№ 3159
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20241110133727 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД срещу
ЗАД „А“ АД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4543,46
лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение с включени
15 лева ликвидационни разноски за вредите, нанесени върху МПС „Ауди А6“ с рег. №
СВ****ХМ вследствие на ПТП, настъпило на 14.11.2023г. в гр. София, на ул. „Е.Д.“, по вина
на водача на МПС „Рено Канго“ с рег. № СВ****МХ, застраховано при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, щета № **************, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от дата на подаване на исковата молба 07.06.2024 г. до окончателно
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 14.11.2023 г. в гр. София, на ул. „Е.Д.“, в района на
№ 27, водачът на МПС марка „Рено“, модел „Канго“ с ДКН СВ****МХ – Й. С., предприел
маневра за излизане от паркинг на заден ход, като поради неосъществен достатъчен контрол
над управляваното от него МПС, реализирал удар в паркираното върху насрещния тротоар
МПС „Ауди“ СВ****ХМ. Твърди, че МПС „Ауди“ СВ****ХМ към дата на ПТП, е било
застраховано при него по застраховка „Каско+“. Сочи, че след подадено уведомление, е
образувана щета № **************, изготвени били опис на щетите, калкулация и доклад,
въз основа на които на сервиза, извършил ремонта, била платена сумата от 4 528,46 лв. на
08.02.2024 г. Сочи, че съгласно двустранния констативен протокол, вината за настъпване на
ПТП, е на водача на МПС марка „Рено“, модел „Канго“ с ДКН СВ****МХ – Й. С.. Излага,
че е изпратил до ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“, регресна покана, но същият отказал да заплати претенцията. При тези
твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
1
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ и сочи, че
представената полица, както и ОУ, от страна на ищеца, не са подписани. Оспорва вината за
ПТП да е на водача на МПС марка „Рено“, модел „Канго“ с ДКН СВ****МХ – Й. С. и
аргументира, че протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Твърди, че уврежданията и по двата автомобила, не кореспондират с
механизма на декларираното събитие. Оспорва механизма на ПТП. Сочи, че след получена
регресна покана, е образувана щета № 100-241001-00509, като бил изискан и контролен
оглед на МПС марка „Рено“, модел „Канго“. След извършен оглед твърди, че е изискал
допълнително становище от техническия отдел на „АМ Сървизис“ ООД. Експертите от
техническия отдел установили налични следи от лек натиск по задната броня без следи от
охлузвания, спукан ляв стоп, като основно била увредена задна лява товарна врата,
подгъната навътре в зоната на долната панта с обърнат навън десен ръб, подбит в горната
част към тавана, без никакви следи охлузване; по дясна багажна врата - лека подбитост в
лявата й част под стъклото; по заден десен панел - деформация навътре в предната му част
към плъзгащата врата. Твърди, че според мнението на експертите уврежданията носят
характер на различни отделни събития. Изводът бил, че по МПС „Рено Канго“, peг. №
СВ****МХ не са налични следи от охлузване или надиране по увредените детайли, както и
тежки деформации, които да кореспондират с тежките увреждания по л. а. „Ауди“, peг. №
СВ****ХМ. Нанесените увреждания по продължение на лявата страна на л. а. „Ауди“, peг.
№ СВ ****ХМ - от предния ляв калник до задния панел се разпростирали на площ с
дължина 2.20 метра, докато максималната габаритна ширина на л.а. „Рено Канго“ била 1.80
см. Сочи, че според експертния извод физически не е възможно автомобил, връщащ на заден
ход, с габаритна ширина в задната си част под 1,80 метра, да нанесе увреждания на площ с
размер по дължина от 2.20 метра. Не оспорва, че е застраховател по застраховка гражданска
отговорност. Евентуално твърди, че вредите по л. а. „Ауди“, peг. № СВ****ХМ са били
налични преди сключване на застраховката „Каско“. Оспорва размера на претенцията. Моли
съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи
факти: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при
ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите
и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане към
увреденото лице.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
2
докаже плащане на регресната претенция, както и възраженията, наведени с отговора на
исковата молба, а именно, че част от вредите върху процесното МПС са съществували преди
произшествието.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на МПС „Рено Канго“, peг. №
СВ****МХ, както и че на 08.02.2024г. ищецът е заплатил сумата от 4528,46 лева –
застрахователно обезщетение за вредите по автомобила на извършилия ремонта автосервиз.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от
представената от ответника застрахователна полица по застраховка „Гражданска
отговорност“ за л.а. „Рено Канго“, от приетите опис, заснемане и оценка на вредите,
възлагателно писмо до автосервиз „АМС“ ЕООД, приемо-предавателен протокол от
18.01.2024г. за извършен ремонт на л.а. „Ауди А6“, фактура № 7391 от 28.01.2024г., издадена
от „АМС София“ ЕООД на ищцовото дружество за сумата от 4528,46 лева – стойност на
извършения ремонт и платежно нареждане за същата сума от 08.02.2024г., платена от ищеца
в полза на автосервиза.
Спорни между страните са въпросите за наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по застраховка „Каско“ на увреденото МПС, механизма на настъпване на
процесното ПТП, вината за настъпване на събитието, както и размера на вредите. По тези
въпроси съдът намира следното.
От приетия в първото по делото открито съдебно заседание препис от подписана от
двете страни комбинирана застрахователна полица „Каско +“ № 441023213086265 от
10.07.2023г. се установява, че собственият на „Т.П.Р.“ ООД лек автомобил „Ауди А6“ с рег. №
СВ****ХМ е бил застрахован по имуществена застраховка с покритие „пълно каско“ и
клауза „доверен сервиз“ със срок на валидност от 00,00ч. на 11.07.2023г. до 23,59ч. на
10.07.2024г. Видно от представените общи условия, клаузата обхваща вредите от
пътнотранспортно произшествие, а видно от приетата и неоспорена сметка за платена
застрахователна премия, първата вноска по полицата в размер на 840,91 лева е платена
изцяло от собственика. От приетите преписи свидетелства за регистрация на МПС се
установява, че процесното МПС е собственост на „Т.П.Р.“ ООД, което дружество е страна по
застрахователния договор.
Предвид гореизложеното, от събраната по делото доказателствена съвкупност се
установява по категоричен начин, че към датата на ПТП /14.11.2023г./ процесното МПС
„Ауди А6“ е било застраховано по имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото
дружество, която застраховка е покривала вредите от ПТП.
Механизмът на настъпване на ПТП се установява от двустранния констативен
протокол за ПТП, от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приетите
експертни заключения по първоначалната и допълнителната съдебно-автотехническа
експертиза, които съдът кредитира като пълни, ясни и компетентно изготвени на основание
3
чл. 202 ГПК.
От съдържанието на двустранния констативен протокол и експертното заключение по
първоначалната САТЕ се установява, че произшествието е настъпило при следния
механизъм: на 14.11.2023г. около 11,45ч., водачът на л.а. „Рено Канго“ с рег. № СВ****МХ
предприема маневра за излизане от паркинг на заден ход, вследствие на което реализира
ПТП с паркирания на ул. „Е.Д.“ срещу № 27, лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № СВ****ХМ.
Отбелязаните в протокола увреждания по МПС „Рено Канго“ са задна броня и задна врата, а
по МПС „Ауди А6“ – преден ляв калник, предна лява врата, ляво огледало, лява задна врата.
При така описания механизъм вещото лице по първоначалната САТЕ е заключило, че всички
щети по л.а. „Ауди А6“, с изключение на задната лява врата, се намират в причинно-
следствена връзка с описания механизъм на ПТП. Уврежданията по предна лява врата,
преден ляв калник и капачка на странично ляво огледало на л.а. „Ауди А6“ могат да бъдат
получени по механизма на процесното ПТП след съприкосновение със задната броня и
товарна врата на л.а. „Рено Канго“, като се вземат предвид размерите на двете превозни
средства и вида, характера и степента на щетите /експертът е изготвил и динамична схема на
механизма на удара/. По отношение на задната лява врата вещото лице е уточнило, че
уврежданията се намират извън зоната на удара и не могат да бъдат причинени по едно и
също време с уврежданията по предната лява врата и предния ляв калник, като се вземе
предвид широчината на контактната площ – задната броня на л.а. „Рено Канго“.
От показанията на св. И. Г. /служител на близкия автосервиз/ се установява, че
същият си спомня за произшествие в гр. София на ул. „Е.Д.“ през 2023г. Лек автомобил
„Ауди“ бил оставен за ремонт при свидетеля и бил паркиран на тротоара и чакал да влезе в
сервиза за ремонт. В съседното хале имало фирма, която се занимавала с железа, чийто
собственик дошъл и казал на свидетеля, че негов клиент бил паркирал колата си вътре в
халето, което е под наклон, но не оставил колата си на скорост или ръчна спирачка и колата
се придвижила назад на собствен ход без водач вътре и се ударила в автомобила „Ауди“.
Свидетелят отишъл при автомобила, дошъл и другият водач, и видели, че другият
автомобил на заден с отворени врати се е ударил странично от ляво във вратите на „Ауди“-
то. Свидетелят е категоричен, че другият автомобил бил тип „баничарка“ и бил с отворени
врати при удара. Не си спомня модела. Сочи, че водачът му си бил товарил нещо и забравил
да обезопаси колата, докато е вътре в халето, и колата се придвижила назад. Доколкото си
спомня, по л.а. „Ауди“ имало увреждания по двете врати и по огледалото, защото вратите на
другият автомобил обхванали голяма площ. Свидетелят веднага се обадил на собственика на
увредения автомобил и той дошъл на място. Двамата водачи попълнили протокол пред
свидетеля, нямало никакви спорове относно вината.
От показанията на св. Й. С. /водач на л.а. „Рено Канго“/ се установява, че през 2023г.
същият управлявал посочения автомобил и си спомня за настъпило ПТП с негово участие.
При маневра назад с ограничена видимост и след отваряне на задната врата на автомобила,
същият ударил със задната част, намиращ се зад него паркиран автомобил „Ауди“.
Свидетелят сочи, че не бил затворил добре вратите, след като разтоварил стоката в двора.
4
При излизане от двора, който е под наклон, се отворила едната от задните врати на
автомобила. Свидетелят потърсил водача на другия автомобил, защото се познавали.
Другият водач извикал застрахователя и попълнили необходимите документи. Спомня си, че
щетите по „Ауди“-то били преден ляв калник, шофьорска греда на преден калник, праг,
пасажерска врата отляво и задна лява врата. Свидетелят потвърждава, че представеният по
делото двустранен констативен протокол е подписан от него, както и че това е съставеният
на място протокол. Управляваният от свидетеля автомобил „Рено Канго“ бил паркиран в
двора на частна фирма, който свидетелят определя като паркинг-зона за някакви дейности, а
лекият автомобил „Ауди“ бил паркиран срещу входа на двора. Не може да си спомни, дали е
видял другия автомобил при потеглянето, но със сигурност бил там, когато го ударил. По
спомени счита, че задната част на автомобила „Рено Канго“ била широка около 1,5 метра.
Въз основа на така събраните свидетелски показания, с експертно заключение по
допълнителна САТЕ вещото лице е коригирало първоначалното си заключение като е
приело, че при движение назад на л.а. „Рено Канго“ с отворена задна лява врата всички
увреждания по л.а. „Ауди А6“, включително тези по задната лява врата на автомобила, се
намират в пряка причинно-следствена връзка с произшествието. Въз основа на
свидетелските показания вещото лице е приел, че при потвърденото от свидетелите
обстоятелство, че автомобилът „Рено Канго“ се е движил с отворена задна /товарна/ врата,
то не е възможно да се касае за дясната врата, доколкото в такъв случай биха настъпили
увреждания в горната част на предния ляв калник на л.а. „Ауди А6“, каквито не са налице. С
оглед на това и предвид механизма на произшествието вещото лице е определило, че ако се
касае за задната /товарна/ лява врата на л.а. „Рено Канго“, то всички увреждания по л.а.
„Ауди А6“ напълно съответстват на механизма на произшествието.
Така събраната доказателствена съвкупност е напълно еднопосочна и
безпротиворечива в релевантната за спора част. От нея се установява по недвусмислен
начин, че при движение на заден ход за излизане от дворно място на ул. „Е.Д.“, в което
извършвал товаро-разтоварна дейност, св. С. не е обезопасил задните /товарни/ врати на
управлявания от него л.а. „Рено Канго“, поради което задната лява товарна врата на
автомобила се е отворила в движение. Вследствие на това, св. С. не е възприел паркирания
на отсрещния тротоар срещу двора л.а. „Ауди А6“ и реализирал ПТП с него, като задната
част на л.а. „Рено Канго“ с отворена задна лява товарна врата влязла в съприкосновение с
лявата част на паркирания л.а. „Ауди А6“.
Единствените противоречия между показанията на свидетелите Г. и С. касаят
въпроса, дали по време на ПТП л.а. „Рено Канго“ е бил управляван от св. С. или се е
придвижил сам на заден ход вследствие на наклона на дворното място, както и дали при
движението назад са били отворени и двете задни /товарни/ врати на л.а. „Рено Канго“ или
само едната. Тези разногласия нямат съществен характер за механизма и вината за
процесното ПТП, но независимо от това следва да се посочи, че съдът кредитира
показанията на св. С. пред тези на св. Г.. Това е така, защото за разлика от св. Г., който се е
намирал в близкия автосервиз и е дошъл на местопроизшествието след настъпването на
5
ПТП, св. С. е очевидец на механизма на произшествието. Освен това, както се изясни от
експертното заключение по допълнителната САТЕ, от техническа гледна точка не е
възможно да е била отворена задната дясна врата на л.а. „Рено Канго“, тъй като това би
предизвикало вреди, каквито не са нанесени върху л.а. „Ауди А6“.
Предвид гореизложеното съдът приема, че причина за настъпване на произшествието
е поведението на св. С. – водач на застрахования при ответника по „Гражданска
отговорност“ л.а. „Рено Канго“ с рег. № СВ****МХ, който е нарушил разпоредбата на чл.
40, ал. 1 ЗДвП като при движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, вследствие
на което е реализирал ПТП със застрахования по имуществена застраховка „Каско“ при
ищеца паркиран л.а. „Ауди А6“ с рег. № СВ****ХМ. Релевираното от процесуалния
представител на ответника за първи път в устните състезания възражение за съпричиняване
на вредите от страна на водача на л.а. „Ауди А6“, тъй като бил паркирал на неразрешено
място, е недопустимо и не подлежи на разглеждане, доколкото не е наведено в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК.
На следващо място от заключението по допълнителната съдебно-автотехническата
експертиза се установява, че всички вреди върху лек автомобил „Ауди А6“ с рег. №
СВ****ХМ, посочени в описа на застрахователя, са в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на произшествието, изяснен от двамата свидетели. Действително, в
първоначалното експертно заключение вещото лице е приело, че уврежданията върху
задната лява врата на автомобила не могат да бъдат причинени от това произшествие с
оглед широчината на задната част на л.а. „Рено Канго“. След изслушване на свидетелските
показания, обаче, вещото лице е коригирало този свой извод като е приело, че при описаното
от свидетелите движение назад на л.а. „Рено Канго“ с отворена лява товарна врата, е
напълно възможно от техническа гледна точка да настъпят описаните от застрахователя
увреждания върху задната лява врата на застрахования при ищеца автомобил. Този извод не
се опровергава от представените от ответника експертни становища, доколкото същите
/подобно на първоначалната САТЕ/ се базират единствено на широчината на л.а. „Рено
Канго“ и не вземат предвид установеното обстоятелство, че автомобилът се е движел с
отворена врата, което е увеличило значително контактната площ при удара. Същевременно
възраженията на ответника, че процесните щети са съществували преди настъпването на
произшествието, останаха недоказани. Единствено от факта, че л.а. „Ауди А6“ е бил
паркиран, за да очаква ремонт в близкия автосервиз, не могат да се правят заключения, че
процесните вреди са съществували преди застрахователното събитие. В тази насока следва
да се отбележи, че и двамата свидетели имат ясен спомен за нанесените върху автомобила
вреди и описват именно същите увреждания, които са отразени и в двустранния констативен
протокол, както и в описа на ищеца. Не следва различен извод и от факта, че върху
застрахования при ответника по „Гражданска отговорност“ л.а. „Рено Канго“ е налице
увреждане, което не е причинени от процесното ПТП /спукан ляв стоп/, доколкото това
обстоятелство е ирелевантно за причинно-следствената връзка между механизма на
6
произшествието и вредите върху процесния лек автомобил.
Ето защо съдът приема за установено наличието на пряка причинно-следствена
връзка между процесните вреди и механизма на произшествието. Що се касае до стойността,
необходима за възстановяване на л.а. „Ауди А6“, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по допълнителната САТЕ /отразяващо и вредите по задната лява врата/, според
което тази стойност, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 6242,62
лева. При определяне на тази стойност вещото лице е взело предвид обстоятелството, че към
датата на ПТП увреденият автомобил е бил на 4 години, 8 месеца и 8 дни считано от датата
на първоначалната му регистрация. Следователно релевираното от ответника възражение, че
определеното от ищеца застрахователно обезщетение било завишено, е неоснователно.
Аналогично неоснователно е и възражението на ответника, че обезщетението следвало да се
определи по цени на авточастите, предоставени само от алтернативни доставчици. Подобен
подход не съответства на законовото изискване за определяне на обезщетението по средни
пазарни цени, тъй като ограничава изследвания пазар само до определен сегмент от него.
Средните пазарни цени на авточастите представляват осреднената стойност на всички
предлагани на пазара части – както оригинални, така и от алтернативни доставчици.
Както беше уточнено, по делото няма спор и се установява, че на 08.02.2024г. ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение по щетата в размер на 4528,46 лева, който размер е
по-малък от стойността на вредите по средни пазарни цени, поради което искът се явява
изцяло доказан по основание и размер. Към тази сума следва да се прибавят сторените и
претендирани ликвидационни разноски в размер на 15 лева, тоест общо 4543,46 лева,
какъвто е и общият размер на исковата претенция.
При кумулативното наличие на всички материалноправни предпоставки за
възникване на регресната отговорност на ответника, предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 181,74 лева, за депозити за възнаграждения на вещо
лице по първоначална и допълнителна САТЕ в размер на 450 лева, депозити за призоваване
на двама свидетели в размер на общо 60 лева и претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 905,22 лева с ДДС, което се установява от представения договор за правна защита
и съдействие, фактура и извлечение от банкова сметка, или общо 1596,96 лева, които следва
да му бъдат присъдени. Релевираното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, като се вземе предвид материалният интерес
на спора, проведените три открити съдебни заседания, вида и броя на извършените
процесуални действия, както и фактическата сложност на делото, която е над средната за
този вид дела.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „С.К.“ № 2, да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „В“ № 89Б, на основание чл. 411 КЗ сумата от 4543,46 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение с включени 15
лева ликвидационни разноски за вредите, нанесени върху МПС „Ауди А6“ с рег. №
СВ****ХМ вследствие на ПТП, настъпило на 14.11.2023г. в гр. София, на ул. „Е.Д.“ по вина
на водача на МПС „Рено Канго“ с рег. № СВ****МХ, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, щета № **************, ведно със законната
считано от 07.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 1596,96 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8