Решение по дело №206/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 април 2023 г. (в сила от 13 април 2023 г.)
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20237140700206
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

271/13.04.2023 г., гр.Монтана

В  името на народа

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -  МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария  Ницова 

при  секретаря Лазарова

като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 206 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

            Производството е образувано по жалба от М.К.С. ***.Стамболийски № 9, вх.Б, ап.17 и П.К.С. ***.Стамболийски 9, вх.Б, ап.17, чрез пълномощника адв.Г., със съдебен адрес ***, двамата като наследници на Елеонора  Иванова С.,  собственик на поземлени  имоти  с идентификатор 22040.603.21,  в землището на с.Долна Вереница, както и имот с идентификатор 11137.148.3 в землището на с.Винище/като в жалбата се твърди неправилно, че двата имота са в землището на с.Долна Вереница/, против решение  № 12/06.01.2023 г. на МС на Р.България, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) =  58+128,47 {километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана/ за краткост  /решението на МС/,  с искане за изменение на решението,“ …В ЧАСТТА, с която е изчислено занижено парично обезщетение за отчуждените части от поземлени имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор 11137.148.3, представляващ пасище, трета категория, в землището па с. Винище, общ. Монтана, с площ 5.000 дка. и трайно засегната площ за отчуждаване - 0,525 дка. и цена на обезщетението в размер на 102 лв.;  поземлен имот с идентификатор  22040.603.21, представляващ нива,  пета категория, в землището на с. Долна Вереница, общ. Монтана, с площ 5.007 дка. и трайно засегната площ за отчуждаване -  0.568 дка и цена на обезщетението в размер на 227 лв.“ Прави искане за определяне на пазарна цена на имотите и назначаване на съдебно- оценителна експертиза, за определяне на обезщетението. В жалбата се прави оплакване, че определената от ответника оценка за отчуждената част на тези имоти/ неправилно посочено трите отчуждени имота/  e  силно занижена, не съответства на спецификата и размера на имота, не съответства на пазарните цени на имоти с подобни характеристики в района на община Монтана. Претендират се разноски в производството.           

            Ответникът, Министерски съвет на Р. България, в представеното по делото писмено становище от процесуалния представител, оспорва основателността на жалбата. В него се оспорва заключението на вещото лице,  като се изтъква, че за при определяне на осреднените цени експертът е ползвал неотносими пазарни аналози с оглед периода, т.к. нотариални актове, ползвани за аналог е извън установения от закона период 30.05.2021 – 30.05.2022 г. Единствено меродавно е съобразеното  при стриктно спазване на закона  и посочените аналози, които са съобразени от оценителя в хода на административната процедура. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

            Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника,   отрича основателността на жалбата с идентични на изложените от ответника аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Заинтересованата страна министърът на регионалното развитие и благоустройството не изразява становище по жалбата.

            Заинтересована страна министърът на финансите, в писмено становище от пълномощника оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.

            Представителят на ОП Монтана дава писмено мотивирано заключение за основателност на жалбата и намира, че следва да бъде прието изготвеното заключение на вещото лице, съгласно приетите пазарни аналози във вариант 4 от заключението.

            Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното решение. По същество е основателна.

             В настоящото производство предмет на оспорване е само част от  решението на МС, по-точно тази с която е определено обезщетение за част от  поземлен имот с идентификатор 11137.148.3, представляващ пасище, трета категория, по КККР на с. Винище, общ. Монтана, целият с площ от 5.000 дка, отчуждена площ 0.525 дка и част от  поземлен имот  с идентификатор 22040.603.21, представляващ нива,  пета категория, по КККР на с. Долна Вереница, общ. Монтана, с площ 5.007 дка,отчуждена част 0.568 дка.

            По силата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС“Отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.“

            В производството не се спори, че с решение на Министерски съвет  републиканския път,  част от който е и модернизацията на път “Видин- Ботевград“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС.

            Съдът констатира, че оспореното решение на Министерският съвет е издадено в писмена форма, по предложение на министъра на РРБ и на министъра на финансите, валиден административен акт по смисъла на чл. 34а от ЗДС.

            Съдът констатира и, че решението на МС е със съдържанието, регламентирано в разпоредбата на чл. 34б и е мотивирано, като в приложенията към него подробно са описани засегнатите от отчуждаването имоти и/или части от имоти, като идентификатор, вид територия, начин на трайно ползване, площ на целия имот, площ, засегната от отчуждаването, собствеността на имота, индивидуализиращите белези на собственика/собствениците и стойността на паричното обезщетение.

            В производството по издаването на решението са спазени всички съществени административнопроизводствени правила, разписани в разпоредбите на чл. 34, чл. 34а и чл. 34б от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на РРБ, като към него са приложени документите, посочени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Съответно, министрите на финансите и регионалното развитие и благоустройството са направили предложение до МС за отчуждаването на имотите, към което е приложен съвместен доклад. Решението е разгласено по предвидения в разпоредбите на чл. 34а ал. 3 и 4 от ЗДС ред. В табличен вид са приложени данни за имотите и частите от имотите за отчуждаване, вкл. и за тези, които се намират в землището на с.Винище и с.Долна Вренеица, община Монтана, където се намират имотите на жалбоподателите. Налице е финансова обосновка, възлагателно писмо и прочие, както и оценителски доклад за определянето на паричната равностойност на всеки от имотите – предмет на отчуждаването.

            Видно от този оценителски доклад за землището на с.Винище и с.Долна Вереница са ползвани съответно 3 пазарни аналога и 8 пазарни аналога, като за всички 194 поземлени  имота  в землището на с.Винище е определено обезщетение общо в размер на 66 134 лева, а за 110 поземлени имота   в землището на с.Долна Вереница е определено общо обезщетение в размер на 83 575 лева.

            С оглед заявеното искане от оспорващата страна, съдът допусна изслушване на съдебно икономическа – оценъчна експертиза, със задача към  вещото лице да даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на отчуждената част на имота на жалбоподателя, определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, чрез равностойно парично обезщетение в съответствие с предназначението на имота въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждения имот, като ползва вписани в Агенция по вписванията сделки за имоти с подобни характеристики, извършени в рамките на 12 месеца или близки до този период до отчуждаването на процесния имот, извършено чрез оспореното решение.

            Вещото лице е изготвило експертно заключение от 03.04.2023 г., като в него е възприело, че съгласно информацията  от Служба по вписвания Монтана за периода 30.05.2021 – 30.05.2022 г.  са налице още сделки, които  са относими,  приложените  в оценителския доклад пазарни аналози за с.Винище и с.Долна Вереница са непълни, като са взети предвид основно сделки с цена почти на данъчна оценка. След представена допълнителна информация, в изпълнение на разпореждане на съда от 16.02.2023 г., от Агенция по вписванията София е предоставена информация за сделки със земеделски земи за 2021 г. и 2022 г., вещото лице е посочило още сделки в посочения период за землището на с.Винище, както и една сделка  извън периода, но много близък 28.06.2022 г.., като съдът намира, че макар  да е извън изрично посочения период 30.05.2021 – 30.05.2022 г., но са в твърде близък времеви такъв, поради което няма пречка да бъде взета предвид при определяне размера на обезщетението. За землището на с.Винище вещото лице е добавило три пазарни аналога – два от 01.06.2021г. и един от 02.06.2021 г., като предвид факта, че в същите фигурира и с.Долна Вереница, но за същото е налице пазарен аналог от същата дата 01.06.2021 г., е пресметнало осреднената цена като е изключило цената за с.Долна Вереница, предвид определената  от акта от 01.06.2021 г. само за това землище. След което така приетите аналози са добавени към посочените в оценителския доклад за с.Винище и  е получена осреднена цена от 1046 лв./дка. Като изрично в с.з. вещото лице заяви, че приетите в оценителския доклад аналози са на почти данъчна оценка. 

            Съдът намира за обосновано възражение от пълномощника на МС, че вещото лице за землището на с. Долна Вереница е ползвало и сделка от 07.12.2022 г., която е значително извън определения период по закон. В тази връзка съдът възприема като най- обоснована и справедлива осреднена цена за землището на с.Долна Вереница, не тази по пазарни аналози, т.к. същите са на сделки  или почти на данъчна оценка, или извън определения времеви период, както правилно се възразява, а посочените 7 аналога са на почти данъчна оценка, което също не следва да се взема предвид. При така изложените данни, настоящият съдебен състав приема, че най-реална, макар сигурно и не най- справедливо и едва ли равностойно, е определеното обезщетение по реда на Наредбата по чл.36 от ЗСПЗЗ, т.к. същото отчита и всички характеристики на имота, т.е. съгласно заключението на вещото лице -  465 лв./дка.

             Предвид изложеното няма пречка  съдът да приеме този вариант от заключението като безпристрастно и компетентно, предвид което приема, че определеният размер по Наредбата по чл.36 от ЗСПЗЗ,  макар и едва ли равностоен, но най- правилно определен  и в изпълнение на целта на закона.

            Настоящият съдебен състав не кредитира останалите варианти от заключението на вещото лице, предвид изложените по-горе съображения, макар и събрани допълнителни данни,  за  които се установи, че не са пълни или неотносими, подходът е неправилен и определената цена очевидно  не може да бъде приета като равностойно парично обезщетение.

            Няма пречка обаче съдът да цени заключението в посочените варианти за с.Винище и с.Долна Вереница, като безпристрастно и компетентно. Действително, то не отговаря стриктно на изискванията на второто изречение на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, но, както съдът ще обоснове по-долу, в тази и част законовата разпоредба противоречи на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като съдът следва да приложи принципите и целите, които тази разпоредба има предвид, респ. които преследва – арг. от чл. 5, ал. 4, изречение второ от КРБ.

            Възраженията на ответника и на заинтересованите страни, които са в смисъл, че неправилно  се прилага начина на оценка по чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, че разпоредбата е неправилно приложена с оглед изискването на втората точка, касаещо времевия диапазон на изследваните сделки, не се споделят от съда. Още повече, че в условията на пандемия сключените сделки са твърде малко на брой, а взетите за пазарни аналози са с дати твърде  близки до посочения период.Тук следва да се обърне внимание, че ползваните пазарни аналози в оценителския доклад са на сделки сключени почти на данъчни оценки, а също така съгласно писмо изх.№26 /05.08.2022 г. от АВ, Служба по вписванията Монтана, е посочено, че за периода 30.05.2021 г.- 30.05.2022 г. за землището на с.Винище са вписани 11 сделки, а за землището на с.Долна Вереница- 27 сделки. Т.е. остава неясно как оценителят е избрал като пазарни аналози - 3-те сделки за с.Винище и 8-те сделки за с.Долна Вереница.

            Въпреки възражението относно решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, с което тази юридсикция се произнася по съответствието на анализирана национална уредба с чл. 6, § 1 от КЗПЧОС и чл. 1 от ДПКЗПЧОС, съдът го намира за приложимо от настоящата инстанция, с аргумент от чл. 46 на самата Конвенция. Както е посочено в т. 91 на съображенията към това решение, разгледана в контекста и във връзка със съображенията, посочени в т. 86 и т. 87, начинът на определяне на обезщетението по този ред не гарантира присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на отчуждаваната земя според изискването на чл. 1 от Протокол 1, като при това отчуждаване, обезщетяването на което се основава на така направена оценка на собствеността на имота на жалбоподателя, му налага непропорционална и прекомерна тежест, нарушаваща изискванията за баланс/пропорционалност между защитата на собствеността и изискванията от общ интерес. В същото решение изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т. 63 и т. 107, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята съгласно чл. 17, ал. 5 от КРБ.

            От разпоредбата на чл. 32 от Конвенцията, даваща изключителното право на ЕСПЧ да се произнася и по всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията, следва извода, че решенията на Съда по конкретното дело са косвено задължителни и за всички останали държави-страни по конвенцията. Всъщност Конвенцията по своя замисъл отрежда на Съда роля, която отива отвъд дейността по решаването на конкретни дела. Чрез своите решения по тези дела ЕСПЧ изяснява и детайлизира смисъла и обхвата на задълженията, произтичащи за страните по Конвенцията от нейните текстове.

            За пълнота следва да се отбележи, че по - специално ответникът възразява срещу заключението на вещото лице и с оглед сделките, които са използвани от него като аналог с оглед позоваването на сделки, сключениизвън установения по закона период 30.05.2021 г. – 30.05.2022 г. Съдът го намира за неоснователно. От  една страна, видно от съображенията на ЕСПЧ,  изложени в т. 107 от цитираното решение на Съда, подходящото обезщетение следва да се присъди към момента на отчуждаването, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Още повече, видно от заключението на вещото лице, посочените са в твърде близък времеви интервал.

            Съдът, като се позовава на изложеното  по-горе, намира, че следва да бъдат отхвърлени всички възражения. Не може да се приеме, че определеният размер на обезщетение  по пазарни аналози на сделки на почти данъчни оценки е равностойно обезщетение,  т.к. от допълнително представените и събрани писмени доказателства, се установи безспорно, че има сделки в близкия до посочения период,  и  реалната пазарна цена на земеделската земя в това землище е доста занижена в оценителния доклад, което не съответства и на целта на закона.   

            С оглед проявлението на принципа на пропорционалност, следва да се приеме, че оценяването на съответния имот следва да е адекватно на икономическата ситуация, а видно от представените данни от НСИ за 2021 г., които макар да не се ценят съгласно разпоредбите на ЗДС, но същите отразяват реалната пазарна ситуация, т.е. оценяването  следва да се извършва максимално близо до момента на отчуждаването на имота по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС.

            Посоченото налага процесната част от решението да се измени, като за отчуждената част на поземлен имот с идентификатор 11137.148.3 по КККР на с. Винище, общ. Монтана, целият с площ от 5.000 дка, отчуждена площ 0.525 дка, обезщетението се увеличи от 102 лв. на 549.15 лв./0.525дка х 1046лв/дка/; а за  отчуждената част на поземлен имот с идентификатор 22040.603.21 по КККР на с. Долна Вереница, общ. Монтана, с площ 5.007 дка,отчуждена част 0.568 дка,  обезщетението се увелича от 227 лв. на 264.12лв./0.568 дка х 465 лв/дка/.

            При този изход на спора и своевременно направеното искане от оспорващите страни, на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да се присъдят сторените в производството разноски на Марияна К.С. в размер на 510 лв., от тях 10 лв. държавна такса, 500 лв. внесен депозит за изготвяне на съдебно – оценителната експертиза, на Плавен К.С.10 лева за платена държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалби и становище на адв.Г..

            Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

 

            ИЗМЕНЯ решение № 12/06.01.2023 г. ма Министерски съвет  на Р.България, , за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) =  58+128,47 {километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана, в частта му, касаеща определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на части от  поземлени  имоти, както следва: отчуждената част на поземлен имот с идентификатор 11137.148.3 по КККР на с. Винище, общ. Монтана, целият с площ от 5.000 дка, отчуждена площ 0.525 дка, обезщетението се увеличи от 102 лв. на 549.15 лв.и за  отчуждената част на поземлен имот с идентификатор 22040.603.21 по КККР на с. Долна Вереница, общ. Монтана, с площ 5.007 дка,отчуждена част 0.568 дка,  обезщетението се увелича от 227 лв. на 264.12 лв.

            ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на Марияна К.С. ***.Стамболийски № 9, вх.Б, ап.17, разноски в производството в размер на 510/петстотин и десет/ лева.

            ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на П.К.С. ***.Стамболийски № 9, вх.Б, ап.17, разноски в производството в размер на 10/ десет/ лева.

            ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на адв.Ю.О.Г. от САК, с посочен адрес ***, адвокатско възнаграждение в размер на 400/четиристотин/ лева.

            Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“, министъра на регионалното развитие и благоустройство, министъра на финансите.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 38, ал. 8 от ЗДС.

            На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

                                               Административен съдия: