Р E Ш
Е Н И
Е
гр. София, 25.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на
петнадесети юли през през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретар СТЕФКА
АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 940 по описа за 2016 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени
са искове с правно основание 637,ал.3,т.1 от ТЗ вр. чл.327 ТЗ
вр. чл.200 вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД от „С.Т.2.” ЕООД ЕИК ********срещу „П. “ ЕАД/ в несъстоятелност / ЕИК ******** .
Като
участници в производството са конституирани и двамата синдици на ответника А.Г.К.
и Р.Г.М..
ИЩЕЦЪТ твърди, че е
дистрибутор на различни хранителни продукти и
между страните е бил сключен договор за доставка и продажба на стоки от
01.01.2012г., по силата на който ищецът е доставял на ответникът заявени от
него стоки, по предварително договорени цени, които са се продавали в
супермаркетите на ответника. Съгласно чл.50 от договора цената е следвало да се
заплаща в 60 дневен срок от приемане на издадената за съответните стоки фактура.
Твърди, че за периода март – септември 2015г. е доставил на ответникът стоки
по шест фактури и едно дебитно известие,
конкретно посочени в исковата молба, а именно :
-
№ ********** от 26.03.2015г. на стойност
12 792.20лв. с ДДС , от които се претендират неиздължени 7 792.20 лв.
-
№**********/02.07.2015г. на стойност 6 950.78 лв. с
ДДС, от които се претендират неиздължени 3 542.15 лв.
-
№********** от 08.07.2015г. на стойност 4 870.56
лв.с ДДС, които се претендират изцяло.
-
№********** от 20.08.2015г. на стойност 13 033.01
лв.с ДДС, които се претендират изцяло.
-
Дебитно извести №**********/15.10.2015г. към фактура №
**********/20.08.2015г. на стойност 77.76 лв. с ДДС.
-
Фактура № ********** от 31.08.2015г. на стойност
5 500.62 лв. с ДДС, които се претендират изцяло.
-
Фактура № **********/04.09.2015г. на стойност
3 495.17 лв. с ДДС, които се претендират изцяло..
по които цената от
ответната страна независимо от получаване на фактурите, не е заплатена .
Доколкото ответникът е в забава за
заплащане на цената претендира и обезщетение за забавата в размер на мораторна лихва по всяка една от фактурите
подробно посочени в исковата молба по
размер и период, като общо претендираната сума възлиза в размер на 1 511
лв. за период от 29.05.2015г. до
10.02.2016г..
Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от общо 38 311.47 лв. незаплатена цена по горепосочените
фактури , в едно със законната лихва от предявяване на исковата молба и
мораторна лихва за забава в размер на 1511лв., за периода от 29.05.2015г. до 10.02.2016г.
ОТВЕТНИКЪТ не взема становище
по исковата молба.
СИНДИЦИТЕ не вземат становище
по исковата молба.
СГС, като взе в предвид
становищата на двете страни и събраните по делото доказателства намира, за
установено следното:
След предявяване на
исковата молба спрямо ответникът е открито производство по несъстоятелност,
поради което на осн.чл.637,ал.1 от ТЗ е било спряно. Доколкото вземанията на
ищецът не са приети в откритото производство по несъстоятелност, т.е. включени
са в списъка на неприети вземания, то на осн.чл.637,ал.3,т.1 от ТЗ настоящото производство е възобновено и продължено.
Видно от
представените по делото писмени доказателства между страните е налице твърдения
договор за доставка на стоки от
01.01.2012г., който е с характер на рамков, с пет приложения, от които по
делото е представено само приложение № 1. Срокът на договора е 1 година
съгласно чл.65 от договора, с автоматично продължаване при същите условия ако
никоя от страните до изтичането му не отправи изявление за прекратяването му-
чл.66 от договора. Не се спори, че договорът е имал действие и през 2015г.
Доставките във всеки конкретен случай стават по заявка на ответника- чл.4, а
цените са определени в Приложение № 5 със отстъпки поочени в Приложение № 1 към
договора. Представени са посочените в исковата молба 6 фактури и 1 дебитно
известие, съответно стокови разписки, които съдът обсъжда по долу по отделно.
Към фактура 38860/26.03.2015г. има
приложена стокова разписка № 36074/25.03.2015г.,, за доставяне на стоките по
тази фактура в склад Унивех сухи храни, София, околовръстен път 414. На
фактурата има печат, че е получена и това следва да е при получателя – ответника П. ЕАД, на 30.03.2015г. Стоковата разписка е с
подис за получател, а за последната описана в нея стока – „русалка – скумрия в
доматен сос“ е налице отметка от доставилия стоката, че е върната в склада,
съответно съдът приема, че останалата доставена от ищеца стока е приета от получателя, ответник по спора,
чрез оставянето й в склад, който ползва. С оглед на горното и предвид, че
ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил цената за тези стоки,
съдът приема, че претендираната сума от
7 792.20 лв. по тази фактура се следва.
Към представената по
делото фактура № 42496 от 02.07.2015г.
е налице стокова разписка и стокова разписка за прием. Върху фактурата има
поставен печат на П. ЕАД от 06.07.2015г. за получаване на фактурата , а върху
стоковата разписка прием № 50694 за получаването има печат за приемане на стоката в склад
Унивег, като в същата като получател е посочен ПИКАДИЛИ. Съдът приема, че тези
доказателства установяват доставяне на стоката от страна на ищеца в склад
посочен от ответника и предвид, че ответникът не е ангажирал доказателства, че
е заплатил цената то съответно съдът приема, че сумата по тази фактура ,в частта която се претендира в размер на 3 542.15 лв. се следва от страна на
ответника на ищеца.
По делото е
представена третата фактура №
42616/08.07.2015г предмет на исковата молба на обща стойност 4 870.56
лв., за която лисват данни да е получавана от страна на ответника. Към същата
въпреки посоченото в исковата молба не е представена стокова разписка. Предвид
на изложеното съдът приема, че ищецът не е доказал, че е доставил стоката по
тази фактура на ответното дружество, поради което и сумата предмет на фактурата и исковата претенция в размер на
4 870.56 лв. с ДДС не се следва.
Четвъртата фактура
предмет на исковата претенция №
44534/20.08.2015г. на стойност 13 033.01 лв. с ДДС не е представена в
цялост по делото и към същата липсват доказателства, както за получаването й от
ответника, така и за доставяне на стоката посочена в същата и приемането й от
ответната страна. Самата фактура също не е в цялост. Същото касае и дебитно
известие № 46876/15.10.2015г. на
стойност 77.76 лв. с ДДС – липсват доказателства да е получено самото то и
стоката по него и приети от ответната страна . Предвид на това съдът намира, че посочената цена в така посочените
фактура и дебитно известие на стойност 13 033.01 лв.с ДДС и 77.76 лв.с ДДС
не се следват.
Към представената по
делото фактура № 44946 от 31.08.2015г.
за стоки на стойност 5500.62 лв. с ДДС е налице стокова разписка №
45569/26.08.2015г.. Върху фактурата няма поставен печат на П. ЕАД от 06.07.2015г., но върху стоковата разписка има поставен подпис и
печат на П. ЕАД и вписана дата 26.08.2015г. , поради което съдът приема, че
стоката посочена в тази фактура и стокова разписка е доставена и приета от
страна на ответника П. ЕАД. Съдът приема, че тези доказателства установяват
доставяне на стоката от страна на ищеца до ответника и предвид, че ответникът не е
ангажирал доказателства, че е заплатил цената то съответно съдът приема, че
сумата по тази фактура в размер на 5 500.62 лв. се следва от страна на
ответника на ищеца.
Към представената по делото фактура
№ 45045 от 04.09.2015г. за стоки на стойност 3 495.17 лв. с ДДС е
налице стокова разписка № 46095/2.09.2015г.. Върху фактурата има поставен печат на П. ЕАД от 07.09.2015г.за
получено и съдът приема, че фактурата е предадена на ответника. Съдъ приема
също така, че стоката е получена при ответника, тъй като върху стоковата
разписка има поставен подпис и печат за оставянето и на склад/ М и М/, с
посочен получател Пикадили. При тези
доказателства съдът приема, че същите установяват доставяне на стоката от
страна на ищеца до ответника и предвид,
че ответникът не е ангажирал доказателства, че е заплатил цената то съответно
съдът приема, че сумата по тази фактура
в размер на 3 495.17 лв. се
следва от страна на ответника на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът за
главницата е частично основателен.
Ищецът по безспорен начин установи наличието
на рамков договор за доставка на стоки, по който ищецът е доставчик, а
ответникът купуач и получател на стоките. По силата на същия, въз основа заявки
на ответникът ищецът доставя стоки, а ответникът дължи заплащане на тяхната
цена. Ищецът установи по безспорен
начин, че е доставял стоки на ответника за поцесната 2015г.и съответно е
доставил стоки по четири от процесните 6 фактури и 1 дебитно известие, за които
ответникът не установи да е извършил плащане. Касае се за договор за
покупко-продажба, при който ищецът е изпълнил задължението да прехвърли
собствеността върху заявените стоки, които е доставил и ответника получил. На
осн.чл.327 от ТЗ вр.чл.200 от ЗЗД ответникът като купувач дължи плащане цената
на придобитите от него стоки. Съгласно чл.49 от рамковия договор плащането се
дължи при получаване и заверяване на всяка отделна фактура от ответника,
придружена със съответата стокова разписка за доставена стока. Съдът като
подробно обсъди по-горе всяка фактура прие, че редовни са доставките по четири
от фактурите и ответникът не е извършил и дължи плащане по тях. По четирите неразплатени фактури - фактура 38860/26.03.2015г, фактура № 42496 от 02.07.2015г , фактура №
44946 от 31.08.2015г ,фактура № 45045 от 04.09.2015г..обсъдени конкретно по-горе ответникът дължи да заплати
обща цена в размер на 20 330.14 лв., за което следва да
бъде осъден с настоящото съдебно решение. В останалата си част исковата
претенция за разликата до пълния предявен размер / за цената по две от
фактурите и дебитното известие/ се явява неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
С оглед уважаване на
иска за главницата по четири от фактурите и доколкото ответникът не ги е
изплатил същият е изпаднал в забава. Съгласно чл.50 от договора вр.Приложение 1
получената стока се разплаща в срок 60 дни от приемане на съответната фактура.
Фактура № 38860 /26.03.2015г. е приета с положен печат на 30.03.2015г. и от
този момент тече 60 дневния срок и съответно претенцията за обезщетение за
забава в размер на мораторната лихва за периода 1.06.2015г. - 10.02.2016г./предявяване
на иска/ е основателен. Претендирания размер от 552.99 лв. също е основателен. Фактура № 42496/02.07.2015г. е
приета на 06.07.2015г. и за претендриания период от 07.09.2020г. до
10.02.2016г. претенцията за мораторна лихва в размер на 154.79 лв. също се явява основателна. Точни са и периодите на
изискуемост и размерът на лихвата за забава по останалите приети като
неиздължени фактури предмет на иска - №44946 от 31.08.2015г. за периода
02.12.2015г. до 10.02.2016г. в размер на 108.70
лв. и по фактура №45045 от 04.09.2015г. за периода 09.11.2015г. до
10.02.2016г. в размер на 91.37 лв. Общо
размерът на дължимото обезщетение по четирите фактури възлиза в размер на 907.85
лв. Акцесорния иск за мораторна лихва за разликата до пълния предявен
размер от 1 511 лв. се явява неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли. На осн.чл.86 от ЗЗД върху главницата се дължи и законната лихва от
предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
Съобразно
съотношението между отхвърлена и уважена част от исковете/0.53/ ответникът
следва да заплати на ищеца и претендирани разноски за ДТ 849.52 лв. на осн.чл.78 ГПК.
Водим от горното
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П. ЕАД/ В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ/ ЕИК ********
, с адрес на управление ***, Ритейл Парк София, ул********,
действащо чрез синдици М. и К., с адрес *** да заплати на „С.Т.2.“ ЕООД ***
сумата от 20 330.14 лв./ двадесет хиляди
триста и тридесет лева и четиринадесет стотинки/ неиздължена цена за доставени
стоки по договор от 01.01.2012г. по следните четири фактури фактура 38860/ 26.03.2015г, фактура № 42496 от 02.07.2015г ,
фактура № 44946 от 31.08.2015г ,фактура № 45045 от 04.09.2015г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска 11.02.2016г. и до окончателното
заплащане на сумата по главницата, както и да заплати мораторна лихва за забава
върху главницата в размер на 907.85 лв. / деветстотин и седем лева и осемдесет
и пет стотинки/ за периода 01.06.2015г.-10.02.2016г., както и да заплати сумата
от 849.52 лв. / осемстотин четиридесет и девет лева и петдесет и две стотинки /
разноски на осн.чл.78 ГПК като ОТХВЪРЛЯ
претенциите за разликата до пълните предявени размери за главница и мораторна лихва като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на синдиците на П.
ЕАД/ в несъстоятелност / ЕИК ******** А.Г.К. и Р.Г.М..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: