, било установено, че
иззетите на 08.08.2019 г. проби отново не съответстват на изискванията на
Наредба № 9/2001г. за качеството на водата, предназначена за битови цели, тъй
като били констатирани отклонения в показателите на водата- липса на остатъчен
хлор, въпреки даденото предписание, което е следвало да бъде отстранено веднага
и незабавно. Взетите няколко дни след това проби – на 19.08.2019 г. от пробовземен пункт – кметство с. Оризаре, община Твърдица,
област Сливен отново не съответствали на изискванията на горецитираната
наредба, видно от протокол за изпитване с № 0591/22.08.2019 г.
Въз основа на така посоченото АНО е приел, че към дата 08.08.2019г. и към
19.08.2019г. /датата на изземване на проби/ жалбоподателят не е изпълнил
Предписание с изх. № 63/09.07.2018г. на РЗИ-Сливен.
Въз основа на горното на жалбоподателят е съставен АУАН и издадено НП, с
което на основание чл. 212, ал. 3 вр. чл. 44 от
Закона за здравето на „В и К Сливен“ ООД е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 44 от Закона за
здравето.
За да измени Наказателното постановление Районният съд е приел, че
нарушението е установено и доказано по безспорен начин от приетите писмени
доказателства и от свидетелските показания на всички разпитани по делото
свидетели, но наложеното наказание следва да се определи в минимален размер, за
да отговаря на степента и тежестта на допуснатото нарушение.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е обсъдил
обстойно всички обстоятелства по делото, извършил е задълбочен и прецизен
анализ на събрания доказателствен материал и е изяснил всички необходими
обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на спора, поради
което настоящата инстанция споделя изцяло направените от него правни изводи и
приема, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Всички
доводи в обратния смисъл, изложени в касационната жалба, са неоснователни. От приобщените по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че касационният жалбоподател не е изпълнил Предписание
№ 63/09.07.2018 г. на РЗИ, тъй като питейната вода на територията на област
Сливен, конкретно в с. Оризаре, кметство и централна чешма, подавана от водоснабдителното
дружество, не е отговаряла на изискванията на Наредба № 9 за качеството на
водата, предназначена за питейно – битови цели. Горното несъмнено сочи, че е
извършено нарушение на чл. 44 от ЗЗ, която разпоредба задължава физическите и
юридическите лица да изпълняват задължителните предписания на държавните
здравни инспектори и заповедите на органите за държавен здравен контрол.
Правилно административнонаказващият орган е посочил,
че на дружеството следва да се наложи административно наказание по чл. 212, ал. 3 от Закона за здравето, съгласно която разпоредба, който не изпълни
предписание на органите на държавния здравен контрол, ако не подлежи на
по-тежко наказание и деянието е извършено от юридическо лице, се налага имуществена
санкция в размер от 1000 до 3000 лева. Съгласно § 8 от ПЗР на Наредба № 9 за
качеството на водата, предназначена за питейно – битови цели контролът по
спазване изискванията на тази наредба се осъществява от органите на ДЗК по реда на Закона за водите и Закона за здравето. Административнонаказателната
отговорност на дружеството е ангажирана за това, че не е изпълнило задължително
предписание издадено от компетентен орган по Закона за здравето, а не за това, че е подавало вода за
питейно-битови цели, с качество, неотговарящо на изискванията, поради което
правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност по чл. 212, ал. 3 от ЗЗ. Неоснователен е доводът на касационния
жалбоподател, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Доколкото в предписанието е указано на дружеството незабавно да отстрани
нарушението, изразяващо се в обеззаразяване на водата на територията на област
Сливен и предвид характера на обществените отношения, които нарушението засяга,
както и липсата на обстоятелства, които да сочат, че конкретното нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения, Административен съд Сливен
направи извода, че решението на РС не е постановено при нарушенията, сочени в
касационната жалба като отменителни основания и като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК,
Административен съд Сливен,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 113/05.03.2020
г., постановено по АНД № 1474/2019 г. по описа на Районен съд Сливен.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: