Р Е Ш Е Н И Е №
………..,
гр. Лом, 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЛОМ, ГК, 5-и
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни, през 2021
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Елица Орманова
при секретаря Красимира Атанасова, като разгледа гражданско
дело № 785 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по
предявен от „Топлофикация -Перник“ АД, ЕИК *********, представлявано от Я П К
– Изпълнителен директор, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ против Б.Г.С., с ЕГН **********,***, установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на
ищеца в размер на 443,44 лв. /четиристотин четиридесет и три лева и четиридесет
и четири стотинки/, от които 397, 57 лв. /триста деветдесет и седем лева и
петдесет и седем стотинки/ главница за доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г. за апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „Лом“, бл. 3, вх.К,
ап. 198 и 45,87 лв. /четиридесет и пет лева и осемдесет
и седем стотинки/ лихва за забава на месечните плащания за времето от
09.07.2017г. до 04.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 08.01.2020г. до изплащане на
вземането, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 90/2020 г. по описа на PC – Лом.
Ищецът “Топлофикация – Перник” АД, твърди, че е в
облигационно отношение с ответника, по силата на което му предоставя топлинни
услуги (топлинна енергия) в имот, намиращ се в гр. Перник, ул. „Лом“, бл. 3,
вх. К, ап. 198. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите
условия срок стойността на доставената му топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., възлизаща на 397,57 лв., както и законна лихва
за забава за периода от 09.07.2017г. до 04.12.2019г. в размер на 45,87 лв. Ето защо ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, както
следва: 443,44 лв. /четиристотин четиридесет и три лева и четиридесет и четири
стотинки/, от които 397, 57 лв. /триста деветдесет и седем лева и петдесет и
седем стотинки/ главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за
апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „Лом“, бл. 3, вх.К, ап. 198 и
45,87 лв. /четиридесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/ лихва за
забава на месечните плащания за времето от 09.07.2017г. до 04.12.2019г., ведно
със законната лихва върху
главницата от датата на подаване
на заявлението – 08.01.2020г. до изплащане на вземането, присъдени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 90/2020
г. по описа на PC – Лом. След постъпило възражение от ответника ищецът е
предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Претендира разноските по производството.
Ответникът в отговора си
по чл. 131 от ГПК оспорва иска на «Топлофикация –Перник» АД като заявява, че не
е ползвал топлоенергия за имота. От
25.03.1997г., т.е. 23 години не живее в гр. Перник, а в посоченото село. На посочената дата подал молба до директора
на «Топлофикация», след което дошли работници и изключили топлоподаването като
пломбирали крановете на всички радиатори и на топлата вода. Не било изключено
само отоплението на банята, защото нямало как да се изключи. При изключено парно на осми етаж тръбите на
седмия етаж оставали студени, според което ответникът нямал ползване на
топлинна енергия от тези тръби. Споделя за водени от Топлофикация дела, които
утежнили неговото положение. Споделя за професионалния си път. Заявява, че на
радиаторите няма поставени топломери, защото когато е спрял радиаторите, такива
не са се изисквали. Посочва причини, поради които в банята не е възможно да се
изключи отоплението като заявява, че там никога не е имало нормално отопление.
Обяснява какво се получава при затваряне на крановете на радиатора. Прилага
схема на щранговете и четири броя «дознания» на хора, видели и установили, че
тръбите са студени.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни
изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 90 по описа на Районен съд – Лом
за 2020 г. се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, рег. № 469 от 08.01.2020 г. за вземанията, предмет
на настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 45 от 29.01.2020 г., връчена на ответника на 07.02.2020 г. В срока по чл.
414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение срещу издадена заповед за изпълнение.
С разпореждане от 19.03.2020 г. заповедният съд е дал указания на заявителя с
оглед предявяването на установителни искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение, като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК
“Топлофикация – Перник” АД е подало искове по чл. 422 ГПК.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове
да допустими.
По иска с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД:
Предмет на
предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо, че между страните съществува
правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължението на ответника да заплати сума в
размер на 397,57 лв., представляваща стойността на топлинни
услуги за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр.
Перник, ул. „Лом“, бл. 3, вх.К, ап. 198, ведно със законната лихва, считано от
08.01.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването на вземането. За основателност на иска в тежест на
ищеца е да установи: 1) съществуване на облигационно отношение
между страните, 2) изпълнение
от страна на ищеца на
задължението да достави реално
на ответника топлинни услуги за процесния период с цена,
възлизаща на претендираната стойност – 397,57 лв., както и 3) изискуемост на вземането – изтичане на
срока за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга.
Следва да се установи първо наличието на облигационно
правоотношение между страните по делото. Ответникът в отговора на исковата
молба не оспорва, че е собственик на
процесния имот. Следователно, по делото безспорно е доказано, че в процесния
период – от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ответникът е бил собственик на процесния апартамент в гр. Перник. Ето защо
съдът счита, че ответникът
се явява пасивно материалноправно легитимиран да отговаря
за задължението за
заплащане на потребената топлинна енергия в процесния апартамент за целия исков период.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна
енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В
него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на
топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи
условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на
топлинна енергия за битови нужди. Понятието за потребител, от своя страна, има
легално определение в закона, а именно в §. 1, т. 42 ДР на ЗЕ, в
която разпоредба е посочено, че потребител е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6
ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено
едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно
цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото
е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е
нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота. Ирелевантно е и
обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за
посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в
имота. В този смисъл възраженията на ответника, че не е ползвал топлоенергия за
имота, защото от 23 години не живее в
същия, че работници на ответното дружество
изключили топлоподаването, като пломбирали крановете на всички радиатори
и на топлата вода, като не било
изключено само отоплението на банята, защото нямало как да се изключи, че
тръбите на седмия етаж оставали студени, според което ответникът нямал ползване
на топлинна енергия от тези тръби, са без значение за решаването на спора. Нещо
повече – Съдът на ЕС в Решение от
05.12.2019г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 приема, че законодателството
в България, което задължава собствениците на апартаменти в сграда – етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставка на отопление и не използват
парно в своето жилище, не нарушава правото на Европейския съюз. В това решение
се приема, че се допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, както и че се допуска национална
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки
собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент.
В закона не е
предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от
ДКЕВР, които влизат в сила в 30
– дневен срок от публикуването им, без да е необходимо
писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено,
че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от
страна на ответника да
са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита
сключен договорът с
топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за
писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните
по спора са обвързани от договора за продажба на топлинна енергия при
действащите публично
известни общи условия.
От заключението по назначената съдебно – техническа
експертиза се установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена,
съответно в нея е въведена система за дялово разпределение по силата на Договор № 97/30.11.2011г. между
етажните собственици и „Техем
сървисиз” ЕООД (с подизпълнител “Директ” ООД). Следователно имотът се намира в
сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди,
поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката, ответникът С. има качеството
потребител на
доставената топлинна енергия и на основание чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е обвързана от общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им
писмено приемане. Следва
да се посочи, че сключването на договор като източник на облигационно
правоотношение между страните по действащия ЗЕ, не изисква спазването на някаква
форма, включително и
писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез
действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия (фактическо
изпълнение на задължението от доставчика) и приемане на престацията без
възражения от страна на потребителя.
Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и
задължения на страните, съгласно общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация – Перник” АД на
потребители в гр. Перник,
както и Закон за енергетиката,
като ищецът има задължение да доставя топлинна енергия за целия имот, а ответникът
- да заплаща нейната цена.
Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението
си да достави реално на ответника топлинни услуги за
процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност.
От заключението
на вещото лице Т.К. по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, което се възприема изцяло от съда
като обективно и компетентно дадено, се установява, че услугата “дялово разпределение” в
сградата, където се намира процесният имот, се извършва от „Директ“ ООД,
подизпълнител на „Техем сървисиз” ЕООД, като вещото лице е установило, че между
ищеца и дружеството за дялово разпределение са подписани съответни договори. Вещото лице сочи, че процесната сграда е с
непрекъснато топлоснабдяване за период от 10.2017г. – 04.2019г., „Топлофикация
Перник“ АД ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер, който е от търговски
тип и е преминавал метрологичен контрол, отчислявани са технологични разходи за
сметка на ищеца съгласно действащата методика. Дяловото разпределение,
извършвано от фирма „Директ“ ЕООД за сградата и процесния имот е в съответствие
с методиката, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота.
Общата изравнителна сума за процесния период е 10,48 лв. за доплащане. Общата
сума за топлинна енергия, начислена от ищеца във фактури за абоната през
процесния период, е 388,92 лв. за отопление на имот и сградна инсталация общо и
6,84 лв. такса за дялово разпределение на топлинна енергия. Сочи, че общата
дължима сума за потребена топлинна енергия през периода 10.2017г. – 04.2019г. в
имота на ищеца възлиза на 395,76 лв. Посочва, че извършените измервания в АС,
начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за
имота на ищеца с аб. № ********** са в съответствие с изискванията на
действащата Наредба № 16-334 за топлоснабдяване от 04.2007г. и измененията от
06.2014г. във връзка с разпоредбите на ЗЕ, Методика за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради – етажна собственост и актуални цени на топлинната
енергия за периода с включен ДДС.
От заключението
на вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на начисленото в
счетоводството на ищеца задължение на ответника за заплащане на доставена,
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., заедно с изравнителна сметка и корекция /10,49 лв./ възлиза на
сумата в размер на 388,93 лв., като начислената сума съвпада /с разлика от 1
стотинка/ с цената на реално доставената топлинна енергия за периода, определена
от вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза – 388,92 лв.,
което съдът приема за незначително разминаване. Разлика между двете заключения
има относно вноската за дялово разпределение, като съдебно- икономическата
експертиза сочи, че тя е в размер на 8,64 лв., а съдебно-техническата
експертиза – 6,84 лв., но тази разлика се явява вследствие на това, че вещото
лице Т.К., изготвила съдебно-техническата експертиза, не е включила вноските за
дялово разпределение, дължими за периода от м.05.2017г. – до м. 09.2017г., общо
1,80 лв. /5х0,36 лв./ - за сравнение
таблица на л. 65 от делото. Следователно съдът приема, че дължимата вноска за
дялово разпределение за исковия период е в размер на 8,64 лв., така както е
посочено в заключението на в.л. И.П., тъй като няма основание да се изключи
периодът от м.05.2017г. – до м. 09.2017г., през който за всеки месец е
начислявано по 0,36 лв.- така, както през останалите месеци от исковия период.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че по делото е установено по категоричен начин, че потребената в
процесния апартамент топлоенергия е в количество и на стойност за исковия
период, така както е претендирана – 388,93 лв. сума за отопление, ведно с
изравнителна сметка и корекция и 8,64 лв. вноска за дялово разпределение, или
общо 397,57 лв..
На основание чл. 34, ал. 1 от публично известните общи
условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се дължат, т.е.
срокът за изпълнение на задължението е определен в договора, като срокът за
плащане на всички задължения е изтекъл, от което следва, че вземането на ищеца
е изискуемо.
По делото не се спори относно факта, че
към настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на
тази сума.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска следва да се установи наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава – в случая – изтичането на срока
за плащане на задълженията по договора за топлинни услуги, определен в чл. 34,
ал. 1 от общите условия. В тежест на ответника и при доказване на горните
обстоятелства е да докаже погасяването на дълга на падежа.
Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието
на главен дълг, представляващ дължимо и непогасено задължение по договор за
предоставяне на топлинни услуги. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се дължат. Следователно
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Вземането на ищеца за
получаване на цената за потребената енергия е срочно, като собственикът е
изпаднал в забава за плащането на цената на потребената топлинна енергия и
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва съгласно чл. 42, ал. 1
от ОУ, считано от 30.06.2017 г. /датата на изпадане в забава/ до 04.12.2019
г. /датата, до която се претендира от ищеца мораторната лихва/. За посочения
период от ищеца – 09.07.2017г. – 04.12.2019г. законната лихва за забава е в размер на 45,87
лв. съгласно експертното заключение на л. 64 от делото. По делото не се спори
относно факта, че към настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението си
за заплащане на тази сума. Вземането на “Топлофикация – Перник” АД за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената на потребената
от ответника топлинна енергия, е акцесорно и се погасява в случай, че главното
вземане се погаси.
От гореизложеното следва, че установителният иск на
“Топлофикация – Перник” АД следва да бъде уважен в цялост както за главница,
така и за законна лихва за забава.
По разноските: Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не
се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват
законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който
разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели (осъди страните)
отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС).
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски, сторени в исковото производство
както следва: за държавна такса – 75,00 лева, 400,00 лв. за депозити за вещи
лица – 150,00 лева по съдебно-икономическата експертиза и 250,00 лева за
съдебно-техническата, за издаване на съдебни удостоверения - 15 лева и юрисконсултско възнаграждение –
100,00 лв., т.е. общо разноски 590,00 лева. Претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева е напълно съобразено с чл. 78, ал. 8 ГПК,
съгласно който в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, препращаща към Наредба за заплащането на правната
помощ, чл. 25, ал. 1, съгласно който за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В случая е претендирано
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Следва да бъдат присъдени и разноските, сторени от ищеца по
заповедното производство, съобразно уважената част от исковете, т.е. в пълен
размер от 75,00 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между „Топлофикация -Перник“ АД, ЕИК
*********, представлявано от Я П К – Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ и Б.Г.С., с ЕГН **********,***, по предявения иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че Б.Г.С., с ЕГН **********,***,
дължи на “Топлофикация – Перник” АД, с ЕИК: ********* сума в размер на 443,44
лв. /четиристотин четиридесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/, от
които 397, 57 лв. /триста деветдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/
главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за
апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „Лом“, бл. 3, вх.К, ап. 198 и 45,87
лв. /четиридесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/ лихва за забава на
месечните плащания за времето от 09.07.2017г. до 04.12.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
08.01.2020г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № 45/29.01.2020г.
по ч.гр.д. № 90/2020 г. по описа на PC –
Лом.
ОСЪЖДА Б.Г.С., с ЕГН **********,***, да
заплати на “Топлофикация – Перник” АД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. Перник, кв.
“Мошино”, ТЕЦ “Република”, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК деловодни разноски в
размер на 665,00 лв. /шестстотин шестдесет и пет лева/, от които 590,00 лева /петстотин
и деветдесет лева/ разноски в исковото и 75,00 лева /седемдесет и пет лева/
разноски, сторени от ищеца в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Монтана
в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: