№ 10855
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110105638 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ЕИК,
представлявано от АА - Изпълнителен директор срещу П. Х. Ц. с ЕГН:**********, С. Х. Ц.
с ЕГН:********** и Е. Х. Ц. с ЕГН:**********, с която се иска да бъде прието за
установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца разделно по 1/3 от обща сума в размер
на 1642,36 лева, от които 1290.40 лева- главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.03.2018г., ведно със законната
лихва от 14.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 351,96 лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2018г. до 21.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №41298/2021г г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС .., Аб. №: ........., ИД номер:
***********.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
1
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответницата за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че
клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца
ответниците са изпадали в забава за тези суми и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е
начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че ответниците са използвали извършената услуга за дялово разпределение
през периода м.05.2017г. до м.03.2018г. и към настоящия момент не са заплатили
задължението си..
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФИРМА“
ООД.
Прилагат се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на
исковата молба.
Изложени са твърдения за недопустимост на производството, тъй като две от
ответниците имат постоянен адрес в с. П, твърдения за неправилно опредЕ. местна
подсъдност в производството по чл. 410 ГПК и твърдения, че исковата молба е неподписана
от упълномощен представител.
Прави се възражение, че исковата претенция за периода от м.05.2017 г. до м.03.2018 г.
е погасена по давност. Оспорва се претенцията по основание и размер. Оспорва се
наличието на облигационно отношение и качеството ползвател на ответниците
Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията.
Претендират се разноски.
С определението по чл. 140 ГПК съдът е приел, че искът е допустим, като е приел, че
исковата молба е подписана от пълномощник с представено по делото пълномощно,
заверено от същия „Вярно с оригинала.“ Настоящият адрес на ответника Е. Ц. по
потребителския спор обуславя местната подсъдност като по заповедното, така и по исковото
производство по обективно и субективно кумулативни предявените искове.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 14.07.2021 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
2
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. Х. Ц., П. Х. Ц. и Е. Х. Ц. за сумите главница
от 01.05.2017г. до 31.03.2018 г. в размер на 1 290,40 BGN /хиляда двеста и деветдесет лева и
40 стотинки/ цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва
от 14.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2018г. до 21.06.2021 г.
в размер на 351,96 BGN /триста петдесет и един лева и 96 стотинки/- задължение за
доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
АДРЕС аб.№ ........., като сумите се претендират разделно при квоти по 1/3 .
С разпореждане от 09.10.2021 г. по ч. гр. д. № 41298/2021г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 32.85 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжниците, с което са
оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
си по исков ред.
От представения по делото констативен Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот от 20.03.2003 г., придобит по завещание се установява, че С Х Ц – дядо на
ответниците е станал собственик на недвижим имот: апартамент *** с адрес: АДРЕС,
****.От представените преписи от съдбени актове се установява, че след смъртта на С Х Ц и
сина му ХСЦ ответниците са станали собственици на процесния имот. С нотариален акт
№***, том ****, рег. №***, дело № **** от 29.03.2018 г. ответниците са се разпоредили с
процесния имот, като са го продали на трети за спора лица- ЙРК.
Видно от представения протокол от проведеното на 14.10.2001 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с „ФИРМА“ ООД, което дружество да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор между „ФИРМА“ ООД и етажната собственост с адрес: АДРЕС,
по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и
„ФИРМА“ ООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че процесният
имот е обслужван от две абонатни станции с отделни топломери, показанията на които се
събират и общото количество ТЕ се разпределя между всички абонати. Топломерите в
абонатната станция са отчитани по електронен път в началото на всеки месец. Посредством
т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От
отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за
3
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители; за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ.
Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното
предприятие. В имота на ответниците през процесния период е имало един радиатор в
помещение хол с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/.
Отоплителните тела в помещения: кухня, 2 стаи и баня са били демонтирани преди
процесния период. През всички помещения има транзитно преминаващи щрангове /открито
изпълнение/ към 2-ри кръг на отоплителната инсталация. В отчетен формуляр от
30.06.2018г. с подпис на потребител е посочено, че ИРРО на радиатора в хора е с изгаснал
екран. За период 17/18г. има служебно изчислена ТЕ за радиатор в хол и за транзитно
преминаващите щрангове на база инсталирана мощност и за транзитните щранг-лири,
умножена по МСРС. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната
инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на база
пълната отопляема кубатура 175куб.м., съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен
на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като
радиаторите в стълбището са демонтирани на 03.10.2000г. В процесния имот през
процесния период не е имало монтиран водомер за топла вода. За 17/18г. има служебно
изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла вода, при служебно определен
разход 140л. на денонощие за един потребител. През процесния период във фактурите
изготвени от „ФИРМА” ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след
06.2006г. СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата
Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за процесния период за
отопление на сградна инсталация и БГВ е 1292.01лв.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че няма
извършени плащания, които да са отразени по партидата на аб. № ........., за топлоснабден
имот с адрес : АДРЕС
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
4
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представените нотариални актове и преписи от съдебни актове се установява, че в
рамките на процесния период ответниците са били собственици при квоти по 1/3 ид.ч. на
процесния топлоснабден имот -апартамент ***с адрес: АДРЕС, ****
От качеството на ответниците на собственици на топлоснабден имот, произтича и
качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответниците за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016
г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
5
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФИРМА“ ООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот е 1292.01лв. – повече от
претеднираната сума в размер на 1290.40 лева.
От страна на ответниците своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК/ чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 14.07.2021 г., към този момент би била изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 14.07.2018 г. По този начин
погасени по давност са вземанията по фактурираните по прогнозни данни суми за целия
период, доколкото съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищцовото дружество клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
за периода, за който се отнасят. В процесния случай най-късно изискуемите суми по
месечните прогнозни фактури са с дата 15.04.2018 г. – повече от три години преди
14.07.2021 г. Непогасена по давност е единствено сумата от 3.10 лева- сума за надплащане
по общата фактура, чиято изискуемост настъпва на 14.09.2018 г.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
6
Ищецът има вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до
21.06.2021 г. в размер на 0.88 лева, изчислен от съда с данъчен калкулатор на НАП по реда
на чл. 162 ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 1.53 лв., от общо дължим размер от 632.85 лева/ в т.ч. държавна такса-32.85 лева,
депозити за вещи лице-500 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/.
На основание 78, ал. 3 ответниците също има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно
чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 898.30 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -0.20 лева от пълен размер от
82.85 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, спрямо П. Х. Ц. с ЕГН:**********, С. Х. Ц. с
ЕГН:********** и Е. Х. Ц. с ЕГН:**********, че дължат на „ФИРМА ЕАД, ЕИК ЕИК, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422
ГПК разделно по 1/3 от 3.10 лева- главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.03.2018г., ведно със
законната лихва от 14.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 0.88 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 21.06.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №41298/2021г г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница над уважения размер от 3.10 лева до пълния претендиран
размер от 1290.40 лева, за мораторна лихва над уважения размер от 0.88 лева до пълния
претендиран размер от 351,96 лева, както и претенцията за законна лихва върху
неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА П. Х. Ц. с ЕГН:**********, С. Х. Ц. с ЕГН:********** и Е. Х. Ц. с
ЕГН:**********, да заплатят на „ФИРМА ЕАД, ЕИК ЕИК, съдебно-деловодни разноски
за производството по ч.гр.д. № 41298/2021 г. на СРС в размер на 0.20 лв., както и за
настоящото производство, в размер на 1.53 лв.
ОСЪЖДА „ФИРМА ЕАД, ЕИК ЕИК, да заплати на адв. С. Х. П., личен номер на
адвокат **********, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатски
хонорар в размер на 898.30 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФИРМА “
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
7
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8