Решение по дело №243/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1572
Дата: 26 юли 2021 г. (в сила от 14 септември 2021 г.)
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20217180700243
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                                                      

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                  № 1572

 

гр. Пловдив, 26.07.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди  двадесет и първа година  в състав:                                           

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от  съдията  Янко Ангелов  административно дело №243 по описа за 2021  година и взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалбата на „Джи енд Джи“ ООД, с ЕИК *********, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-798-0075507 от 22.12.2020 г. на Началник  отдел  „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ  на НАП – запечатване на обект – „Бензиностанция“ находяща се в село Брестовица, Община Родопи, Нов стопански двор и забрана за достъп до него за срок от 3 дни.

Според дружеството-жалбоподател заповедта е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалния закон. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноските.

 В съдебно заседание - „Джи енд Джи“ООД  се представлява от адв. М., който поддържа жалбата, претендира разноски.

 Ответникът чрез процесуалния си представител юрк.М. моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение, представя писмени бележки.

 Жалбата е против заповед за налагане на принудителна обезпечителна мярка запечатване на обект, която съгласно нормата на чл.186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че е извършена оперативна проверка на 11.12.2020 г. на търговски обект по смисъла на пар. 1, т.41 от ДР на ЗДДС – „Бензиностанция“ находяща се в село Брестовица, Община Родопи, Нов стопански двор, за която е съставен Протокол за извършена проверка - серия АА № 0075507 от 11.12.2020 година /л.19/,  а на 18.12.2020г. е извършена допълнителна проверка по документи в информационния масив НАП, за което е съставен протокол № 0075510/18.12.2020г. /л.30/

 Констатирано е, че от страна на дружеството жалбоподател, което е  задължено лице по смисъла на чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, се извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, като не е спазено изискването на сочената наредба и не се предават по установената дистанционна връзка на НАП актуални данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в търговския обект.

При процесната проверка е изискано обяснение /л.23/ от управителя на дружеството - Георги Гатев, относно прекъсвания на дистанционната връзка, а той от своя страна сочи, че прекъсванията вероятно се дължат на преплитане на проводниците, от което се получава пад на напрежението и в тези моменти системата отчита прекъсната връзка. При доставката на гориво в такъв момент, нивомерът не я отчита.

Установено е, че по дистанционната връзка с НАП от ЕСФП, въведена в експлоатация за обекта на „Джи енд Джи" ООД са получени Z-отчети /дневни финансови отчети с нулиране/ до 15.02.2020г., съдържащи данни за продадени горива по видове, показания на броячи, бензино/дизел-колонки, налични количества горива в съдове за съхранение, измерени от нивомерната измервателна система /НИС/, свързана с ФУ, като последният подаден отчет е с № 140.

След Z-отчет № 140 следващият отчет в информационния масив на НАП е с № 245 от 29.05.2020г. За периода от 16.02.2020г. до 28.05.2020г. в НАП не са получавани данни от данъчния терминал по изградената дистанционна връзка. Отчети от № 245 от 29.05.2020г. до 459 от 12.12.2020г. са изпратени и получени в НАП на 12.12.2020г., т. е. след осъществената проверка в обекта, като същите не съдържат показания за наличните количества горива, съхранявани в съдовете и показания на броячи от колонките.

В хода на проверката са установени нарушения и при подаването на данни от нивомерната измервателна система, която не изпраща данни по дистанционната връзка на всеки шест часа така, както изисква Приложение № 1 към чл.8, ал.1, т.1, чл. 26, ал. 1 - Функционални изисквания, ІІІ  б. "е" от Наредба № Н-18/2006г. и в тази връзка е констатирано, че е изпратено съобщение от нивомерната система на 15.02.2020г., след което следващото съобщение е на 13.12.2020г. - след датата на проверката в обекта.

При така установените факти, административният орган, като е издал процесната Заповед е приел, че е налице нарушение по чл. 3, ал.3 вр. ал. 2 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 6 и ал. 4 т. 5 от ЗДДС, според който всяко лице по чл. 3 ал. 2 от наредбата, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекти за търговия с течни горива, като за тази цел се използва средство за измерване от одобрен тип -  нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване с централно регистриращо устройство на ЕСФП.

При така установените факти, „Джи енд Джи"ООД сочи в жалбата, че е изпълнило задължението си да монтира и въведе в експлоатация ЕСФП, поставена от БИМ и  след проверката на органите по приходите, дружеството веднага е отстранило нарушението, като с помощта на представител на доставчика на горивото, е изпратило липсващата информация по системата на НАП, което получаване обаче е непълно, тъй като последната не е в състояние да ги приеме и отрази. След намесата на специализирано лице на 12.12.2020г. всички Z - отчети постъпват нормално в системата на НАП.

В жалбата се сочи, че при изпращането на „Z – отчетите“, ЕСФП е отчитала успешна връзка с НАП, като за доказване на това обстоятелство в хода на съдебното производство бяха представени копия от дневни финансови отчети, в които е записано: „успешна връзка с МО 1“.

По делото се назначи  съдебно-техническа експертиза, а заключението бе прието в съдебното заседание на 23.06.2021г. без възражения и искания на основание чл.201 от ГПК. Вещото лице е установило, че към момента на изследването ФУ работи нормално, но след като същото не пази в паметта си „лог“ /списък/ със събития, свързани с неправилната работа /прекъсване на дистанционната връзка, отпадане на връзка с мобилния оператор, липса на ел. захранване/, не може да се даде категоричен отговор да въпроса каква е причината да установените при проверката неподадени „Z –отчети“.

Относно записаните данни в приложените по делото копия на „Z –отчети“ със запис: „успешна връзка с МО1“ вещото лице  заяви, че този текст всъщност указва, че ФУ се е свързало с мрежата на мобилния оператор, чрез която информацията следва да се подаде по-нататък, но не означава, че данните са достигнали успешно до сървъра на НАП.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно производствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съгласно чл. 186, ал. 3 принудителната административна мярка „запечатване на търговски обект, за срок до 3 дни, независимо от наложените глоби и имуществени санкции“ се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от представената Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП /л. 11/, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, тъй като съгласно т. 1 от цитираната заповед началниците на отдели: Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени с нарочен акт за органи, компетентни да налагат ПАМ от процесния вид. Оспорената заповед е издадена и в предвидената от закона форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването ѝ.

 

По силата на чл. 7, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението или изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ не се допуска работа с фискални устройства от лицата по чл.3 без изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП, освен в случаите, предвидени в наредбата.

Според чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18, ФУ трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение № 1, но в конкретния случай, не се спори, че фактическият състав на чл. 7 ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е изпълнен, както и че в деня на извършване на проверката, дружеството- жалбоподател не е имало въведено в експлоатация ФУ с налична дистанционна връзка, а че въпреки наличната такава дистанционна връзка, за периода от 16.02.2020г. до 28.05.2020г. в НАП не са получавани данни от данъчния терминал по изградената дистанционна връзка, а отчети от № 245 от 29.05.2020г. до № 459 от 12.12.2020г. са изпратени и получени в НАП на 12.12.2020г.

 Основните възражения на жалбоподателя са насочени към липсата на съответствие на ПАМ с целта на закона, както и нарушен ли е принципа на съразмерност, визиран в чл. 6 ал.2 от АПК. Правното основание за налагане на принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“Г“ от ЗДДС. Съгласно цитираната законова разпоредба, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което като е задължено, не  подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите.

Това означава, че при констатиране изпълнението на фактическия състав на административното нарушение, съответният административен орган налага принудителната административна мярка, като действа при условията на обвързана компетентност и по никакъв начин не е обвързан от административнонаказателното производство по издаване на наказателно постановление и съответно по обжалването му. Съдът приема, че правилно и в съответствие със събраните при извършената проверка доказателства е установено, че дружеството допуснало работа с ФУ, което не предава по установената дистанционна връзка актуални данни на НАП.

Според съда, се касае за самостоятелно нормативно задължение на дружеството да поддържа дистанционна връзка, чието основно предназначение е да осигури възможност за предаване на данни от оборотите на ФУ към сървър на НАП и да се проследяват тези обороти от приходната администрация. Дистанционната връзка осигурява и възможност за предаване в НАП на всички данни, свързани с регистрацията, дерегистрацията и промени за данните на обекта.

В този смисъл и актуалната практика на ВАС- решение № 9800/26.06.2019 г. по адм. д. 4644/2019 на ВАС./ Неоснователно е и възражението, че след извършената проверка, констатираното нарушение е отстранено. След като се твърди, че дистанционната връзка с НАП е била възстановена незабавно след проверката, то очевидно фактът на самата проверка е предизвикал отстраняване на нарушението от страна на жалбоподателя.

Нужно е да се вземе предвид и факта, че за продължителен период от време, посочен по-горе, е липсвала дистанционна връзка и не е получавана информация в НАП.

Прилагането на мерките за административна принуда има три основни цели: преустановителна, превантивна и обезпечителна.

Превантивните принудителни административни мерки са предназначени да предотвратят извършването на административни правонарушения и вредните последици от тях. Преустановителните принудителни административни мерки са предназначени да пресекат, преустановят продължаването на вече започнали и продължаващи правонарушения.

Възстановителните принудителни административни мерки са насочени към отстраняване на вредните последици от административни правонарушения. ПАМ като индивидуален административен акт следва да е съобразена и с основните принципи залегнали в АПК, включително принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК - административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато такива интереси са засегнати - прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за засегнатите лица, ако и по този начин се постига целта на закона. Мярката запечатване на търговски обект в процесния случай има за цел да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя доколкото извършването на настоящото нарушение е било вече преустановено.

Съдът намира за справедлив и срока на наложената принудителна мярка – 3 дни предвид значителния период, през който ФУ е работило без да предава данни на НАП. С оглед на гореизложеното Съдът намира оспорената заповед за правилна и законосъобразна.

С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като частично основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да заплати на  НАП сумата 100 лева на основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 Затова и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, Административен съд Пловдив, десети  състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „Джи енд Джи“ООД, с ЕИК *********, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-798-0075507 от 22.12.2020 г. на Началник  отдел  „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ  на НАП – запечатване на обект – „Бензиностанция“ находяща се в село Брестовица, Община Родопи, Нов стопански двор и забрана за достъп до него за срок от 3 дни.

ОСЪЖДА  „Джи енд Джи“ ООД, с ЕИК *********, да заплати на Националната агенция по приходите, сумата от 100 (сто) лева за  юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: