№ 9
гр. Варна, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлозар Г. Г.
Членове:Иваничка Д. Славкова
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
в присъствието на прокурора З. Ат. З.
като разгледа докладваното от Светлозар Г. Г. Частно наказателно дело №
20253100200003 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закон за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС обн.
ДВ бр.15 от 23.02.2010г., изм. и доп. бр.55 от 19.07.2011г./.
Образувано е въз основа на изпратено чрез Министерство на
правосъдието на Р. България Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР, издадено въз основа на решение за признаване и изпълнение на
решение за налагане на финансова санкция постановено на 08.07.2024г.,
влязло в сила на 19.08.24г от съдебен орган на издаващата държава – Centraal
Justiteel Insassobureau – Postbus 185, 8900 AD Leeuwardenq Nederland, срещу
българския гражданин В. Г. Г..
От извършена справка по Наредба № 14 от 18.11.2009г. за реда и начина
за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на
населението – национална база данни „Население” се установи, че засегнатото
лице е с постоянно местоживеене в гр. Девня, област Варна, ел. « *** поради
което компетентен да разгледа и да се произнесе по представеното решение,
съгласно чл. 31 ал. 1 ЗПИИРКОРНФС е Окръжен съд Варна.
В съдебно заседание представителят на ВОП предлага решението да
бъде признато и приведено в изпълнение, тъй като са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за признаването му.
Засегнатото лице В. Г. Г. се явява, редовно призован, изразява
становише, че е бил уведомен, не е имал възможност да плати, но ще го
направи.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните прие за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР от 24.02.2005 г. на Съвета относно прилагане на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции се установява, че с Решение от
08.07.2024г., влязло в сила на 19.08.24г от съдебен орган на издаващата
държава – Centraal Justiteel Insassobureau – Postbus 185, 8900 AD Leeuwardenq
Nederland, срещу българския гражданин В. Г. Г., е наложена финансова
санкция - парична сума в размер на 109 евро за допуснато нарушение по чл. 2
от Кадекса за движение по пътищата.
От фактическа страна е прието, че на 26.05.2024г, на е управлявал МПС
по магистрала с превишена скорост от 11 км в час
Касае се за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава - членка на
ЕС, с което е била ангажирана административнонаказателна отговорност на
българския гражданин. Същият представлява решение за налагане на
финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1. т.1 и т. 3 ЗПИИРКОРНФС, което
подлежи на признаване и изпълнение по реда на този закон. С оглед
квалификацията на извършеното от Г. деяние, същото е от кръга на изрично
посочените по чл. 30, ал. 2, т.1 ЗПИИРКОРНФС, за които не се изследва
двойна наказуемост – а именно поведение, което нарушава правилата за
движение по пътищата.
Съгласно направената декларация в удостоверението, в проведеното
съдебно нонаказателно производство Йорданов е бил запознат с правото си да
обжалва решението в сроковете, предвидени в законодателството на
издаващата държава. Издаващият орган е посочил, че в случая се касае за
съдебно производство, което не е преминало съдебен контрол, макар
засегнатото лице да е имало възможност да отнесе въпроса към компетентен
съдебен орган.
При така изложените фактически положения, съдът намира, че в случая
са налице изискванията на чл.30 ЗПИИРКОРНФС за признаване на чуждия
акт и допускане на неговото изпълнение, тъй като съдът е изправен пред
редовно от външна страна удостоверение, точно отразяващо съдържанието на
решението, предмет на настоящото производство, като не се установяват
отрицателните предпоставки, обуславящи отказ от признаване, визирани в
разпоредбата на чл. 35 ЗПИИРКОРНФС.
По делото не са представени доказателства за пълно или частично
изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за налагане на
финансова санкция, което да обоснове приспадане по смисъла на чл. 33 вр. чл.
17 ЗПИИКОРНФС.
Съдът счита, че съобразно изискването на чл. 32 ал.1 вр.16, ал.8
ЗПИИРКОРНФС паричното задължение на В. Г. Г. следва да бъде
трансформирано в лева по фиксирания курс (обявен от БНБ) на еврото към
българския лев, валиден към 01.01.2014г. (съгласно който 1 евро се равнява на
1,95583 лева), т.е. равностойността на задължението от общо 109 евро възлиза
на сумата от 212 лева.
Разноските по признаването и изпълнение на решението, съобразно
изискванията на чл.13 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС остават в тежест на
2
изпълняващата държава – Република България.
По изложените съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16 ал. 7 т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение от 08.07.2024г., влязло в сила на 19.08.24г от
съдебен орган на издаващата държава – Centraal Justiteel Insassobureau –
Postbus 185, 8900 AD Leeuwardenq Nederland, срещу българския гражданин В.
Г. Г., е наложена финансова санкция - парична сума в размер на 109 евро за
допуснато престъпление по чл. 2 от Нидерландския Кодекс за движение по
пътищата, с левова равностойност - 212 лева.
РЕШЕНИЕТО да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за
изпълнение, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава –
Centraal Justiteel Insassobureau – Postbus 185, 8900 AD Leeuwardenq Nederland,
(посредством посоченото в удостоверението лице за контакт), за признаването
и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на
компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и при приключване на
изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл. 38 ал.1 от същия закон да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от узнаване на
постановяването му пред Апелативен съд – гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3