Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XXV
състав, в публично заседание проведено на десети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица
Трифонова след като разгледа докладваното гр.дело №17265 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК от М.А.
***ООД за приемане за установено в
отношенията между страните,че ищцата не
дължи на ответника заплащането на сумата от 6225.71 лева, начислена по фактура
№**********/17.08.2018г. за периода 30.11.2017г. до 17.08.2018г. за обект с
абонатен №***в гр.Варна, к.к. вилна зона, м-ст Ален мак, м-ст ***, както и
лихва за периода 02.10.2006г. до 17.08.2018г. в размер на 769.44 лева.
Ищцата излага, че е собственик на
имота, за който са начислени процесните суми. Получила справка, от която било
видно, че от датата на откриване на партидата 02.10.2006г. до 29.11.2017г. е
заплащала разходвана вода от около 30 лева на месец, но с процесната фактура й
била начислена сумата от 6 225.71 лева за периода 30.11.2017г. до
17.08.2018г. и лихва за периода 02.10.2006г. до 17.08.2018г. в размер на 769.44
лева.
Сочи, че е депозирала в ответното
дружество заявление вх.№********** от 10.10.2018г. за изследване на водомера и
абоната за грешки. Отделно депозирала жалба вх.№Ж-289/10.10.2018г., по която
нямала отговор. Водомерът бил демонтиран на 29.08.2018г. и предоставен за
експертиза в Института по метрология в гр.Варна.
Твърди, че винаги е заплащала редовно
дължимата месечна сума за потребена вода. Начисленото количество вода от
ответното дружество за процесния период
било огромно и се явявало средно по 380 куб. метра вода на месец на
стойност средно по 780 лева на месец.
Сочи, че както в предявената й справка,
така и в констативен двустранен протокол и в протокола за демонтаж на
електромера не било отбелязано какви показания имало стария и поставения нов
водомер. Не били отбелязани фабричните им номера. Не ставало ясно кой водомер е
предоставен за метрологични изследване.
Излага,
че от датата на откриване на партидата 02.10.2006г. до датата на демонтажа на
водомера – 29.08.2018г. в период повече от 12 г. водомерът не бил представян на
периодични и задължителни калибровки и
изследвания и не били извършвани последващи проверки на измервателния уред
съгласно изискванията на чл. 43,ал.2 и ал.4 Закона за измерванията. Периодичността
на проверките на индивидуалните водомери била през 10 години съгласно чл.34а и
само поради този факт, водомерът се водел неточен уред. Не бил извършвани
проверки на електромера в съответствие със Заповед №А-441/13.10.2011г. №А-102 ОТ
05.03.2010г.; №А-412/16.08.2004г. на
ДАМТН. Тъй като такива проверки не бил извършвани никога, се налагал извод за
неизпълнение на дължимо задължение на ответното дружество съгласно ОУ във вр.
чл.43, ал.4 от Закона за измерванията и съгласно чл.34,ал.1 от Наредба
№4/14.09.2004г. условията и реда на
присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, за поддържане в изправност на средството за
измерване-водомер. Не ставало ясно как
са начислявани месечните суми за потребената вода, вкл. и за процесния период.
Дали са определяни по показания на водомера или са начислявани служебно от
инкасатора. Не ставало ясно как е получено и потребявано такова количество вода
и не ставало ясно по каква методика е изчислена начислената и претендирана
сума. Процесната фактура и до момента не й била представена като за нея
разбрала единствено от представената й справка. Твърди, че нито тя, нито неин
представител бил сключвал договор с ответното дружество, поради и което нямало
основание да се претендира начислената сума. Не била спазена разпоредбата на
чл.4 от ОУ. Сочи, че ОУ нямали действие спрямо нея, тъй като не били приети
писмено от нея. Не бил сключен договор по смисъла на чл.3,ал.1 от Наредба
№9/14.09.1994г. и Наредба №9 от 1987г. и
Наредба №4/14.09.2004г.
По
отношение на претендираната лихва за периода 02.102006г. до 17.08.2018г. се
прави възражение за изтекла давност.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
- „ВиК Варна“ ООД е депозирал писмен отговор, в който се излага
подробни съображения за неоснователност на претенцията.
Сочи
се, че не е налице спор, че имотът на ищцата е присъединен към водопреносната и
канализационните системи, стопанисвани от дружеството, като за имота е
определен абонатен №1181838. Излага се, че съобразно разпоредбата на чл.11,ал.7
ЗРВКУ ОУ на договорите за предоставяне на ВиК услуги стават част от договорните
отношения между страните „екс леге“ в едномесечен срок от публикуването им.
Излага се, че договорът е от категорията на неформалните т.е. за действителността
на същия не е небходима спазване на определена форма. С присъединяване на
процесния обект към водопреносната и канализационната мрежа след откриване на
индивидуална партида между страните е възникнала валидна облигационна връзка.
Сочи се, че лицата, имащи качеството на потребител на ВиК услуги са определени
нормативно, в чл.3 от Наредба №4 от
14.09.2014г. и като собственик на имота ищецът се явява потребител на ВиК
услуги по смисъла на чл.2 от ОУ. С влизане в сила на ОУ 26.07.2006г. е възникнало задължение за ищеца
да заплаща потребената вода на договорно основание.
Твърди
се, че има карнет, от който е видно, че при отчет на инкасатора на 16.08.2018г.
водомерът е бил с показание 3202, като срещу показанието има подпис на
потребителя, който предпоставя, че ищецът е бил запознат с отразените
количества вода и се е съгласил с отразеното в карнета.
Излага
се, че по заявление на ищцата от 20.08.2018г. на 29.08.2018г. служители на
дружеството са посетили адреса и са демонтирали водомер №0104 с показание 3340.
Водомерът бил поставен в плик и пломбиран с пломба на ВиК оператора и предаден за лабораторно
изследване. Съставен бил констативен двустранен протокол №********* за извършен
демонтаж на стария водомер, който бил подписан двустранно от потребителя и
служителя на дружеството. До настоящия момент не бил налице протокол за
изпитване от Института по метрология. За ВиК оператора отчетеното количество
вода в размер на 2988 куб.м. било преминало през водомера и за него била
издадена процесната фактура. Отправя се искане за отхвърляне на иска.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение,
съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Предствен
е карнетен лист за ежемесечни отчитания на показанията на водомера по аб. № ***за периода месец ноември 2017г. до месец октомври 2018г. г., от които се
установява,че е отчетено общо количество
консумация на вода в размер на 3151 куб.м. Вписванията сочат, че водомерът е
отчитан пет пъти за периода, като подписа за потребител има само за месец
август 2018г.
Представена
е жалба от 10.10.2018г. от А.Д.А.до Управителя на “ВиК Варна” ООД за клиентски
№***относно отчитането за месец август 2018г.
Съобразно
констативен двустранен протокол №********** от 29.08.2018г. водомерът на абонатен №***е демонтиран с
показание 3340, като за абонат е положил подпис А.Д.А..
Представено е заявление за
експертиза на водомера.
В приложената по делото справка за недобора на
частен абонат №***на М.А.А. за обект с
адрес ***, вилна зона м.Ален мак за месец август 2018г. е вписано консумирано
количество вода от 3202 куб.м. с начислена стойност 6388.27 лева.
Съгласно уведомление от
„ВиК Варна“ООД до А.Д.А. съответни действия във връзка с жалбата му ще бъдат
предприети след представяне на протокол с резултати от експертизата за
водомера.
Съдът с оглед
гореустановената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
По предявения отрицателен установителен иск ответникът
следва при условията на главно и пълно
доказване да установи наличието на следните предпоставки : наличието на валидно
договорно правоотношение между него и ищеца, изпълнението на договорните
задължения от негова страна – доставката на претендираното за заплащане
количество вода, както и размера на
исковата си претенция.
Ответното
дружество претендира заплащането на
процесната сума с твърдението, че същата представлява стойност на потребено от ищеца
кличество вода в размер на 3202 куб.м.
Услугата по доставка на ВиК
услуги се подчинява
на общите правила на договора за продажба на движима вещ. Дължи се
само стойността на
доставена и потребена вода. Установи се, че начислените суми за заплащане са за реално потребено количество вода,
стойността на което се дължи от потребителя. От
представения по делото карнетен лист се
установява,че водомерът в имота е бил не е бил отчитан ежемесечно, като за спорния месец август
2018г. е налице подписа в графа „подпис на абоната”. Ищцата оспорва този подпис да е положен от
нея, като твърденията на ответника са, че същият е неин представител.
Доказателства за тези твърдения на ответното дружество не са ангажирани. В тази
връзка съдът намира, че не е спазено изискването на чл.21,ал.4 от ОУ/2006г./ и
чл.23, ал.4 от ОУ/2014г./ както по отношение на присъствието на абоната или на
негов представител, така и отчетът не е подписан от свидетел при отсъствието на
абоната или негов представител. Не са налице данни, а и твърдения на ищеца отчитането
да е извършвано при служебно начислено количество вода по реда на чл.46
ОУ/2006г./ и чл.49 ОУ/2014г./ Съставеният двустранен протокол не е подписан
от абоната, като от страна на ВиК
оператора, а от негов представител като при подадена жалба с несъгласие за
отчетеното количество вода вписаното показание при демонтажа на водомера не
може да обвърже абоната и да води до извод, че същият е потребил това
количество вода. Издаваните от ответника фактури като частни
документи, изходящи от страната и удостоверяващи изгоден за нея факт не
съставляват годно доказателствено средство за факта на извършена доставка на
услугата посочена в тях. Документът, удостоверяващ по безспорен начин
доставката на вода и други услуги е карнетът, съдържащ подписа на страната или
неин представител или свидетел при наличието на определени условия. Липсата на
подпис на абоната или негов представител прави карнетът негоден да установи
факта на записаното в него потребление, поради което и при липса на други
доказателствени източници следва да се приеме, че исковата претенция е основателна.
По отношение на исковата претенция за установяване
на недължимост на лихви за периода 02.10.2006г. до 17.08.2018г. в размер
на 769.44 лева е видно, че същите са начислени върху главници за периода
02.10.2006г. до 17.08.2018г., заплатени са от абоната и не се претендират от
дружеството – с оглед вписванията в графата в недобора „остатък с лихва“,
поради и което за ищеца не е налице правен интерес от отричане на дължимостта
им. Производството в тази част следва да се прекрати като недопустимо.
По разноските :
Съобразно изхода на
делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски
в размер на 267 лева за заплатена държавна такса и в размер на 534 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест
на ответника, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
В полза на ответника
следва да се присъди сумата от 33 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение с оглед частично прекратената претенция, на основание чл.78,ал.4 ГПК.
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №17265/2018г. по описа на ВРС, XXVс. в частта относно
предявения от М.А.А., ЕГН: ********** с адрес *** срещу „В.и к.
„ООД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление *** иск с правно
основание чл.124,ал.1 ГПК за приемане за установено, че ищцата не дължи заплащането
на сумата от 769.44 лева,
представляваща лихви за периода 02.10.2006г. до 17.08.2018г. за
обект с абонатен №***в гр.Варна, к.к. вилна зона, м-ст Ален мак, м-ст ***, на
основание чл.130 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „В.и к. „ООД, ЕИК : ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Валентин
Вълканов, че М.А.А., ЕГН: **********
с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ ЗАПЛАЩАНЕТО НА
сумата от 6225.71/шест хиляди двеста двадесет и пет
лева и седемдесет и една ст./ лева, начислена по фактура №**********/17.08.2018г. за периода 30.11.2017г.
до 17.08.2018г. за обект с абонатен №***в гр.Варна, к.к. вилна зона, м-ст Ален
мак, м-ст ***, на основание чл.124,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “В.и к.„ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Валентин
Вълканов да заплати
на М.А.А., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 801/осемстотин и
един/лева,
представляваща направените разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на “В.и к.„ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Валентин
Вълканов сумата от 33/тридесет и три/лева, представляваща направените разноски, на
основание чл.78,ал.4 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: