Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   892            Година  2020.02.06.      Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 19.05.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и при присъствието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФО­НОВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 569 по описа за 2020 годи­на и като обсъди :

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „РЛД транс“ ООД против Решение №2099/18.11.2019г., постановено по АНД № 4336 по описа на Районен съд  - Пловдив за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 36-0000293/25.06.2019г., издадено от и. д. началник на Областен отдел „Авто­мо­билна администрация“ /ОО „АА“/ – Пловдив,с което на ООД-ТО на основание чл.96г ал.1 предл.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева за нарушение на чл.7а ал.2, предл.3 от ЗАвП.  

Касационният жалбоподател счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва размера на наложената имуществена санкция като прекомерна голям и твърди, че подновяването на удостоверението за пси­хо­логическа годност е задължение на водача, а на работодателя задължението се свежда само и единствено да го изиска към момента на назначаване на ли­цето на работа. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба - РД "Автомобилна администрация" – Пловдив, не изпраща представител и не изразява становище по основател­ността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив излага становище за неоснователност на жалбата, поради което следва да бъде оставено в сила на решението на ПРС, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Пловдив, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

С Решение № 2099/18.11.2019 г., постановено по АНД № 4336/2019 г., Плов­дивският районен съд е потвърдил обжалваното пред него НП № 36-0000 293 от 25.06.2019 г., издадено от и. д. началник ОО "АА" – Пловдив, с което на "РЛД транс"ООД, за нарушение на чл.7а ал.2 предл.3 от ЗАвП, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, на основание чл.96г ал.1 предл.1 от с. з.

За да потвърди наказателното постановление, Районният съд приел от фактическа страна, че при извършена проверка е установено, че на 13.12.18 г. в гр.Пловдив, ул.„Рогошко шосе“№36, ет.4, на адреса на управление на дру­жеството, в качеството му на превозвач, притежаващ лиценз на ЕО № 12607 за международен превоз на товари срещу заплащане, жалбоподателят е допуснал извършване на обществен превоз на товари с товарен автомобил „Ман“ с рег. № СА 76 18 ХВ, собственост на дружеството, управляван от водача Л.Д.Д., който не отговарял на изискванията за психологическа годност. След направена справка в базата данни на психологическите лабора­тории на територията на Р. България, е установено, че водачът не е преминал психологическо изследване и не притежава удостоверение за психологическа годност.

Съдът е приел, че при тези факти органът е съставил АУАН, предявен на упълномощено от жалбоподателя лице, което го е подписало с възражения. Таки­­ва обаче не са постъпили и по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН, след което и е издал процесното наказателно постановление.

От правна страна въззивният съд приел за установена горната факти­ческа обстановка, като посочил, че за водача на "РЛД транс“ ООД, Л. Д.Д., към дата 13.12.2018 г., няма издадено валидно удостове­рение за психологическа годност и същият не бил преминал преглед (психоло­гическо изследване). Последното означава, че дружеството-превозвач допуска до управление на превозно средство за обществен превоз на товари свой во­дач, който не е преминал преглед (психологическо изследване) и няма изда­дено валидно удостоверение за психологическа годност.

При касационната проверка настоящата инстанция намира, че oспорено­то решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относи­мите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Липсват съществени нарушения, които така да опорочават съдебното производство, че с това да се засяга пра­во­то на защита на нарушителя. Всъщност и оплакванията в тази насока не се правят от страна на касатора. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими реквизити, визи­ра­ни в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата и мястото на нарушението, както в АУАН, така и в НП, както и в какво се изразява то. Правилно са посо­чени и нарушените разпоредби.

Безспорно е обстоятелството, че на 13.12.2018 г. водачът Л.Д., назначен като такъв в наказаното дружество, е осъществил обществен превоз на товари от името на дружеството-касатор, както не се спори от касационния жалбоподател, че към същата дата на този водач няма издадено валидно удостове­рение за психологическа годност.

Тези факти се установяват от доказателствения материал по делото, ето защо крайният правен извод за потвърждаване на НП е изцяло правилен.

Правилно е приложен законът от страна на административния орган, тъй като именно в чл.7а ал.2, предл.3 от ЗАвП се установява задължение за лицензирания превозвач да допуска до управление на превозните средства за превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7 ал.3 и чл.12б ал.1 от този закон и чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата.

Безспорно е, че касаторът има качеството на лицензиран превозвач и като такъв наема по трудов договор водачи, включително Л.Д.. На този водач е възложено извършването на обществен превоз на датата 13.12.2018 г., визирана за дата на нарушението, като липсва удостоверяване чрез надлежно доказателство, че към тази дата Д. отговаря на изискванията за психологическа годност да бъде водач на МПС за обществен превоз.

По делото не е спорно, че на 13.12.2018 г., датата, на която водачът Л.Д. е допуснат да осъществи посочения по-горе превоз, същият не е притежавал посоченото удостоверение за психологическа годност, което задължава лицензирания превозвач, в случая касатора, да не го допуска до извършването на работа, изискваща притежаване на валидно удостове­рение за психологическа годност, като в противоречие с това задължение, е било възложено извършването на 13.12.2018 г. на обществен превоз.

Предвид изложеното съдът намира възражението на касатора в тази насока за неоснователно.

Що се отнася да възражението относно размера на имуществената санкция, съдът намира и това възражение за неоснователно, тъй като съгласно чл.96г. ал.1 предл.1 от ЗАвП, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконо­вите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3 000 лв. Или иначе казано, размерът на санкцията е точно фиксиран в закона, поради което и не подлежи на редуциране.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, които да водят до отмяната му. Също­то валидно, допустимо и законосъобразно постановено, поради което след­ва да бъде оставено в сила.

С оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на ПРС е валидно, допусти­мо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК след­ва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2099/18.11.2019г. по НАХД №4336/2019г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, XX-ти н. с.

 

           РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.                              

                                                                                                                                                                                                                                          

 

                                                                                                    2.