РЕШЕНИЕ
№ 10313
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. Б. А.А
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д. Б. А.А Гражданско дело № 20221110166483
по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от /фирма/,
ЕИК ********** против СО, ЕИК ***********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 49
ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 10.04.2018 г., при движение по Околовръстен път, в
отсечката между ул.************** и бул.***********, е настъпило ПТП с участие на
застрахован при него по комбинирана застраховка „Каско“ и „Злополука“ лек
автомобил „Киа“, модел „Соренто“ с рег. № *******. Твърди, че причина за ПТП е
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Посочва, че участъкът от
пътя, чиято цялост е била нарушена на посочената дата, е част от републиканската
пътна мрежа и отговорност за ремонта и поддръжката му има ответникът. Твърди още,
че е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размер на 1 584,35 лева за
ремонт на застрахования автомобил, както и че е направил обичайни разноски в размер
на 10,00 лева за обработване и приключване на застрахователната преписка по
заведената при дружеството щета № 10118030102354/13.04.2018 г. Претендира от
ответника заплащането на посочените суми, както и на сума в размер на 485,83 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата за главница, изчислена за периода от
05.12.2019 г. до 06.12.2022 г.
Ответникът в отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявения иск по
основание и размер. Счита, че не е налице покрит застрахователен риск. Твърди още,
че уведомлението за щета съгласно чл. 180 от ГПК е частен свидетелстващ документ,
който не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Поддържа, че не е налице
причинно- следствена връзка, както и не са представени доказателства за
съществуването на процесната неравност на пътя. Оспорва механизма на ПТП.
Претендира разноски.
1
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По иска с правно основание чл. чл. 410, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. чл.
45 от ЗЗД.
Страните по делото не спорят и от представената по делото застрахователна
полица № ********** от 26.09.2018 г. със срок от една година, съдът приема за
установено, че на посочената дата ищецът и Е. К. А., ЕГН **********, в качеството му
на ползвател на застрахованото имущество, сключили договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС” за лек автомобил „Киа“, модел „Соренто“, с рег. №
**********, с дата на първата регистрация 26.09.2017 г. при договорена
застрахователна сума от 3 666,98 лева и с период на покритие от 27.09.2017 г. до
26.09.2018 г.
От следните писмени доказателства по делото: уведомление – декларация за
щета по застраховка „Каско“ на МПС от 10.04.2018г., опис на щетите по претенция №
10118030102354, опис заключение по щета от 13.04.2018г., опис на претенция №
10118030102354 от 13.04.2018г, опис на претенция № 10118030102354 от 13.06.2018 г,
експертиза по претенция № 10118030102354 от 22.06.2018 г, възлагателно писмо от
13.04.2018г., възлагателно писмо от 20.06.2018г., калкулация – ремонт от 19.09.2018 г.
приемо – предавателен протокол от 19.06.2018г., фактура оригинал от 12.06.2028г.,
платежно нареждане от 09.07.2018 г., както и изслушаната и приета съдебно –
автотехническа експертиза се установява, че в срока на действие на застрахователното
покритие по сключения застрахователен договор, на 10.04.2018 г. гореописаното МПС,
управлявано от св. А., претъпяло пътно транспортно произшествие при движение по
Околовръстен път , в отсечката между ул.**********и бул. ***********, като лекият
автомобил попаднал на препятствие на пътя. Декларирани пред застрахователя като
резултат от преминаването през дупката били увредени спойлер, задна броня, основа
задна броня, резервна гума, механизъм резервна гума, лята резервна джанта, предна,
дясна гума и предна, дясна джанта лята.
Видно от платежно нареждане от 31.10.2018 г. ищецът заплатил на /фирма/
сумата от 1 399,81 лева, представляваща сума за възстановяне на увредения автомобил,
както и сторил обичайни разноски в размер на 10,00 лева за определяне на
застрахователното обезщетение.
По делото е прието и платежно нареждане 09.07.2018 г. видно, от което ищецът
заплатил на собственика на застрахования автомобил Е. А. сумата от 184,54 лева за
извършени разходи по подмяна на гума на застрахования автомобил.
Разпитан в съдебно заседание, проведено на 03.05.2023г., свидетелят А. излага
впечатления, че в участъка от ул. ********, попаднал в дупка с камък или по – скоро
бордюрен камък. Споделя, че след като спрял, тръгвайки назад усетил, че кората на
автомобила задира отдолу. Добавя още, че щетата се изразявала в нарушена кора, за
която уведомил застрахователя. Споделя още, че нямало видими щети по автомобила
освен това, което видял по кората.
Съгласно изслушаното заключение по САТЕ стойността на щетата по средни
пазарни цени, към датата на събитието, възлиза на сумата от 1 584,35 лева. От
заключението на съдебната-автотехническа експертиза се установява, че нанесените
вреди върху процесния автомобил е възможно да са настъпили в причинно- следсвена
връзка с описания механизъм на процесното ПТП.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от
неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3.
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта,
причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД. С плащането на това обезщетение за
застрахователя възниква правото на встъпване в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че от
доказателствата по делото не се установи осъществен фактическия състав, разписан в
разпоредбите на чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. Въпреки наличие на договор за
застраховка на имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение не се установи деликтната отговорност на трето лице – в случая СО по
отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие.
За ангажиране отговорността на ответника е необходимо установяването по делото на
следния фактически състав – виновно противоправно поведение на служители на
ответника, или на лица, на които е възложил извършването на определена работа и
причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди в правната
сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на виновните
лица и причинените вреди. С нормите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, в редакцията им
към датата на ПТП, на кметовете на съответните общини е възложено задължението за
управление, изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища. Съобразно чл.
48, т. 2, б. „а“ ППЗП, в приложимата към датата на ПТП редакция, в задължение на СО
е поставено организирането на дейността по поддръжка на общинските пътища в
столицата. Предвид легалната дефиниция на понятията “поддържане на пътищата” и
“ремонт на пътищата” в параграф 1 от ДР на ЗП – вмененото с горецитираната норма
задължение за СО, се изразява в извършване на дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, дейност по възстановяване и подобряване на транспортно – експлоатационните
качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на
движението.
По делото не се установи по безспорен начин, че процесното произшествие е
настъпило в резултат на неизпълнението на ответника на задължението му за
поддръжка и ремонт на пътното платно в в отсечката между ул.************** и
бул.**********. Това е така, тъй като в хода на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд се констатират несъответствия между заявеното от свидетля
пред съда и декларирания от него пред застрахователя механизъм на настъпване на
увреждането. В декларацията, приложена към исковата молба свидетелят е посочил, че
при движението в процесния учасък на пътя му изскочило куче, което наложило да
завие рязко в дясно, в резултат на което попаднал в дупка, в която имало камък,
вследствие на коеото му бил увреден автомобила. В съдебно заседание свидетелят
заяви, че в участъка от ул. ***********, попаднал в дупка с камък или по – скоро
бордюрен камък. Споделя, че след като спрял, тръгвайки назад усетил, че кората на
автомобила задира отдолу. Изложеното от свидетеля не кореспондира с писмените
доказателства по делото, приложени към исковата молба нито относно механизма на
3
настъпилото увреждане, нито на твърдените в следствие на това ПТП вреди.
Свидетелят заяви в открито съдебно заседание, че щетата по автомобила му се
изразявала в нарушена кора, за която уведомил застрахователя, а в материалите по
делото са описани увредени спойлер, задна броня, основа задна броня, резервна гума,
механизъм резервна гума, лята резервна джанта, предна, дясна гума и предна, дясна
джанта лята.
Предвид изложеното съдът приема за недоказан фактическия състав на нормата
на чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД вр с чл. 45 от ЗЗД.
При този изход от спора и изричната претенция на ответника сторените във
връзка с производството разноски подлежат на присъждане на ответника. Такова
искане е своевременно изявено, като страната претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в
редакцията й от ДВ, бр. 8 от 2017 г. в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Към момента на приключване на устните състезания в сила
е била новата редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр. 8 от 2017 г.). Следва да бъде
съобразена посочената нова редакция, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, приета на основание чл. 37 от
Закона за правната помощ, съдът определя в полза на ответника да бъде присъдено
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 300,00 лева за настоящото производство,
които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се възложат в тежест на ищеца.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от /фирма/, ЕИК **********,
бул.***********представлявано от изпълнителните директори М. И. и К. В. против
СО, ЕИК ***********, , гр. С., ул. *********** с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ
във вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 594,35 лева
(хиляда петстотин деветдесет и четири лева и 35 ст.), представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.04.2018
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и за сумата от 485,83 лв. (четиристотин осемдесет и
пет лева и 83 ст.), представляваща лихва за забава върху главницата за периода
05.12.2019 г. – 05.12.2022 г. като недоказанi и неоснователнi.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********, гр. С., бул. ***********, представлявано от
изпълнителните директори М. И. и К. В. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
СО, ЕИК ***********, гр. С., ул. ********** сумата от 300 лева (триста лева),
представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4