РЕШЕНИЕ
№ 2027, 22.05.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІ гр. с.
На 05.04.2019 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
СЕКРЕТАР: КАТЯ ГРУДЕВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20192 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по същество на исков спор.
Искова молба на Е.Р.Б., ЕГН **********, със адрес *** , против „Макс Колект „ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул. Христо Ботев № 17 ет. 1 офис 208.
Според изложеното, между ищеца и трето на спора лице, ”Макс Телеком” ООД , имало сключен на дата *** договор за предоставяне на мобилен достъп, за срок от 12 месеца , при ежемесечно заплащане на дължимите суми. Договорът бил прекратен едностранно от Б. , тъй като доставената услуга не отговаряла на договореното . Доставчикът обаче сметнал всички плащания по договора за предсрочно изискуеми , при което твърди , че ищецът дължи по договора суми на обща стойност от 139.90 лева , от които 19.90 лева – незаплатена месечна такса по договора, и 120 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Това вземане на ”Макс Телеком” ООД било прехвърлено за ответното дружество чрез цесия от дата 31.01.2013г. Новият кредитор се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение , издадена по частното дело 80998 по описа на РС Монтана за 2013г. , като впоследствие съдът издал и изпълнителен лист за това вземане. Образувано било *** по описа на *** , с ***, за 2018г.
Твърди се обаче , че вземането е погасено поради изтекла в полза на длъжника – ищец погасителна давност, като Б. се позовава на кратката такава. Затова се иска от съда да постанови решение , с което да признае за установено в отношенията между страните , че ищецът не дължи на ответника плащане на следните суми: 19.90 лева стойност на абонамент за доставени телекомуникационни услуги по договор ***, и 120 лева неустойка за прекратяване на този договор, за които суми са издадени фактура № ********** и заповед за изпълнение от дата 24.09.2013г по частното гражданско дело 80998 по описа на РС Монтана за 2013г, и а образувано ***, с ***.Иска присъждане на разноските по делото.
Ответникът е депозирал отговор в срок, с който иска се оспорва като неоснователен и недоказан. Отрича да е изтекла погасителната давност за вземането , тъй като приложима била не кратката, а общата петгодишна такава. Моли се иска да бъде отхвърлен и да се присъдят в полза на ответното дружество сторените за защитата разноски.
Отрицателен установителен иск с правно основание в чл. 439 от ГПК.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът прецени следното :
Предпоставките на иска по чл. 255 ГПК ( отм.) , сега чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв. решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). По наличието
на изпълнителна сила , с каквато вземането на ответното дружество е снабдено , не
се спори , а ищецът не отрича съществуването на изпълняемото право , въвеждайки
от своя страна като факт в спора единствено новонастъпило – след
стабилизирането на заповедта – обстоятелство, под формата на изтекла давност.
Затова и съдът приема , че между страните съществува (валидно е възникнало)
договорно облигационно правоотношение , като източник на задълженията на ищеца, които всъщност са две – за
равностойност на абонамент за мобилен достъп ( 19.90 лева съобразно
фактурата с № ********** ( л. 10 от
делото ) , и 120 лева неустойка за прекратяването на договора ( заявление за
издаване на заповед за плащане на л. 6 от делото ).
Вземанията на ответното дружество за равностойност на абонамент за телекомуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. ”в” от Закона за задълженията и договорите, съобразно обвързващата дефиниция на Тълкувателно решение № 3/ 2012 на ВКС. Погасяват се следователно с изтичането на кратката, тригодишна, погасителна давност. Давността тече от датата на изискуемостта, тоест от 17.06.2011г, доколкото според фактурата , крайния срок за плащане е 16.06.2011г. Подаването на заявление за издаване на заповед за плащане или издаването на изпълнителен лист при липса на възражение по реда на чл. 414 от ГПК не спира , нито прекъсва, изтичането на давността, а и такива факти ответната страна не твърди. Давността не се прекъсва и с образуването на *** пред ***, на основание § 3 от ПЗР на ЗЧСИ, тъй като отсъстват данни *** не е бил овластен по реда на чл. 18 от ЗЧСИ да предприема сам каквито и да било изпълнителни действия . *** е било образувано едва през 2018г, след като давностния срок е вече изтекъл.
Горното е самодостатъчно да се приеме , че вземането е погасено по давност.
С аналогични аргументи следва да се уважи и иска да се установи недължимост на вземането за неустойка , макар по отношение на тази част от вземането на кредитора – ответник да е приложима общата петгодишна погасителна давност . Според изложеното в заявлението за издаване на заповед за плащане , неустойката е била дължима за период от 17.06.2011г до 20.03.2012г, тоест, на основанието по чл. 114 ал. 4 от Закона за задълженията и договорите , от последната дата тече и давност за погасяването й. Каза се , основание за прекъсване или спиране на изтичането на тази давност не се установи , тоест, тя е изтекла като срок най- късно към 20.03.2017г, преди образуването на *** при ***.
Исковете са основателни.
Разноските се присъждат в тежест на ответната страна. Правено е възражение за прекомерност на договорения между ищеца и неговия адвокат хонорар, което съдът споделя. Това е така , тъй като материалния интерес по делото е малък, 139.90 лева, производството не е със сложен фактически или правен характер, то е приключило в едно заседание без нужда от допълнителни доказателства . Затова разноски за защитата се присъждат до размер от 360 лева ,колкото е минималния размер на възнаграждението за посочения материален интерес.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
Признава за установено по отношение на „Макс Колект „ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул. Христо Ботев № 17 ет. 1 офис 208, че в отношенията им , Е.Р.Б., ЕГН **********, със адрес *** , не дължи на ответното дружество плащане , вкл. по принудителен ред, на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от дата 24.09.2013г по частното гражданско дело 80998 по описа на РС Монтана за 2013г., и е образувано *** по описа на ***, с ***, за 2018г.: 19.90 лева стойност на абонамент за доставени телекомуникационни услуги по ***, за която сума е издадена фактура № **********, и 120 лева неустойка за прекратяване на същия договор, поради погасяването им по давност.
Осъжда „Макс Колект „ ООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в София , бул.
Христо Ботев № 17 ет. 1 офис 208, да заплати на Е.Р.Б., ЕГН **********,
със адрес *** , сумата от 410 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ