№ 1172
гр. София, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501170 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.12.2021г по гр.д. № 3109/2020г Софийски градски съд, І ГО, 30
състав е осъдил на осн. чл.45 и чл.49 от ЗЗД В. В. В., „ВГ“ АД и „Екзибишън форум
ивентс“ЕООД да заплатят солидарно на Л. И. Г. и Н. Ц. Г. сумата от по 100 000лв на
всеки от тях , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
смъртта на техния син И. Г., настъпила на 23.07.2015г, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 11.03.2017г, като за разликата до 120 000лв, частично
претендирани от 200 000лв от всеки от ищците, исковете са отхвърлени. С решението
си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните
разноски от страните.
След постановяване на съдебното решение ищецът Н.Г. е починал и на осн.
чл.227 в неговите права е конституирана ищцата Л.Г..
Решението на СГС в осъдителната част по отношение на ответника В.В., както и в
отхвърлителната си част, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението на СГС се обжалва с въззивни жалби от ответниците пред СГС ВГ АД
и Екзибишън форум инвестс ЕООД.
1
Въззивникът Екзибишън форум ивентс ЕООД, представляван от адв. К.
поддържа, че съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон, тъй като не е спрял
производството до приключване на наказателното производство, което се води против
ответника В.. Поддържа като нарушение на процесуалния закон и оплакване, че съдът
не се е произнесъл по всички възражения на ответника. Поддържа, че съдът не е
обсъдил доводи на ответника за липса на доказателства за непозволено увреждане
осъществено от служители на дружеството, в причинна връзка със смъртта на И. Г., за
доказване на друга причина на смъртта на пострадалия, за прекомерност на
обезщетението. Поддържа още, че неправилно съдът е приложил разпоредби на ЗБУТ ,
както и нормата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа оплакване за необоснованост и
неправилност на решението. Поддържа направеното възражение за съпричиняване на
увреждането от страна на починалия. Моли въззивният съд като съображи изложените
оплаквания да постанови решение, с което да обезсили решението на СГС като
недопустимо, евентуално –да отмени решението на СГС и предявените искове против
въззивника да бъдат отхвърлени.
Въззивникът „ВГ“АД , представлявано от адв. М. обжалва решението на СГС в
осъдителната за него част, с оплаквания, идентични с тези на „Екзибишън форум
ивентс“ ЕООД , като поддържа и оплакване за тенденциозност. Поддържа, че съдът
неправилно е приел доказателства от воденото против първия ответник досъдебно
производство, които не са проверени от наказателния съд. Поддържа, че неправилно
съдът е разглеждал и кредитирал заключението на в.л. Ш., че същият е давал отговори
на правни въпроси. Поддържа, че заключението на в.л. Г. е необосновано, че вещото
лице е ползвал доказателствен материал от досъдебното производство. Моли
решението на СГС да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално- същото да бъде
отменено изцяло и предявените искове да бъдат отхвърлени.
По делото е постъпил отговор на въззивните жалби, депозиран от Л.Г. лично и
като правоприемник на Н.Г. , с който жалбите се оспорват като неоснователни.
В о.с.з. въззивникът ВГ АД се представлява от адв. М., която поддържа жалбата
на дружеството . Счита, че исковете са недоказани по основание. Счита,че решението
противоречи на съдебна практика, задължителна за съдилищата, постановена за
уреждане на сходни правоотношения. Поддържа, че по делото се установява
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия. Моли решението да бъде
отменено изцяло , евентуално частично. Претендира разноски по делото, за които
представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от въззиваемата.
Въззивникът депозира писмени бележки , в които поддържа, че безопасни и
здравословни условия на труд на обекта е следвало да бъдат осигурени от Екзибишън
Форум ивентс ЕООД и В. В.. Мотивира, че недоказана е причинната връзка между
2
смъртта на И. Г. и твърдяните нарушения на правилата за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд и извършване на СМР. Поддържа възражението си за
съпричиняване, като сочи и нови факти за настъпване на съпричиняване- пострадалият
не е носил предпазно работно облекло и не се е погрижил за собствената си
безопасност.
В о.с.з. въззивникът Екзибишън форум ивентс ЕООД се представлява от адв. К.,
който поддържа жалбата и моли решението на СГС да бъде обезсилено, евентуално
отменено. Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
В предоставения от съда срок въззивникът депозира писмени бележки, съобразно
които по делото не се установява състава на чл.49 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди на ищците. Поддържа, че съдът голословно е
приел, че неконкретизирано длъжностно лице , служител на ответника, е допуснало
нарушения на ЗБУТ. Поддържа, че В.В. е следвало да осигури изпълнението на СМР
безопасно и на собствен риск. Поддържа, че процесните СМР са извършвани от
външни изпълнители и по отношение на тях ответникът не е имал правомощия по
договора от 03.04.2015г. Поддържа възражението си, че не е налице доказана причинна
връзка между настъпилата смърт на И. Г. и твърдяните нарушения на правилата за
безопасни условия на труд. Поддържа възражението си за съпричиняване, също с
наведени нови твърдения за факти.
В о.с.з. въззиваемата Л.Г. се представлява от адв. Г., която оспорва жалбите като
неоснователни и моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по
делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Въззиваемата страна Л.Г., представлявана от адв. Ч. депозира писмени бележки
по делото , с които моли решентието на СГС да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Възразява срещу представените доказателства от въззивниците за
съпричиняване , както и за това, че се навеждат нови твърдения за факти, довели до
съпричиняване.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.
3
№1/2013г на ОСГТК-т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците , посочени в двете въззивни
жалби.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба ищците твърдят, че техният син И. Г., при извършване на СМР
в хотел М. на 23.07.2015г около 22.50ч се качил на скеле, няколко минути по-късно се
вцепенил, положили го на земята, след което пристигналият екип на ЦСМП е
констатирал смъртта му , като се твърди, че смъртта е настъпила вследствие на удар от
електрически ток. Твърдят, че инцидентът е настъпил по вина на първия ответник и
служители на ответниците – юридически лица, които са допуснали И. Г. до работа без
инструктаж, при наличие на необезопасени кабели. Ищците претендират заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 120 000.00лв всеки от тях,
солидарно търсени от тримата ответници.
В депозирания отговор ответникът ВГ АД признава, че на 23.07.2015г във
фоайето на хотел М. е настъпил нещаствен случай и смърт на И. Г.- син на ищците.
Възразява, че по случая е образувано НОХД, което се води само против първия
ответник. Възразява, че по договора от 22.07.2015г В. е поел задължение да изпълни
възложените му работи/СМР/ на свой рист и носи отговорност за правилното и
безопасно изпълнение на дейностите на обекта. Ответникът признава, че е собственик
на хотела. Признава, че е подписан договор на 03.04.2015г с третия ответник.
Възразява, че по този договор на третия ответника е възложено да обезпечи
безопасните условия на труд на работната площадка. Възразява на твърдението, че
ищецът е починал от удар от ел. ток, а счита, че е починал от остра сърдечно- съдова и
дихателна недостатъчност. Възразява, че издадените наказателни постановлание след
проверка на Дирекциа”ИТ” са за маложавни нарушения, без общо със смъртта на И. Г..
Възразява да е възложител на работа, във връзка с която да е починал синът на ищците.
Оспорва претендираното обещетение по размер. Прави възражение за съпричиняване
на увреждането от страна на пострадалия като твърди, че е бързал да приключи работа
и е искал да работи след 22.00ч, в който часови диапазон рискът от злополуки е
завишен. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните лихви.
Ответникът Екзибишън форум ивентс ЕООД депозира писмен отговор, в който
поддържа сходни възражения- че не са посочени конкретни виновни служители на
ответника, че има образувано НОХД само спрямо ответникът- физическо лице и този
ответник носи отговорност за безопасното извършване на СМР на обекта.Признава, че
на 03.04.2015г е сключило договор с втория ответник за управление и контрол на СМР,
но възразява,че самите СМР са извършвани от външни изпълнители, които носят
отговоронст за своите служители. Оспорва причината за смъртта на И. Г.. Възразява, че
4
няма причинна връзка между действия и бездействия на негови служители и
настъпилата смърт. Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно. Поддържа
възражение за съпричиняване и за изтекла погасителна давност на исковете за
заплащане на лихви.
По делото не е спорно, видно от твърденията в исковата молба и отговорите на
исковата молба, че на 03.04.2015г е сключен договор между ВГ АД и Екзибишън
форум ивентс ЕООД за управление и контрол на текущи ремонтни дейности, че на
22.07.2015г е сключен договор между ВГ АД и В.В. за СМР в сградата на Кемпински
хотел М., че на 23.07.2015г И. Н. Г. е претърпял инцидент в сградата на хотела и е
починал, както и че той е син на първоначалните ищци.
От представените удостоверения за наследници , изд. от Община – Враца се
установява,че И. Г. е единствен син на ищците Л. и Н.Г..
Представено е медицинско свидетелство за смърт от което се установява,че И. Г. е
починал от остра сърдечно-съдова недостатъчност на 23.07.2015г в хотел М., кв. ***,
гр. ***.
Видно от представения в заверен препис договор за управление на текущи
ремонтни дейности на обект, сключен на 03.04.2015г между ВГ АД – като възложител
и Виктория- ВА ЕООД /понастоящем с наименование Екзибишън форум ивентс ЕООД
/ - като изпълнител страните са постигнали съгласие , че възложителят е собственик на
обект - Кемпински хотел М.– гр. *** и желае да обнови фоайето на хотела, че
възложителят желае да организира и контролира извършваните на територията на
хотела ремонтни дейности, както и да изпълни законовите задължения за осигуряване
безопасност и здравето на работниците , поради което възложителят възлага на
изпълнителят, изпълнението на функциите по т.2 за извършването на текущи ремонтни
дейности на обекта, като посоченото от изпълнителя лице в качеството си на
упълномощен представител представлява възложителя в този процес. Съгласно т.2 от
договора изпълнителят поема функции да контролира извършените работи по
реализирането на ремонтните дейности, да отговаря за изпълнението на текущите
ремонтни дейности в съответствие с правилата за изпълнение на СМР и мерките за
опазване на живота и здравето на хората на работните площадки; да определя и
предоставя на разположение на обекта на възложителя длъжностно лице – специалист
с подходящо образование и квалификация, което да изпълнява и контролира
спазването на изискванията на ЗБУТ на обекта, участва при изработването на
инструкциите за безопасност и здраве и ръководи, и контролира тяхното прилагане от
изпълнителите на СМР, контролира дейността на лицата, самостоятелно упражняващи
трудова дейност, обезопасява работните площадки при спазване на принципите за
превантивност на безопасността и опазване здравето на лицата, изпълняващи СМР на
обекта. Изпълнителят дължи при поискване от страна на възложителя доклади за
5
извършените на място дейности от негов представител. В чл. 5 от договора е
постигнато съгласие, че възложителят има право да иска от изпълнителя замяна на
посоченият специалист, ако не е доволен. В чл.6 от договора е посочено, че
длъжностно лице – специалист и представител на изпълнителя на обекта е г-н Л. Г.. На
последният е възложено от изпълнителят да изпълнява пряко функциите на
изпълнителя съгласно чл.2 от договора и с подписването на договора възложителят
упълномощава посоченото лице за свой представител на обекта. Договорът е
двустранно подписан, подписите не са оспорени.
Представени са удостоверения издадени на името на Л. Т. за успешно завършване
на обучителни курсове за координатор по безопасност и здраве в проектирането и
строителството по програма на ИА „Главна инспекция по труда“ и за длъжностно лице
по безопасност и здраве в строителството.
Видно от представения в заверен препис договор от 22.07.2015г., сключен между
ВГ АД – като възложител и В.В.– като изпълнител, възложителят възлага, а
изпълнителят приема да изпълни с осигурени от него сили и средства СМР по полагане
на гипс-картон на обект хотел М. София. Съгласно чл.7 от договора изпълнителят е
длъжен да обезпечи хора, оборудване, материали за изпълнение на дейностите и носи
отговорност за правилното сигурно и безопасно изпълнение на всички дейности на
обекта. Постигнато е съгласие, че изпълнителят има право да предоставя работи,
предмет на договора, на друг изпълнител, без да е необходимо изричното съгласие на
възложителя. Договорът е двустранно подписан.
От представения протокол от 23.07.2015г се установява, че В.В. като изпълнител
е наел лица за полагане на каменни настилки в хотел М., като е посочено, че
възлагането на СМР става въз основа на договор от 22.07.2015г. Осигурените лица са
И. Н. Г. и Г. И.. В т.2 от протокола е посочено, че лицата са преминали инструктаж и са
наясно с условията на работа и правилата за достъп и работа в сградата на обекта.
Протоколът е подписан от възложителя и от изпълнителя- В.В..
По делото е представена декларация от 22.07.2015г., подписана от В.В., в която
последният декларира, че е запознат с условията, инструкциите и правилника
по пожаробезопасност, аварийна безопасност, трудова безопасност и здраве при
работа, касаещи работата в и около територията на хотел М., че ще инструктира, следи,
контролира наетите от него лица и/или служители за спазването на всички норми по
ЗЗБУТ.
По делото е приет като писмено доказателство протокол за оглед на
местопроизшествието в условията на чл.212, ал.2 от НПК, изготвен на 24.07.2015г. от
следовател при СлО на СГП. В протокола е описано, че предмет на огледа е
помещение, находящо се в хотел кемпински-Зографски, М.. Според протокола
огледаното помещението се намира в начална фаза на ремонтни дейности, в
6
помещението са намерени . Удостоверено е , че от тавана вляво от входа, близо до
крайната лява стена, е намерена висяща свободно тръба от въздуховод. От тавана и
успоредно на него в цялото помещение са намерени кабели, свободно висящи към
стените на помещението. Върху тях са намерени клеми, като на някои от кабелите от
клемите излизат, срещуположни на входящите метални жици, които лежат върху
основите за окачен таван. На разстояние , вдясно по диагонал на входа, е намерен труп
на мъж, разположен в легнало на пода положение. Самоличността на мъжа е
установена – И. Г.. Описани са нараняванията на мъжа и констатираната от екип на
спешна помощ смърт. Спрямо входа на помeщението, на около 1.50 м. са намерени
изводи на кабели в зелена гофрирана обвивка, завършващи с два гнездови контакта с
нарушена цялост. От лявата страна на едно от скелетата е намерен закрепен в горния
край прожектор, включен в двугнезден контакт с нарушена цялост, висящ около
ъгловата тръба. В другото гнездо на контакта е намерена включена бормашина,
оставена легнала на пода под скелето. В края на снопа кабели на тавана, в близост до
срещулежащата на входа стена, кабелите завършват в пластмасови букси, като от
букса вдясно от скелето е намерена стърчаща необезопасена жица.
Протоколът за оглед на местопроизществие съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК - издаден е от длъжностно лице в кръга на службата
му, по установените в чл. 155 и чл. 156 НПК форма и ред и съставлява доказателство за
удостоверените в него обстоятелства- за възприетото от него като изявления и
действия. Като официален свидетелстващ документ протоколът за оглед на
местопроизшествие има обвързваща съда материална доказателствена сила и е годно
доказателство в гражданското производство относно гражданските последици от
инцидента, във връзка с който протоколът е съставен. В случая материалната
доказателствена сила на този документ не е оспорена и не са опровергани
констатациите му. Ето защо протоколът за оглед е годен да се ползва като
доказателство в настоящия процес , както и да се ползва от вещите лица за изготвяне на
отговори от тях по поставени им по делото въпроси.
Видно от протокол за извършена проверка на 24.07.2015г и на 11.08.2015г от
Дирекция „ Инспекция по труда Софийска област“ – гр. София за спазване на
трудовото законодателство на ВГ АД на обект- хотел М. .
В резултат на извършените проверки са съставени наказателни постановления
№№ 23-000684, 23-000685 и 23-2307408 от 30.09.2015г от Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“ – гр. София , с които на ВГ АД е наложена имуществена
санкция за това, че като възложител и работодател по време на ремонтни работи не е
изискал спазването на нормите за здравословни и безопасни условия на труд от
строителя/изпълнителя В.В. по договор от 22.07.2015г, а именно разрешава
използването на скеле без предпазни парапети и бордова лента, с което създава
предпоставки за злополуки, че не е документирал началния инструктаж на работниците
7
и служителите от други предприятия на територията на обекта към 24.07.2015г, в това
число на Г. Ц.. Г. Ц. е работил с И. Г., като на 23.07.2015г на Г. му става лошо и умира.
Не е документирал проведения инструктаж на работници и служители на други
предприятия , в това число на И. Г., работещ при В.В., като на Г. на 23.07.2015г му
става лошо и умира.
В о.с.з. на 07.05.2021г. е изслушано заключението на СМЕ, изготвено от в.л. д-р
Г., която установява, че причината за смъртта на И. Г. е електрически удар, като
входното място на електрическия ток е гръдния кош. Според вещото лице
електрическия удар води до потискане на центровете на дишането и сърдечната
дейност при протичане през главата и спиране на сърдечната дейност при преминаване
през гръдния кош. Според вещото лице приживе И. Г. е имал хронични изменения в
миокарда, на белите дробове и на черния дроб, които е възможно да са следствие
употреба на етилов алкохол, но според вещото лице тези морфологични промени
нямат връзка със смъртния изход.
В о.с.з. на 19.02.2021г е изслушано заключение по поставени въпроси към СТЕ ,
изготвено от в.л. Ш., който установява, че по делото няма данни от които да се
установи дали СМР в хотел М. са били основен или текущ ремонт. . независимо от
това възложителят е следвало да осигури ръководител на обекта, данни за което
липстват.естеството на извършваната от И. Г. работа е „СМР по монтаж на окачен
таван с гипсокартон“. Според вещото лице изискванията за безопасност при такъв тип
работа са достатъчна осветеност в помещението , обезопасено метално скеле, стълба и
допълнителни машини /перфоратор, винтоверт, бормашини, ъглошлайф, подвижен
прожектор и др./, работно облекло и предпазни средства /маска, очила,
ръкавици, фазомер/, провеждане на начален инструктаж на работещия с вписването
му в книжата за инструктаж и издаване на служебна бележка за личен инструктаж за
личното му досие – което се съхранява при възложителя, проведен инструктаж на
работното място, създадена оценка за риска за даденото работно място /площадка/ от
длъжностното лице „специалист по ЗБУТ“, спазване на всички правила по
обезпечаване на ЗБУТ и предписанията на органите по ЗБУТ – координатор ЗБУТ и
специалист по ЗБУТ, както и на главния енергетик, работа на обекта само с фабрично
изготвени и калибрирани ел. машини, съоръжения и уреди. Според вещото лице
основните причини за настъпването й са от организационно-технически характер-
неупражнен достатъчно ефективен контрол от страна на ответниците за извършване на
СМР с осигурени ЗБУТ и на второ място – от субективен характер: неспазване от
страна на пострадалия на чл.33 от ЗБУТ , който задължава всеки работещ да полага
грижи за здравето и безопасността си, като е допуснал неволен допир до оголени
проводници, които са били под напрежение. Според вещото лице В.В. не е извършвал
необходимия инструктаж, допуснато е пострадалият даработи без работно облекло и
лични предпазни средства. Вещото лице сочи, че от протокола за извършения
8
първоначален оглед се установява наличието на необезопасени проводници и
пластмасови букси. Според вещото лице не са ангажирани документи, които да
удостоверяват извършени проверки и давани препоръки от представители на
ответниците –юридически лица по спазване на ЗБУТ на обекта, което дава на вещото
лице основание за извода, че не е осъществен ефективен контрол по спазване на
изискванията на ЗЗБУТ от работещите на обекта. Според вещото лице не се установява
осъществяването на контрол от страна на представител на Екзибишън форум ивентс
ЕООД /тогава Виктория –ВА ЕООД/ върху дейността на лица, самостоятелно
упражняващи трудова дейност на обекта. Според вещото лице , видно от приетия
протокол за оглед на местропроизшествие може да се направи извод, че не са спазени
изискванията за ЗБУТ, регламентирани в чл.61 от Наредба №2/22.03.2004г. за
минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР /налице е необезопасено
скеле/, както и на чл.431, ал.1 и 2 на Правилник за безопасност и здраве при работа
по електроообзавеждането с напрежение до 1000 V – установени са оголени
проводници и контакти, липса на скари за кабелите. Вещото лице сочи още, че по
делото не са представени доказателства, че възложителят ВГ АД е разполагал с
назначен координатор по безопасност и здраве на обекта, а изпълнителя Виктория –ВА
ЕООД – със специалист по ЗБУТ, което според него е било задължително. Вещото
лице подчертава, че няма данни по делото на пострадалия да е бил проведен начален
инструктаж и инструктаж на работното място. Няма приложена Книга за
инструктажите и служебна бележка, която да се съдържа в личното досие на
пострадалия, т.к. за пострадалия изобщо няма данни да съществува лично досие.
Последният е бил допуснат до обекта без подписан трудов или друг договор.
Поради оспорване на заключението на в.л. Ш. съдът е назначил повторна СТЕ,
изготвена от в.л. Г.. В о.с.з. на 15.10.2021г е изслушано заключение по повторна СТЕ,
като вещото лице е установило , че от документите по делото не се установява
ответниците – юридически лица да са осъществявали контрол по спазването на
нормите и изискванията на законодателството и за изпълнението на задълженията на
самите работещи във връзка със ЗБУТ. Не са ангажирани доказателства за осъществен
такъв контрол – протоколи от проверка, доклади до работодателя, чек-листове . Не се
установява да е проведен инструктаж на ответника Виктория –ВА ЕООД, съгласно
чл.11, ал.3 и 6 от Наредба №РД – 07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на ЗБУТ, който според вещото лице е следвало да бъде
извършен от възложителя. По отношение на СМР, извършвани от пострадалия , според
вещото лице на първо място лицето е следвало да има нужната квалификация и умения
за работа с ръчни преносими ел. инструменти, лицето упражняващо такава дейност
следва да е преминало начален инструктаж и инструктаж на работното място, което
задължително се документира с подписа на лицето и на инструктиращия.Данни за
9
такъв инструктаж според експерта не са налични. На пострадалия е следвало да бъдат
осигурени лични предпазни средства и специално работно облекло. Според вещото
лице рисковете при извършването на конкретната дейност са във връзка с работа на
височина, работа с преносими ел. инструменти и удар от ел. ток, риск от нараняване и
експозиция на прах и шум. Според вещото лице механизмът на настъпване на
злополуката е бил като по време на монтажа пострадалият е попаднал под
въздействието на ел.ток, като най-вероятен източник са неизолираните ел. проводници,
които са останали от премахването на съществуващите осветителни тела. Причините за
настъпилата злополука според вещото лице са от организационен характер. Вещото
лице сочи, че допуснатите нарушения на правилата за безопасност на труда са били
неизпълнение от страна на възложителя на задължението му да направи и
документира инструктаж на работниците и служителите, съгласно чл.11, ал.1, т.3 и
чл.11, ал.5 от Наредба №РД – 07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на ЗБУТ , неспазване от страна и на тримата ответници на правилото на
чл.18 от ЗЗБУТ – „Когато един обект, работно помещение или оборудване, работна
площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации,
работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и
безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и
координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове“,
неизработване на план за безопасност и здраве, чрез който да се минимизират
съществуващите рискове, и тримата ответници са допуснали неспазване на правилата
на чл.16, буква „в“, чл.19, ал.2 и чл.20, т.2 от същата Наредба №2, като са допуснали
работата на обекта да се извършва без изработването и свеждането до знанието на
работниците на инструкция по безопасност и здраве при експлоатация на ел.
съоръжения и работно оборудване, неспазване на чл.23 от същата Наредба №2,
съгласно които следва да се отстраняват от строителната площадка лица, които не
спазват правилата за ЗБУТ и с действията или бездействията си застрашават своята или
на останалите работници безопасност, както и нормата на чл.24 от Наредба №2, която
повелява на строителната площадка да се допускат само лица, които ползват
осигурените им лични предпазни средства и работно облекло.
Съдът не коментира и не следва да кредитира заключанието на вещите лица в
частите, в които се обсъждат доказателства несъбрани по делото, налични във воденото
досъдебно производство или касаещи проведени лични разговори на вещото лице,
както и частите, в които се съдържат правни изводи по съществото на спора.
В о.с.з. на 19.02.2021г е изслушано заключение на СПЕ, изготвено от в.л. К.-
психиатър, която установява , че преживяванията на Л.Г., след като научила за смъртта
на сина си, имат изявите на остра реакция на стрес, след което се е оформила смесено-
тревожно депресивна реакция при разстройство в адаптацията. Според заключението
10
острата стресова реакция е отзвучала за няколко дни. Последващата смесено-тревожно
депресивна реакция при разстройство в адаптацията се е изявявала с безсъние,
повишена тревожност, раздразнителност, затруднения при изпълнението на ежедневни
дейности, липса на желание за общуване, понижено настроение. Понастоящем при
ищцата се наблюдават психологични последици – чувство за непреодолима загуба,
засилена самоизолация, безсъние, нарушения в настроението. Според вещото лице
внезапната загуба на дете е събитие с висок стресогенен потенциал, при което е налице
категорична причинно-следствена връзка между състоянието на ищцата и загубата на
нейния син. Вещото лице установява, че ищцата не е боледувала и към настоящия
момент не боледува от същинско психично заболяване.
В о.с.з. на 19.02.2021г са изслушани свидетелите И. Б. и Ю. Х. .
Свид. Х. установява, че познава ищците и техния син И. от 1997г. Установява, че
отношенията между родителите и момчето са били нормални, не е чувала между тях да
има пререкания и неразбирателства. Установява още, че всички са живели заедно в
едно домакинство. Според свидетелката след казармата момчето започнало да работи в
София, помагало на родителите си за сметките, за храна. Дори и когато работел в
София И. си идвал в събота и неделя, а понякога и през седмицата . Според
свидетелката след смъртта на сина им, поведението на ищците се променило. Ищцата
Л. заявила, че животът за тях е свършил, защото единственото им дете е загинало. След
смъртта на И. ищците се променили, затворили се . Ищцата плачела, била на
успокоителни, а ищецът Н. казвал, че не му се живее, спрял да излиза от вкъщи ,
отслабнал. Преди смъртта на И. ищецът бил здрав човек, най-добрият водопроводчик в
града. Сега, според свидетелката , бил много зле, развил онкологично заболяване.
Свидетелят Б. установява, че познава ищците отдавна, били съседи, живеели в
една махала.Според свидетеля те са добро семейство и работливи хора. Свидетелят
установява да е познавал И. от малък. Свидетелят установява, че И. отишъл да работи в
София, във *** нямало работа. Докато работел в София, се прибирал поне два пъти в
месеца, за да види майка си и баща си. Според свидетеля И. помагал на родителите си,
купувал им храна, работел по градината. Когато се наложило ищците да влязат в
болница той се грижел за тях, бил единствено дете. След смъртта му ищците много се
променили, плачели и всяка седмица искали от свидетеля да ги кара на гробища.
Според свидетеля Н. не излизал от къщи бил отслабнал и се е вглъбил в себе си.
Свидетелските показания са взаимоподкрепящи се, житейски логични и
обективни. Свидетелите установяват факти, които са възприели лично. Показанията
могат да бъдат кредитирани от съда като непосредствени, незаинтересовани и
подкрепящи се.
В о.с.з. на 19.03.2021г е изслушана свид. Б. Т. , участвала в проверката на хотел
М., която дава показания, че проверката е била по повод починал човек, участвал в
11
ремонт зад рецепцията на хотела. Според свидетелката човекът или е бил паднал от
скеле или е имало инцидент с електро, но повече спомени свидетелката няма.
В о.с.з. на 09.06.2022г е изслушана ДСМЕ, изготвена от в.л. д-р Г., която дава
заключение, че основната причина за смъртта на И. Г. е електроудар, а вписаната
причина за смъртта на Г.- остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност е
оформена след извършената аутопсия, без резултатът от хистологичното изследване. В
о.с.з., като заключение, вещото лице сочи, че електрическият ток може да причини
остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.
По делото , пред първата и пред настоящата инстанция са представени документи
от досъдебно производство, образувано по повод смъртта на И. Г. и водено против
В.В.. Част от тези документи- писмо за завършено образование на И. Г. има характер
на частен свидетелстващ документ и може да се ползва като доказателство и в
гражданския процес. Това е така, защото документът е неоспорен от насрещната
страна и носи информация за факта, че Г. е завършил СПТУ със специалност ”монтьор
на ел. инсталации в сгради на мрежи и уреди за ниско напрежение” с квалификация-
работник 2степен. Останалите доказателства- изготвени по наказателното
производство експертизи , протоколи за разпит на свидетели- не могат да бъдат
ползвани в настоящия процес, тъй като се опорочава принципа за непосредственост
при събиране на доказателствата в гражданския процес. По отношение на разпита на
едно лице по дело не може да се ползва нито като свидетелски показания по друго
дело, нито като документ с доказателствена стойност, по аргумент от чл.180 от ГПК.
Тези протоколи установяват, че има лица, които могат да бъдат разпитани като
свидетели по настоящото дело, но самите те нямат доказателствена стойност в
настоящия процес.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за ангажиране на имуществената отговорност на ответниците за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищците от
деликтни действия, извършени от лица, на които ответниците се явяват възложител на
работа, при и по повод изпълнението на тази работа- иск с правно основание чл.49 от
ЗЗД.
Съгласно чл.49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Съгласно ППВС №7/1958г отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни
противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди
причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и
се поражда при наличието на вреди , причинени на пострадалия от лице, на което
отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа. Тези вреди
12
следва да се установи, че са причинени виновно и противоправно от известно или
неизвестно лице, но при изпълнение на възложената работа от ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото е безпротиворечиво установено,
че И. Г. е починал след удар от електрически ток, докато е извършвал СМР във
фоайето на хотел М.. По делото не се установява точно за какви СМР е бил нает И. Г..
Липсва установяване на съэдържанието на договорното правоотношение между В. и
Г.. Ивма твърдение по делото, че Г. е поставял окачен таван, представен е договор, по
силата на който В. е нает от ВГ АД за поставяне на гипс-картон и протокол, подписан
само от В. за това,че И. Г. е нает за полагане на каменни настилки. При така събраните
доказателства не може да се направи категоричен извод за извършването на какви СМР
е бил нает И. Г.. Няма спор обаче, че И. Г. е бил нает от В.В., по силата на устен
договор за СМР, с неустановено съдържание, но и неотносимо към настоящия спор и
именно като нает от В. е имал достъп до строителния обект. Нает от ответника В., И. Г.
е извършвал СМР във фоайето на хотела, където е бил ударен от ток и следствие на
това е починал. Съдът приема за безспорно установена връзката между удара от
електрически ток на Г. и настъпилата смърт. На първо място следва да се посочи, че
обстоятелството, че Г. е ударен от ел. ток не се оспорва изрично от ответниците.
Същите оспорват това да е причината за смъртта на лицето , но не и факта,че Г. е бил
ударен от ток. Това обстоятелство се установява и от изслушаната СМЕ, която дава
категорично заключение, че от белезите и раните по тялото на починалия може да се
направи обоснован извод, че Г. е бил ударен от ток. Този извод може да се приеме, че
се подкрепя от протокола за оглед на местопроизшествие, който установява наличието
на висящи кабели, необезопасени жици и контакти, с нарушена цялост , в които са
били включени оръдия на труд. Тълкувани в съвкупност тези доказателства навеждат
на извод, че в помещението, в което е работел Г. е имало необезопасени контакти,
жици и кабели и при работата, която е вършел пострадалият е попаднал под
въздействието на протичащ електрически ток. Токовият удар, според настоящият
състав на съда , е фактическата причина за смъртта на лицето. Този извод е
категорично обоснован от изслушаното в.л. Г. и не се опровергава от представените
документи за констатиране на смъртта на Г.. Според изслушаната СМЕ пред
настоящата инстанция токовият удар е причинил острата сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност, която е вписана като установената при аутопсията на починалия
медицинска причина за смъртта. Не е налице противоречие между доказателствата ,
както се твърди от ответниците, по отношение на причината за настъпилата смърт на
И. Г.. Безпротиворечиво и категорично се установява, че същият е починал следствие
на токов удар, причинил му съдречносъдоба и дихателна недостатъчност. Токов удар
Г. е получил докато е работел на обект на хотел М., нает от първия ответник по устен
граждански договор.
Смъртта на И. Г. е вредоносно събитие, за което спор между страните няма.
13
Родителите на починалото лице, ищци по делото, търпят вреди от загубата на детето си
и са материално правно легитимирани да претендират обезщетение за претърпените от
тях неимуществени вреди от смъртта на детето им.
По делото не се твърди и не се установява отговорност за смъртта на лицето да не
следва да се носи поради липса на противоправност или на вина за настъпването на
вредоносното събитие.Спорно е кой носи отговорност за настъпилото увреждане.
С влязло в сила първоинстанционно решение е ангажирана деликтната
отговорност на първия ответник.
Пред настоящата инстнация се оспорват основанията за ангажиране на
обезпечителната отговронст на втория и третия ответник.
Съгласно задължителното тълкуване на закона, направено с ППВС № 17/63г, т.3
при отношения на възлагане на работа от едно предприятие на друго , отговорността за
причинени вреди при извършването на тази работа зависи от това, кое дружество
упражнява контрол за извършваната работа. Така ако съгласно договора между
предприятията едното предприятие дължи на другото извършването на определена
работа със свои работници, при негов контрол и организация на работата,
отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В
този случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако обаче
организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи на
предприятието, чиято работа се извършва от работниците на друго предприятие, то
отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се
извършва. В съдебната практика е допълнено ППВС, като е прието, че ако
организацията на работата, ръководството и контролът са осъществявани
едновременно от двете предприятия , отговорността за непозволено увреждане е и на
двете предприятия , а отговорността им пред увреденото лице- солидарна. В този
смисъл решение № 99/2020г по гр.д. № 22/2020г на III ГО на ВКС.
По делото се установява, че с договора от 03.04.2015г вторият ответник ВГ АД,
собственик на хотел М. и възложител по договора, възлага на третия ответник
Виктория –ВА ЕООД, понастощем Екзибишън форум ивентс ЕООД, във връзка с
обновяване на фоайето на хотел М. да организира и контролира извършваните на
територията на хотела ремонтни дейности, както и да осигурява безопасността и
здравето на работещите на обекта, като са посочени изрично функците на изпълнителя,
измежду които са изисквания за забрана работа със съоръжения, които не отговарят на
ЗБУТ , да обезопасява работните площадки, посоченият специалист от изпълнителя да
участва при изработване инструкции за безопасност и т.н. В същото време е
договорено задължението на изпълнителя да представя доклади по изпълнението на
договорните задължения и в чл.5 е договорено правото на възложителя да иска смяна
на посочения от изпълнителя специалист при неизпълнение на неговите функции.
14
Отделно от това- посочения от изпълнителя специалист се явява и упълномощено лице
от възложителя на обекта. От изложеното може да се направи извод, че възложителят
има право на текущ контрол върху извършваните дейности от изпълнителя, но не само
върху дейностите, но и върху лицето, което ги упражнява. Също така ВГ АД има свой
упълномощен представител на обекта, лице, което действа от името и за сметка на това
дружество, въпреки че е посочен и е служител на другия ответник. От договорените
права и задължения в договора от 03.04.2015г съдът прави извод, че възложителят е
прехвърлил свои правомощия по организация и контрол на СМР на изпълнителя, но не
се е лишил изцяло от контрола и от организиране на дейностите по СМР, а е запазил и
за себе си права да контролира, санкционира изпълнителя и да изисква
упълномощеното лице да изпълнява точно и добросъвестно възложените му
задължения. В същото време в договора е посочено, че изпълнителят следва да
контролира работите възложени на отделни изпълнители на дейности по текущия
ремонт, да поддържа контакт с ангажираните в ремонта лица, да контролира
спазването на изискванията на ЗБУТ. От това следва, че ако възложителят наеме друго
лице за изпълнението на конкретни СМР, то изпълнителят по договора от 03.04.2015г е
поел и по отношение на това трето лице функции по координиране на работите и
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
В същото време възложителят ВГ АД, собственик на хотел М., е сключил
договора от 22.07.2015г, с който е възложил на В.В. конкретни СМР. Изпълнителят е
поел задължение да изпълни СМР с грижа на добрия изпълнител и да носи отговорност
за правилното, сигурно и безопасно изпълнение на СМР, като може да превъзлага
възложентите му СМР . Установява се, че В. е наел И. Г. за работа на обекта в хотел М.
и работейки във фоайето на хотела Г. е пострадал и е починал.
От изложеното може да се направи извод, че ВГ АД, като собственик на
ремонтирания обект и възложител на работите е прехвърлил част от своите функции по
контрол и организиране на работата на останалите ответници. В същото време ВГ АД е
запазило за себе си функции по надзор, контрол и санкции върху Виктория- ВА
ЕООД, което дружество от своя страна е поело , чрез свой служител, дейностите по
управление и контрол на СМР, извършвани на обекта на ВГ АД, включително и върху
дейностите, извършвани от В.В. и наетите от него лица, включително и за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд. Така обсъдените права на възложителя
ВГ АД означават, че по време на изпълнение на СМР във фоайето на хотел М. това
дружество има право да контролира не само изпълнението на самите СМР, но и
изпълнението на задълженията , поети по договора от 03.04.2015г от Виктория-ВА
ЕООД, което дружество от своя страна е поело договорното задължение да контролира
изпълнението на СМР , както и осигуряването на ЗБУТ. От договореното следва, че не
само В.В. носи отговорност за извършването на договорените СМР, както и за ЗБУТ на
обекта. Отговорността и контролът са общи между ответниците, разпределени от
15
поредицата договори, с които те възлагат, но и споделят контрола, съответно и
отговорността по извършването на процесните СМР. Договореното между ответниците
в договора от 03.04.2015г навежда на извод, че двамата търговци са договорили
съвместно организиране на работата, ръководството и контрол на нейното
осъществяване. С оглед така договореното съвестно контролиране и организиране на
възложеното с договора работа следва да се приеме, че не само физическото лице/по
отношение на което решението по чл.45 от ЗЗД е влязло в сила/ е отговорно за вредите
, настъпили при изпълнение на процесните СМР, но по реда на чл.49 от ЗЗД , при
настъпило увреждане във връзка с тези СМР отговорност носят и тези две дружество.
Неоснователно е възражението на въззивниците, че по делото не се сочи и
установява кои конкретно длъжностни лица, служители на дружеството, са виновни за
настъпилия деликт. Фактическият състав на чл.49 от ЗЗД не изисква посочване на
конретно лице, на което ответникът да е възложил работа и което виновно и
противоправно да е причинило вреда. Конкретизацията на това лице е от значение за
възложителя, ако той реши да реализира регресни права. Конкретизацията на това лице
не е необходимо за ищеца по иск с правно основание чл.49 от ЗЗД. Ищецът носи
тежестта да докаже, че е претърпял увреждане от виновни и противоправни действия
на лица, на които ответникът е възложител на работа, като без значение е дали знае
кои са тези лица, дали те са пправилно установени или напълно неизвестни. Ето защо е
без значение, че ищците не сочат конкретни виновни лица, на които ответниците- ЮЛ
са възложители на работа и които при и по повод изпълнението на възложеното са
причинили твърдяната вреда на ищците. В този смисъл е и съдебната практика-
например решение № 32/2015г по гр.д. № 2269/2014г на IV ГО на ВКС.
По делото, както беше посочено, със СПН е прието, че изпълнителят по договора
от 22.07.2015г В.В. носи отговорност за увреждането на ищците, за това, че не е
осигурил здравословни и безопасни условия на труд, с което е причинил смъртта на И.
Г. и съответно за което носи отговорност спрямо ищците. Съгласно гореизложените
мотиви следва да се приеме, че наред с В., отговорност за липсата на здравословни и
безопасни условия на труд, за които противоправни и виновни действия и бездействия
той е осъден с влязло в сила решение, като причинили смъртта на И. Г., носят и
ответниците- дружества.
За пълнота следва да се посочи, че пострадалото лице И. Г. е починал следствие
на токов удар. Както беше посочено по делото не е изяснено какво е съдържанието на
договорното правоотношение между Г. и наелия го В.В., не е ясно за какви дейности Г.
е нает. Независимо за извършването на какви СМР е нает и независимо,че не е сключен
трудов договор, по силата на пар.1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ , на Г. се дължи осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд- съгласно пар.1,т.1- такива които да не
водят до злополуки. В същото време се установява настъпването на злополука- Г. е
ударен от електрически ток. Както беше посочено не се твърди и не се установява
16
злополуката с Г. да е настъпила безвиновно или да не е противоправна /чл.12-чл.16 от
НК/. Напротив , установява се липсата на извършен инструктаж за здраве и безопасна
работа на конкретното място- чл.26 от ЗЗБУТ, приложим към ищеца като наето лице
по аргумент на пар.1,т.2 от ДР на ЗЗБУТ . Липсата на такъв инструктаж е констатирана
и от извършената проверка на Д”ИТ”, за което нарушение и ВГ АД е санкциониран с
наказателно постановление. Установява се още, че на мястото на което е извършвал
СМР ищецът е имало висящи необезопасени кабели и жици, което е нарушение както
на общото изискване за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
така и на специфичните изисквания за безопасна работа в близост до електрически
мрежи под напрежение- чл.430 и чл.431,ал.1 от Правилника за безопасност и здраве
при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000V, приложим и при
извършване на ремонтни дейности на осн. чл.2 вр. чл.1 от същия.
Съдът приема извод за липса на инструктаж и мерки за безопасност поради
липсата на доказателства за такъв извършен инструктаж, както и поради констатациите
на Д“ИТ“ в посочените наказателни постановления. По делото не са представени
документи, подписани от починалия за това, че е инструктиран/ съгласно прил. 2 от
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г, приложима към случая на осн. пар.2 от ДР към
Наредбата/, липсва книга на инструктажите, съобразно прил. 1 от същата наредба. В
гражданския процес недоказаните факти- липсата на доказателства за извършени
инструктажи, както и за обезопасяване на работните площадки- се третират като
ненастъпили факти. Отделно от това по делото не са представени доказателства за
извършван контрол въобще от някой върху извършваните СМР по отношение здравето
на работещите, за изработени инструкции за безопасност, за контрол за прилагането
им- все правомощия обсъждани в договора от 03.04.2015г , с който договор както беше
посочено по-горе е споделена отговорността и контрола върху извършваната работа на
строителния обект между двамата ответници- юридически лица. Липсата на такива
действия по инструктаж и обезопасяване , които следва да се осъществят по възлагане
от ответниците на техни служители или наети лица е в пряка причинна връзка със
смъртта на И. Г.. Ако същият е бил надлежно инструктиран и мястото, на което е
извършал СМР обезопасено инцидент не би настъпил. От друга страна настъпването на
смъртта на Г., както беше посочено, е в пряка и доказана причинна връзка с токовия
удар, които е получил на мястото на което е работил- извършвал е СМР.
С оглед изложеното съдът намира,че по делото се установяват предпоставките за
ангажиране на гаранционната отговорност на ответниците- юридически лица,
солидарно с физическото лице. Установява се, от гореизложените мотиви, че
ответниците е следвало чрез свои служители да осигурят здравословни и безопасни
условия на труд на И. Г. , което не се установява по делото. Установяват се
противоправни и по презумпция виновни действия и бездействия на служители на
двете дружества, които са довели в пряка причинна връзка до смъртта на И. Г.. За
17
претърпените вреди от трети лица на деликтно основание, причинени при изпълнение
на договорената работа, двамата ответници носят солидарна, обезпечителна
отговорност.
По отношение на размера на дължимото се обезщетение-
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Установява се по делото, че към момента на смъртта И. Г. е бил на 34години, а
ищците Л.Г.- на 55години и Н.Г.- на 59 години.
Н.Г. е починал в хода на процеса- на 01.02.2022г.
Претърпените от ищците неимуществени вреди са установени от разпитаните по
делото свидетели и от изслушаната СПЕ.
С оглед установеното – настъпилата неочаквана смърт на млад мъж, единствен
син на възрастни родители, на който те явно са разчитали за помощ както материална,
така и в ежедневието, като се съобрази установените близки отношения между ищците
и починалия, привързаността и обичта , която той е демонстрирал към родителите си-
връщал се е редовно при тях, гледал ги при болест, като съобрази шока от смъртта на
дете, намерило израз при ищцата в остра реакция на стрес и проявила се депресивна
реакция, чувството на липса от неговото отсъствие, непреодоляната мъка и трудното
намиране на смисъл в живота след смъртта на единствено дете, установено от
изслушаните свидетели по делото , съдът приема, че по справедливост паричното
обезщетение на ищците за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от по
100 000лв за всеки ищец. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на
ищците и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на
дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява още и момента на настъпване
на вредата- в случая 2015г и стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението
не следва да служи за неоснователно обогатяване.
По отношение на съпричиняването
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
В отговора на исковата молба ответниците навеждат възражение за
съпричиняване, обосновано с бързането на пострадалия да приключи и работата след
22.00ч. Във въззивните жалби ответниците- въззивници поддържат възражение за
18
съпричиняване поради неносене от страна на пострадалия на предпазно облекло.
Така наведеното възражение за съпричиняване е недоказано на всички посочени
основания.
Не се установява с надлежно представени доказателства по делото, че Г. е бързал,
не се установява да е противоправно извършването на СМР през нощта, като не се
установява и причинно-следствена връзка между твърдяното бързане и работата през
нощта с настъпването на увреждането. Не може да се обосноване въз основа на
доказателства извод, че ако беше работил през деня, пострадалият нямаше да бъде
ударен от ток или че щеше да оцелее след подобен токов удар.
Възражението за съпричиняване поради неползване на работно облекло се явява
преклудирано, като ненаведено в сроковете по чл.131 от ГПК. Дори и да се приеме, че
възражението, обосновано с неносенето на предпазно облекло е допустимо за
разглеждане на основание чл.147 и чл.266,ал.2, т.1 от ГПК , то отново същото е
недоказано. По делото не се установява за какви СМР е нает пострадалият Г., така че
не може да се направи обоснован извод, че за извършването на тази работа е
необходимо носене на предпазно облекло. Установява се, че Г. е извършвал СМР на
обекта и че е ударен от ток, но липсват доказателства за какви СМР той е нает. Следва
да се съобрази и обстоятелството , че съгласно чл.24 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР
работното/предпазното облекло се осигурява на работещите и други лица, като по
делото няма данни на починалото лице да е било осигурено такова облекло.
Поради липсата на доказателства за установяване на противоправно поведение на
И. Г. в причинна връзка с неговата смърт следва да се приеме, че възражението за
съпричиняване , поддържано от ответниците е недоказано и като такова-
неоснователно.
Отговорността за претърпените от първоначалните ищци неимуществени вреди от
смъртта на техния син И. Г., настъпила поради виновно противоправно поведение на
лица, на които работа е възложена от ответниците – юридически лица, при и по повод
изпълнение на тази работа, следва да се носи от тримата ответници, солидарно.
Въззивниците – юридически лица дължат заплащането на ищците на сумите от по
100 000лв- на всеки от тях, солидарно.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Решението на СГС, ІГО, 30
състав следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има само въззиваемата страна.
Л.Г. претендира разноски , лично и като правоприемник на Н.Г. по реда на чл.38
от ЗА.
19
При обжалваем интерес от 100 000лв минималният размер на адвокатското
възнаграждение съгласно чл.7,ал.2 от НМРАВ възлиза на сумата от 3530лв. Съдебният
състав като съобрази фактическата и правна сложност на делото, събраните от
въззивната инстанция доказателства, анализа на доказателствата , направен от
страните намира,че по справедливост дължимото се по реда на чл.38 от ЗА
възнаграждение за всеки ищец възлиза на сумата от 4 000лв или общо дължимото се
възнагрлаждение на пълномошщника на въззиваемата страна за защита пред
въззивната инстанция възлиза на 8 000лв. Пред настоящата инстанция не се
претендира ДДС.
Мотивиран така състав на Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 267041 от 20.12.2021г, постановено по гр.д. №
3109/2020г по описа на Софийския градски съд, ГО, І-30 състав, в частта , с която ВГ
АД с ЕИК ********* и Екзибишън форум ивентс ЕООД с ЕИК ********* са осъдени
да заплатят на Л. И. Г. и Н. Ц. Г., на всеки от тях по 100 000лв, солидарно, дължими се
с В. В. В. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И. Н. Г., на
осн. чл.49 от ЗЗД
ОСЪЖДА ВГ АД с ЕИК ********* и Екзибишън форум ивентс ЕООД с ЕИК
********* да заплатят на адвокат К. С. Г. от САК сумата от 8 000лв- възнагрлаждение
по реда на чл.38 от ЗА за защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20