Р Е Ш Е Н И Е
№……………. 4.07.2014
г. гр.Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият районен съд граждански състав
На
девети юни през двехиляди и четиринадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
И. Велчева
Секретар:
Прокурор:
без
Като
разгледа докладваното от районен съдия И. Велчева
Гражданско
дело № 842 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от С.К.С. ЕГН**********
***42; С.К.С.
ЕГН********** ***; М.М.Н. ЕГН ********** от гр. Г. Тошево, всички чрез проц.представител
адв. Г. Я. против ЕООД „УИШБОН" ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „ Одесос" ул.
Кръстьо Мирски"№7, ет.З, ап.9 за признаване за установено, че ответникът
не е носител на правото на собственост върху следния недвижим имот: 1/5 ид.ч. от ПИ с площ от 3,284 дка с идентификатор
№02508.51.447 по кад.карта на гр.Балчик и отмяна на нот.акт №188 т.VІІІ рег.№5534 д.№1300/2006г. на нотариус О.О.с район на действие БРС.
Ответникът намира иска за недопустим, в условие на
евентуалност за неоснователен.
Третите лица помагачи М.Х.И. ЕГН
**********; Х.Д.И. ЕГН**********;
И.Д.Н. ЕГН
**********; Е.Г.И. ЕГН
********** ;К.Н.И.
ЕГН ********** ;Т.Н.З. ЕГН
********** ;Б.Й.И. ЕГН
**********;И.Й.И. ЕГН
**********; Е.Н.К. ЕГН
********** ; М.С.К.
ЕГН: ********** с адрес: ***
Б.С.К. ЕГН: ********** с адрес: ***;Н.С.К. ЕГН: **********;
В.Г.П. ЕГН
**********;Д.Г.А. ЕГН
**********; К.Г.К. ЕГН
**********; А.Х.Н. ЕГН
**********; Д.Д.Н. ЕГН
**********; Х.П.Н. ЕГН
**********; М.Х.Н. ЕГН
**********; Н.Х.Н. ЕГН
**********, чрез своя проц.представител намират иска
за недопустим и неоснователен.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства, направените доводи прие за установено следното:
Производството е по чл.124 от ГПК.
Ищците твърдят, че те са
законни наследници на общия наследодател Н. А.Г., б.ж. на гр.Балчик. В тоя
смисъл е и удостоверение
за наследници, изх.№42/5.11.2012г. на длъжн.лице по гражд.състояние
при Община Балчик. С решение №17/14.07.2006г. постановено по
гр.д.№377/2005г. по описа на БРС е признато за установено по отношение на ОбСЗ гр.Балчик правото на наследниците на Н. А.Г. да
възстановят правото му на собственост върху нива с площ от 3,284 дка зем.земя, находяща се в землището на гр.Балчик, местността”Белите
скали”. Въз основа на постановеното решение и с протокол №24-63/24.08.2006г. на
ОбСЗ гр.Балчик, на наследниците на Н. Г. е било
признато и определено за възстановяване с план за земеразделяне правото на
собственост върху ПИ с площ от 3,284 дка в местността”Белите скали”, землището на
гр.Балчик.
По силата на
наследственото правоприемство ищците твърдят, че техният пряк наследодател К. С.Н. е притежавал
1/5 ид.ч. от ПИ/чл.21 от ЗН/1889г./.
С нот.акт
за собственост на недвижим имот по писмени доказателства №188 т.VІІІ рег.№5534
д.№1300/2006г. на нотариус О.О.с район на действие
БРС, останалите сънаследници са се снабдили с титул за собственост без в тях да
са посочени наследствени части на техния пряк наследодател. Впоследствие те
транслирали техните и на ищците наследствени идеални части от имота на ответника.
Това мотивирало ищците да
предявят настоящия отрицателно установителен иск за защита на правото на собственост
върху 1/5 ид.ч. от имота.
Според ищците имотът,
предмет на земеделска реституция попада в урбан.територия
и следва да бъде възстановен по чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ. В разглеждания случай
според страната процедурата по възстановяване не е приключила, поради което имотът
не е могъл да бъде предмет на сделка поради липса на индивидуализация с номер,
граници и площ. С оглед възможността за завършване на адм.процедура
по зем.реституция, ищците обосновават правния си
интерес от водене на настоящото дело.
Така обоснован правния
интерес прави предявените субективно съединени искове
допустими, съобразно ТР №8/27.112013г. на ОСГТК. В тоя смисъл са и указанията на въззивния съд .
Не е
налице сила на присъдено нещо на решение по гр.д.№716/2011г. по описа на БРС,
поради липса на идентитет с настоящите субективно
съединени искове.
Ответникът навежда доводи за
придобиване на имота по силата на покупко – продажба,
в условие на евентуалност прави възражение за придобивна
давност от момента на придобиване на имота, т.к. проц.имот не е бил земеделски имот, не е бил собственост на
Н. А.Г. и не е предмет на реституционното решение на съда по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ,
не е предмет на протоколното решение на ОбСЗГ за
възстановяване правото на собственост на наследниците чрез план за
земеразделяне, не е предмет на адм.процедура по
заявление Б 2204/2006 г. на ОБСЗГ, а е предмет на договора, с който ответникът
е придобил право на собственост. В условие на евентуалност твърдят, че са
придобили правото на собственост в условията на кратка 5 годишна придобивна давност, която е започнала да тече на 6.10.2006г.
Третите лица помагачи, чрез своя проц.представител
твърдят, че реституционната процедура за имота е завършена. С решение по чл.11
ал.2 от ЗСПЗЗ те твърдят, че имотът е признат за възстановяване на
наследодателя, като предвид, че имотът попада в урбанизирана територия начинът
за завършване на процедурата е императивно определен в Закона и следва да е в
стари реални граници. По тяхно искане процедурата е изпълнена, като е одобрено
изменение на кад.карта, с която заповедта е отразено
попълването на кад.карта с нов ПИ с идентификатор
02508.51.447, като е издадена и скица на имота. Въз основа на това е допуснато
изменение на ПУП - ПРЗ, като е образуван УПИХХХI в кв.4 по плана на в.з.Белите
скали. Тази заповед на кмета, според третите лица помагачи има характер и на
одобряване на техн.решение на ОбЕСУТ
за възможността за реална реституция.
Така според тях е завършена процедурата по реституция на имота.
По делото бе изготвено заключение по съдебно – техническа
експертиза, вещото лице по която установи, че към момента на влизане в сила на
ЗСПЗЗ имотът не съществува по планове. Районът, в който се намира той попада в
урбанизирана територия. Районът не е определен от ОбСЗ
за възстановяване на зем.земя в съществуващи на място
или възстановими стари реални граници. За него няма изработен и ободрен помощен
план. Вещото лице установи, също така, че техническа служба при Община Балчик
не е издавала за имота удостоверение,
съгласно чл.13 ал.5 от ППЗСПЗЗ.
При така описаната
фактология, съдът прави следните правни изводи:
Законът определя, че не
всяко решение на ОбСЗ има значение на придобивно основание. Такова действие имат две категории
решения: решението, с което се възстановява правото на собственост в
съществуващи или възстановими стари реални граници върху индивидуално определен
имот и решението по чл.27 ал.1 ППЗСПЗЗ, с което се възстановява собственост
върху индивидуално определен имот от влязъл в сила план за земеразделяне. По изключение решението по чл.10 ал.7 от
ЗСПЗЗ няма значение на констативен нот.акт, но то е
титул за собственост. То следва да е придружено със скица по чл.18ж ал.1 от
ППЗСПЗЗ. Практиката е последователна, т.к. в решение № 298 от 25.03.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 3296/2013 г., I г. о., ГК, отново е разтълкуван израза
"освен в случаите на чл. 10, ал. 7
ЗСПЗЗ" като „…относим към изискването решението за
възстановяване на правото на собственост да е придружено със скица и визира
изключение от това изискване, когато се възстановява право на собственост върху
имот в границите на урбанизираните територии, а не отрича правното значение на
решението като титул за собственост на възстановения при условията на чл. 10, ал. 7
ЗСПЗЗ имот.”
Правилен е доводът на проц.представител на
помагачите, че правото на
собственост върху земеделски земи, които са включени
в границите на урбанизираните територии се възстановява при условията на
чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ в стари реални граници. Съдебната практика приема, че в случаите на
възстановяване на собствеността в хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота е извършена
при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ.
Поради това и реституционната процедура приключва с постановяване на решението за
възстановяване на правото на собственост
в стари реални граници, без да
е необходимо издаването на последваща скица.
В
случая, обаче,
нещата не стоят така. Решението, което ПК, сега ОбСЗ
постановява след решението на съда по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ е за признаване и
определяне за възстановяване на зем.земя с план за
земеразделяне по чл.18ж ал.2 от ППЗСПЗЗ. Това протоколно решение №24-63/24.08.2006г.
няма правно значение на титул за собственост. Ето защо последващото попълване
на имота в кад.карта и изменението на ПУП – ПРЗ не
реституира процесния имот в патримониума на
наследниците на Н. А.Г.. Така соченото от проц.представител
решение №254/26.05.2010г. на – Г.О. на ВКС по чл.290 от ГПК не припокрива
процесния казус.
С оглед изложеното, съдът намира, че
по делото не се установи правото на собственост на третите лица помагачи върху
процесния ПИ с площ от 3,284 дка в местността”Белите скали”, землището на гр.Балчик. Ответникът не е могъл да придобие чрез покупко - продажба, обективизирана
в нот.акт №197 т.VІ д.№1040/2007г. по регистъра на нотариус
Св.Илчев повече права от тези, които са притежавали неговите прехвърлители, поради което не е станал собственик чрез
този придобивен способ .
По
отношение на направеното възражение за придобиване на имота чрез 5- годишно
давностно владение:
С протоколно
определение съдът е приел
за безспорно установено
между страните, че УИШБОН ЕООД е владял
процесният имот от
12.12.2007 г. до настоящият момент. Разпитаният по делото свидетел Я.К., юрист, които се е занимавал с учредяването на фирмата заяви, че знае, че ответникът е владял процесния имот още от лятото на 2007г., т.к. е
правил геоложки проучвания във връзка с бъдещо
строителство.
По силата
на чл.79 ал.2 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот по давност
от добросъвестен владелец се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5години.
Придобиването на имота по давност предполага владение върху вещта с намерение
за своене.
Извършването на геоложки проучвания не може да се определи
като владение на имота за
себе си. Още повече, че няколко месеца по – късно, през м.12.2007г. ответникът придобива вещта чрез покупко – продажба, което налага извода, че от този момент,
момента на покупката – 12.12.2007г. той е започнал да владее за себе си. 5-годишният
срок за придобиване на правото
на собственост чрез давностно
владение е следвало да изтече
на 12.12.2012г. Но на тази дата ищецът
е предявил настоящия отрицателно установителен иск/
клеймо на плика към исковата молба – л.13 от делото/, като по този начин и на осн.чл.84 от ЗС във
вр. с чл. 116 б.»б» от ЗЗД е прекъснал
придобивната давност върху вещта.
Ищците могат да присъединят владението на техните праводатели, но ще следва да се ползват от дългата придобивна давност за да придобият имота, т.к. владението на техните праводатели не може да се квалифицира като добросъвестно по смисъла на чл.70
от ЗС.
С оглед
изложеното, съдът следва да уважи ищцовата претенция.
Ищците претендират разноски, които следва да им се
присъдят.
Воден от изложеното,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от С.К.С. ЕГН**********
***42; С.К.С. ЕГН**********
*** и М.М.Н. ЕГН
********** от гр. Г. Тошево, че ЕООД „УИШБОН" ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, р-н „ Одесос" ул. Кръстьо
Мирски"№7, ет.З, ап.9 НЕ Е НОСИТЕЛ НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ върху следния
недвижим имот: 1/5 ид.ч. от ПИ с площ от 3,284 дка с
идентификатор №02508.51.447 по кад.карта на гр.Балчик,
С УЧАСТИЕТО НА ТРЕТИТЕ ЛИЦА ПОМАГАЧИ: М.Х.И. ЕГН
**********; Х.Д.И. ЕГН**********;
И.Д.Н. ЕГН
**********; Е.Г.И. ЕГН
********** ;К.Н.И.
ЕГН **********; Т.Н.З. ЕГН
********** ;Б.Й.И. ЕГН
**********;И.Й.И. ЕГН
**********; Е.Н.К. ЕГН
********** ; М.С.К.
ЕГН: ********** с адрес: ***
Б.С.К. ЕГН: ********** с адрес: ***;Н.С.К. ЕГН: **********;
В.Г.П. ЕГН
**********;Д.Г.А. ЕГН
**********; К.Г.К. ЕГН
**********; А.Х.Н. ЕГН
**********; Д.Д.Н. ЕГН
**********; Х.П.Н. ЕГН
**********; М.Х.Н. ЕГН
**********; Н.Х.Н. ЕГН
**********.
ОСЪЖДА ЕООД „УИШБОН" ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „ Одесос" ул. Кръстьо Мирски"№7, ет.З, ап.9 да заплати на С.К.С. ЕГН********** ***42; С.К.С. ЕГН********** *** и М.М.Н. ЕГН ********** от гр. Г. Тошево сумата в размер на 1592,85лв./хиляда петстотин деветдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща направените по делото съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:..............