Р Е Ш Е Н И Е
№ 260019
град Горна Оряховица, 01.02.2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в
публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при
секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора …………………………., разгледа
докладваното от съдията Станчев АНД № 478
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В.В.С. е останал недоволен и обжалва електронен
фиш серия К № 2143674, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал.
1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). На посочените във фиша дата и час на
нарушението заснетият автомобил бил управляван от И.Т.И.. В допълнителна молба
уточнява, че не бил в състояние да представи пред ОД на МВР – Велико Търново
копие от свидетелството за управление на И.Т.И., тъй като последният починал на
11.03.2019 г., т.е. преди датата на която фишът бил връчен на жалбоподателя.
Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
– ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не
изразява становище по съществото на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
С договор за наем от 04.06.2018 г. дружеството „М.“ АД,
представлявано от законния си представител В.В.С., предоставило на наемателя И.Т.И.,
ЕГН **********, за възмездно ползване за срок от седем дни автомобил „Б. ” с
рег. № ***.
На 06.06.2018 г. в 15:54 часа при км 153+343 на път I-4 автомобилът,
предмет на посочения по-горе договор за наем, бил заснет със стационарна видео-радарна
система MultaRadar SD 580 с № ***, която отчела, че същият се движи със скорост
100 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта
от 60 км/ч. За така установеното с автоматизираното техническо средство
нарушение против жалбоподателя В.В.С. в качеството му на законен представител
на дружеството ползвател на заснетия автомобил „М.“ АД, ЕИК ***, бил издаден
обжалваният електронен фиш серия К № 2143674, в който било прието, че в момента
на заснемането автомобилът се е движел със скорост от 97 км/ч.
На 11.03.2019 г. наемателят по посочения по-горе договор
за наем И.Т.И., ЕГН **********, починал, за което бил съставен акт за смърт № ***
г. на район „М.“ при Столичната община (л. 42).
На 29.05.2020 г. обжалваният електронен фиш бил връчен на
жалбоподателя (л. 13), който на 12.06.2020 г. депозирал жалбата си против фиша
в Районен съд – Велико Търново.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени
доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на
обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити – данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която
да се извърши доброволното ѝ плащане.
Неоснователно е развитото в жалбата оплакване за
нарушаване на разпоредбата на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН поради непосочване във фиша на обстоятелствата, при които
нарушението е извършено, и на доказателствата, които го потвърждават.
Според общото процесуално правило по чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа освен описанието на
нарушението датата, мястото и другите обстоятелства, при които нарушението е
извършено. Законът не конкретизира кои други обстоятелства следва да бъдат
посочени в постановлението, поради което преценката за изпълнение на това
изискване зависи от конкретното нарушение, за което е издадено постановлението.
За разлика от цитираното общо процесуално правило приложимото за процесния
случай особено процесуално правило по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изисква в
електронния фиш освен описанието на нарушението и мястото, датата и точният час
на неговото извършване да се посочат още само две обстоятелства, а именно:
регистрационният номер на моторното превозно средство и собственикът, на когото
е регистрирано превозното средство, респ. регистрираният ползвател на
превозното средство. В процесния случай в обжалвания електронен фиш са посочени
тези две задължителни според специалната разпоредба обстоятелства, поради което
няма основание да се приеме, че е допуснато процесуално нарушение относно
регламентираното в закона съдържание на фиша. Нещо повече. В обжалвания фиш са
посочени и други, непредвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обстоятелства, а именно
стойността на въведеното ограничение на скоростта (60 км/ч), обстоятелството,
че нарушението е извършено извън населено място, начинът на въвеждане на
ограничението на скоростта (с пътен знак В-26), марката, моделът и посоката на
движение на автомобила, начинът на установяване и заснемане на нарушението (със
стационарна система), марката, моделът и номерът на техническото средство,
както и установената при метрологичната проверка на техническото средство грешка
при измерване на скоростта. Посочените допълнителни обстоятелства, допълващи
задължителните реквизити на фиша по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, осигуряват на
наказания необходимия обем информация, който да му позволи да разбере за кое
нарушение и на какво правно основание му е наложено административното наказание
глоба и да упражни в пълен обем правото си на защита срещу издадения против
него електронен фиш. Ето защо съдът не приема довода на жалбоподателя, че фишът
е незаконосъобразен, тъй като в него не са посочени обстоятелствата, при които
е извършено нарушението.
Приложимата за случая процесуална разпоредба на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП не регламентира като задължителен реквизит на електронния фиш доказателствата
за факта и авторството на нарушението и вината на нарушителя. Съгласно
правилото на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП в случаите на подадена жалба против фиша директорът
на съответната структура на МВР изпраща в съда цялата административнонаказателна
преписка със съпроводително писмо, в което посочва доказателствата в подкрепа
на фиша и конкретно посочени в закона други данни от значение за преценката
относно законосъобразността на фиша. В процесния случай директорът на ОД на МВР
– Велико Търново е изпълнил посоченото изискване на закона, като е изпратил в
съда преписката по издаване на фиша ведно със съпроводително писмо с
регламентираното в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП съдържание. С оглед на това
обстоятелство и предвид редовното призоваване за съдебното заседание на 29.10.2020
г., в което е даден ход на делото, следва да се приеме, че на жалбоподателя е
била осигурена възможността да се запознае с доказателствата за извършеното
нарушение в срок от повече от седем дни преди даване ход на делото в открито
съдебно заседание и да представи допълнителни доводи в подкрепа на оплакванията
си за незаконосъобразност на фиша. По изложените доводи съдът приема, че
липсата на данни във фиша за доказателствата за нарушението не е нарушение на
процесуалните правила за издаване на фиша и не е довело до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя.
От приетото като писмено доказателство удостоверение ***,
издадено от Българския институт по метрология (л. 18), се установява, че е
одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която
е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на
удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до
08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.
Видно от протокол за проверка № *** г. (л. 16),
използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система е преминала
последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията
за това средство за измерване.
Предвид изложеното съдът приема, че при издаване на
обжалвания електронен фиш не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила.
От приетата като доказателство снимка № ***, изготвена с
автоматизирано техническо средство MultaRadar с № *** (л. 10) и представляваща
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес (чл.
189, ал. 15 от ЗДвП), както и от данните от паметта на техническото средство,
възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 06.06.2018 г. в 15:54
часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община ***, автомобил с рег.
№ *** се е движел със скорост 100 км/ч. Видно от схемата на вертикалната
сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до
км 155+000, в сила към 06.06.2018 г. (л. 33 – 34), посоченото във фиша място на
нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на действие
на пътен знак В26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на
скоростта от 60 км/ч. От посочената схема на вертикалната сигнализация и
хоризонталната маркировка се установява също така, че посоченото във фиша място
на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на процесния
автомобил след мястото, на което е била монтирана стационарната видео-радарна
система MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези данни съответстват на
изображението върху снимката, възпроизвеждащо заснетата задна част на
автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер ***. От друга
страна, от данните в т. 1.4 на методическите указания за реда за работа със
стационарна система MultaRadar SD 580 (л. 19 – 21 от делото) се установява, че
дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно
намиращият се в момента на заснемане на нарушението автомобил на позиция при км
153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната
видео-радарна система, разположена при км 153+337.
Предвид изложеното съдът приема, че фактът на извършване
на нарушението е установен по несъмнен начин.
Независимо от изложеното по-горе обаче обжалваният
електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, тъй като
авторството на нарушението не е установено по несъмнен начин.
Приетият като писмено доказателство и цитиран по-горе
договор за наем, сключен на 04.06.2018 г. за срок от седем дни, дава основание
за извод, че към посочената във фиша дата на нарушението, 06.06.2018 г.,
процесният автомобил е бил във фактическата власт на И.Т.И., починал на
11.02.2019 г. Доводът на жалбоподателя, че поради връчване на фиша след смъртта
на И. не е бил в състояние да изпълни процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за
деклариране на авторството на нарушението, която изисква да приложи към декларацията
копие от свидетелството за управление на водача, се подкрепя от данните в
приетия като писмено доказателство препис извлечение от акт за смърт (л. 42) и
в справката на л. 13 относно датата на връчване на фиша. Регламентираните в чл.
188 и в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП правила за установяване и наказване на извършителя
на нарушението са приложими само в случаите, когато лицето, на което е
предоставено управлението на заснетия автомобил е живо към датата, на която
фишът е връчен на лицето по чл. 188 от ЗДвП. Този извод следва от изискването наказаното
по реда на чл. 188 от ЗДвП лице да приложи копие от свидетелството за
управление на водача към декларацията за установяване на действителния
извършител на нарушението. Изпълнението на това изискване е обективно
невъзможно в случаите, когато водачът е починал преди връчването на фиша на лицето
по чл. 188 от ЗДвП, поради изискването по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
българските лични документи при смърт на притежателя свидетелството за
управление на МПС да се предаде на органа, който го е издал.
Предвид изложеното по-горе в процесния случай не са били
приложими правилата за установяване на авторството на нарушението,
регламентирани в чл. 188 и в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие не бяха събрани
доказателства, от които да се изведе несъмнен извод, че процесното нарушение е
извършено от жалбоподателя. Напротив, от цитирания по-горе договор за наем
следва, че към посочените във фиша дата и час на нарушението автомобилът не е
бил управляван от жалбоподателя, доколкото е бил във фактическата власт на
различно от него лице.
Предвид изложеното следва да се приеме, че обжалваният
електронен фиш е незаконосъобразен поради недоказаност на авторството на
нарушението.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
електронен фиш серия К № 2143674,
издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на В.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, ***,
е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 300 лв. (триста лева) на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….