О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 895
08.06.2022г. град Бургас
Административен
съд – гр. Бургас, трети състав, на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в закрито заседание в следния състав:
Съдия: Чавдар
Димитров
като
разгледа адм.д. №840 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на СИС 2012 ООД с ЕИК ******** със седалище иадрес на
управление гр. Свети Влас, ул. Чеерноморска №18, със законен представител И.Н.Иванов„частичен
отказ, обективиран в писмос изх. № Т-26-00-53 от 05.05.2022г. на Министъра на
туризма за отказ от одобрение на схема за разполагане на преместваеми обекти и
съоръжения, включително допълнителна търговска площ на морски плаж „Слънчев бряг - юг“, в частта „паркинг“,
постъпила с писмо вх.№ Т-26-00-53 от 19.04.2022г. в министерството на Туризма.
С жалбата се настоява, че
оспорваното писмо предстравлява индивидуален административен акт, тъй като
схемата, заявена от концесионера е била одобрена частично, без в нея да са
включени дейности , свързани с паркинга, находящ се на територията на морския
плаж, с което се засягали права и интереси на концесионера, като се
възпрепятствала възможността да извършва дейностите по осигуряване на водното
спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, здравното и медицинско
обслужване и хигиенното поддържане на морския плаж, представляващи
„задължителни дейности“, както и да предоставя плажни услуги при условията на
концесионния договор.
Съдът намира, че жалбата
е недопустима поради липса на правен интерес от оспорването.
При преценката за наличие
или липса на правен интерес от оспорването (т. е. дали и как оспореният акт
засяга правната сфера на оспорващия) съдът следва да изходи от разпоредбата на
чл. 147, ал. 1 от АПК, към която препраща чл. 219, ал. 1 и 3 от ЗУТ, а не от
разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, която в случая е неприложима. Съгласно
чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и
организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или
застрашени от него, или за които той поражда задължения. Засягането следва да
се изразява в прекратяване или ограничаване на съществуващи права, в създаване
на нови или разширяване на съществуващи задължения или в препятстването на
права.
Предвид доказателствата
по делото, съдът установяват следните факти:
Видно от приложените по
делото документи, се установява, че оспорващият е страна по концесионен договор
с предмет плаж - Слънчев бряг - юг, сключен с Министерски съвет на Република
България, по която същият се явява концесионер.
Същият на основание
чл.13, ал.3 ЗУЧК, със свое заявление с вх. № Т-26-С-55/24.02.2022г. представил
проектосхема с искане за одобрението й, след като такава била одобрена от
Министъра на Туризма по-рано, с частично различаващи се параметри по друго
завление на концесионера с вх. № Т-26-С-15/13.01.2022г.
Последвала кореспонденция
между концесионера и Министъра на туризма целяща отстраняване на нередовности
по заявената схема - писмо изх. № Т-26-С-55/23.03.2022г., № Т-26-С-55/13.04.2022г.
С оспореното писмо №
Т-26-С-53/19.04.2022г. концесионерът бил уведомен, че заявената схема „за
поставяне на преместваеми обекти и съоръжения, в това число допълнителна
търговска площ по чл.10, ал.8 ЗУЧК на морски плаж „Слънчев бряг - юг“ се
одобрява „без паркинг“. Жалбоподателят счел, че отговорът представлява
индивидуален административен акт и с него се засягат пряко негови права и
интереси - права и задължения, изхождащи от сключения с Министерски съвет
концесионен договор.
Настоящата съдебна
инстанция счита, че такаоспореното писмо притежава единствено уведомителен
характер и не разполага с характеристиките на индивидуален административен акт
по чл.21 АПК. Мотивите за това са следните:
На първо място, следва да
бъде изследвано правното основание за постановяване на оспореното писмо. Касае
се за провеждано производство по реда на чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК за издаване на
разрешение за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на морските
плажове, какъвто е Слънчев бряг - юг, което се издава от главния архитект на
общината въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма.
Според настоящия съдебен
състав се касае за особено производство, провеждано при условията на сложен фактически
състав, включващ особен вид съгласие на друг орган по смисъла на чл.53, ал.1 АПК, в който случай съгласието му само по себе си не създава права и
задължения, а е предпоставка за признаване на такива с крайния административен
акт, само който притежава характеристиките по чл.21 АПК и подлежи на оспорване.
По тази причина, според
настоящият съдебен състав, посоченото писмо не подлежи на самостоятелно
обжалване. Същото притежава единствено уведомителен характер, като разяснява
съдържанието и обхвата на предвидената от закона да бъде одобрена от страна на
Министъра на Туризма схема на преместваемите обекти и съоръжения. В този смисъл
и предвид разпоредбите на чл.53, ал.1 и чл.64 АПК не подлежи на самостоятелно
оспорване.
Дори хипотетично да бъде
възприето обратното становище, а именно, че междинният акт в производството по
издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти от гл. архитект на
съответната община засяга по самостоятелен начин специфични права и интереси на
жалбоподателя, то такъв акт се явява самата схема, одобрена от страна на
Министъра на туризма по смисъла на чл.13 , ал.3 ЗУЧК, а не писмото на същия
административен орган, уведомяващо за съдржанието й. В най-благоприятния за
жалбоподателя случай същото би могло да бъде възприето като обстоятелствена
част на диспозитивното волеизявление на министъра, обективирано в одобрената
схема, която също не подлежи на самостоятелно оспорване.
Изложеното обосновава
извод, че оспорващият не е пряко и непосредствено засегнат от оспореното уведомително
писмо изх. № Т-26-00-53 от 05.05.2022г. на Министъра на туризма за отказ от
одобрение на схема за разполагане на преместваеми обекти и съоръжения,
включително допълнителна търговска площ на морски плаж „Слънчев бряг - юг“, в частта „паркинг“, по
смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, респ. жалбата му е недопустима и следва да се
прекрати делото. Не се установява да е издаден и окончателния административен
акт - разрешението за поставяне на заявените преместваеми обекти, който да
засяга оспорващия по някакъв негативен начин, за да се приеме в случая, че е
налице правен интерес от оспорването.
Предвид горепосоченото,
съдът намира, че процесното оспорване е недопустимо както в хипотезата на чл.
159, т. 1, така и на т.4 от АПК, поради което следва жалбата да се остави без
разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.
С оглед изложеното и на
основание чл. 159, т.1 и т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на СИС 2012 ООД с ЕИК ********
със седалище иадрес на управление гр. Свети Влас, ул. Чеерноморска №18, със
законен представител И.Н.Иванов„частичен отказ, обективиран в писмо с изх. № Т-26-00-53 от 05.05.2022г. на Министъра на
туризма за отказ от одобрение на схема за разполагане на преместваеми обекти и
съоръжения, включително допълнителна търговска площ на морски плаж „Слънчев бряг - юг“, в частта „паркинг“,
постъпила с писмо вх.№ Т-26-00-53 от 19.04.2022г. в министерството на Туризма.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 840/2022г. по описа
на Административен съд Бургас.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: