РЕШЕНИЕ
№ 4141
гр. Варна, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110114758 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 415, ал. 3 във
вр. с ал. 1, т. 3 ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Е.-П. П.“ АД твърди, че ответникът М. И. Д. е собственик на
обект с абонатен номер ******* – фурна и обект с абонатен номер ******* –
работилница, находящи се в гр. *******. Сочи, че към датите на издаване на
процесните фактури титуляр на партидата е „Т.***“ ООД. На 21.06.2023 г.
ответницата депозирала заявление за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД, в качеството на
собственик на двата обекта от 2000 г. Поддържа, че облигационното
отношение между страните по повод продажба на ел. енергия е възникнало по
силата на Закона за енергетиката, който го обвързва с титулярството на
вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на
ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между
крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на
електроенергия в същия имот.
Излага, че процесните обекти са присъединени към
електроразпределителната мрежа и съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с
ел. енергия дължи заплащането освен на потребената ел. енергия и на цени за
мрежови услуги, измежду които и достъп и пренос на ел.енергия. Сочи, че Д.
има качеството на „небитов клиент“ по смисъла на §1, т. 33а от ПЗР към ЗЕ,
тъй като процесните обекти са заведени в база данни на дружеството като
стопански и се използват за небитови нужди. Твърди, че между страните
1
съществува облигационно отношение по продажба на ел.енергия, регулирано
от разпоредбите на §15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ, по силата на което ответникът се
явява потребител на доставяната от ищеца електрическа енергия в качеството
му на доставчик от последна инстанция. Сочи, че в предмета на това
правоотношение се включват и отношенията, свързани с фактурирането и
заплащането на дължимите от клиента суми за мрежови услуги в съответствие
с Правилата за търговия с ел.енергия /ПТЕЕ/. Твърди, че съгласно § 15, ал. 5 от
ПЗР на ЗИД на ЗЕ, небитовите клиенти, които не са избрали доставчик на
свободния пазар, от 01.07.2021 г. преминават служебно на доставчик от
последна инстанция. Заявява, че доставчикът от последна инстанция събира и
заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос,
достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото
фактурирано количество електрическа енергия. Излага, че съгласно чл. 104,
ал. 4 от ПТЕЕ цената, по която продава доставчикът от последна инстанция, се
определя съобразно приета от КЕВР Методика за определяне на цените на ел.
енергия на доставчика от последна инстанция. Сочи, че цената, на която
продава ел. енергията, се определя след изтичането на календарния месец и
получаването на утвърдени измерени стойности от оператора на
електроразпределителната мрежа, като размерът й е индивидуално определен
за всяко място на потребление. Заявява, че начинът на ценообразуване е
посочен в чл. 4 от Методиката. Към цената за електрическа енергия
потребителите заплащат и нормативно определени цени от КЕВР съгласно
Решение № Ц-27 от 01.07.2021 г. на КЕВР, а именно: цена за задължения към
обществото, цена за пренос през електропреносната мрежа, цена за достъп до
електропреносната мрежа, цена за достъп до разпределителната мрежа за
небитови клиенти, цена за пренос през разпределителната мрежа за обекти,
присъединени на НН, цена за достъп до разпределителната мрежа за небитови
клиенти. Всички небитови клиенти заплащат и акциз.
Поддържа, че ответникът дължи заплащане на главници, начислени с
процесиите фактури, както и мораторна лихва, определена като сбор от лихви
по фактурите за периода от датата, следваща падежа на задължението, до
14.11.2023 г. Сочи, че дължимостта на лихви в случай на забавено плащане е
предвидена както в чл. 38 ОУДПЕЕ, така и в чл. 86 ЗЗД.
Отправя искане до съда за осъждане на М. И. Д. да заплати на „Е.-П. П.“
АД следните суми:
1) сумата от 608.31 лева, представляваща незаплатена цена за
електрическа енергия и мрежови услуги по партида с клиентски № ***** за
обекти на потребление, както следва: обект с абонатен номер ******* и
обект с абонатен номер *******, находящи се в гр. *******, за което вземане
са издадени фактури № **********/15.05.2023 г., № **********/15.05.2023 г.,
№ **********/14.06.2023 г. и № **********/14.06.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 14.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението;
2) сумата от 33.35 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 24.05.2023 г. до 14.11.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
2
оспорва предявените искове по основание и размер.
Признава, че е собственик на процесните обекти на потребление, но
поддържа, че за посочения в исковата молба период титуляр на партидата и
потребител на предоставената от ищеца услуга по доставка на ел. енергия е
било „Т.***“ ООД и именно то е било в договорни отношения с ищеца и
дължи заплащане на претендираните суми. Заявява, че на 21.06.2023 г. е
сключил договор за достъп до електроразпределителната мрежа, собственост
на „Е. С.“ АД, като дружеството се е задължило да изпълни услугата по
осигуряване на процесния обект с ел. енергия от първо число на месеца,
следващ месеца на подаване на документи за смяна на собственик или
ползвател. Предвид изложеното оспорва наличието на облигационно
отношение между страните по договор за продажба на ел. енергия, респ. за
пренос и достъп до ел. мрежа. Изтъква, че в приложените от ищеца фактури и
дебитни известия като ползвател на услугата по доставка на ел. енергия е
посочено „Т.***“ ООД и междинните плащания са извършвани именно от
него.
Оспорва начина и методиката, по които са начислени претендираните
суми и счита, че те са произволно определени. Твърди, че на двата адреса на
потребление не е употребена ел.енергия в количество, което да се равнява на
процесната сума по одобрените от КЕВР цени на ел.енергия. Поддържа, че не
е извършвана проверка и сертифициране на СТИ, отразена с метрологичен
протокол от акредитирана специализирана лаборатория, по реда на Закона за
измерванията.
Оспорва дължимостта на сумите претендирани с исковата молба с
доводи, че същите са заплатени на ищеца изцяло по силата на извършени
междинни плащания.
Заявява, че не дължи акцесорните вземания за обезщетение за забава
поради недължимост на главното вземане.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните, че ответникът е собственик на
процесните обекти на потребление, че за процесния период титуляр на
партидите, водени за двата обекта, е било „Т.***“ ООД, както и че обектите са
търговски.
От представените с исковата молба писмени доказателства /л. 27-32/ се
установява, че за процесния обект на потребление са издадени следните
фактури и дебитни известия:
- дебитно известие № **********/15.05.2023 г. – за електрическа
енергия за м. април 2023 г. на стойност 136.80 лева;
- фактура № **********/15.05.2023 г. – междинно плащане за м. май
3
2023 г. на стойност 180.13 лева;
- дебитно известие № **********/14.06.2023 г. – за електрическа
енергия за м. май 2023 г. на стойност 196.39 лева и
- фактура № **********/14.06.2023 г. – междинно плащане за м. юни
2023 г. на стойност 188.27 лева.
Съгласно представеното от ищеца извлечение по сметка към 25.08.2023
г. /л. 33/ вземането по дебитно известие № **********/15.05.2023 г. е частично
погасено, като дължимият остатък възлиза на 43.52 лева.
Представен е договор за доставка на електрическа енергия от доставчик
от последна инстанция от 21.06.2023 г. /л. 15-22/, сключен между страните в
настоящото производство и касаещ процесните обекти на потребление,
съгласно чл. 5, ал. 1 от който същият влиза в сила от датата на неговото
подписване. На същата дата М. И. Д. е подала заявление за достъп и пренос на
ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД за обект с
абонатен номер *******.
Съгласно приложеното на л. 106 от делото писмо от „Е. С.“ АД
електрозахранването в единия от процесните обекти, а именно –
работилницата, е прекъснато на 14.06.2023 г. поради неплатени просрочени
задължения на „Т.***“ ООД и е възстановено на 04.07.2023 г. поради
постъпило заявление за встъпване в договорни отношения от М. И. Д..
Към писмените доказателства по делото са приобщени договори за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция от
26.01.2023 г. /л. 121-136/, сключени между „Е.-П. П.“ АД и „Т.***“ ООД
съответно за обект с абонатен номер ******* и обект с абонатен номер
*******. Същите са с идентично съдържание, като чл. 5, ал. 2 от всеки от тях
предвижда, че договорът влиза в сила от датата на подписването му и е със
срок на действие до датата на прекратяването му по реда на Глава VII, а
именно – по взаимно писмено съгласие; при влизане в сила на одобрени от
КЕВР ОУ, изготвени на основание чл. 95а, ал. 2 ЗЕ; при прекратяване на някое
от дружествата-страни по договора без правоприемство; при неподновяване
или отнемане на лицензията на доставчика от последна инстанция; при
откриване на производство по лихвидация или обявяване в несъстоятелност на
някоя от страните или едностранно, с 15-дневно писмено предизвестие.
По реда на чл. 192 ГПК са изискани подадени от „Т.***“ ООД заявления
за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на
„Е. С.“ АД от 26.01.2023 г., отнасящи се за процесните обекти /л. 140-142 и л.
147-149/. Към всяко от тях са приложени съгласие на собственика /ответник в
настоящото производство/ „Т.***“ ООД, да встъпи в договорни отношения с
„Е. С.“ АД по отношение на двата обекта /л. 143 и 150/, както и договор за
наем от 16.12.2022 г. /л. 144-145/, по силата на който М. И. Д. е предоставила
за временно и възмездно ползване на „Т.***“ ООД помещение за
производство на ситничарска продукция и продажба на гише и складово
помещение с площ от 10 кв. м., находящи се на партерен етаж на жилищна
сграда на адрес: гр. *******. По повод сключения договор за наем е съставен
приемо-предавателен протокол от същата дата.
4
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която следва да бъде кредитирано като компетентно изготвено, подробно и
аргументирано. От същото се установява, че количествата ел. енергия по
процесните фактури са остойностени правилно съобразно утвърдените от
КЕВР цени и приложимата методика. Вещото лице сочи, че не са извършвани
плащания по процесните фактури, като е извършено прихващане с издадено
кредитно известие от 13.07.2023 г. на стойност 93.28 лева, в резултат на което
частично е погасено задължението по дебитно известие №
**********/15.05.2023 г. и дължимият остатък възлиза на 43.52 лева.
Изчислено е, че размерът на мораторната лихва върху главницата за периода
от 23.05.2023 г. до 13.11.2023 г., вкл., възлиза на 33.35 лева.
Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани като
неотносими към предмета на спора.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск за главница за електрическа енергия
и мрежови услуги, следва да се установи наличието на следните
материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно облигационно
отношение между страните по договор за продажба на ел.енергия за
процесните обекти на потребление в гр. Варна, по силата на което ответникът
е потребител на доставяната от ищеца електрическа енергия в качеството му
на доставчик от последна инстанция; 2) че на ответника са доставени
начисленото с процесните фактури количество ел. енергия, както и мрежови
услуги.
В случая от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
може да се достигне до извод, че за периода на потребление, за който са
издадени процесните фактури /м. април – м. юни 2023 г./, страните не са били
обвързани от облигационно отношение по повод доставката на ел. енергия в
описаните в исковата молба обекти на потребление. Коментираните по-горе
писмени доказателства опровергават твърденията на ищеца за възникнало по
силата на закона правоотношение, доколкото се установява, че на 26.01.2023 г.
ищецът е сключил за същите обекти договор с трето за спора лице /„Т.***“
ООД/, който липсват данни по делото да е прекратен на някое от предвидените
в него основания. Същевременно, от представения договор от 21.06.2023 г. е
видно, че ответницата е встъпила в облигацинни отношения с ищцовото
дружество занапред, т.е. за период, следващ исковия.
Поради изложените съображения предявеният иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид неоснователността на главния иск неоснователна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава, която също
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
5
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3
ГПК от „Е.-П. П.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
*******, срещу М. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове както следва: с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 608.31 лева /шестстотин и осем лева и тридесет
и една стотинки/, представляваща незаплатена цена за електрическа енергия
и мрежови услуги по партида с клиентски № ***** за обекти на потребление,
както следва: обект с абонатен номер ********** и обект с абонатен номер
**********, находящи се в гр. *******, за което вземане са издадени фактури
№ **********/15.05.2023 г., № **********/15.05.2023 г., №
**********/14.06.2023 г. и № **********/14.06.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 14.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението;
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 33.35 лева /тридесет и три
лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 24.05.2023 г. до 14.11.2023 г.
ОСЪЖДА „Е.-П. П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. *******, СУМАТА ОТ 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторени
в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6