Р Е Ш
Е Н И Е №106
Гр.Варна, 30.04.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на трети април през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава Чипева
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 12 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на Национална агенция за приходите гр.София
срещу решение № 665 от 21.09.2018г. по търг.дело № 1742/17г. по описа на
Варненски окръжен съд, в частта му, с която е определена начална дата на
неплатежоспособността на „Агробулс“ ООД – 31.12.2016г.
Твърди че
решението в обжалваната от нея част е неправилно поради нарушение на
материалния и на процесуалния закон. Легитимира се като кредитор с изискуеми
публични вземания, установени с влязъл в сила ревизионен акт №
Р-03000317001793-091-001 от 22.11.2017г., издаден от ТД на НАП Варна.
Твърди че
съдът по несъстоятелността в противоречие с чл.630 от ТЗ е определил за начална
дата на неплатежоспособността 31.12.2016г.
като е приел че това е моментът, в който общо поетите задължения са
превишили стойността на всички активи. Сочи че съотношението на всички активи
към всички пасиви е релевантно към определяне на началната дата на
свръхзадължеността, а не към началната дата на неплатежоспособността на
търговеца.
Позовава
се на приетата по делото експертиза, съобразно която в периода 2013г. – 2018г.
установените стойности на коефициента на обща ликвидност са значително под
препоръчителната стойност на коефициента.
Твърди
също така че публичните задълженията на дружеството, установени с посочения
ревизионен акт представляващи задължения за 2015г. за невнесен корпоративен
данък са изискуеми преди определената от съда начална дата, същите са
непогасени, поради което и твърди че неплатежоспособността е настъпила към
31.12.2015г., към която дата и коефициентът на обща ликвидност е под
референтните стойности. Излага, че изискуемостта на установените с ревизионния
акт публични задължения не е обусловена от съставянето, съответно от влизането
в сила на ревизионния акт, доколкото данъчната основа се декларира и дължимия
данък се определя от данъчнозадълженото лице, а данъчният орган чрез извършване
на ревизия и издаване на ревизионен акт, въз основа на констатациите, направени
в хода на ревизионното производство, установява данъчните задължения при
неправилното им определяне от страна на данъчнозадълженото лице. Твърди че
данъкът става изискуем и възниква задължение за начисляването му от задълженото
лице в определен период след датата на възникване на данъчното събитие, поради
което датата на настъпване на изискуемостта е различна и не съвпада с датата на
издаване, съответно влизане в сила на ревизионния акт.
В
отношение на евентуалност твърди че за начална дата следва да бъде определена
31.03.2016г., - крайният момент към който следва да бъде внесен дължимия корпоративен
данък.
Моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част и да
постанови друго, с което да определи 31.12.2015г., евентуално 31.03.2016г. като
начална дата на неплатежоспособността на „Агробулс“ ООД. В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата
страна „Агробулс“ ООД в несъстоятелност със седалище с.Аврен, в депозиран в
срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и моли съда да потвърди
решението в обжалваната част. В съдебно заседание, оспорва легитимацията на НАП
да обжалва постановеното първоинстанционно решение и моли съда да прекрати
производството по въззивната жалба на НАП. В отношение на евентуалност оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението на съда по несъстоятелност.
Кредиторът,
по чиято молба е образувано производството по несъстоятелност Д.А.Д. ***, в
срока по чл.263 ал.1 от ГПК не изразява становище по жалбата. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да
потвърди решението в обжалваната му част.
Присъединеният
кредитор „Инвестбанк“ АД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263
ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба
и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. В депозирана за
съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, моли съда да
потвърди решението в обжалваната му част.
Присъединеният
кредитор „Агростандарт – 2004“ ЕООД със седалище с.Аврен, община Аврен, в срока
по чл.263 ал.1 от ГПК не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание,
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Производството по търг.дело № 1742/17г. по
описа на ВОС е образувано по молба на Д.А.Д. за откриване на производство по
несъстоятелност на „Агробулс“ ООД. Към производството по реда на чл.629 ал.4 от ТЗ са присъединени „Инвестбанк“ АД и „Агростандарт – 2004“ ЕООД. С решение №
665 от 21.09.2018г. постановено по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ е обявена
неплатежоспособността на дружеството, за начална дата на неплатежоспособността
е определена датата 31.12.2016г., открито е производство по несъстоятелност,
дружество е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността на
предприятието. Предмет на въззивното обжалване е само решението в частта му
досежно определената начална дата на неплатежоспособност.
Въззивникът Национална агенция за приходите
е легитимирано да обжалва постановеното решение лице по смисъла на чл.613 ал.2
от ТЗ, предвид качеството му на кредитор с вземане, произтичащо от влязъл в
сила акт установяващ публичноправно задължение. От представените по делото
писмени документи: ревизионен акт № Р-03000317001793-091-001 от 22.11.2017г.,
жалби и две допълнения към жалба срещу РА, решение по жалба срещу ревизионен
акт № 521 от 14.02.2018г., жалба срещу решението и справка от АС – Варна по
адм.дело № 863/18г. с предмет на обжалване РА от 22.11.2017г., въззивният съд
приема че в частта за установените дължими суми по РА от 22.11.2017г. за ДДС по
ЗДДС главници за данъчни период м.септември 2016г. в размер на
25 518.24лв. и м.декември 2016г. в размер на 4 983.22лв., произтичащи
от деклариран със справка – декларация по ДДС, но невнесен данък, РА не е
обжалван. Същите задължения не са включени и предмета на образуваното пред
административен съд производство по адм.дело № 863/18г. Поради което и
въззивният съд приема, че е налице влязъл в сила акт, установяващ публично
правно задължение, което легитимира НАП да обжалва постановеното от съда по
несъстоятелността решение.
Постоянната съдебна практика е в смисъл, че
началната дата на неплатежоспособността следва да се определи при съобразяване
с общото икономическо състояние на длъжника и моментът на спиране на обслужване
на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане по
вземане на отделен кредитор.
По въпроса за определяне на началната дата
на неплатежоспособност чрез анализ на цялостното икономическо състояние на
търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства е формирана
задължителна практика по чл.290 от ГПК на ВКС - решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г. на ВКС, II
ТО, решение № 115 / 25.06.2010г. по т.д. № 169 / 2010г. на ВКС, II ТО, решение
№ 90 от 20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 44 от 04.07.2012г.
по т.д. № 983/2011г. на ВКС, I ТО, решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. №
1453/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 80 от 08.10.2015г. по т.д. № 1565/2014г.,
I ТО и други. В нея е застъпено становището, че началната дата на
неплатежоспособност се определя чрез преценка на цялостното икономическо
състояние на предприятието - длъжник, посредством коефициентите на ликвидност,
събираемост и финансова автономност/ задлъжнялост, чрез които се установява
началния момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява
своите краткосрочни /текущи задължения с краткотрайните /текущи/ активи.
Анализа на цялостното икономическо състояние
на дружеството длъжник въззивният съд направи въз основа на приетата от първата
инстанция съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло като
обективна и компетентно дадена, и приложените към нея годишни финансови отчети,
годишни данъчни декларации и други справки.
При финансово - икономическия анализ основен
показател за състоянието на неплатежоспособност по правило е коефициентът на
обща ликвидност, но само при условие, че е налице действителна ликвидност на
всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Той
показва всеки един лев задължение с колко краткотрайни активи е покрит.
Изчисленият от експерта коефициент за обща ликвидност за периода 2014г. –
2016г. макар и под единица е устойчив – 0.76, 0.72,0.76. При определянето му се
включват всички краткотрайни активи на дружеството – суровини и материали,
вземания от клиенти, финансови активи и парични средства. Прави впечатление
изменението на структурата на краткотрайните активи към 31.12.2016г. в
сравнение с предходните години - липса на материални запаси към 31.12.2016г.,
увеличение на краткосрочните вземания и намаление на паричните средства. Следва
да се отбележе че част от вземанията в размер на 533 134.80лв. с падеж
2016г. /от общо 728 000лв./ са вземания от предприятия в група /по данни
от таблица 9 на заключението/. Липсата на материални запаси и зависимостта от
кредитори – свързани лица към 31.12.2016г. сочат на липса на достатъчно
ликвидни и реализируеми активи, с които да се покриват задълженията към
кредитори, независимо от устойчивия в периода коефициент на обща ликвидност.
Към 31.12.2016г. е налице промяна в
негативен план и при други показатели на предприятието. Значително влошени са
показателите период на събираемост на вземанията и период на погасяване на
задълженията. За периода 2014г. – 2016г. периодът на събиране на вземанията се
увеличава от 9.071 на 43.581 до 196.613
към 31.12.2016г. Увеличен е и периодът на погасяване на задълженията от 74.042
на 134.784.
Коефициентите на финансова
автономност/задлъжнялост, като съотношение между собствен капитал и пасиви,
макар и помощни са със стойности под препоръчителните още към 31.12.2013г. и сочат че дружеството е зависимо от
кредитори и не е финансово автономно. Следва да се отбележе постоянното
намаление на тези коефициенти, които към 31.12.2016г. са отрицателна величина
поради декапитализация – отрицателен собствен капитал.
Съпоставяйки изготвените от дружеството
счетоводните баланси на дружеството към 31.12.2015г. и 31.12.2016г., въззивният
съд констатира, че в баланса към 31.12.2016г. дружеството няма записани никакви
нетекущи активи, както и текущи от група материални запаси. Единствените активи
към 31.12.2016г. са вземания, както се посочи по-горе в основната си част от
свързани лица и парични средства. Разликата от предходната година сочи на намаление
на дълготрайните материални активи и на материалните запаси, които съответно от
1 341 000лв. и 864 000лв. балансова стойност са 0 към
31.12.2016г. В пасива на баланса е налице намаление на задълженията към
доставчици и увеличение на размера на задълженията към финансови предприятия до
1 година. През 2016г. е налице намаление на половина в сравнение с предходната
година на приходите от оперативна дейност и увеличаване на приходите от
финансирания. Отчета за паричните потоци сочи че през 2016г. нетният поток от
основна и инвестиционна дейност, както и общото изменение на парични средства
през периода е отрицателна величина. Съпоставяйки същите данни по баланса към
31.12.2014г. и 31.12.2015г. съдът намира, че отразените в двата баланса данни
са сходни. Не е налице намаление в нетекущите активи, налице е увеличение в
текущите активи. Налице е намаление на задълженията към финансови предприятия и
увеличение на задълженията към доставчици. Близки са стойностите и на приходите
от оперативна дейност за двете години. Финансовият резултат на дружеството до и
към 31.12.2015г. е печалба.
Доколкото икономическото състояние на
предприятието на длъжника е постоянно променяща се величина преценка може да
бъде направена към балансовата дата - 31.12. на съответния отчетен период по
данните на годишния финансов отчет. Счетоводният баланс, представя в обобщен вид финансовото и имуществено
състояния на предприятието в парично изражение към 31.12 на съответния отчетен
период, а отчета за приходи и разходи, представя в обобщен вид получения
финансов резултат за отчетния период на основата на съпоставяне на начислените
приходи и свързаните във връзка с дейността разходи. От приетите като
доказателства по делото счетоводни
баланси и отчети за приходите и разходите е видно, че годишният финансов
резултат на дружеството за 2014г. е печалба в размер на 81 279лв., за
2015г. е печалба в размер на 31 640лв., за 2016г. е загуба в размер на 919 293лв.,
а по алтернативен счетоводен баланс, изготвен от експерта –
1 555 000лв. Показателите за финансовите резултати характеризират
абсолютната ефективност на работата на предприятието. Печалбата е основен
вътрешен източник за формиране на финансовите ресурси на предприятието,
осигуряващи неговото бъдещо развитие и основен защитен механизъм за предпазване
на предприятието от несъстоятелност. Загубата е отрицателен финансов резултат,
който се формира поради превишение на разходите над приходите.
Съпоставяйки данните в годишните финансови
отчети към 31.12.2014г., 31.12.2015г. и 31.12.2016г. въззивният съд намира, че
към 31.12.2015г. не е налице съществена и трайна промяна – влошаване на
икономическото състояние, която да сочи на състояние на
неплатежоспособност. Такова е налице към
31.12.2016г.
Въззивният съд намира, че длъжникът е
изпаднал в това състояние през 2016г., но събраните по делото доказателства не
позволяват на съда да определи дата, предхождаща балансовата дата 31.12.2016г.
или събитие, след което състоянието на дружеството да се е променило рязко и именно след него
дружеството да е изпаднало в трайна и обективна невъзможност да посреща
краткосрочните си задължения с текущите си активи и да не е в състояние да
погасява своите задължения към кредиторите.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че
състоянието на неплатежоспособност на „Агробулс“ ООД е трайно настъпило към
31.12.2016г., която дата следва да бъде определена от съда като начална дата на
неплатежоспособността.
С оглед на така изложеното, въззивният съд
намира, че решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 665 от 21.09.2016г. на
Варненски ОС по търг.дело № 1742/17г., в частта му, с която е определена начална дата на
неплатежоспособността – 31.12.2016г.
Препис от решението да се обяви в книгата по
чл.634в от ТЗ, водена от съда по несъстоятелността.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчване на препис от настоящето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: