№ 533
гр. Варна, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д. Ил. Писарова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Д. Ил. Писарова Търговско дело №
20203100901035 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.XXXII ГПК /Търговски спорове/.
Предявена е искова молба от ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „ПРИСТАНИЩНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК *********, гр.София, представлявано от Изп.директор А.З.,
чрез директора на клон –Варна, Д.Р.Н., чрез упълномощения процесуален представител
ю.к.Д. Г. срещу НИКА ФОРЧЪН ШИПИНГ С.А., дружество рег. в Република Панама с рег.
№*********, гр.Панама, за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми,
представляващи дължими пристанищни такси в общ размер на 34 185.96 лева, както
следва: сумата от 2 814.44 лева по фактура №20011118474/26.11.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.11.2018г. до завеждане на иска на 02.09.2020г.;
сумата 11 750.63 лева по деб.известие №**********/04.01.2019г., ведно със законната лихва
в размер на 1 981.29 лева, считано от 04.01.2019г. до завеждане на иска; сумата от 11 281.23
лева по фактура №**********/30.01.2019г., ведно със законната лихва в размер на 1 820.67
лева, считано от 30.01.2019г. до завеждане на иска; сумата от 8 339.66 лева по фактура
№**********/18.02.2019г., ведно със законна лихва в размер на 1301.91 лева, считано от
18.02.19г. до завеждане на иска, ведно със законната лихва върху претендираните
главници по всички първични документи, считано от завеждане на иска на 02.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, ведно със сторените съдебни разноски.
Във връзка с предявените обективно съединени осъдителни искове ищецът твърди, че
собственият на ответното дружество кораб Ника Форчън, ИМО №8933095, позивни
Т8А2041, 1861 бр.тона, плаващ под флага на Палау, е пребивавал в пристанище Варна –
1
Запад, в резултат на което е задължен за заплащане на кейови такси и услуги съгласно
Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република
България, за които задължения ищецът е издал цитираните фактури и деб.известие.
Ищецът претендира плащане на задълженията от ответното дружество в качеството
му на корабособственик на кораба м/к Ника Форчън, с ИМО №8933095, 1861 бр.тона,
плаващ под знамето на Палау, въз основа твърденията за факта на влизане и престой на
кораба в акваторията на Пристанище Варна –Запад, считано от 06.12.2018г., като размера на
задължението е определен съгласно Тарифа за пристанищните такси, събирани от ДДПИ и
ЗМПВВППРБ. Въз основа на това е издадена ф.№**********/26.11.2018г. за дължими такси
в размер на 2 814.44 лева при очакван 30 часов престой на кораба на кей в посоченото
пристанище. Впоследствие е издадено деб.известие на 04.01.2019г. към фактурата за
допълнително дължими от ответника такси за престой в размер на 11 750.63 лева, при
твърдения за общ престой в пристанището от 705 часа. Твърди се, че тъй като корабът не
напуска пристанището са издадени допълнително фактура от 30.01.2019г. за допълнителна
такса за 648 часа, в размер на 11 281.23 лева и втора фактура от 18.02.2019г., за още 479
часа, в размер на таксата 8 339.66 лева. Общото задължение на ответника за пристанищни
такси възлиза на 34 185.96 лева.
Ищецът твърди, че на 15.02.2019г. чрез електронно писмо е уведомен от Маритим
груп ООД, че корабособственикът е прекратил едностранно комуникацията си с агента си,
поради което и считано от този момент Маритим груп ООД не са агент на м/к Ника Форчън.
Съгласно чл.20 от цитираната Тарифа, дължимите за престоя на кораба кейови такси
се дължат преди отплаване на кораба от пристанището. Ищецът твърди, че към датата на
подаване на исковата молба корабът все още е в пристанището, тъй като е арестуван по
заповед, издадена като обезпечение на други искове, по т.дело №987/2020г. на ВОС. Тъй
като съгласно чл.22 от Тарифата таксите се плащат в деня на издаване на фактурите, то се
претендира обезщетение за забавено изпълнение от този момент като се твърди, че
корабособственикът е бил уведомен, чрез капитана на кораба, на 08.07.2020г., за
натрупаните задължения. Конкретизирани са размерите на претендираните обезщетения за
забавено изпълнение, начислени върху всяка една фактура за посочения период: от издаване
на фактурата /деб.известие/ до завеждане на иска на 02.09.2020г. Поради неизпълнението
ищецът твърди, че за него е налице интерес от завеждане на осъдителния иск за дължимите
кейови такси и обезщетения съгласно чл.1 от МКАК.
С допълнителна молба от 26.11.2021г. ищецът, чрез пълномощника си по делото
ю.к.Г., поддържа, че корабът се намира и към настоящия момент в пристанищен терминал
Варна-запад, на 16-то кейово място. Твърди се, че към датата на неговото пристигане на
06.12.2018г., корабът е застанал на 4 кейово място в пристанище Варна –запад, а на
16.12.18г. е преместен на 10А кейово място. Впоследствие, поради производствена
необходимост, корабът на ответното дружество е преместен с влекач, за сметка на ищеца, на
16 кейово място, където се намира и досега. Твърди се, че няма данни корабът да е бил
изоставен. Твърди се още, че акваторията на Пристанището се оперира от пристанищен
2
оператор Пристанище Варна ЕАД. Акваторията на пристанището е държавна собственост
като конкретния терминал е част от пристанище за обществен транспорт. С т.6 от молбата
ищецът сочи, че конкретната сума на задължението е обективирана в следните: фактура
№**********/04.01.2019г. – задължение за канална такса, светлинна такса, корабна
/тонажна/такса, кейова такса, еко такси и такси за свидетелство за отплаване; по дебитно
известие №**********/04.01.2019г. – задължение за кейова такса; по фактура
№**********/30.01.2019г. – задължение за кейова такса и по фактура
№**********/18.02.2019г. – също задължение за кейова такса.
В срока за отговор не е постъпило становище на ответното дружество, уведомено
чрез капитана на кораба на 29.10.2021г., чрез ЧСИ Д. П. –Я., рег.№711 в КЧСИ, по реда на
чл.42, ал.2 ГПК вр.чл.95 от КТК. Въз основа на определение от 02.02.22г. е било отменено
определението за даване ход по същество на спора и вместо това производството оставено
без движение за отстраняване на констатирани от съда нередовности по правосубектността
на ответника, представителната власт на проц.представител на ищеца и връчването и
призоваването на ответното дружество.
Съгласно постъпило писмо от ДП –Мексико /на л.233 по делото/ се установява, че
призовката до ответното дружество корабособственик не е могла да бъде връчена, тъй като
дружеството не е намерено на посочения по делото адрес. Поради изложеното, същото е
призовано по реда на чл.33 и сл. от КМЧП вр.чл.48 ГПК и поради неявяване на
представител да получи книжата, на ответника е назначен особен представител адв.М. К.
съгласно определение рег.№1068/14.07.2022г.
В срока за отговор ответникът чрез адв.К. оспорва основателността на иска. Прави
възражение, че искът е недоказан, че представените с исковата молба фактури не са
подписани от капитана на кораба или легитимирано лице както и не са представени
доказателства за престоя на кораба в пристанището. Тези възражения се поддържат и с
допълнителен отговор.
Съобразно допълнителна искова молба ищецът поддържа исковете и редовното
оформяне и връчване на фактурите на оправомощено лице – корабния агент на ответното
дружество Маритим груп ООД, представляващо корабособственика както и на капитана на
кораба. Твърди се отново, че процесния плавателен съд е влязъл в акваторията на
пристанището, конкретно пристанище Варна –запад, на 06.12.2018г. като е напуснал същото
на 21.06.22г. /в хода на висящото исково производство/ Представени са писмени
доказателства в подкрепа на изложените вече твърдения по иска.
В съдебно заседание искът се поддържа чрез адв.Т.Г., редовно упълномощен
проц.представител на ищеца.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание от особения представител.
Последният депозира молба за даване ход на делото в отсъствието му. Поддържа
неоснователността на иска.
Съдът, въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните, събраните
3
доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно представено безсрочно свидетелство за регистрация, издадено от Република
Палау, процесният кораб ИМО №8933095 е собственост на Ника Форчън Шипинг С.А., с
търговска регистрация на собственика в Панама Сити, Панама.
От приложените по делото счетоводни документи се установяват начислени на
ответника такси, както следва: по фактура №********** от 26.11.2018г., издадена от ДП
Пристанищна инфраструктура, София, със задължено лице Маритим Груп ООД, Варна,
относно кораб Ника Форчън, ИМО №8933095, плаващ под флага на Палау, собственост на
Ника Форчън шипинг, с обективирани задължения в общ размер на 2 814.44 лева,
формирани от канална такса, светлинна такса, корабна такса, кейова такса, еко такса и
свидетелства за отплаване; деб.известие към фактура №********** от 04.01.2019г. за сумата
11 750.63 лева, представляващи начислена от ДП Пристанищна инфраструктура кейова
такса, издадена с получател Маритим Груп ООД относно м/к Ника Форчън, за периода на
престой в пристанището, а именно 06.12.18г. до 04.01.2019г.; фактура
№**********/30.01.19г. за сумата от 11 281.23 лева, представляващи кейова такса с ед.цена
от 5 768.00 евро, за периода от 04.01.19г. до 31.01.19г.; фактура №********** от
18.02.2019г. за сумата от 8 339.66 лева, представляващи кейова такса, начислена за престой
на посочения кораб в пристанищната акватория за периода от 31.01.19г. до 20.02.2019г.
Съгласно разпечатка от ел.поща на ищеца третото лице Маритим груп ООД, Варна, е
изпратило съобщение от 04.01.2019г. до ищеца за пристигането на м/к Ника Форчън в
Пристанище Варна на 06.12.2018г. за разтоварване на въглища като спрямо кораба са
предприети действия от Държавен пристанищен контрол за реализиране на санкции поради
неспазване на Морската трудова Конвенция – незаплатени заплати на екипажа. Съгласно
същото съобщение, третото лице Маритим груп ООД е агент на процесния кораб по
разтоварните операции. Съгласно това писмо както и следващо от 15.02.2019г. /на л.17 по
делото/, агентът уведомява всички заинтересовани лица, че корабособственикът на м/к Ника
Форчън не е внесъл суми за заплащане на държавните портови такси и услуги. Излага се, че
от януари 2019г. комуникацията със собственика е прекъсната, поради което агентът се
отказва от агентирането на кораба, считано от 15.02.2019г.
От приложена справка от СП Дирекция „Ръководство на корабния трафик – Черно
море“ /на л.19/ се установява, че считано от 06.12.2018г. корабът, собственост на ответното
дружество, е застанал на кей в терминал Варна -запад на Пристанище Варна като не е
заявено отплаването му към датата на писмото 05.08.2020г.
Приложено е писмо на ДП Пристанищна инфраструктура до корабособственика,
връчено чрез капитана на кораба на 08.07.2020г., с положен печат на ответното дружество, в
което ответникът е уведомен за начислените му пристанищни такси в общ размер от
34 185.96 лева по цитираните по-горе фактури, предмет на предявения иск, изчислени към
20.02.2019г., в размер на 34 185.96 лева общо, на колкото възлиза и исковата претенция.
Всички приложени по делото платежни документи – фактури и дебитни известия, са
4
издадени от ищеца на името на Маритим груп ООД, по отношение дължими такси от м/к
Ника Форчън за престоя му в Пристанище Варна – запад, в периода 26.11.2018г. – 18.02-19г.
като обективират задължение в претендирания с иска размер.
По делото е представен приемо-предавателен протокол за предаване управлението на
кораб между капитани, подписано от А.В.М. и Е.З., от което се установява предаване
корабна документация от капитана на втория механик З.. /л.245/
Видно от протокол за предявяване на разпределение от 25.01.2022г., съставен по
изп.дело №749/2021г. на съдебен изпълнител Д.П. –Я., рег.№711 в КЧСИ, корабът е бил
продаден на трето лице НАДИН 22 ЕООД, с протокол от 21.12.21г. като осребрената
стойност на кораба е била разпределена между взискателя Пристанище Варна ЕАД и
присъединени взискатели, вкл.ищеца по иска съобразно обезпечителна заповед.
От изслушаната ССЕ на в.л.Р.С. /л.330 и сл./ се установява осчетоводяване на
посочените с исковата молба фактури и дебитни известия при ищеца до размера от 34 185.96
лева или 17 479 евро. Отразяването на посочените първични счетоводни документи е по
аналитична сметка на Маритим груп ООД. Към датата на експертизата всички вземания са
прехвърлени от аналитична сметка Маритим груп на Ника Форчън Шипинг. Съобразно
заключението сумите, начислени по Тарифа за пристанищните такси, събирани от ДР
Пристанищна инфраструктура, а именно изчисления на канална такса, светлинна такса,
тонажна такса, кейова такса, еко такса анекс I, еко такса Анекс IV, свидетелство за
отплаване, са коректно изчислени на база данните за тонажа и дължината на кораба както и
съобразно престоя на кораба в пристанището. В т.II от заключението вещото лице е
посочило конкретно начина за изчисляване на всяка една таксите, формиращи общия размер
на вземането с цитиране определянето в Тарифата. Всички изчисления са извършени
съобразно Тарифата. Няма данни за извършени плащания по фактурите. Вещото лице е
посочило и размер на дължимата законна лихва към датата на исковата молба 02.09.2020г.,
считано от издаването на всяка една фактура, в размер общо на 5 608.91 лева. /табл.на л.334/
По делото е представена допълнително и приложимата Тарифа за пристанищните
такси, събрани от ДП Пристанищна инфраструктура, в сила към процесния престой на
кораба и начислените такси, приета на основание чл.103в, ал.4 от Закона за морските
пространства, вътрешните водни пътища и пристанища в РБ.
Представено е извлечение от Национален център за елекронен докемунтооборот в
морския транспорт, в който по отношение идентификацията на морския съд /кораб/ е
посочен и агента на същия Маритим груп ООД.
Съгласно писмо от 27.09.22г. на Дирекция Морска администрация –Варна, м/к Ника
Форчън е освободен от арест на 08.04.22г. със заповед №В-3-48/08.04.2022г./на л.348/
Представена е справка от СП Дирекция Ръководство на корабния трафик-Черно море
/л.347/, от която се установява, че процесния кораб е пристигнал на рейд в Пристанище
Варна на 05.12.2018г. в 23.20 часа, застанал на кей №4 в терминал Варна –запад на
06.12.2018г., а по-късно преместен на кей №10, а на 16.02.2019г. – преместен на кей №16 в
5
същия терминал. На 21.06.22г. корабът е напуснал пристанище Варна.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни
изводи:
Предмет на предявените искове са дължими пристанищни такси за приставането
/престоя на моторен кораб Ника Форчън, плаващ под флага на Палау, собственост на
ответното дружество НИКА ФОРЧЪН Шипинг, Панама, в Пристанище Варна, терминал
Варна –запад, територия оперирана от пристанищния оператор Пристанище Варна ЕАД,
ведно със законните лихви върху главницата по издадените фактури, считано от издаване на
съответната фактура до предявяване на иска на 02.09.2020г. както и законните лихви върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
Основанието си исковете намират в разпоредбите на чл.103в, ал.5 вр.ал.1, т.1- т.4 вкл.
и ал.2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в РБ
и Тарифата за таксите събирани от ДП Пристанищна инфраструктура /ДППИ/, в редакцията
към 2018/2019г. /ДВ, бр.26/01.04.2016г./ Съгласно цитираните разпоредби на закона за
посещаващите пристанище за обществен транспорт кораби, с изключение на военните, и за
опериращи в такова пристанище кораби, се заплащат пристанищни такси за ползване на
пристанищната инфраструктура както и за приемане и обработване на отпадъци – резултат
от корабоплавателната дейност. В конкретния случай ищецът ДППИ претендира единствено
такси за ползване на пристанищната инфраструктура, без тези за обработване на отпадък от
корабоплаване. Съгласно приложимата разпоредба на закона, корабите, с изключение на
военните, които посещават пристанищата за обществен транспорт с национално значение,
заплащат такси, които са дължими преди отплаването на кораба от пристанището и
включват: канални такси, тонажни корабни такси, линейни корабни такси, светлинни такси
/т.1-4/ и такси за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна
дейност /т.5/.
Таксите се събират от Държавно предприятия „Пристанищна инфраструктура“
/ДППИ/ и се разходват за обезпечаване достъпа до пристанищата за обществен транспорт с
национално значение, вкл. за покриване разходите за изграждане и поддържане на морски
канали, външни защитни диги, буйове, фарове, пристанищна инфраструктура, поддържане
на проектните дълбочини в акваториите на пристанищата за обществен транспорт с
национално значение до границата на оперативната акватория. Съгласно чл.103в, ал.4 от
закона /в редакция към издаване на фактурите/, МС по предложение на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията определя размера на таксите по
ал.2, реда и случаите, при които те се събират както и реда за намаляване на таксите за
приемане и обработване на отпадъци. Съгласно ал.5 и чл.115л от същия закон както и
чл.103в, ал.5, ДППИ събира таксите по ал.1, т.1-4 за корабите, които посещават
пристанищата за общ.транспорт с регионално значение и пристанищата по чл.107-109 и
обезпечава достъпа до тези пристанища чрез поддържане на средства за навигационно
осигуряване, каналите и пристанищната акватория до границата на оперативната акватория.
6
Линейните кейови такси се определят по размер, обявяват се публично и се събират от
собствениците на пристанищата за общ.транспорт регионално значение и от собствениците
на пристанища по чл.107-109.
Въз основа на законовата делегация в чл.103в ЗППВВППРБ е приета Тарифа за
пристанищните такси събирани от ДППИ, в която същите са определени по размер.
Тарифата е приложена на л.337 по делото и обявена на официалната уеб страница на ищеца.
/в редакцията от ДВ бр.76/30.09.2016г./ Същата е приета от МС по предложение на
Министъра на транспорта съгласно редакцията на закона към 2016г. Понастоящем и размера
на таксите се определя от ДППИ. /ДВ, бр.104/2020г./
Безспорно Пристанище Варна представлява пристанище за обществен транспорт по
смисъла на чл.106а, съотв. по смисъла на чл.103в, ал.1 и ал.5 от ЗМПВВППРБ. Безспорно е
също така, че събираните от ДППИ такси представляват такива, установени по основание
със закон – в чл.103в от същия. Те се различават от предвидените публични държавни
вземания в чл.162, ал.2, т.3 ДОПК и се дължат от всички кораби, които ползват
пристанищна инфраструктура - държавна собственост и поради ползването . Приходите от
същите постъпват в бюджета на ДППИ. Основание за плащането им в полза именно на
държавното предприятие –ищец съгласно чл.103в, ал.5 от закона са направените от
предприятието разходи за обезпечаване достъпа до пристанището за обществен транспорт с
регионално значение и до пристанищата по чл.107-109 от закона чрез поддържане на
акваторията или подходните канали към тях. В този смисъл са и определените правомощия
на ДППИ в чл.115м от ЗМПВВППРБ. Въз основа на цит.разпоредба, т.6 от същата, към
датата на определяне на процесните такси, ДППИ има правомощие за събирането и
разходването им по чл.103в от закона. Горното обосновава активната материална
легитимация на ищеца по предявения иск.
В тази връзка таксите, които за разлика от данъчните задължения, изискват насрещна
услуга и са уредени по различен начин в специалния закон, тъй като се дължат безусловно
от приставащите кораби в пристанище от обществено значение. /в този смисъл решение по
к.дело №11/2013г. на КС/ В случая дейността/услугата/ не представлява насрещна
престация, а елемент от фактическия състав на таксата. Съгласно чл.103в вр.чл.115
ЗМПВВППРБ, пристанищните такси не постъпват в държавния бюджет, а се разходват от
държавното предприятие за обезпечаване достъпа до пристанищата, вкл. покриване на
разходите за изграждане и поддържане на морски канали, защитни диги, буйове, фарове,
пристанищна инфраструктура, поддържане на проектните дълбочини в акваториите на
пристанищата до границата на оперативната акватория.
Таксите се дължат не поради предоставяне на конкретни услуги спрямо конкретния
корабособственик /кораб/, съотв. ползвател на пристанищна инфраструктура, а поради
влизането на кораба и престоя му в пристанището и ползваната поради това обективно
пристанищна инфраструктура и съоръжения. При установяване основанието, предвидено в
закона, ищецът не следва да установява главно и пълно обем и вид на конкретните
пристанищни услуги срещу дължимите такси подобно на предоставяните от пристанищата и
7
други стопански услуги. Горното е необходимо при предоставяне на услугите, визирани от
чл.116 ЗМПВВПРБ, които имат търговски характер и за събирането на които е оправомощен
друг огран, а не ДППИ. /бункероване, швартоване, разтоварване и др./
По смисъла на чл.92а от ЗМПВВППРБ, акваторията на пристанището е държавна
собственост, а по смисъла на чл.93 от същия закон, същото е пристанище за обществен
транспорт. Събирането на пристанищни такси, включено в предмета на дейност на
Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" е регламентирано в чл.103в от
закона, съгласно който корабите, с изключение на военните, които посещават пристанищата
за обществен транспорт с национално значение, заплащат пристанищни такси. Таксите се
заплащат преди отплаването на кораба от пристанището и включват: 1. канални такси; 2.
тонажни корабни такси; 3. линейни кейови такси; 4. светлинни такси; 5. такси за приемане и
обработване на отпадъци-резултат от корабоплавателна дейност. В приложимия Регламент
2017/352 на ЕП и С за предоставяне на пристанищни услуги, в чл.2, т.9 и т.11 е направено
разграничаване на таксите за ползване на пристанищна инфраструктура и пристанищни
услуги. Така съгласно т.9, такса за ползване на пристанищна инфраструктура е събираната в
полза – пряко или непряко – на управителен орган на пристанището или на компетентен
орган, за ползването на инфраструктурата, съоръженията и услугите, вкл. водните пътища за
достъп до съответните пристанища.
Съответствието на претендираните такси с размера, определен в Тарифата за
пристанищните такси, е установено посредством изслушаната ССЕ, която не е оспорена от
страните.
Не се спори и са представени доказателства, установяващи влизането на процесния
кораб в Пристанище Варна и приставането му първоначално на 4 кейово място на
06.12.2018г., преместването му на 16.12.2018г. на 10А кейово място и впоследствие –на 16
кейово място. Корабът е напуснал пристанище Варна - запад на 21.06.2022г. в 13.10 часа,
видно от допълнително предоставена разпечатка от платформа на Национален център за
електронен документооборот в морския транспорт. /л.306 / Тъй като претенцията не е
обусловена от броя влизане/излизане на кораба, фиксира еднократното влизане за периода и
престоя на кораба на кей в Пристанище Варна-запад, представените доказателства са
достатъчни за установяване основанието на иска по чл.103в ЗМПВВППРБ.
Въз основа на изложеното съдът намира иска за главницата за установен по
основание и размер – налице е легитимация на ищеца по предявените искове, която следва
от разпоредбите на закона в чл.103в ЗМПВВППРБ. /арг. от пар.2 от ПЗР на ЗДТ/; налице е
основание за начисляване на таксите за ползване на пристанищната инфраструктура
доколкото се установява, че корабът, собственост на ответното дружество, е влязъл и
пристанал в Пристанище Варна. Размерът на таксите е определен в приетата въз основа на
законова делегация Тарифа за пристанищните такси събирани от ДППИ. Таксите се дължат
безусловно, тъй като обезпечават разходите на ДППИ за осъществяване достъпа до
пристанището, а не представляват възнаграждения за престиране на пристанищни услуги,
изпълнението на които да подлежи на доказване за всеки отделен случай.
8
Съобразно изслушаната по делото ССЕ, предявените размери на таксите,
обективирани в приложените по делото фактури /и деб.известие/ съответстват на Тарифата
на Държавното предприятие и на закона, на тонажа и дължината на кораба. Таксите са
съобразени с престоя на кораба в Пристанище Варна към момента на начисляването им.
Това обстоятелство не е спорно, а е служебно известно на съда предвид постановяване на
актове по други свързани със същия кораб дела, вкл. за арест на същия кораб. Съдът намира,
че за периода от 06.12.2018г. до датата на издаване на последната фактура от 18.02.19г., м/к
Ника Форчън е бил на кей в терминал Варна –запад. Корабът е напуснал пристанището едва
през юни 2022г., тъй като едва към този момент е отпаднал ефекта на наложените
обезпечителни арести и корабът е сменил собствеността си.
С оглед характера на претендираните такси, обективирани в издадените първични
счетоводни документи, съдът намира иска за основателен – касае се съобразно уточнението
на ищеца за канална такса, светлинна такса, корабна/тонажна/ такса, кейова такса, еко такси
и такса за свидетелство за отплаване. Престоят на кораба в пристанището е от значение
единствено при изчисляване на линейната кейова такса, което е отчетено от вещото лице по
ССЕ. При устното изслушване на заключението вещото лице е заявило, че е направило
самостоятелни изчисления на начислените такси съобразно приложимите клаузи от
Тарифата.
Установено е от вещото лице, в който смисъл и писма от корабния агент, че не е
налице плащане от корабособственика на каквато и да е част от задължението. Обратното не
е установено от ответника с допустими доказателствени средства. Поради изложеното искът
за таксите се явява основателен.
По отношение претенцията за мораторни лихви:
Длъжникът на парично задължение дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата. Кредиторът винаги има право на законната лихва без да е необходимо
тя да е била предварително уговорена. Ирелевантно е обстоятелството от какви юридически
факти е възникнало паричното задължение. Изискуемостта обаче не поставя сама по себе си
длъжникът в забава, а е необходимо съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД длъжникът да бъде поканен, за
да възникне отговорността за забава. Законът не предписва форма за поканата, но от
нейното съдържание трябва да е ясно, че се иска изпълнение на конкретна парична
престация. В този смисъл, покана е необходима за поставяне на длъжника в забава по
отношение на всяка една от издадените фактури.
Съгласно чл.22 от Тарифата за пристанищните такси събирани от Държавно
предприятие "Пристанищна инфраструктура", същите се дължат в евро или левова
равностойност по курса на БНБ в деня на издаване на фактурата, а съгласно чл.20 от
същата Тарифа /така и в ал.1 на чл.103в от Закона за морските пространства, вътрешните
водни пътища и пристанищата/, таксите се заплащат преди отплаването на кораба от
пристанището. Не съществува друга разпоредба от закона или клауза от Тарифа, която да
прецизира дата на изискуемостта. Не съществува между страните и договорна обвързаност.
Задължението следва да бъде доведено до знанието на ползвателя –ответното дружество.
9
Предвид задържането на кораба поради наложени арести върху същия както и
обезпечителни мерки /запор и възбрана/, съотв. отплаването на кораба от пристанище Варна
към настоящия момент, съдът намира, че е настъпила изискуемостта на предявените
претенции за пристанищни такси.
Съдът намира за неоснователно обаче присъждането им ведно с мораторни лихви,
изчислени от датата на издаване на всяка една фактура до подаване на иска. Страната се
позовава на чл.22 от Тарифата, която съдът намира, че се отнася пряко до изчисляване курса
на валутата на таксите в чужда валута съгласно Тарифата. В настоящия случай таксите са
начислени в евро, видно от издадените от ищеца фактури, но в същите са посочени и
стойностите съобразно посочения в Тарифата курс към лева, в националното платежно
средство /лева/. Позоваване от страна на ищеца на тази клауза от Тарифата не обосновава
настъпила изискуемост на вземането за държавни такси, а фиксира единствено курса на
превалутиране им лева/евро. Съгласно чл.103в, ал.1 от ЗМПВВПП, таксите се заплащат
преди отплаване на кораба от пристанището. Тази разпоредба е възпроизведена и в т.20 от
Тарифата, които разпоредби съдът тълкува в смисъл, че макар да се начисляват по-рано,
таксите са дължими към момента на напускане на пристанището.
Между страните не е налице договорно правоотношение, а вземането произтича
пряко от законова разпоредба. Независимо от това, по аналогия намират приложение
разпоредбите на чл.86 ЗЗД и чл.294 и чл.309а от ТЗ. Между търговци лихва се дължи, освен
ако е уговорено друго. Съгласно чл.86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Доколкото
не е предвиден изрично срок за плащане на пристанищните такси цитираната по –горе
разпоредба от закона, съдът намира, че за да изпадне длъжникът в забава е следвало да бъде
уведомен за основанието и размера на задължението си към ДППИ, каквито убедителни
доказателства по делото не са събрани. Издадените на името на корабния агент Маритим
груп ООД фактури в периода м.11.2018г. до м.02.2019г., в които е обхванат и периода на
престой на кораба от влизането му на 05.12.18г. до 20.02.2019г., не могат да формират извод
за уведомяване на ответника –корабособственик чрез агента му, тъй като от приложените
писма на Маритим груп се установява, че договора за агентство е прекратен към
15.02.2019г., без възможност за контакт с ответника. Изготвената от ДППИ покана за
плащане на задължения до капитана на кораба съгласно чл.95, ал.2 КТК, връчена на
неизвестно лице на 08.07.2020г./за което не са представени доказателства за
упълномощаване или законова делегация/, също не може да послужи като покана за
плащане, тъй като не е установено качеството на лицето.
Доколкото конкретните такси по ЗМПВВППРБ са изключени от приложното поле на
ЗДТ, то не намира пряко приложение и чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и
други подобни държавни вземания, неплатените в сроковете за доброволно плащане,
неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби,
вноски към бюджета и др.държавни вземания от подобен характер, се събират със законната
лихва.
10
Доколкото не се установява надлежното уведомяване на ответника – било чрез
капитана на кораба, било чрез лице, което е поело правомощията по чл.95, ал.2 КТК, било
чрез агент на кораба /или мениджър/ съгласно чл.222, ал.2 КТК, за начислените
пристанищни такси, то не се установява и дата на изискуемост да е настъпила преди
предявяване на иска. Уведомяването на капитана на кораба за издадените фактури е
обстоятелство изрично оспорено от особения представител, назначен на ответното
дружество. Приложеният приемо-предавателен протокол за предаване на документацията
на кораба от капитана на механика, е без дата на съставяне, поради което същото не може да
послужи като покана за плащане и начало на забавата на длъжника. В описаните документи
не се твърди да се съдържат издадените от ДППИ фактури. Едва връчването на исковата
молба с предмет обективирани във фактурите задължения, поставя ответното дружество,
макар чрез назначения му по реда на КМЧП особен представител, в забава за изпълнение на
задължението. Поради това, искът за обезщетение за забавено изпълнение съдът намира за
недоказан и неоснователен. Върху дължимата сума следва да бъде присъдена единствено
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението
съгласно чл.86 ЗЗД.
В полза на ищеца се дължат сторените разноски за производството ведно с
адв.възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Представени са два списъка по чл.80 ГПК, разноските по които се претендират съвкупно с
оглед изхода от спора. Не е налице възражение за прекомерност на адв.възнаграждение. С
оглед на изложеното, съобразно уважената част от исковете, съдът изчислява съответна част
от сторените разноски до размера на 5 524.56 лева, дължими на ищеца съгласно чл.78, ал.1
ГПК. Представени са писмени доказателства за реалното заплащане на претендираното
адв.възнаграждение съгласно изискването на т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество ”Ника Форчън Шипинг C.A.” /Nika Fortune Shipping
S.A./, регистрирано в Република Панама, с рег. №*********, със седалище и адрес на
управление Панама, гр.Панама, Глоубъл Плаза Тауър, Кале 50, етаж 20, ап.Д и Е / Global
Plaza Tower Calle 50, 20-th Floor, Suite D & E, Panama City, Panama/, да заплати на
ДП„ПРИСТАНИЩНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК *********, София, дължими
пристанищни такси за ползване на пристанищна инфраструктура в общ размер на 34 185.96
лева, обективирани в следните фактури: сумата от 2 814.44 лева по фактура №20011118474
от 26.11.2018г.; сумата 11 750.63 лева по деб.известие №********** от 04.01.2019г.; сумата
от 11 281.23 лева по фактура №********** от 30.01.2019г.; сумата от 8 339.66 лева по
фактура №********** от 18.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
34 185.96 лева, считано от завеждане на иска на 02.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.103в от ЗМПВВППРБ и чл.86 ЗЗД.
11
ОТХВЪРЛЯ иска на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ ПРИСТАНИЩНА
ИНФРАСТРУКТУРА, София, чрез Директора на клон Варна, срещу Ника Форчън Шипинг
C.A. /Nika Fortune Shipping S.A./, регистрирано в Република Панама, с рег. №*********, със
седалище и адрес на управление Панама, гр.Панама, Глоубъл Плаза Тауър, Кале 50, етаж 20,
ап.Д и Е / Global Plaza Tower Calle 50, 20-th Floor, Suite D & E, Panama City, Panama/, за
заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, изчислено в
размер на законната лихва върху главниците по всяка фактура, считано от издаването до
предявяване на иска на 02.09.20г., в общ размер на 5 608.90 лева, както следва: по фактура
…8474/26.11.2018г., за периода 26.11.18г. до подаване на иска, в размер на 505.03 лева; по
деб.известие …8818/04.01.2019г. до завеждане на иска, в размер на 1981.29 лева; по
фактура ….9060/30.01.2019г., считано от 30.01.19г. до завеждане на иска в размер на 1820.67
лева и по фактура №…9280/18.02.2019г., считано от 18.02.19г. до завеждане на иска, в
размер на 1301.91 лева, на основание чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА НИКА ФОРЧЪН ШИПИНГ С.А., рег. в Република Панама с рег.
№*********, да заплати на ДЪЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „ПРИСТАНИЩНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК *********, София, сторените по делото разноски съобразно
приложен списък по чл.80 ГПК в размер общо 5524.56 лева, на основани чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Апелативен съд –Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12