№ 79
гр. Ловеч, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20214300500552 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК
Постъпила е въззивна жалба № 4115/04.11.2021г.от „Й.Б."/„Т.Б."/, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“М.“ 4, бизнес парк С.,
сграда 6, чрез адв. В. П. Г., със съдебен адрес : гр.С., бул.“Б.“№ 81, вх.Б, ет.8,
против решение № 76/15.10.2021г. по гражданско дело № 20214330100197 по
описа за 2021 година на Тетевенски районен съд. Въззивникът посочва, че
обжалва постановеното съдебно решение като незаконосъобразно,
неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди , че първостепенният съд неправилно е извел извод за
недоказаност на предсрочно прекратяване на сключения между страните
договор, който извод обосновава и недължимост на претендираната
неустойка. Изтъква, че правилно първоинстанционният съд е приел, че между
въззивника и въззиваемия е налице валидно договорно правотношение
възникнало от сключен между тях договор за мобилни услуги за мобилен
номер ***** от 17.07.2015г и сключено към него допълнително споразумение
от 17.08.2018г. Посочва, че правилно е прието, че ищецът е изпълнил
1
задълженията си по договора, а от друга страна не са ангажирани
доказателства, ответникът да е изпълнил своето задължение. Изтъква, че така
формирания неправилен извод от страна на съда се основава на приетото от
него, че едностранно прекратяване на договора е тъждествено с разваляне на
договор по смисъла на чл. 87, ал.1 от ЗЗД, че договорът не е развален с
предизвестие в подходяща форма, че съгласно на чл. 19б и чл. 75 от общите
условия на оператора, едностранното прекратяване не настъпва автоматично
поради забава на потребителя, а само дава право на оператора да прекрати
договора, както и че уведомяването с текстово съобщение - „смс“ не е
изрично изявление за разваляне на сключения договор, а единствено
напомняне за размера на дължимите суми.
Посочва, че в процесния договор, страните са договорили датата на
фактуриране на ползваните услуги, а именно - първо число от месеца, като
съгласно общите условия /чл. 27/, дължимите месечни суми са платими в
указаните във фактурите срокове, но не по-късно от 18 дни от издаването на
съответната месечната фактура, а съгласно чл. 26 от ОУ, неполучаването на
фактура не освобождава абоната от заплащането на дължимата сума, като се
твърди, че след като страните са уговорили дължимите плащания да бъдат
платени в определен срок, не по –късно от 18 дни от издаване на фактурата,
то задължението става изискуемо и длъжникът е в забава след изтичане на
срока, като закона или общите условия, не вменяват задължение на кредитора
да кани длъжник в забава да изпълни задължението си. Изтъква се, че в
конкретния случай не става въпрос за разваляне на писмен договор, а за
едностранно прекратяване на същия по вина на абоната поради незаплащате
на дължими месечни плащания. Изтъква, че между страните няма спор
относно съдържанието на общите условия, прилагани от доставчика на
мобилни услуги при сключване на процесния договор, подписан от клиента.
Посочвайки разпоредбата на чл. 19б от Общите условия, предвиждаща право
на доставчика на едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги с
потребител, незаплатил дължимата на падежа сума и разпоредбата на чл.19д
от Общите условия, предвиждаща освобождаването на мобилен номер по
прекратен договор, твърди, че по последици, прекратяването на договора е
равносилно на разваляне без предизвестие поради неизпълнение, тъй като то
цели да освободи занапред оператора от задължението му да гарантира
достъпа на клиента до далекосъобщителни услуги. Твърди, че с пропускане
2
заплащането на месечна такса на падежа, абонатът нарушава задължението си
за авансиране, което поражда право на насрещната страна от незабавно
освобождаване от своето задължение. Твърди, че така посоченото право не
създава значително неравновесие в правата и задълженията на страните по
договора. Посочва, че с приетата от страните уговорка, предоставяща на
оператора едностранно право занапред да прекрати договора, правата на
потребителя не са накърнени и съответно тази клауза валидно дерогира
общото диспозитивно правило на чл. 87 ал.1 от ЗЗД. Твърди, че общите
условия, приети от клиента, не предвиждат особена форма на уведомяване на
последния, подари което твърди, че волеизявлението към клиент може да
бъде направено и с конклудетни действия, изразяващи се в предприемане на
действия по ограничаване ползването на предоставени услуги от оператора.
Изтъква, че многократно операторът е изпращал „смс“ съобщения, с които е
дал шанс на абоната да заплати задълженията си и да запази договорните
задължения, като оспорва направения извод на съда, че изпратените текстови
съобщения не са доказателство за уведомяване на длъжника за прекратяване
на договора. Посочва, че на клиента са изпратени два броя текстови
съобщения, предприето е ограничаване входящи и изходящи повиквания към
мобилния номер на абоната, като и в двете изявления е посочена причината за
действията – незаплатени задължения, като е посочен размерът им. Твърди, че
е даден последен шанс за заплащане на дължимите услуги до посочения в
издаденото кредитно известие краен срок за заплащане и преди да бъде
издадена крайна фактура с начислена неустойка за предстрочно прекратяване
на абонамента. Посочва, че първостепенният съд, при констатиране на
разминавания на сумите за мобилно устройство е следвало да даде указания
за уточняване на същите, а не да отхвърля иска. Моли атакуваното съдебно
решение да бъде отменено като незаконосъобразно,с което е отхвърлен иска
за неустойка от 404.02 лева, като постанови друго, с което да уважи
претенциите на мобилния оператор „Т.Б. “ЕАД, както и присъждане на
разноските за две инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран отговор от страна на
ответника.
В съдебно заседание въззивника страна - „Й.Б."/„Т.Б." ЕАД/ гр. С.,
редовно призована, не изпраща представител. С молба-становище вх.
1126/21.02.2022 посочва, че поддържа изцяло въззивната жалба.
3
Въззиваемата страна - М. М. М., се представлява от назначения особен
представител адв. П. ХР. К. от АК-Ловеч. Оспорва въззивната жалба, и моли
същата да бъде оставена без уважение.
От представените доказателства по гражданско дело № 706/2021 година
на Ловешки районен съд, от становището на страните, преценени поотделно и
в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени
следните фактически обстоятелства:
Постановено е съдебно решение № 76 от 15.10.2021 г., по гр.д 197/2021
г. по описа на Районен съд – Тетевен, с което е отхвърлен като неоснователен
и недоказан,предявеният от „Й.Б."/„Т.Б."/, ЕИК ******,с ЕИК:******,със
седалище и адрес на управление в град С.,ж.к.М. 4,Бизнес парк С.,сграда
6,против М. М. М. от село Д.,Лов.обл., иск с основание чл.422,ал.1,във в-ка с
чл.415,ал.1 от ГПК,за установяване на вземане в размер на 404.02 лева,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от дата 09.08.2018г.,за мобилен номер 0887/049307,за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№523/2020г. по описа на РС-Тетевен.
При действие на чл. 269 от ГПК въззивният съд дължи проверка по
валидността на съдебния акт служебно, а по допустимостта - в обжалваната
част.
Постановеното съдебно решение № 335/10.12.2021 г. по гр. дело №
706/2021г. по описа на PC - Ловеч е валидно и допустимо.При преценка на
доказателствата по делото съдът приема, че актът правилен и следва да бъде
потвърден.
На 28.02.2022 г. е вписана в ТР при АВ-С. промяна в наименованието на
въззивника , като вместо „Т.Б.", се изписва и чете „Й.Б.".,
От фактическа страна за съда е изяснено, че 17.08.2015 между М. М.
М. „Й.Б."/"Т.Б."/ЕАД, е сключен договор мобилни услуги при стандардантен
месечен абонамент от 39.99 лева на месец, с предпочетен номер +***** и
срок на договора от 24 месеца. На 17.08.2018 страните са сключили
допълнително споразумение към договора за мобилни услуги с
мобилен/фиксиран номер +*****, с което са уговорили мобилен план тотал
44.99, влязло в сила на 17.08.2018 година. По договорd e посочено, че М. е
получил мобилно устройство Huawei P20 pro dual dark blue. Страните са
уговорили, в чл. 3 от договора за мобилни услуги, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока му, по вина на потребителя
или при нарушение на задълженията му по договора или други документи,
свързани с него, в това число приложимите общи условия, дължи неустойка
за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване неустойка
4
в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. Уговорено е, че при разваляне на договора
потребителят дължи разликата между стандартната цена на устройството (в
брои без абонамент), съгласно ценовата листа действаща към момента на
сключване на договора, и заплатена от него при представянето му(в брой или
съответстваща на общата лизингова цена по договора за лизинг), каквото
съответства на оставащия срок на договора. На 17.08.2018 г. е сключен и
договор за лизинг, съгласно който на въззивникът е предоставил за временно
и възмездно ползване на мобилно устройство HUAWEI P20 2018 Dual Dark,
срещу заплащане на 1195.77 лева обща лизингова цена платима на 23,броя
месечни лизингови вноски, на стойност 51.99 лева.
В заявлението и в исковата молба въззивника се позовава на фактура
№**********/01.02.2019 г., от които 112.47 лева-стойност на три месечни
абонаментни такси и 291.55 лева-неустойка за предоставено за ползване
устройство. Не са представени доказателства на коя дата, на какво основание
и по какъв начин е прекратен договора между страните, като за тези
обстоятелства е уведомен абоната.
В писмения отговор №2747/03.08.3031 г. въззиваемият е възразил
относно прекратяване на договора, като е обсъдил неговото датиране и
изложил, че неправилно са начислени сумите за абонаментни такси,
неустойка и плащания от предишни периоди по фактурата от 01.02.2019 г.
Предявеният иск е с правна квалификация чл.422, вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.92 от ЗЗД. Неустойката има обезпечителна и санкционна
функция, като мотивира изправност по договора на страната спрямо, която е
уговорена. Същевременно тя осигурява на кредитора обезщетение, което е
установено по размер и го обезщетява за последващи от неизпълнение вреди.
В настоящия казус, неустойката възмездява имуществените щети на
„Й.Б."/"Т.Б."/ЕАД, при прекратяване на договора при виновно неизпълнение
от абоната.
Съдът констатира, че в индивидуалния договор за мобилни услуги от
17.08.2018 г. няма клауза, уреждаща по какъв начин другата страна ще бъде
уведомена при изменение, респ. предсрочно прекратяване или разваляне на
договора. Съгласно нормата на чл. 20а от ЗЗД договорите могат да бъдат
изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона. Въззивникът твърди, че е
развалил едностранно договора, поради виновно неизпълнение от страна на
длъжника - абонат на мобилни услуги. Доколкото се касае за писмен договор,
то и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма и да е
достигнало до другата страна - чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. В този смисъл
липсват писмени доказателства в такава насока. Моментът на прекратяване на
облигационните отношения е свързан с възникване на правото на изправната
5
страна да реализира имуществената отговорност на неизправната. В исковата
молба се твърди, че на 25.01.2019 г. абоната е деактивиран, но този факт не
представлява прекратяване на договора по смисъла на ЗЗД.
В разпоредбата на чл.75 от Общите Условия /ОУ/ приложени към
заявлението е уредена правната възможност „Й.Б."/ „Т.Б."/ ЕАД да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя, когато последният не
изпълнява задълженията си по част XIII, или при условията на т.19б и т.19в. В
чл.19в от ОУ е предвидено, че договорът се прекратява от въззивника с
„едномесечно писмено предизвестие"/К.ц./, което е реципрочно на правото
в чл.19а от ОУ на потребителя в този смисъл. Приложимостта на чл. 19в от
ОУ е обусловена /предвид б.г от същата норма/ от съществено или системно
нарушение на Общите условия от потребителя. В чл.152,т.24 от ОУ се
съдържа дефиниция на термина „Съществено нарушение" с две хипотези-
1.нарушение, на което и да е задължение по тези ОУ или по индивидуален
договор/и, което прави изцяло невъзможно неговото изпълнение,2.действие
или бездействие , с което сериозно се засягат правата на другата страна. В чл.
152,т.23 от ОУ пък е посочено, че „системно нарушение
съставлява"нарушение на задължение по тези ОУ или по индивидуален
договор/и,допуснато три или повече пъти в продължение на една година". В
конкретната хипотеза въззивникът се позовава по исковата молба на
неплащане по три фактури на дължимите абонаментни такси, което определя,
че за прекратяването на договора е необходимо писмено предизвестие. По
представените писмени доказателства не се установява процесния договор от
17.08.2018 г. между страните да е бил прекратен по уговорения начин преди
изтичане на неговия срок. Предвид на това предявения облигационен иск е
неоснователен и недоказан.
В заявлението от 10.09.2020 г. на въззивника е посочено, че сумата от
404.02 лева неустойка се формира от сумата 112.47 лева- стойност на
тримесечни абонаментни такси и 291.55 лева –неустойка за предоставено
устройство с отстъпка в стандартната цена по р.ІІ,т.1 от доп.споразумение от
17.08.2018 г. по фактура **********/01.02.2019 г. В исковата молба от
17.03.2021 г. въззивникът е посочил ,че по цитираната фактура е фактурирана
сума 291.73 лева-стойност на три месечни абонаментни такси. Съдът обсъди
данните по цитираната фактура от 01.02.2019 г., но констатира, че в нея
липсва сума 291.73 лева неустойка, а има посочена такава сума като
плащания за предишни периоди.По фактурата фигурира като неустойка
сумата 404.02 лева.При липсата на представени писмени доказателства и
изслушаната съдебно-техническа експертиза остава недоказано твърдението и
по размера на исковите претенции. Не може да се установи какво е включено
в сумата плащания от предишни периоди по фактурата от 01.02.2019 г., както
и дължимостта на такива. Не са вложени доказателства и за размера на
пазарната стойност и лизинговата стойност на предоставеното устройство, за
да се установи размера му. Същевременно такова вземане няма характер на
неустойката, тъй като не отговаря на обезпечително –гаранционната функция
на неустойката.
Въззивната инстанция приема ,че обжалваното съдебно решение № 76
6
от 15.10.2021 г., по гр.д 197/15.10.2021 г. по описа на Районен съд – Тетевен, е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора не следва да се присъждат съдебно-деловодни
разноски на въззиваемия, тъй като такива не са претендирани и извършени.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, като правилно и
законосъобразно, съдебно решение № 76 от 15.10.2021 г., по гр.д
197/15.10.2021 г. по описа на Районен съд – Тетевен.
Решението е окончателно, на основание чл. 280 от ГПК, по цена на иска
и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7