Решение по дело №749/2018 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер       268                      11.07.2019г.                 град П.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:

 

Председател: Венцислав Маратилов

        Членове: Борислав Илиев

                                                                      Димитър Бозаджиев

                                                                                                                                                                                                                   

при участието на секретаря Галина Младенова  като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№749 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:  

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на  Пазарджишки районен съд № 961 от 19.07.2018г. постановено по гр.д.№1212/2017г. по описа на същия съд, е отхвърлен предявения от А.С.Б., ЕГН ********** и А.А. Л. Б., родена на *** г. и двамата от гр. П., ул. „П.“ № 28А, против И.С.Б., ЕГН ********** и В.М.Б., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат построената от тях постройка на допълващото застрояване – магазин за хранителни стоки, представляваща самостоятелен обект с идентификатор 55155.503.625.2, площ от 58 кв.м, на един етаж, в собствения на ищците недвижим имот, придобит въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.11.2015 г., издадено от ДСИ при Районен съд – П., вписано в Службата по вписвания – гр. П. с вх.рег. № 3330/18.04.2016 г., акт № 17, том 11, дв.вх.рег. № 3329, представляващ поземлен имот с идентификатор 55155.503.625, находящ се в  гр. П., ул. „Д.” № 17 с площ от 305 кв.м, начин на ползване: дворно място в урбанизирана територия, ниско застрояване (до 10 м) по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК София, номер по предходен план 4553, кв. 364, парцел IV, при съседи с идентификатори: 55155.503.9574, 55155.503.626, 55155.503.9649, 55155.503.624. Отхвърлен е  предявения от А.С.Б., ЕГН ********** и А.А. Л. Б., родена на *** г. и двамата от гр. П., ул. „П.“ № 28А, против И.С.Б., ЕГН ********** и В.М.Б., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 576 ГПК за обявяване за нищожен на констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 80, том ІV, рег. № 5281, нот.д. № ../.. г. от 29.05. 2007 г. на нотариус В.Г. с район на действие Районен съд – П., с който ответниците са признати за собственици на недвижим имот, представляващ масивна едноетажна сграда – магазин за хранителни стоки, със застроена площ от 53 кв.м, находящ се в източната част на поземлен имот № 625, участващ в УПИ I – жилищно строителство, кадастрален район № 503 в кв. 364 по плана на гр. П. на ул. „Д.“ № 17, при съседи на имота: поземлен имот № 624, поземлен имот № 626 и от две страни улици. Със същото решение са  осъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.С.Б., ЕГН ********** и А.А. Л. Б., родена на ***г. и двамата от гр.П., ул. „П.“ № 28А, да заплатят на И.С.Б., ЕГН ********** и В.М.Б., ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в законния срок по чл.259 ал.1 от ГПК  от  А.С.Б. и А.А. Л. Б., чрез процесуалния си представител адв. Т.З., с  искане да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и при необоснованост и се постанови ново решение с което заявените искови претенции да бъдат уважени като се премахне магазина(склад) и се прогласи нищожността на нотариалния акт, с присъждане на направени в производството разноски.Счита, че неправилно съдът се е позовал на експертното  заключение на вещото лице Б.Г.. Били обсъдени от съда неверни  обстоятелства и приложени скици като на първо място  съдът неправилно приел, че приложената скица към СТЕ вх.№789/12.04. 1994г. е виза на ответниците тъй като тази скица е на съседния имот пл.№ 4554 по виза за разрешаване на гараж на И. Л.Т., с границата на имот пл.№4553(наследници на С. Б.);че представената виза на 18.04.1994г. не отговаря на одобрения на квартала разработка от 10.03.1997г.;че съдът направил извод противоречащ с представения одобрен проект за узаконяване на „Магазин за хранителни стоки” с площ от 53кв.м. на И.С.Б. за лични нужди като в противоречие на ЧРЗП в кв.364 от  10.03.1997г. с допълващо застрояване на 10.03.1997г.; че в мотивите си съдът неправилно приел разрешението за ползване с №396 от 18.10.1995г. на „строежа-магазин за хранителни стоки” в имот пл.№4553 в кв.364 по плана на гр.П.,като не се е съобразил, че е отменен със заповед №79 от 05.01.1995г. на Кмета на община П., поради неспазване на изискванията на чл.162 ал.2 от ЗТСУ (отм).  на незаконен строеж по акт №17/1994г. за узаконяване на  магазина. Твърди се, че разрешението за ползване с вх.№396/18.10.1995г. на РДНСК-П., е незаконно издадено, след отменената заповед № 79 от 05.01. 1995г. на кмета на същата община; че съдът не е съобразил и приел като доказателства за издадено Разрешение №396 от 18.10.1995г.  за ползване на магазина по отменения акт №17 от 12.04.1994г. и издадената заповед от 05.01.1995г. от Кмета, след издаденото разрешение за ползване 6месеца, което също било незаконно издадено. На следващо място, жалбоподателите  сочат, че съдът необосновано не е обсъдил приложения по делото идеен проект, част от архитектурния по чл.241 от ППЗТСУ от 18.08.1997г. с арх.Б. и одобрен от главния архитект –П., за допълващо застрояване по ЧРЗП от 10.03.1997г., който според жалбоподателите не отговаря на преустройството на гаражите и при непосочване на всички наследници на общия наследодател С. Б.; че съдът не обсъдил всички представени писмени доказателства, които поименно се изброяват в жалбата, както и че съдът не установил, че ЧРЗП е в нарушение на чл.97 ал.4 от ППЗТСУ, като не е определена площта и не са уведомени всички съсобственици. Твърди се, че  одобреното ЧРЗП от Главния архитект на основание чл.120 и чл.97 от ППЗТСУ-без дата за имоти  с пл.№4553 и пл.№4554 в кв.364 по ПУП на гр.П.. Коментирана е задачата на вещото лице която е допусната от първоинстанционния съд и че  назначаването за експерт по делото в лицето на Б.Г. било извършено от съда в закрито заседание, недало възможност на настоящите жалбоподатели да искат освобождаването му поради липса на квалификация по възложената му задача. Счита, че вещото лице Г. не е изпълнило задачата по определението на съда от 25.01.2018г. за необходимите проверки на място в Общината и в СГКК-П..Посочва се, че съдът не е уважил оспорването на заключението по реда на чл.200 ал.3 от ГПК и неизпълненото задължение за необходимите проверки в двете посочени институции. Жалбоподателите поставят въпроси във връзка с отхвърления отвод за некомпетентност на експерта доколкото последният не се е съобразил с приети по делото писмени доказателства, като строителни книжа и скици, скица-виза за узаконяване от 28.01.1993г. ЧРЗП на допълващо застрояване от 10.03.1997г., одобрен архитектурен план за узаконяване от 12.04.1994г. на магазин по ЧРЗП от 1997г.; разрешение за ползване №396 от 18.10.1995г. след издадена заповед №79 от 05.01.1995г. на Кмета  за отмяна на акт №17 от 12.04.1994г.Приетото заключение е оспорено поради непълноти и неясноти в предмета на изследване и изводите на вещото лице. Не се споделя извода на съда, че строежът бил допустим от гледна точка действащите от момента на построяването му до настоящия момент строителни правила и нормативи. Не се споделя приетото от съда, че към момента на преустройството на сградата гараж в магазин около 1992г.-1995г., имотът върху който е построен, е бил съсобствен между страните по делото, дори да е извършено без  съгласие на съсобствениците не било противоправно действие. Неправилно било прието, че към момента с установяване на собствеността върху дворното място несъществува самостоятелен обект-магазин, че същият не е с предназначение „магазин за хранителни стоки“ поради неиздадено разрешение №396 от 18.10.1995г. за ползване.Излагат се и доводи за противоречие в мотивите на съда относно знанието на страните за съществуването на процесния магазин и неговия статут, какво включва придобитото от ответниците право на собственост върху процесния имот и че процесния магазин не попада в това право на собственост. По отношение на сервитутното разстояние се сочи, че то не е  от 2.80л.м., а е от 1л.м. по скицата приложена към исковата молба,което разстояние препятства достъпа на ищците до сградата. Взима се отношение и към гласните доказателства като се поддържа, че същите не са кредитирани правилно и най-вече показанията на св.А. и У., като не са им дори вписани част от показанията. Счита, че  писмените доказателства на които се е позовал нотариуса  за издаването на нотариален акт №80, том ІV, рег.№5281, н.д.№547/29.05.2007г., не отговарят на чл.483 ал.1 от ГПК (отм). като площ на имота като постройка на допълващо застрояване, като идеен проект, и доколкото постройката на допълващото застрояване няма данни за правото на собственост. Коментирано е и приключило делбено производство  №251/1993г. и образуваното въз основа него изпълнително дело №1086/2013г.

Поискано е от въззивната инстанция при условията на чл.266 ал.3 от ГПК да се назначи СТЕ по реда на чл.200 ал.3 от ГПК със задача посочена във въззивната жалба.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна чрез пълномощника си адв.К.. Жалбата се квалифицира като нередовна поради невнесена държавна такса в пълен размер от 654.57лв по двата предявени иска. По същество се поддържа, че  тя е неоснователна, а обжалваното решение правилно. Възразява се по направените доказателствени искания с довод, че в едната си час въпросите са изяснени от първата инстанция, а в друга част се правят за първи път поради което страната се позовава на чл.266 ал.1 от ГПК. Подробно се коментира развитието на производството пред първата инстанция и споровете развили се пред съда досежно компетентността на вещото лице, като считат за правилно оставането на доказателствените искания на ищците от съда без уважение. Моли да се потвърди обжалваното решение. Няма направени доказателствени искания с отговора на въззивната жалба по реда на чл.266 от ГПК.

         Предявен е иск с правно основание в чл.109 от Закона за собствеността /ЗС/ и по чл.537 ал.2 във връзка с чл.587 от ГПК.

         В исковата си молба против  И.С.Б., ЕГН-********** и В.М.Б., ЕГН-********** ***, ищците А.С.Б., ЕГН-********** *** и  А.А. Л. Б. се поддържа, че  ищците са  собственици на поземлен имот с идентификатор 55155.503.625, находящ се в гр.П., на ул.”Д.” №17, с площ на имота  от 305кв.м. с начин на ползване –дворно място в урбанизирана територия ниско застрояване (до 10м.) по КККР на гр.П., одобрен със заповед № РД-18-97 от 28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК-София с последно изменение със заповед №КД-14-13-466 от 05.11.2013г. на началника на СГКК-П., с номер по предходен план 4553,кв.364,парцел ІV съседи с идентификатор: 55155.503.9574; 55155.503.626; 55155.503.9649; 55155.503.624 и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.625.1.3 с площ от 124.77кв.м.-жилище,апартамент,разположен на трети жилищен етаж от триетажна жилищна сграда,ведно с 1/3 ид.ч. от таван и избени помещения с площ от 41кв.м. по чл.38 от ЗС, с адрес на имота-гр.П., п.к.4400, бул.”Д.” №17, съгласно Постановление за възлагане от съдебен изпълнител, вписан с дв.вх.рег.№3330 от 18.04.2016г. с акт №17,т.11., рег.3329 от 18.04.2016г., имотна партида вх.р.№3329 в Службата по вписванията гр.П. по ПВ. От своя страна ответниците И. и В. Б. били  собственици на първи жилищен етаж идентификатор 55155.503.625.1.1 и втори жилищен етаж с идентификатор 55155.503.625.1.2 от многофамилна триетажна жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор 55155.503.625 по КККР на гр.П.,ведно с 2/3 ид.ч. от таван и избени помещения. Твърди се, че  процесният поземлен имот с посочен идентификатор е изцяло собственост на ищците, като в него попада сграда с идентификатор 55155.503.625.2-постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 58кв.м. За тази сграда на допълващо застрояване ищците твърдят, че същата е незаконно построена през 1992г. без строителни книжа и документи, в съсобствен имот без съгласието на собствениците. За същата сграда главният архитект на Община П. одобрил ЧРЗП-без дата- за търговски сгради с две петна в имот  пл.№4553 и гараж в имот пл.№4554, в кв.364 по плана на гр.П. като ищците твърдят, че за разработката по одобрения ЧРЗП не били уведомени всички съсобственици. Твърди се, че преди одобряването му ЧРЗП не бил разгледан от ОбС преди да бъде одобрен от главния архитект на общината съгласно чл.97 ал.3 от ППЗТСУ/отм/. Твърди се, че  срещу одобрения ЧРЗП  от 1992г. е постъпила жалба от Д. С.Б. и А.С.Б. за търговския обект и за гаража в двата имота, като междувременно главният архитект издал акт №17 от 12.04.1994г. за узаконяване на незаконен строеж в нарушение на действащите тогава  чл.162 ал.1 от ЗТСУ, в нарушение на чл.302 ал.5 от ППЗТСУ без проекти, без строително  разрешение, строителна линия за ниво, неспазени сервитутни разстояния до жилищната сграда и регулацията. Твърди се, че актът на узаконяване на главния архитект бил отменен със заповед на Кмета на община-П. №79 от 05.01.1995г., издаден на името на  И.Б. поради неупоменаването в акта на името на другия съсобственик на имота и поради неспазени изисквания на чл.162 ал.2 от ЗТСУ на незаконен строеж. Твърди се, че по подадената жалба срещу  одобрения  от Главния архитект ЧРЗП било образувано  гр.д.№65/1995г./погрешно в исковата молба е записана 2015г./ по описа на Окръжен съд гр.П., който със свое решение от 10.05.1996г. отменил частичната квартала разработка за сградите и в двата имота поради това, че същата е в нарушение на чл.97 ал.4 от ППЗТСУ, без определена площ, неуведомени всички собственици и допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Твърди се, че  съсобствениците А. и Д. Б. с жалби до  Община П. и до  РИТСУ и СК-П., вх.№А-59-0508 от 05.08.1994г. и от 21.06.1996г. поискали  да бъде издадена заповед по реда на чл.160 от ЗТСУ /отм/ за премахване на незаконния строеж,но искането не било уважено. Междувременно  била изготвена нова частична разработка по чл.241 от ППЗТСУ/отм/ с изработен идеен проект, одобрен на 18.08.1997г., като на същата дата бил издаден и акт за узаконяване №17, който не отговарял на  новата квартална разработка по чл.241 от ППЗТСУ на имота на И.Б. тъй като същата била  за един и същ незаконен строеж по отменения първоначално по съдебен ред ЧРЗП от 1992г. Твърди се, че построената сграда на допълващо застрояване е в нарушение на чл.241 от ППЗТСУ във връзка с разпоредбата на чл.58 от ЗТСУ/отм/, както и на чл.242 от ППЗТСУ при условията на чл.226 от същия правилник; че  строежът следва да се извършва съгласно издадените строителни книжа и документи със съставяне на акт за узаконяване.Твърди се, че разработката на допълващо застрояване не е съобщена също на всички съсобственици на имота, а при одобряването на новата ЧРЗП за допълващо застрояване били допуснати съществени нарушения на материалния закон-ЗТСУ, ППЗТСУ;Наредба №5/1995г. за правила и норми по ТСУ.Твърди се, че посочените основания в ЧРЗП по чл.241 ППЗТСУ за разрешение на строежи в общи съсобствени парцели, съгласно чл.58 от ЗТСУ/отм/ не се отнасяли за узаконяване на незаконни строежи с изготвяне на ЧРЗП за допълващо застрояване.Цитира се нормата на чл.58 ал.1 от ЗТСУ като се акцентира на условието, че строежи в съсобствен парцел,който е предназначен за малкоетажно или средноетажно жилищно или за вилно застрояване могат да се разрешават по искане на съсобствениците,без съгласието на останалите въз основа на  архитектурен проект за цялостно застрояване на парцела, на който всеки от съсобствениците да може да получи отделна жилищна сграда или отделно вилно жилище,като след  извършването на строежа частите на  съсобствениците върху парцела се  определят съобразно стойностите на получения имот. Твърди се, че за процесния имот с идентификатор 55155.503.625.2 постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 58кв.м.,е незаконно построена през 1992-1995г. без строителни книжа и документи и в съсобствен имот без съгласие на съсобствениците, която сграда понастоящем попада в имот с идентификатор 55155.503.625 изключителна собственост на ищците, съгласно цитираното постановление за възлагане на ДСИ от 18.04.2016г. Твърди се още, че исковата претенция на ищците се основана на чл.109 от ЗС като предвид извършването на строежа-постройката на допълващото застрояване  без разрешение, то заинтересованият собственик не е длъжен да търпи и понася ограниченията които произтичат за неговите права на собственост. Предвид липсата на всякакви строителни книжа за извършването на строежа, нарушените градоустройствени изисквания на строежа, отменения със заповед на кмета акт №17 от 12.04.1994г. на Главния архитект за узаконяване,  отменения по съдебен ред ЧРЗП и неспазени действащи технически, санитарни, хигиенни и противопожарни норми, както и неспазени сервитутни разстояния до съществуваща жилищна сграда и строеж, който не отговаря на §16 от ПР на ЗУТ,както и издадения нов акт за узаконяване също без никакви строителни книжа и документи, той бил незаконен. Твърди се, че строежът не се използва по предназначение и е незаконен, както и че поради факта, че ищците са собственици на поземления имот в който е построена тази постройка,  последната пречи на ищците да  осъществяват пълноценно правото си на собственост върху поземления имот.Твърдят, че с построяването му  е създадено състояние срещу собственика  на поземления имот което следва да бъде прекратено тъй като е налице неоснователно действие, извършено и изградено без издадено строително разрешение и други строителни книжа или в нарушение на действащите разпоредби и което действие ограничава и осуетява възможността на ищеца той да упражнява и ползва своето право на собственост.Твърди се, че сградата попада в имота на ищците, които са установили правото си на собственост и от ответниците е създадено състояние с масивната сграда, което дава вредно отражение върху пълния обем на правото на собственост на ищците което накърнява владението, оказва неоснователно въздействие и пречи за пълноценно ползване на имота. Твърди се още, че незаконният  строеж е започнат от ответниците преди образувано и след изпълнени процесуални действия по делбено производство предмет на гр.д.№251/1993г. на РС-П., приключило с издаден изпълнителен лист от 20.12.2010г. по който е   образувано изпълнително дело №1086/2013г. на ДСИ при РС-П.. С допълнителна молба №22135 от 01.11.2017г. по повод оставянето на исковата молба без движение /л.108-л.110/ е посочено от ищците, че процесният имот се намира в закупено от тях дворно място по публична продан, с определен начин на ползване-дворно място,съставляващо имот с идентификатор 55155.503.625 с площ от 305кв.м., че изграждането на сградата-магазин е в разрез с действащите тогава норми на ЗТСУ и ППЗТСУ, на действащия сега ЗУТ и  Наредба №7/2003г. за  правила и нормативи за устройства на отделните видове територии и устройствени зони. Твърди се, че освен посочените в исковата молба нарушения при строежа на магазина, са нарушени изискуемите се норми за  отстояния от жилищни сгради, изискванията за действащите ЧРЗП, непредставяне на кварталната разработка по чл.241 от ППЗТСУ на имота на И.Б. на съсобствениците на парцела; че основание да се иска такава защита е състоянията на вредно смущаващо действие, на което субективно пречат да ползват собствеността си върху имота.Предвид незаконността на сградата и поисканата експертиза, ищците поддържат, че  в нарушение на изброените нормативни правила по специалните закони  незаконният строеж безспорно създава пречки на собствениците на поземления имот, тъй като при изграждането на магазина са нарушени такива строителни правила и норми, които неосигуряват възможността за ползване на имота от ищците по неговото предназначение и че с процесния строеж ищците не са длъжни да търпят и да понасят ограниченията, които произтичат за техните права на собственост върху имота. Освен че сградата не се ползва като магазин, а като склад, върху последната било монтирано и  метално скеле асмалък, като целият двор бил зает с това скеле както и че разстоянията върху незаконната сграда и достъпа до дворното място и етажа не отговарят на сервитутните разстояния.Твърди се, че ответниците са извършили строежа по време на висящността на делбен процес за същия имот и са се снабдили с констативен нотариален акт /КНА/ за собственост. В тази връзка се иска на основание чл.109 от ЗС да се премахне незаконно изградения масивен строеж-магазин с идентификатор 55155.503.625.2 с площ от 58кв.м. попадащ изцяло в ПИ 55155.503.625 собственост на ищците, представляващ сграда на допълващо застрояване със застроена площ от 58кв.м., с което е създадено състояние и с действия се осуетява или ограничава възможността на ищците да упражняват и ползват пълноценно своето право на собственост върху поземления имот. Поискано е  да бъде отменен КНА  за собственост на процесния  магазин №80,т.ІV,рег.№5281,н.д.№547 от 29.05.2007г. издаден в полза на И. и В. Б.. В исковата молба са изложени и други факти и обстоятелства относими към иск по чл.32 ал.2 от ЗС за реално ползване на  дворното място и достъп от улицата до входа на триетажната жилищна сграда, като тази претенция е отделена в друго производство и не е предмет на настоящия спор.

         В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците И. и В. Б.. Поддържа се, че действително ищците са собственици на процесния поземлен имот с идентификатор 55155.503.625 с площ от 305кв.м. и на самостоятелен обект с идентификатор 55155.503.625.1.3 с площ от 124.77кв.м. жилище, разположено на третия етаж ведно с 1/3 ид.части от таван и избени помещения с площ от 41кв.м. От своя страна ответниците били собственици на първи жилищен етаж с идентификатор 55155.503.625.1.1 и на втори жилищен етаж с идентификатор 55155.503.625.1.2 от многофамилна  жилищна сграда построена в процесния ПИ с идентификатор 55155.503.625 по КККР на гр.П. ведно с 2/3 ид.ч. от таван и избени помещения по чл.38 от ЗС, както и на магазин за хранителни стоки от 53кв.м. с идентификатор 55155.503.625.2 представляващ постройка на допълнително застрояване. Твърди се, че процесната сграда на допълващото застрояване попада в ПИ 55155.503.625, за който имот ответниците признават, че е изцяло собственост на ищците.Твърди се ,че преди закупуването на имота ищците са били запознати с начина ползване на поземления имот и с намиращия се в него магазин; че строителството на магазина е извършено не върху свободна площ от двора, за да се даде строителна линия, а върху преустройство на две  масивни стоманобетонни сгради.Твърди ответникът И.Б., че през 1966г. с устно разрешение на родителите си построил в югоизточната част на парцела кухня и тоалетна с баня, а през 1970г. също с тяхно съгласие  и гараж.Твърди още, че главният архитект на Община П. одобрява ЧКР №1558 от 09.09.1992г. за търговска сграда с две петна в имот №4553 и гараж  в имот пл.№4554, за което са уведомени съсобствениците и съседите.Твърди, че главният архитект е издал акт №17 от 12.04.1994г. за узаконяване с проект, изготвен от отв. И.Б., който акт в последствие е отменен със заповед на кмета на Община П. №79 от 05.01.1995г. поради неспазени изисквания на чл.162 ал.2 от ЗТСУ, като в акта не са упоменати името на другите съсобственици А.Б. и Д. Б.. Твърди се, че със заповед №2400 от 14.08.1995г. Кметът на Общината отменя предходната си заповед на основание чл.154 и чл.162 ал.2 от ЗТСУ. Коментира се и отменителното решение на Окръжен съд гр.П.  от 27.06.1996г. по гр.д.№65/1995г. с което е отменен ЧКР по жалбата на Д. Б. за имоти пл.№4553 и пл.№4554 в кв.364, одобрена от главния архитект на Общината на основание чл.120 и чл.97 от ППЗТСУ, като се излагат съображения,че жалбата е подадена от Д. и от А. Б., но е подписана само от Д. Б. и без същият да е бил пълномощник на сочения за втори жалбоподател А.Б., и на второ място, че Д. Б. не притежава права на собственост върху имота тъй като се е разпоредил с притежаваните си 74.75/299 ид.ч. с които е надарил брат си А.С.Б. /н.а.№162,том 5, н.д.№1921/1990г. –л.95/. Твърди се още, че с решение на Върховния административен  съд на РБ №612 от 23.02.1998г.  е отменено решението на Пазарджишки окръжен съд  от 27. 06.1296г. по гр.д.№65/1995г. и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания по изследване на активната процесуална легитимация на жалбоподателите. Твърди се, че по време на воденето на делата срещу обжалваната частична квартална разработка на общината по чл.120 и чл.97 от ППЗТСУ/отм/ е течала процедура по издаване на  нова частична квартална разработка за допълнително застрояване само на имот пл.№4553 в кв.364, с №2069 от 12.11.1996г., по която поради липса на възражения и несъгласие от страна на собственика А.Б. и съседите, е бил издаден и акт за узаконяване №17 от 18.08.1997г. Според новата частична квартална разработка  на допълващо застрояване в имот пл.№4553 в кв.364, строежът  е извършен и одобрен съгласно издадените строителни книжа и документи-скица на имот пл.№4553  с ЧКР на допълващо застрояване №2069 от 12.11.1996г. предвид съществуващите масивни постройки строени 1966г. и 1970г. като се навежда извод, че строежът е изпълнен не върху свободна площ за да се даде строителна линия, а върху преустройство на две  масивни стоманобетонни сгради (кухня с баня и гараж).Твърди се, че  първия архитектурен проект е изготвен от отв.И.Б. и одобрен на 12.04.1994г. от фирма инж.П.Ч.; а втория проект за имот №4553 в кв.364 на допълващо застрояване от арх.Б.; че е изготвен и  идеен проект-част архитектура за допълващо застрояване изработен на основа чл.241 от ППЗТСУ арх. П.Б. и арх.Л.Б.-в.юни 1997г. и е изпратено писмо №4 от 09.01.1997г. на Община П.-уведомяване на съсобственика и съседите на ЧКР с допълнително застрояване-до общо 8 поименно посочени лица между които не е и лицето Д. С.Б.. Твърди се ,че след извършване на всички процедури се издаден акт за узаконяване №17 от 18.08.1997г., като построеният строеж  на допълващото застрояване е изработен на основание чл.241 ППЗТСУ във връзка с чл.58 ЗТСУ и чл.142 от ППЗТСУ при условията на чл.226 от ППЗТСУ. Твърди се, че строежът е извършен съгласно издадените строителни книжа и документи като тази разработка на   допълващото застрояване е съобщена на всички съсобственици и съседи на имота. Твърди се още, че постройката със застроена площ от 53 кв.м. е  законно построена със строителни книжа и документи, в съсобствен имот със съгласие на собствениците, включително и без възражение от съсобственика А.Б..Твърди се, че тъй като разработката не е била обжалвана в съда, е издаден  акт за узаконяване №17 от 18.08.1997г. или И.Б. твърди че 20г. владее имота. Поддържат ответниците, че за сградата на допълващото застрояване е съставен  КНА №80,т.ІV,рег.№5281,д.№547 от 29.05.20017г.,  издаден на законова основа и че С. И.. Б. е собственик не на имот пл.№4554 в кв.364 съгласно н.а.(.№175/1989г.), а е собственик на имот пл.№4553 в кв.364 и че в същност е допусната печатна грешка като вместо имот пл.№4553 е вписан имот пл.№4554 в кв.364 и доколкото  н.а.№175/1989г. е съставен въз основа на н.а.№76, т.ІV д.№1501 от 1965г. за имот пл.№4553 в кв.364.Моят ответниците да се отхвърли претенцията по чл.109 от ЗС и за отмяна на КНА. В допълнение към отговора вх.№12965 от 24.06.2017г. се поддържа  още /л.96 и л.97/, че  процесната сграда на допълващото застрояване е построена поетапно от И.Б., бащата на който С. Б. е бил собственик на земята по това време като първо е построена кухнята с банята, а през 1970г.- гаража, и че към момента сградата е със същите параметри каквито са били през 1970г. или преди влизане в сила на ЗТСУ. И че по това време не е имало съсобственост поради което няма как да се строи без съгласие на съсобственик. Като едва през 1992г. И.Б. е преустроил съществуваща вече постройка в магазин и в последствие е предприел действия по узаконяването й по реда на чл.302 ал.4 от ППЗТСУ и чл.162 и чл.58 от ЗТСУ. Като след издаден акт за узаконяване и разрешение за ползване, строежът е напълно узаконен на името на отв.И.Б. и е станал негова и на съпругата му собственост.Ответниците се позовават на собственост и по придобивна давност от 1970г. до  момента и че сградата е  търпим строеж по смисъла на §16 ал.1 респективно ал.2 от ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване.Като неоснователна се квалифицира претенцията на ищците за отмяна, респективно  за прогласяване на нищожност на КНА от 2007г. тъй като ищците не релевирали свое материално право което да е засегнато от охранителния акт.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

         Ищците  А.С.Б. и А.А. Л. Б. са съпрузи, сключили граждански брак  на 08.07.1988г.  в гр.Васербург (Бодензе)-Р Германия. По време на брака си двамата съпрузи придобиват чрез възмездна сделка покупко-продажба /покупка на делбен имот, изнесен на публична продан от ДСИ при РС-П./  и стават собственици на описания в исковата молба недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 55155.503.625, находящ се в гр.П., на ул.”Д.” №17, с площ на имота  от 305кв.м. с начин на ползване –дворно място в урбанизирана територия ниско застрояване (до 10м.) по КККР на гр.П., одобрен със заповед № РД-188-97 от 28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК-София с последно изменение със заповед №КД-14-13-466 от 05.11.2013г. на началника на СГКК-П.,с номер по предходен план 4553, кв.364,парцел ІV и съседи с идентификатор:55155.5039574; 55155.503.626; 55155.503.9649; 55155.503. 624 и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.625.1.3 с площ от 124.77кв.м.-жилище,апартамент,разположен на трети жилищен етаж от триетажна жилищна сграда,ведно с 1/3 ид.ч. от таван и избени помещения с площ от 41кв.м. по чл.38 от ЗС, с адрес на имота гр.П., п.к.4400,бул.”Д.” №17, съгласно постановление за възлагане от съдебен изпълнител, вписан с дв.вх.рег.№3330 от 18.04.2016г. с акт №17,т.11., рег.3329 от 18.04.2016г., имотна партида дв.вх.р. 3329 в Службата по вписванията гр.П.. От мотивите на възлагателното постановление е видно, че процесният имот  е бил изнесен на публична продан по приключил делбен процес по гр.д.№251/1993г. като са визирани квоти за поземления имот –за А.. Б.-166.5/299 ид.ч. и за И.Б.-132,5/299 ид.ч. Установява се, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот №162, том 5, дело №1921 от 16.08.1990г. /л.95/ С. И.. Б. дарява на сина си  А.С.Б. собствените си 49.50/299 идеални части, а Д. С.Б. дарява на брат си  А. собствените си 74.75/299 идеални части от дворно място в гр.П. съставляващо имот пл.№4553 в кв.364 по плана на гр.П., целия с площ от 299 кв.м.  С влязло в сила на 11.03.1999г. решение на Пазарджишки районен съд с №292 от 09.11.1998г. по гр.д.№2397/1997г. по описа на същия съд, е обявен за нищожен договор за дарение от 16.08.1990г. извършен с нотариален акт №162,том V, дело №1921/1990г. по описа на нотариус при Пазарджишки районен съд в частта, по силата на която  С. И.. Б. дарява на сина си А.С.Б. собствените си 49.50/299 идеални части от имот пл.№4553 в кв.364 по плана на гр.П.,целия от 299кв.м. и е прието за установено, че А.С.Б. не е собственик на 49.50/299 идеални части от процесния имот. В решаващите мотиви към постановеното решение  първоинстанционният съд е приел, че наследодателят на страните, е починал  на 05.09.1990г. и че според твърденията в исковата молба негови наследници са тримата му синове А.Б., И.Б. и Д. С.Б., което обстоятелство  не е било спорно между страните.

От своя страна ответниците И. и В. Б. се легитимират като  собственици на първи жилищен етаж идентификатор 55155.503.625.1.1 и на втори жилищен етаж с идентификатор 55155.503.625.1.2 от многофамилна триетажна жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор 55155.503.625 по КККР на гр.П., ведно с 2/3 ид.ч. от таван и избени помещения.  Въз основа на констативен нотариален акт за собственост №80 от 29.05.2007г. ,том ІV, рег.№5281,н.д. №../..г. /л.56/ на Нотариус В.Г. с район на действие Пазарджишки районен съд, ответниците се легитимират като собственици и на масивна едноетажна сграда-магазин за хранителни стоки, застроена на площ от  53кв.м. находяща се в източната част на ПИ №625 участващ в УПИ-І –жил.строителство, кад.район 503 в кв.364 по плана на гр.П., на ул.“Д. №17. Няма спор, че процесната масивна едноетажна  сграда-магазин за хранителни стоки на 53кв.м., към настоящия момент по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.П., одобрени със заповед РД-18-97 от 28.10.2008г. на ИД на АКГГ представлява постройка на допълващо застрояване с идентификатор 55155.503.625.2 с площ по плана от 58кв.м., като според скица №15-130710-23.03.2016г. /л.16/ имотът е записан на трима собственици при равни права от по 1/3 ид.ч. -Д. С.Б., А.С.Б. и И.С.Б..

      От изслушаното пред въззивната инстанция основно и допълнително заключения изготвени от вещото лице инж.С.Г.Б. по назначена съдебно-техническа експертиза, които въззивният съд възприема изцяло като обективни, обосновани, компетентно изготвени и неоспорени от страните и от които се установява, че процесният строеж-сграда на допълващо застрояване е изпълнен при действието на кадастрален и регулационен план на гр.П., одобрен през 1979г., построен е в неурегулиран имот пл.№4553  като за него няма отреден парцел. Установява се, че имотът е  включен в парцел за  обществено строителство І- за жилищно строителство в кв.364 по плана. Установено е, че имот пл.№4553  е с лица на две улици. Вещото лице сочи, че  за процесния имот пл.№4553 на 12.11.1996г. е изготвена частична квартално-застроителна  разработка за допълващо застрояване/ЧКЗРДЗ/, като върху скицата изготвена в тази връзка /л.73/ от досието на първоинстанционното дело / №2069 от 12.11.1996г./ са отразени под петното за процесната сграда две сгради, съществували на същото място преди нея, едната обозначена с МС-масивна сграда на  допълващо застрояване и втората, обозначена с „МГ“-масивен гараж.Вещото лице е установило че двете сгради отстоят на около 5 линейни метра измерени графично върху скицата от масивната триетажна жилищна сграда, находяща се в имота. Според вещото лице  петното върху което е предвидена разработката от 1997г. излиза с около 3,5л.м. извън очертанията на гаража и с около 2 л.м. извън очертанията на другата сграда./виж скицата на вещото лице към основното заключение –л.83 от досието на в.гр.д.№749/2018г./. Вещото лице  е установило на база представените писмени документи по делото, че строежът е  изпълнен през 1992г. чрез преустрояване и пристрояване в посока на жилищната сграда на съществувалите преди него две сгради, като е построен без строителни книжа и документи, след което са предприети действия за  неговото узаконяване, извършени от общинската администрация  в следния порядък- изготвена  частична квартална разработка на допълващо застрояване в имот пл.№4553 и на съседния нему имот пл.№4554 в кв.364, одобрена от главния архитект на общината без дата върху скица №1558 от 09.09.1992г. По повод обжалване на разработката по съдебен ред, с окончателен съдебен акт-решение на ВАС на РБ  №2846 от 26.03.2002г. по  адм.д.№8709/2001г. по описа на същия съд е  оставено в сила  решение от 30.04.2001г. постановено  по адм.д.№402/1998г. на Пазарджишки окръжен съд, с което по жалбата на А.С.Б. е отменена  частичната квартална разработка за имот пл.№4553 и за имот пл.№4554 в кв.364 по плана на гр.П., одобрена от главния архитект на община П. на основание чл.120 и чл.97 от  ППЗТСУ със скица №1558/09. 09.1992г./л.91-л.93 на в.гр.д.№749/2018г./ Без да се променя крайния изход на спора, в същото решение Пазарджишкия окръжен съд е оставил  без разглеждане подадената против същата частична квартална разработка жалбата на Д. С.Б., починал в хода на процеса и конституирани на негов място наследниците, с доводи, че той не е притежавал права на собственост върху имота, като към датата на постановяване на този съдебен акт, не е отчетено, че в резултат на прогласяване на нищожност на договор за дарение  от 16.09.1990г. за което е съставен нотариален акт №162,том V, н.д.№1921/1990г. в частта относно извършено дарение приживе от баща на един от тримата си синове  /С. И.. Б. на А.С.Б./ и връщането на надарения имот в патримониума на вече починалия прехвърлител и прогласената за нищожна сделка се третира като неизвършена и без да е породила изобщо към момента на сключването си вещноправен транслативен ефект./ решение №292 от 09.11.1998г. по гр.д.№2397/1997г. ,в сила от 11.03.1999г.-л.94-л.95/. Това в същност означава, че към датата на дарението 16.08. 1990г., респективно към датата на смъртта си 05.09.1990г. наследодателят  С. И.. Б. е притежавал  49.50/299 ид.ч. от процесния имот пл.№4553 в кв.364 по плана на г.П., които след смъртта му са преминали в собственост на всички негови преки наследницип по закон-тримата синове А., И. и Д. С.ви Б., тоест всеки един от тримата сина на общия наследодател по наследство от баща си е придобил собственически права в идеални части върху имот пл.№4553. Във връзка с правните последици от прогласяването на дарението за нищожно следва да се отбележи, че  нищожността, като порок на сключената сделка винаги води до пълна начална невъзможност същата да произведе желаното от страните правно действие, включително  вещно прехвърлителния си ефект. Както е установило  вещото лице , а и това не се оспорва отстраните, строежът е изпълнен като магазин след смъртта на наследодателя С. Б., и през 1992г. Описаните от вещото лице действия на общинската администрация във връзка с първата частична квартал разработка от 1992г.  са неотносими към предмета на спора предвид постановения краен  правен резултат –отмяна по съдебен ред на тази разработка.  Установява се от доказателствата по делото,  а и такива са и констатациите на вещото лице, че по време на висящността на съдебния процес по обжалването на първата ЧКЗР, е предприета процедура  по одобряване на нова ЧКЗРДЗ само за имот пл.№4553, като според новата разработка се запазва сградата на процесния магазин и на разстояние 1.5м. /един метър и петдесет сантиметра/  северно от него е предвидено ново петно за сграда на допълващото застрояване за другия съсобственик на имота А.Б., като за третия съсобственик  Д. С.Б. няма предвидено петно за допълващо застрояване. По кварталната разработка са надписани размерите на сградите по уличната им фасада, а за новото петно  и  на северната фасада, като е показано само разстояние от 3м. на новото петно до съществуващата жилищна сграда. По отношение на петното за магазин не е посочено разстоянието до жилищната сграда, както и разстоянието до сградите в срещуположните квартали през улицата каквото изискване поставя разпоредбата на чл.97 ал.4 от ППЗТСУ. Установено е от вещото лице, че разработката е утвърдена на 31.01.1997г. и върху скицата  с разработката е поставен печат на одобряващия орган. Констатирано е още от експерта, че няма данни тази разработка да е обжалвана като липсват данни Д. Б. да е уведомяван за нея. На базата на кварталната разработка от 1997г. е изготвен архитектурен проект на допълващо застрояване в имота от  арх. П. Б., като в него според вещото лице е заснет и  и отразен процесния магазин и е проектирана сграда на допълващото застрояване за А.Б., като целият проект е одобрен на основание чл.241 от ППЗТСУ на 18.08.1997г., след което е издаден акт №17 от същата дата на името на И.Б. за узаконяване на магазин за хранителни стоки  със застроена площ от 54.60кв.м. по одобрена КР и чл.241 от ППЗТСУ. Вещото лице е установило, че по действащата КК на гр.П., процесният поземлен имот е с идентификатор 55155.503.625 с площ от 395кв.м със собственици А.С.Б. и А. А.-М. Л.-Б., за които е съставен констативен нотариален акт за собственост №80, том ІV, рег.№5281,н.д.№547 от 29.05.2007г. От огледа на място вещото лице е констатирало, че  сградата на допълващото застрояване е построена  на уличната регулационна линия на ул.“А. К.“ и на южната вътрешна регулационна линия със съседния имот пл.№4554, в който имот на същата граница е изграден гараж.При съпоставка между двете сгради в двата съседни имота разположени на калкан, вещото лице е констатирало, че  магазинът продължава извън очертанията на калкана със съседния гараж с около 2,5м/два метра и петдесет сантиметра/. Установено е, че магазинът представлява  монолитна постройка с тухлени стени, с дебелина от  0.25м и със стоманобетонова покривна плоча и елементи, има правоъгълна форма със скосен горен десен ъгъл и издадена част в горния ляв ъгъл в дъното на магазина, в която е изпълнена тоалетна гледано откъм лицето му от улица „А. К.“.Установило е още,че на лицевата фасада на уличната регулация  магазинът има витрина и входна врата,като вход има и от към дворното място-на северната му фасада.Установило е, че височината на строежа е 2.85кв.м. на уличната регулация и 2.70м. във вътрешността на имота, като на западната му фасада е поставен метален комин, с квадратно сечение около 15/15см., като височината на комина достига до  нивото на прозорците на втори етаж.Установило е още, че  върху покривната плоча на магазина е изпълнена конструкция от метални тръби за асма с височина средно от 2.5м. В момента според заключението на вещото лице магазинът не се ползва като такъв и в него са складирани вещи. При огледа вещото лице е констатирало, че издадената горна лява част на магазина отстои от триетажната жилищна сграда в имота на 1.08м / един метър и осем сантиметра/, а останалата част на западната му, вътрешна фасада, отстои на 2.32м. /два метра и тридесет и два сантиметра/ от жилищната сграда. По отношение на жилищната сграда в имота вещото лице е констатирало, че  входът за стълбищната клетка на последната е на източната фасада, която фасада е срещу западната фасада на гаража. Измерената на място застроена площ на магазина е от 58кв.м. или е налице разминаване по документи с 3.40кв.м. повече от одобрения проект за узаконяване по архитектурния проект  на арх.Б. /54.60кв.м./ докато по първия   акт за узаконяване от 12.04.1994г. площта на магазина е от 53кв.м. Съотнесено в проценти , превишението е съответно с 9.43% спрямо първия проект и с 6.23% спрямо заложените параметри по втория архитектурен проект. Вещото лице е установило че в действащата кадастрална карта площта на магазина е от 58кв.м. Вещото лице е коментирало действащите към момента на построяването на магазина и момента на узаконяването нормативи за допълващо застрояване, като посочва, че към 1992г. в действащите ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба №5 за правила  и норми по териториално и селищно устройство/НПНТСУ/, в законовите разпоредби за допълващо застрояване в индивидуални/ без обществени/ парцели на жилищностроителство липсват сгради с търговско предназначение. Този извод на вещото лице не е точен тъй като  търговски обект магазинът представлява  обект от системата на комплексното обществено обслужване, който се изгражда съгласно действащите планове по силата на чл.112 ал.1 от ППЗТСУ, и не е предвиден като такъв по чл.120 ал.4 от ППЗТСУ/-определение №435 от 27.11.2015г. на ВКС по гр.д.№4558/2015г., ІІ г.о. е решение №453 по гр.д.№815/2010г-, ІІ г.о./.  Вещото допълва, че като сгради на допълващо застрояване се квалифицират гаражи, второстепенни постройки  с обслужващо домакинството предназначение-летни кухни, леки постройки за отоплителни материали и беседки и стопански постройки със  селскостопанско,производствено и обслужващо  предназначение, и които се изграждат въз основа на квартална разработка. По отношение на отстоянията на тези сгради от жилищна сграда е посочено, че  гаражите могат да се изграждат в близост до жилищна сграда, второстепенните постройки с изключение на летните кухни, се разполагат на разстояния най-малко от 6метра от жилищната сграда, а за стопанските постройки към 1992г няма норма за отстояване от жилищната сграда.  Експертът е установил още, че според приетата на 17.05.1995г. нова наредба №5 за ПНТСУ, в нея е предвидено като сгради  на допълващо застрояване и магазините /чл.113 ал.1/ като за тях и за гаражите и работилниците е допустимо да се изграждат на уличната регулация, както и на вътрешна регулационна линия на парцела, ако калканните им стени покриват  калканните стени на сгради в съседния  парцел, като също няма норми за отстояние на сградите на допълващото застрояване от тези на основното застрояване-жилищни сгради.  Коментирани са и актуалните разпоредби приложими за тези видове строежи, а именно Закона за устройство на територията и  Наредба №7 от 22.12.2003г. за  правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, според които  обекти на търговия и услуги могат да се разполагат на уличната регулация, както и на вътрешната граница на урегулирания имот /както е в процесния случай/ ако калканните им стени покриват калканните стени на сгради в съседния имот. Посочено е още, че  разпоредбите на ЗУТ и на  процесната Наредба не предвиждат норми за отстояние между сградите на основното  и допълващото застрояване в урегулирания имот, но създават ред по който да се определят прилежащите площи към съществуващите сгради –чл.22 ал.7 от ЗУТ препращащ към Наредба №7/2003г. и съгласно приложение №1 към чл.21 от Наредбата е предвидено, че при  едносекционни жилищни сгради или това са сгради с дължина по-малка от 20м, линиите (границите), определящи  необходимата за функционирането им площ се предвиждат на разстояния от всички сгради ограждащи стени на сгради най-малко 1/3 от височината им /Н/, но не по-малко  от 3/три/метра. Изхождайки от цитираните норми вещото лице заключава, че в случая при определяне на прилежащата площ на съществуващата жилищна сграда от страната на лицевата й фасада, която се намира откъм страната на процесния строеж до 3м. от фасадата й , в прилежащата площ ще попадне западната част от този строеж в размер около 6.41кв.м. /шест квадратни метра и 41 см./ или приблизително до там процесният магазин покрива калкана на гаража в съседния урегулиран имот. В заключение вещото лице сочи, че  извършените административни действия  по узаконяване на магазина със застроена площ от 53кв.м. по акта за узаконяване от 1994г. по одобрена квартална разработка, с последващо отменяване на разработката както и разрешението за ползване на магазина №396 от 18.10.1995г. са недопустими тъй като са издадени по невлязла в сила разработка, обжалвана от съда и която като краен резултат  е отменена изцяло, тоест издавани са актове по отменена разработка. По отношение на действията на административните органи извършени по одобряване на новата квартална разработка за процесния имот през 1997г., по одобряване на  изготвен архитектурен проект и по издаване на акт№17 от 18.08.1997г. на името на ответника по спора И.Б. за узаконяване на  процесния магазин за хранителни стоки, със застроена площ от 54.60кв.м., счита, че не са допустими тъй като не са изпълнени условията на чл.241 ал.1 т.1 от ППЗСПЗЗ, на основание на който са извършени действията като всеки от  съсобствениците да получи сграда на допълващото застрояване, като такава не е предвидена за Д. Б., който е останал собственик на част от имота. Този последен извод като краен резултат е верен, но съдът освен изложеното ще развие допълнително съображенията си в тази насока. Повторен е извода, че към момента по действащата кадастрална карта на гр.П. процесната сграда на допълващото застрояване с предназначение сграда за търговия, е с идентификатор 55155.503.625.2 с фактически застроена площ от 58кв.м.,  с вписани  в регистъра собственици И.С.Б. и В.М.Б. на основание посочения нотариален акт. Следва да се посочи, че използваната номерация на акта за собственост е тази по регистрите на  Службата по вписванията-вх.№3968 от 29.05.2007г. акт №132, том ІІ, стр.№2695/07г., а нотариалният акт издаден  нотариус В.Г. е  индивидуализиран като констативен нотариален акт за собственост по надлежни писмени доказателства (документи) №80 от 29.05.2007 г., том ІV, рег.№5281, н.д. №../..г./чл.483 ал.1 от ГПК отм. чл.587 ал.1 от действащия сега ГПК/. Посочено е още, че процесният магазин е монолитна  сграда и е  построен на уличнорегулационната  линия на ул.“А. К.“ и на южната вътрешна регулационна линия със съседния имот пл.№4554, в който имот  на същата граница има изграден гараж, като процесният магазин продължава извън  очертанията на калкана със съседния гараж с около 2.5метра, като изградената горна лява част от магазина отстои от триетажната жилищна сграда в имота на 1.08м / сто и осем сантиметра/, а останалата част на западната му, вътрешна фасада отстои на 2.32м. от жилищната сграда, като входът за стълбищната клетка за жилищната сграда е на източната фасада, която фасада е срещу западната фасада на гаража. Повторено е и установеното на място при измерванията на магазина, че същият фактически е със застроена площ  от 58кв.м която надвишава  заложената  в проекта на И.Б. и в акта за узаконяване от 12.04.1994г.-53кв.м. , в заповедта за отмяна на заповедта с която е отменен акта за узаконяване,  и в  нотариалния акт .№80 от 2007г. - също от 53кв.м., като по втория архитектурен проект изработен  от арх.Б. площта на магазина е увеличена на 54.6 кв.м. и толкова е вписана в акт за узаконяването му №17 от 18.08.1997г., при фактически измерена площ и  по КК от 58кв.м. Посочено е, че  в разпоредбите на ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба №5 за ПНТСУ няма  разпоредби за допълващото застрояване в индивидуални парцели  за жилищно строителство и липсват сгради с търговско предназначение, а съгласно  разпоредбата на чл.242 ал.1 т.1 от ППЗТСУ в съсобствени парцели, ако липсва съгласие на собствениците, строителството се разрешава, като се предвидят възможности за строителство от всички  съсобственици, а съгласно новата Наредба за ПНТСУ от 17.05.1995г., магазините са приети като сгради за допълващо застрояване, като за тях както и за гаражите и работилниците е допустимо разполагането им на уличната регулация и на вътрешната регулационна линия на парцела при условие, че  калканните им стени покриват калканните стени на сгради в съседни парцели, като няма предвидени норми за отстояние на сградите на допълващото застрояване от тези на основното застрояване-като жилищните сгради.Посочени са и сега действащите разпоредби регулиращи  определянето на прилежащите площи  към съществуващите сгради на основното застрояване като при едносекционни жилищни сгради линиите определящи необходимата за функционирането им площ се предвиждат отстояния от всички ограждащи стени на сградите  не по-малко от 3метра /три метра/, като в случая при определяне на прилежащата площ на съществуващата жилищна сграда от страна на лицевата й фасада/откъм страната на процесния строеж/ до 3/три/метра от фасадата й –в посока изток, като в същност в прилежащата й площ попада западната  част от процесния магазин в размер на  около 6.41кв.м., което е в обхвата на трите метра, измерени от източната фасада на жилищната сграда. Изводът на вещото лице е, че  от гледна точка на местоположението му в имота процесният строеж-сграда на допълващо застрояване, с предназначение по КК за сграда да търговия, не е допустим в частта в размер на около  6.41кв.м. с която попада в прилежащата площ на съществуващата жилищна сграда, необходима за функционирането й разположен на 3м /три метра/ от лицевата източна  фасада от страна на процесния гараж. В съдебно заседание вещото лице поддържа изцяло заключението си. Допълва ,че  дворното място, собственост на ищците има входове и от двете улици-на ул.“А. *** от запад, като жилищната сграда има входове само от страната на ул.“А. К.“, като единия вход е към стълбищната клетка и един вход откъм двора. Допълва, че не е виждала в двора гараж, но е видяла гаражна врата, като входа за гаража е на по-отдалечено разстояние и е на северната граница на имота от към съседния от север ПИ с идентификатор 55155.503.624. Обяснява, че входа за стълбищната клетка се намира срещу процесния магазин и е разположен срещу по-отдалечената западна част на магазина от 2.80линейни метра. За входа откъм улица „А. К.“  уточнява, че той се намира близо до магазина. За съществуващия вход към поземления имот си идентификатор 55155.503.625 от към улица „Д.“-от към западната му част обяснява, че  за да се стигне от него  до  входа на жилищната сграда трябва да се заобиколи покрай южната фасада на жилищната сграда и  да се премине през „отеснението“ от 1метър и 8см. и че следва задължително да се премине през този тесен проход за да се стигне до входа на сградата. Тази южна част до жилищната сграда вещото лице я описва като пространство представляващо пътека, покрита  с трайна настилка.По отношение на калканната стена на магазина обяснява, че  същата не само покрива изцяло калканната стена на гаража в имота от юг, но и  излиза и извън нея и отбелязва, че  по нормативи калканните стени на двата обекта трябва да се покриват изцяло.За първата квартална разработка от 1992г. обяснява, че тя е направена както за процесния магазин така и за гаража в съседния имот, като вещото лице не може да каже дали магазина е изпълнен преди гаража. Обяснява, че  извън  червената линия на запад /виж скицата/  излиза калканната стена на магазина, а комина се намира на разстояние от 2.80м. Потвърждава изводите си, че липсват нормативи за отстояние между допълващото застрояване  и основното застрояване в имота. Обяснява, че термина „прилежаща площ“ е въведен за първи път в разпоредбите на ЗУТ и  Наредба №7. Оцветената от вещото лице площ от 6.41кв.м. в жълт цвят представлява площта, с която магазина излиза извън очертанията на  съседния калкан, както и че няма предвидени изключения в по-малко от минимално предвиденото разстояние от 3/три/ метра за прилежащите площи. Уточнява, че имотът е бил включен в парцел за обществено строителство, като принципно в него сгради за допълващо  застрояване не е предвидено първоначално. Под спазване на  калканната стена вещото лице има в предвид, че изпълнението на магазина е извън очертанията на калкана. Допълва, че е съществувал вход за сградата  и от към южната фасада на жилищната сграда, но е зазидан.Установява, че от към южната страна на поземления имот има  плътна масивна ограда с височина от около 2м., но не може какво е разстоянието между тази ограда и фасадата на жилищната сграда. Обяснява, че по втората квартална разработка от 1997г. е предвидено  петно за още  един съсобственик на северната граница на процесния имот, но за третия съсобственик не е било предвидено петно по същата разработка Уточнява, че по отношение на  архитектурния проект от 1994г. изработен от  И.Б., същия е одобрен с щемпел на одобряващия орган на 12.04.1994г. като тази констатация е направена в откритото съдебно заседание при приемане на основното заключение при представяне на оригинала на проекта.Във връзка с  нищожното дарение вещото лице изразява мнение, че след като наследодателят  С. Б. е починал през 1990г. частта от имота за която е отменено дарението в същност след смъртта му е останала собственост на тримата му наследника-синовете И., А. и Д..

         С допълнително заключение вх.№4958 от 04.06.2019г. вещото лице след анализ на данните от предходното заключение , които са в смисъл, че  процесният строеж е изпълнен без изискващите се строителни книжа и документи като заварените съществуващи до момента постройки са преустроени и разширени по посока на жилищната сграда и че след изпълнението са предприети действия по узаконяването му с акт за узаконяване от 1994г. по невлязла в сила частична  квартална разработка и несъобразена с разпоредбата на чл.241 ал.1 т.1 от ППЗТСУ, а в последствие през 1996г. изготвена нова частична разработка, която не е била съобразена със същите разпоредби и неосигуряваща възможност за строителство на сгради на допълващото застрояване на тримата съсобственици, е  издаден нов акт за узаконява и като е съобразил, че процесният магазин е разположен в имота по начин, че крайната му южна част в размер на  6.41кв.м. попада в прилежаща площ на жилищна сграда и с толкова не покрива калканната стена на гаража в съседния имот. Вещото лице като е съобразило годината на изпълнение на  процесния обект -магазин от 1992г., обосновава извода си, че този обект не може да бъде отнесен към разпоредбата на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ, разглеждаща условия за търпимост за строежи изпълнени до 07.04.1987г., поради което заключава, че процесния  обект не е търпим  строеж по смисъла на §16 ал1 от ПР на ЗУТ, а от гледна точка  на законовите разпоредби на чл.241 ал.1 т.1 от ППЗТСУ строежът е и недопустим тъй като не е изпълнено условието да се предвидят възможности за допълващо застрояване и за тримата съсобственици, като от гледна точа  на местоположението му  сградата на допълващото застояване с предназначение по КК за търговия , не е допустима в частта в размер на около 6.41кв.м. с която попада в прилежащата площ на съществуващата жилищна сграда и с толкова не покрива калкана на гаража в съседния имот. В съдебно заседание вещото лице не може да каже в същност колко са съсобствениците и че ако те са  двама, строежът  отговаря на изискването на чл.241 ал.1 от ППЗТСУ. По отношение на сградите съществували на мястото /заварените  сгради/, на мястото където сега е разположен магазина, вещото  лице уточнява, че са съществували 2 сгради- едната нанесена като гараж, а другата като стопанска постройка /МС/,тоест нежилищна сграда, и че същите са били преустроени и пристроени по посока на жилищната сграда,като търговският обект е с по-голяма площ в сравнение с площта тези две сгради, като пристрояването е от 5 /петия метър/ към жилищната сграда.

         По делото са разпитани свидетелите  Т.А. А. и Т.Х. У., двамата без родство със страните, които установяват, че ответникът И.Б. е имал в процесния имот магазин, който към момента не работи по предназначение и се използва за склад.Първият свидетел знае, че до магазина има двойна метална голяма врата, но  не знае дали ищците имат ключ за нея. Знае, че входа на И.Б. към дворното място е откъм улица ”Д.” от където вратата е единична. Първият свидетел установява, че  входът откъм улица „Д.” е трудно проходим защото И. е „сложил различни вещи, дограми“  които стесняват входа. Знае свидетелят, че разстоянието  между магазина и жилищната сграда е около един линеен метър.Свидетелят не може да каже дали преди магазина е имало друга сграда на същото място, но установява, че си е купувал от магазина хранителни стоки през 1997-1998г. и не зае след 2000г. да е извършвано строителство или пристрояване на магазина. Вторият свидетел установява, че между жилищната сграда и магазина има тясна пътечка широка максимум 1 линеен метър.Знае за „..завойче..” между ъгъла на магазина до жилищната сграда и там „трудно може да се мине“ като ширината е от 1/един/метър. Знае, че в двора се паркират коли на ответника И.Б., като там има пейки, асмалък и маса и са оформени пътечки като магазина е откъм ул.”А. К.”.Знае, че сега магазина не работи, и че има външна врата откъм улицата и вътрешна врата от двора. Знае още, че преди магазина е имало гараж, като И.Б. направил още един гараж, след което ги разширил и е станал магазина, който сега е изоставен. Не знае дало гаражите са събаряни, за да построи магазина.

Пред първата инстанция е изслушано заключение от вещото лице Г., което въззивният съд невъзприема и не обсъжда, доколкото ползваната от вещото лице документация и събрана информация е непълна и неточна, както по отношение на разстоянието между сградата и магазина което само го осреднява без да посочи най-тясната и най-широка част, като приема, че двете калканни стени на магазина и тази на построения в съседния имот гараж напълно се покриват, което не отговаря на данните по плана предвид предвижданията и начина по който са разположени сградите по кадастралната  карта, както и че строежът бил допустим  тъй като има пълно покритие на двата калката на заварена или новопредвидената постройка, което изобщо не съответства на данните по делото. Освен това вещото лице е обсъждало само отменената частична квартална застроителна разработка от 1994г. като освен това данните за размерите от приложената скица от 09.05.2018г. на магазина и разположението на съседния имот на калкан гараж  са дадени като равни, докато в скицата на инж.Б.  калканната стена на магазина е с 2.5 линейни метра по-дълга и е в посока към сградата на основното застрояване, като фактически навлиза и в прилежащата площ на жилищната сграда, очертана с жълт цвят на скицата и ограничен от изток с червен цвят /виж л.83/.

При тези данни Пазарджишкият окръжен съд прави следните изводи:

І.Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му, компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищците да установят, че са изключителни собственици на процесния ПИ 55155.503.625  с площ от 305кв.м. представляващ дворно място в урбанизирана територия  ,ниско застрояване по КККР на гр.П. на ул.”Д.” №17, с  номер по предходен план 4553 в кв.364, парцел ІV по плана на града,  и на трети жилищен етаж от триетажна жилищна сграда намираща се в  същия поземлен имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 55155.503.625.1.3 с площ от 124.77кв.м. ведно с 1/3 ид.ч. от таван и от избени помещения, както и че в поземления имот е построен от ответниците, които не са собственици на поземления имот, незаконен магазин за хранителни стоки, представляващ сграда на допълващо застрояване с идентификатор 55155.503.625.2, който магазин е не само незаконен, но и пречи на собствениците на поземления имот да упражняват ефективно правото си на собственост в цялото си дворно място както и да преминават свободно и безпрепятствено между жилищната сграда и магазина  при спазени сервитутни отстояния и да имат едновременен достъп до всеки вход и изход от дворното място и на двете улици и да искат незаконния гараж да бъде премахнат при условията на чл.109 от ЗС и да бъде отменен издадения на ответниците за процесния магазин констативен нотариален акт за собственост.

ІІ.Разгледана по същество исковата претенция по чл.109 от ЗС е напълно основателна.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищците се легитимират като собственици на процесния поземлен имот представляващ дворно място от 305кв.м. представляващо понастоящем имот с идентификатор 55155.503.625 по КККР на гр.П.  с административен адрес в гр.П., ул.“Д.“ №17, въз основа издадено в тяхна полза постановление на Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при Пазарджишки районен съд за възлагане на недвижим имот изнесен на публична продан, / чл.384 ал.1 и следващите от ГПК отм./  като купувачът е един от съделителите  и съсобственик в дворното място. Фактът на придобиване на поземления имот наред с трети жилищен етаж и идеални части от таван и мазе, посочени в документ по посочения ред, легитимира ищците като изключителни собственици на процесното  място /ПИ/, докато ответниците не притежават никакви права на собственост в същото  дворното място.

Установява се, че към момента на строежа на магазина през 1992г. дворното място е било съсобствено между тримата братя А., И. и Д. Б., синове на С. И.. Б.. Съсобствеността върху дворното място е възникнала като най-напред С. И.. Б. прехвърля собствеността на 100кв.м. от дворно място  имот пл.№4553/погрешно е записан цифром и словом имот 4554, доколкото правото си на собственост праводателят е установил с нотариален акт №76, том V, дело №1501/1965г./л.55 от досието на гр.д.№1212/2017г./, срещу задължение за издръжка и гледане /н.а.№175,том V, н.д.№1945/1989г.,/ а  преди това му е отстъпил и право на строеж на двуетажна жилищна сграда  в същия имот пл.№4553/н.а.№52 от 31.01.1970г. ,том І, д.№130/1970г./. В последствие  С. И.. Б. дарява на другия си син  А.С.Б., първия ищец по делото собствените си  49,50/299 идеални части от същия имот, а другия син на С., Д. Б. дарява на брат си А. собствените си 74.55/299 ид.ч. от същия имот. С факта на прогласяване нищожността на този договор за дарение ,  сключен между С. Б. и синът му А. в тази му част, дарената идеална част от  имота се връща в имуществото на прехвърлителя С., като предвид неговата смърт през 1990г., тази наследствена идеална част преминава в собственост и на тримата му наследника по закон при равни права, тоест като краен резултат към момента на изграждането на процесния магазин собственически права върху дворното място, върху които се изгражда тази сграда имат и тримата братя – наследници на баща си С. Б.. Трайна и последователна е съдебната практика, че прогласяването нищожността на правна сделка означава ,че същата изобщо не е породила правното си действие още от момента на сключването, тоест считано към 16.08.1990г. процесното дворно място е било първоначално собственост на С., И. и А. Б., а след смъртта на С., неговата наследствена част от дворното място е трансформирана в собственост на тримата му наследника А., И. и Д. Б.. От това правно и фактическо състояние относно правото на собственост върху процесния имот тогава имот пл.№4553 в кв.364 с площ от 299кв.м. по плана на гр.П. следва да се изхожда за следващите разсъждения.

Факт е, че процесният магазин  е построен без преди това (предварително) за него да са били изготвени, съставени и одобрени каквито и да било строителни книжа и  документи. Факт е, че тази сграда е построена от ответника И.Б. по времето на брака със съпругата си  В.Б. без каквото и да било съгласие от останалите съсобственици на дворното място. Факт е, че първата частична квартално застроителна разработка на допълващо застрояване за процесния магазин окончателно е отменена по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение на ВАС №2846 от 26.03.2002г. по адм.д.№8709/2001г. Правният парадокс в случая е, че междувременно по административен ред е изработена, одобрена, утвърдена  и влязла в сила на 31.01.1997г.(тоест преди да е приключило обжалването на старата /ЧКЗР/) нова частична квартално застроителна разработка, като на база на същата квартална разработка е изготвен от арх.Б. архитектурен проект за допълващо застрояване, като в проекта както се посочи е заснет освен  процесния магазин, но и е проектирана сграда на допълващо застрояване за А.Б., като с акт №17 от 18.08.1997г. процесният магазин е узаконен на името на И.Б.. Установява се, че както в частичната кварталнозастроителна разработка, така и в изготвения архитектурен проект по разработката и акта за узаконяване липсва предвиждане на петно за сграда на допълващо застройване за третия собственик Д. Б..

Разпоредбата на чл.241 ал.1 т.1 от ППЗТСУ/отм./, действала към този момент е ясна и не се нуждае от тълкуване.Тя предвижда, че строежи в съсобствен имот могат да се разрешават по искане на един или повече от съсобствениците без съгласие на останалите въз основа на архитектурен проект за цялостно застрояване, по който всеки от съсобствениците да може да получи отделна сграда, отделен обект в една сграда или други допустими за застрояване обекти, при условие че строежът може да се осъществи на етапи.  В случая е следвало  да бъдат предвидени за застрояване минимум три сгради на допълващо застрояване, толкова колкото са били в действителност собствениците. Вярно е, правата на третия съсобственик Д. С.Б.  в същност са признати в един по-късен момент но с обратна сила, предвид обратния ефект на възстановяване на собственическите права на страната на прехвърлителя по нищожната сделка /Съгласно решение № 42 от 20.03.2008 г. на ВКС по т. д. № 721/2007 г., ТК, II о., докладчик съдията Ваня Алексиева, нищожността, като порок на сключената сделка винаги води до пълна начална невъзможност същата да произведе желаното от страните правно действие, включително вещно прехвърлителния си ефект, а що се касае до възстановяването или не на даденото по нищожната сделка имуществено благо, то доколкото правото на възстановяване е субективно право на потърпевшата от недействителността страна, респективно на нейните правоприемници, то упражняването му чрез възстановителния иск по чл. 34 ЗЗД, съответно с иск за собственост върху вещта или чрез иск за неоснователно обогатяване - чл. 55, ал. 1 ЗЗД, e въпрос на едновластна преценка на неговия носител. В случая, е налице установено със сила на присъдено нещо, между същите страни ,че дарението извършено от бащата С. Б. на сина си А. е нищожно, тоест то изначално не е произвело никакъв правен ефект, като процесната „дарена“ идеална част от двора в същност е останала в патримониума на прехвърлителя, тя никога не е напускала този патримониум и си е останала негова собственост, а след откриване на наследството му е преминала в съсобственост на неговите трима наследници.

От друга страна, магазинът е незаконен поради това че попада в предвиденото по закон сервитутно отстояние (прилежащ  терен) определяно за жилищната сграда , а именно сградите  на  допълващото застрояване следва да отстоят минимум на 3/три / линейни метра от сградата на основното застрояване. Факт е, че повече от 11,05% от сградата на допълващото застрояване /магазина за хранителни стоки) попада в прилежащата площ на съществуващата жилищна сграда което е значително като обем и стойност също води до незаконност на сградата поради нарушени отстояния от основната сграда разположена в поземления имот. На трето място, процесният магазин няма характер и естество на търпим строеж по смисъла на §16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ предвид на установеното, че като строеж е изпълнен след 07.04.1987г., а именно през 1992г. Нещо повече,  режимът на търпимост на един незаконен строеж в съсобствен имот е без значение за правото да се иска неговото премахване, съгласно  решение №74 от 09.07.2014г. на  ВКС по гр.д.№ 6580/2013г., ІІ г.о. ГК.

Неспазени са и калканните разстояния на стените при строежа на магазина спрямо намиращия се на вътрешната регулационна линия в съседния имот гараж, съгласно същите не се покриват каквото е изискването на чл.41, чл.42 ал.1 и ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.84 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони, независимо, че се касае за преустрояване на заварени сгради, но и за пристрояване, така както са посочени от вещото лице.

Отделно от това, макар, че категорично установената незаконност на строежа само по себе не е основание за неговото премахване при предявена претенция по чл.109 от ЗС, налице са и другите предпоставки на закона, за приемане, че е налице пречене от магазина за ефективно упражняване на правото си на собственост от ищците,  а именно установено по несъмнен и категоричен начин, че този строеж представляващ  сграда на допълващо застрояване в  поземлен имот фактически ограничава и смущава пълноценното използване на поземления имот от неговия едноличен собственик- ищците А. и А. Б.. От една страна, той е разположен в поземлен имот индивидуална собственост на ищците. Фактът, че към момента на изграждането му поземленият имот е бил съсобствен и строителството е извършено чрез преустрояване и пристрояване в посока към жилищната сграда, тоест към намаляване на отстоянието от тази сграда, на съществувалите преди него две сгради. Фактът ,че се касае е за поетапно построяване на предходните две сгради  не може да валидира законността на процесния магазин, доколкото същият следва да отговаря на нормативите съществуващи към момента на строежа както и на сега действащите, още повече, че  освен, че новото петно на магазина не само надхвърля по площ и граници предходните  петна на двете сгради, но и фактически се доближава само на 1.08/ един метър и осем сантиметра/ от източната фасада на сградата и то в непосредствена близост до входа за стълбищната й клетка. Освен това с близо 2.5линейни метра се увеличава южната калканна стена на магазина в сравнение с калканната стена на гаража разположен в съседния имот от юг, което е недопустимо / чл.42 ал.2 изр.2-ро от ЗУТ/. По този начин от една страна чрез така разположената сграда на допълващото застрояване на практика почти е затворен входът към жилищната сграда от към ул.”Д.”, затворен е достъпа  от този вход и към частта от поземления имот, намиращ се откъм изток и до ул.”А. К.”. Разстоянието между магазина и жилищната сграда в най-тясната част от  прохода от само 108/сто и осем сантиметра/ е практически неизползваемо и е невъзможно  преминаването  му през такъв образно казано „тесен тунел,проход” като от едната страна се извисява триетажна жилищна сграда с височина от 10м., а от друга страна масивна сграда на допълващото застрояване-магазин на близо 3/три метра височина / / виж и заключението на в.л.Г./.

 Практически при влизане в поземления имот от към ул.”Д.” ищците имат фактически достъп само до една  дворна пътека  достигаща до тесния проход и нищо повече, като за да достигнат до другата част на дворното място или най-малкото да се опитат да пренесат най-елементарен ръчен багаж или вещ, те следва да се върнат обратно, да излязат на ул.”Д.” и да я заобиколят и да преминат пред странични улици за да достигнат на изток до ул.”А. К.“ и да влезнат през нея, за да достигна успешно до собственото си дворно място, втори път да стигнат до жилищната сграда, от която притежават трети жилищен етаж и идеални масти от мазе и таван  и ако им се налага примерно по спешност да отидат на ул.”Д., те фактически отново следва да заобикалят през съседните улици. От така изложените факти и обстоятелства, които се установяват както от разпитаните свидетели така и от заключеното на вещото лице инж.Б. /основно и допълнително/, се налага безспорния и категоричен извод, че процесната сграда-магазин  създава недопустимо явни, съществени, крайно неприемливи и с нищо неоправдани фактически затруднения на собствениците на поземления имот идентификатор 55155.503.625. Те са в невъзможност реално да осъществяват правото си на собственост и да се възползват от него върху целия имот който притежават. Възможностите да упражняват правата на собственост са ограничени драстично, и до степен на пълно лишаване от възможността да ползват една голяма част  от дворното си място от източна, западна и южна страна, включително и тази част върху която е изграден процесния  магазин, който макар да е узаконен това не го прави допустим от гледна точна месторазположение и непрепятстване на ищците да упражняват в пълнота правото си на собственост.С така създаденото фактическо състояние не само се пречи на ищците, но и те фактически не се допускат свободно и безпрепятствено дори да ползват част от дворното си място, да  упражняват фактическа власт върху него по начин който сметнат за необхоД. и най-вече чрез ползването му да могат да упражняват правата си и по отношение на свободен достъп до  жилищната сграда с оглед на  нейното обслужване и примерно извършване на необходими ремонти.

Както се посочи, дори достъпът до входа на стълбището обслужващо триетажната жилищна сграда е ограничен в случай, че ищците  поискат на влезнат в дворното място чрез входа откъм улица „Д.” разположен от западната страна.

Макар и косвено в тази връзка следва да се отбележи и наличието на изграден и то в триметровата зона като прилежаща площ към жилищната сграда като евентуален потенциален замърсител през отоплителния сезон предвид и на височината му която достига само до втория жилищен етаж,  докато ищците са собственици на по-горния трети жилищен етаж.

Всички тези факти и обстоятелства  са напълно достатъчни да се направи генерален  извод, че процесната сграда дори да беше законно построена, създава нетърпими и непреодолими по никакъв начин сериозни, трайни и ежедневни неудобства за ищците до степен на невъзможност да ползват и реализират пълноценно правото си на собственост по отношение на цялото дворно място, а така също и по отношение на жилищната сграда-подстъпа към нея, входа на същата и извършване на всякакви наложителни дейности при ремонт примерно на покрива, горната фасада  на сградата и тавана  изцяло и в пълен обем или при наводнения и други природни бедствия.

Трайна и последователна е практиката на Върховния касационен съд  на Р България по отношение защита правото на собственост от всяко едно неоснователно действие което пречи на собственика ефективно и несмущавано да упражнява правото си на собственост. Така  в решение №283 от 07.03.2013г. на ВКС по гр.д.№387/2012г., ІІ г.о.,  е посочено, че е допустим иск по чл.109 ал.1 от ЗС срещу съсобственик  на недвижим имот или собственик на съседен имот за прекратяване създаващо пречки за ползване на съсобствения или съседния имот неоснователно действие, съставляващо строеж изграден при отклонение  от разрешението за строеж или от другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби, като в случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение  на издаденото разрешение и/или други  строителни книжа, заинтересованият собственик/съсобственик/ не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат от неговото право на собственост от създаденото състояние, когато то е нетърпимо. В тази връзка е и решение №401 от 21.07.2009г. на ВКС по гр.д.№2770/2008г., ІІ г.о., което коментира и издадено удостоверение за търпимост по §16 ПЗР на ЗУТ, което се квалифицира само като установяващо благоустройствената допустимост на строеж в съответния му вид от гледище на обществения интерес и че когато такъв строеж засяга правата на трети лица, същите могат да претендират неговото премахване по чл.109 от ЗС. (виж и решение №245 от 26.03.2009г. на ВКС по гр.д.№6253/2007г. ІІІ г.о. за необвързаността на исковия съд от актовете на административния орган по отношение разрешението за строеж и съпътстващите го строителни книжа, които са относими към техническата и благоустройствена допустимост на строежа, респективно статута на законен строеж или в режим на търпимост, но не касаят правната допустимост на иска/. В хипотеза на незаконно преустрояване на съществувала сграда, (в случая двете предходни сгради са преустроени)  в магазин който освен, че излиза извън границите на строителните петна на предходните сгради, нарушава калканното разположение на сграда и в съседния имот, като не само, че покрива калкана на гаража, но и надхвърля калканната му стена с 2,5линейни метра в повече, в нарушение на императивна норма и наред с всичко това   самото разширение създава  пречки и неудобства за ползването на имота. Трансформацията на правото на собственост върху поземления имот който първоначално е бил в режим на съсобственост на тримата братя Б. в последвало съсредоточаване на правото на собственост в еднолично притежание на само от един от съсобствениците в резултат на закупуването на имота на публична продан, и възлагането му с постановление от ДСИ  в лицето на ищците  по спора А.  и А. Б. следва да се съобразява и с факта, че към момента на строежа на магазина, този поземлен имот е бил съсобствен, като извършеното строителство на сградата е незаконно, което категорично е установено от събраните доказателства-нарушени отстояния, нарушени калканни очертания с гаража в съседния имот, нарушена прилежаща площ, неотредени и непредвидени строителни петна за строеж на постройки на допълващо застрояване за всеки съсобственик, незаконно преустрояване и пристрояване в посока на жилищната сграда със съществено  излизане извън очертания на заварените гараж и на другата сграда. В този смисъл процесната  сграда на допълващо застрояване –магазин за хранителни стоки построена през 1992г. не може да съществува в този си вид изцяло, а не само за частта от нея която попада в защитената площ като прилежащ терен отреден за сградата на основното застрояване. Същата следва да бъде премахната в цялост тъй като се касае за извършен един цялостен строеж който в своята съвкупност и предвид параметрите и местонахождението си обективно  и то изцяло ограничава правото на ищците да упражняват своето право на собственост върху целия поземлен имот/ имот пл.№4553 в кв.364 по плана на гр.П., понастоящем с идентификатор 55155.503.625 с площ от 305 кв.м. с административен адрес гр.П., ул.”Д.” №17 както и като собственици на трети жилищен етаж от намиращата се в същия поземлен имот  сграда с идентификатор 55155.503.625.1.3 и идеални части от таван и избено помещение. Прекратяването на неоснователно въздействие върху имота на ищците може да се постигне само и единствено чрез цялостно премахване на източника на въздействието в случая чрез премахване на целия магазин за хранителни стоки с идентификатор 55155.503.625.2 със застроена площ от 58кв.м. представляващ сграда за търговия  имаща характер да допълващо застрояване. Нещо повече, магазинът е застроен както се посочи с площ която превишава тази по изготвения от арх.Б. архитектурен проект на допълващото застрояване на база на кварталната разработка от 1997г., което също го прави незаконен.

В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ-решение №1229 от 29.12.2008г. по гр.д.№3930/2007г.,ІІІ г.о.; решение №74 от 09.07.2014г. по гр.д.№6880/2013г., ІІ г.о.; решение №532 от 21.102009г по гр.д.№66/2009г-ІІ г.о.; решение №57 от 26.03.2013г на ВКС по гр.д.№907/2012г.-ІІ г.о.; решение №23 от 09.04.2014г. на ВКС по гр.д.№5465/2013гт.,ІІ г.о.; решение № 33 от 06.04.2010г. по гр.д.№27/2009г.ІІ г.о.; решение №74 от 13.06.2011г. по гр.д.№237/2010г.-І г.о.;решение № 139 от 25.06.2010г. по гр.д.№457/2009г., І г.о.,решение №291 от 25.06.2010г. по гр.д.№629/ 2009г.,І г.о.; решение №240 от 17.03.2009г. по гр.д.№111/2008г.,І г.о. и други.

В този смисъл съдът не възприема доводите  изложени в отговора на въззивната жалба и в представената писмена защита от ответниците  И. и В. Б. по предявения срещу тях иск по чл.109 от ЗС.

Предвид изложеното ще следва да се отмени изцяло обжалваното решение и се постанови ново с което да се уважат заявените искови претенции като се постанови премахване на процесния магазин  включително и се отмени служебно  и цитирания констативен нотариален акт за собственост, удостоверяващ права на собственост на ответните по иска върху магазина.

При този изход на спора в полза на жалбоподателите ще следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в общ размер на 1333лв по представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им,  а за първата инстанция общо 1400лв  също като разноски  по списък.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                     Р   Е    Ш    И

 

 

ОТМЕНЯ решение на  Пазарджишки районен съд № 961 от 19.07. 2018г.  постановено по гр.д.№1212/2017г. по описа на същия съд.

ПО ИСКА на А.С.Б., ЕГН ********** и А.А. Л. Б., родена на ***г. и двамата от гр. П., ул. „П.“ № 28А, против И.С.Б., ЕГН ********** и В.М.Б., ЕГН ********** ***, с правно основание чл. 109 ЗС, ОСЪЖДА  И.С.Б.,  и В.М.Б., двамата с посочени адреси и ЕГН-та, ДА ПРЕМАХНАТ   построената от тях постройка на допълващото застрояване – магазин за хранителни стоки, представляваща самостоятелен обект с идентификатор 55155.503.625.2, площ от 58 кв.м, на един етаж, в собствения на ищците недвижим имот, придобит въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.11.2015 г., издадено от ДСИ при Районен съд – П., вписано в Службата по вписвания – гр. П. с вх.рег. № 3330/18.04.2016 г., акт № 17, том 11, дв.вх.рег. № 3329, представляващ поземлен имот с идентификатор 55155.503.625, находящ се в  гр. П., ул. „Д.” № 17 с площ от 305 кв.м, начин на ползване: дворно място в урбанизирана територия, ниско застрояване (до 10 м) по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК София, номер по предходен план 4553, кв. 364, парцел IV, при съседи с идентификатори:55155.503.9574, 55155.503.626, 55155. 503.9649 и  55155.503. 624.

ОТМЕНЯ  констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 80, том ІV, рег. № 5281, нот.д. № ../.. г. от 29.05.2007г. на нотариус В.Г. с район на действие Районен съд – П., с който И.С.Б.  и В.М.Б.  са признати за собственици на недвижим имот, представляващ масивна едноетажна сграда – магазин за хранителни стоки, със застроена площ от 53 кв.м, находящ се в източната част на поземлен имот № 625, участващ в УПИ I – жилищно строителство, кадастрален район № 503 в кв. 364 по плана на гр. П. на ул. „Д.“ № 17, при съседи на имота: поземлен имот № 624, поземлен имот № 626 и от две страни улици.

ОСЪЖДА И.С.Б., ЕГН ********** и В.М.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.С.Б., ЕГН ********** и А.А. Л. Б., родена на ***г. и двамата от гр.П., ул. „П.“ № 28А, разноски по делото в общ размер на 2733лв/две хиляди седемстотин тридесет и три лева/, от които 1400лв /хиляда и четиристотин лева/ за първата инстанция и 1333лв /хиляда трита тридесет и три лева/ за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.

 

Председател:                         Членове:1.                     2.