№ 25
гр. П., 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200026 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Д. Р. ИЛ. от с.Ч.в., общ.Р., чрез пълномощник
адв.С.М. от АК-Р., против НП № *** г. издадено от Началник на РУ П. към ОДМВР Т. с което и на
основание чл.182,ал.5,вр. с ал.1,т.4 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в
размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 м. за това, че „на 05.03.2021
г., в 09.47 ч., в с.Г., на ул.“***и“, до дом № 26, движещ се в посока от гр.О. към гр.П., управлява
собствения си т.а.“***“ с рег.№ *** превишена скорост. При максимално допустима скорост за
населено място от 50 км/ч, същият се движи с 85 км/ч. Скоростта е засечена и фиксирана с
АТСС TFR-1M с фабр. № * и изготвен снимков материал № ***. Отчетен толеранс на
измерената скорост от -3 км/ч и същата е установена на 82 км/ч – наказуема скорост.
Нарушението е извършено в условията на системност – в едногодишен срок от влизане в сила на
ЕФ серия *** – влязъл в сила на 13.05.2020 г. и ЕФ серия ** – влязъл в сила на 29.07.2020 г. АУАН е
съставен в условията на чл.40,ал.2,пр.2 от ЗАНН и след попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП
от собственика на МПС“- нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва изцяло извършеното нарушение като се сочи, че при издаване
на НП са допуснати различни по вид съществени нарушения на материалния закон и процесулните
правила. Основното възражение е свързано с твърдение за нарушение по чл. 34, ал.3 от ЗАНН –
издаване на НП след изтичане на 6 м. от съставяне на АУАН. В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява. След приключване на съдебното заседание е постъпила
молба от адв.М. и искане за отлагане на делото, което не е уважено от съдебния състав.
Ответникът по жалбата – ОДМВР Т. редовно уведомен, не изпраща представител в
с.з., ангажира писмено становище по жалбата от гл.ю.к Л.В.а, в което сочи, че жалбата е
допустима, но неоснователна. Излагат се подробни аргументи по твърденията на жалбоподателя;
моли жалбата да бъде оставена без уважение, претендират се се разноски по реда на чл.63, ал.5 от
ЗАНН, респ. прави се искане за намаляне на присъденото адвокатско възнаграждение при
1
евентуална отмяна на НП.
Районна прокуратура Т. ТО П., редовно уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не
изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима.
По делото е установено, че на 05.03.2021 г. полицейски служител от състава на ОДМВР Т. РУ П. –
актосъставителя ПИ-ПК КР. СЛ. В. се е намирал в с.Г., община П., където с АТСС TFR-1M с фабр.
№ * осъществявал контрол за превишение на скоростта на движение в населеното място – 50 км/ч,
на движещите се в посока гр.О. – гр.П. МПС /протоколи за използване на АТСС, л.24 и докладна
записка л.26/. По преписката е приложена /л.14/ и снимка/клип № ***, на която в 09:47:03 на
05.03.2021 г. е бил заснет приближаващ се т.а. с рег.№ *** в локация с GPS координати: 26.19417/
43.40864, както и че максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч, а измерената скорост
85 км/ч. Приложени са и доказателства за одобряване на типа средство за измерване – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M /ведно с приложение
за неговата годност; методически указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на ЕФ за
нарушения установени с АТСС/, от които е видно, че същата съответства на одобрения тип;
Протокол за последваща проверка № 1-50-20/20.08.2020 г. удостоверяващ съответствие на
използваната TFR-1M с фабр. № * с одобрения тип.
След извършената допълнителна справка в информационните масиви на МВР, при
която се установило, че ЕФ за нарушението не може да бъде издаден предвид това, че се касаело за
поредно нарушение в рамките на една година, нарушителят Д.И. /той и собственик на процесното
МПС, справка л.15/ бил уведомен да се яви в РУ П. за съставяне на АУАН /по делото не
приложена покана или друг начин за уведомяването му, но е приложена саморъчно попълнена на
23.03.2021 г. декларация по чл.188 от ЗДвП за това, че на процесната дата 05.03.2021 г. в 09.47 ч. е
управлявал т.а. с рег.№ ***, който е негова собственост, л.16/. По преписката било установено
също, че процесното нарушение е било извършено в условията на системност – в едногодишен
срок от влизане в сила на електронни фишове /приложени/, както следва: серия ***,влязъл в сила
на 13.05. 2020 г. /справка л.23/, с който е наложено наказание 300 лв. по реда на чл.189,ал.4,вр. с
чл. 182,ал.2,т.4 от ЗДвП и ЕФ серия **, влязъл в сила на 29.07.2020 г. /справка л.21/, с който е
наложено наказание 600 лв. по реда на чл.189,ал.4,вр. с чл.182,ал.1,т.5 от ЗДвП.
При тези обстоятелства, на 12.05.2021 г., в гр.П., в отсъствие на нарушителя бил
съставен АУАН серия GA, № 225202 /приложен л.13/, с който отговорността му била ангажирана
за нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП свързано с превишаване на скоростта в населено място. АУАН
бил връчен лично на нарушителя на 26.05.2021 г., когато нарушителят се запознал с констатациите
по акта и го подписал без възражения, като не депозирал допълнителни писмени такива и в 3-
дневният срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставеният акт за установяване на
административно нарушение, на 23.11.2021 г. Началника на РУ П. към ОДМВР гр.Търговище
издал атакуваното в настоящия процес НП № *** г., с което на жалбоподателя били наложени
административни наказания глоба в размер на 800 лв. /осемстотин лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.182,ал.5,вр. с ал.1,т.4 от ЗДвП.
Фактическата обстановка беше установена от съда от приложените и приобщени по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, както и от показанията на изслушаните в с.з.
2
актосъставител КР. СЛ. В., свидетелите И.И. и Валентина Гюлина, като същата не се оспорва от
нарушителя, видно от наведените в жалбата доводи.
При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна съдът
намери, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА , като констатира, че в производството по ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, водещо до опорочаване на процедурата по налагане на административно
наказание, свързано с изтичане на срока по чл.34,ал.3 от ЗАНН, за което основателно се
претендира в жалбата.
Този срок несъмнено е изтекъл, тъй като от 12.05.2021 г. – дата на съставяне на акта
до издаване на процесното НП № *** г.очевидно са изминали повече от шест месеца –
обстоятелство, което АНО е следвало да съобрази и да прекрати образуваното АНП против
нарушителя. Съгласно т.1 ТП *** г. постановено от ОСНК на ВКС и II колегия на ВАС по т.д.№
*** г. сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността
компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното
правоотношение. Ето защо настоящият въззивен състав приема, че шест месечният срок за
издаване на НП не е спазен, тъй като е започнал да тече от датата на съставяне на акта – 12.05.2021
г. /ирелевантна за настоящия случай е датата, на която АУАН е връчен на нарушителя!/ и е изтекъл
на 12.11.2021 г., а НП е издадено на 23.11. 2021 г., т.е. след като на осн. чл.34,ал.3 от ЗАНН вече е
била преклудирана възможността на държавната администрация въобще да започне
административнонаказателно преследване срещу жалбоподателя за това нарушение по ЗДвП,
поради което атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Наред с това,
следва да се отбележи, че изтичането на сроковете по чл.34 ЗАНН, за което съдът следва да следи
служебно /виж т.12 ППВС №10/ 1973г./ преклудира възможността на административнонаказващия
орган законосъобразно да ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя за
извършеното от него административно нарушение. Целта на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е да
се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване
на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир,
поради което издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото изцяло основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер на 400 лв. за адвокатско
възнаграждение, за заплащането на което е приложен договор за правна защита и съдействие №
*** г. Съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК и доколкото в становището на ОДМВР Търговище
приложено по делото е направено възражение за прекомерност по реда на чл.63,ал.4 от ЗАНН,
съдът следва да се произнесе по въпроса за евентуално присъждане на по-нисък размер на
разноските. Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.18,ал.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения фиксираният размер на
адвокатското възнаграждение по дела от административнонаказателен характер е 300 лв. дължими
при процесуално представителство, защита и съдействие, докато в конкретният случай е
жалбоподателят е заплатил на защитника в брой сумата 400 лв., т.е. към минималния размер.
Доколкото разходът е направен и в съответствие с т.1 от ТР № *** г.по т.дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, направеното възражение по реда на чл.63,ал.4 от ЗАНН за прекомерност се явява
неоснователно. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
3
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното
определение на §1, т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Наказващ орган в случая е РУ П., което е в структурата на ОДМВР Т. поради което именно
ОДМВР Търговище следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.2,ал.3,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № *** г. издадено от Началника на РУ П. към ОДМВР Т. с което
и на основание чл.182,ал.5,вр. с ал.1,т.4 от ЗДвП, на Д. Р. ИЛ. от с.Ч.в., общ.Р., ул.“**“№7, ЕГН-
**********, действащ чрез пълномощник адв.С.М. от АК-Р., със съдебен адрес гр.Р., ул. *** са
наложени административни наказания глоба в размер на 800 лв. /осемстотин лева/ и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР Търговище ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. ИЛ. от с.Ч.в., общ.Р.,
ул.“**“№7, ЕГН-**********, действащ чрез пълномощник адв.С.М. от АК-Р., със съдебен адрес
гр.Р., ул. *** СУМАТА 400 лв. /четиристотин лева/ представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията предвидени
в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4